Джоан Харис
Спи, бледа сестро (38)

36

Горкият Моуз! И горката Ефи. Предполагам, че трябваше да очаквам нещо подобно. Наистина се опитах да я накарам да забрави всичко, което беше правила в състояние на транс — не мислех, че за нея е добре да си спомня, — но открих, че имам далеч по-малко власт над съзнанието й, отколкото предполагах. Много хора вярват, че човек може да направи почти всичко под влияние на силна хипноза, но не е така. Марта беше Ефи във всеки смисъл или, ако щете, Ефи беше станала Марта. Иска ми се да мисля, че тя и моята Марта са свързани по някакъв начин, може би заради общите си преживявания с Хенри. Иска ми се да вярвам, че Ефи се е родила ясновидка и че Марта е намерила начин да разговаря с мен, да общува с мен чрез нея… но знам, че гласът на разума ми казва друго. Този злобен, хладен гласец ми казва, че Марта е плод единствено на собствените ми внушения и на зависимостта на Ефи от лауданума, че тя виждаше само онова, което аз исках да вижда и действаше съгласно моите заповеди. Може и така да е.

На мен гласът на разума ми звучи малко като този на Хенри Честър, слаб и раздразнителен. Аз казвам, че днешната наука е вчерашната магия, а днешната магия може да се окаже утрешната наука. Любовта е единствената константа в този изменчив рационален свят, любовта и нейната тъмна половинка — омразата. Можете и да не ми вярвате, но Ефи и аз викахме Марта с любов и омраза, за кратко й дадохме дом и тя ни отвори очите за една загадка. Може би си мислите, че съм използвала Ефи за личните си цели: уверявам ви, не беше така. Аз я обичам толкова, колкото обичам и собствената си дъщеря, защото ги възприемам като двете лица на една и съща жена. Заедно ние образуваме троицата, Ериниите, неразделни и непобедими, обвързани от любовта. От любов карах Ефи да забрави онова, което съм й показала, и любовта я върна при нас, когато тя имаше нужда от майка си и сестра си. Знаех, че това ще стане рано или късно. Просто стана по-рано, отколкото очаквах.

Беше петък, късно следобед, когато Моуз пристигна на „Крук Стрийт“ несресан и доста разтревожен. Ефи дошла при него и очевидно получила някакъв пристъп, който дълбоко го смутил. Аз му дадох просто обяснение, което се надявах да разбере: гласът на разума се оказа достатъчно красноречив, за да го успокои поне за известно време, и той си тръгна неудовлетворен, но смирен. Каза ми, че Ефи се върнала на „Кромуел Скуеър“ с указания да не напуска къщата до следващия четвъртък, а аз й вярвах достатъчно, за да бъда спокойна, че няма да даде на Хенри повод за подозрение. Трябваше ни само малко време.