Хавиер Моро
Червеното сари (31)

30.

Манека беше тази, която наруши хармонията. Наблюдаваше с неудоволствие как наследството на мъжа й се изплъзва от ръцете й, макар да знаеше, че не й е било възможно да се кандидатира на изборите, тъй като нямаше необходимата възраст. Винаги бе изпитвала дълбоко презрение към Раджив и сега започна да дава изявления пред медиите, наричайки го „ленив, неспособен да се вдигне от леглото преди десет сутринта“. В тези изявления прозираше идеята, че тя, наследница на фамилията Ганди и майка на единствения син на Санджай, е най-подходяща, за да замести един ден Индира на върха на властта. „Как може Раджив да стане приемник на брат си, като никога не е обичал политиката и е женен за италианка“ — питаше тя. Манека първа използва чуждия произход на Соня като оръжие срещу семейството. Раджив и Индира, които веднага предусетиха опасността, помолиха Соня да ускори необходимите формалности за придобиване на индийско гражданство, на което имаше право по силата на сключения от нея брак. Трябваше да стори това отдавна, но винаги го отлагаше от чиста леност. Соня наивно бе вярвала, че е достатъчно да се чувства индийка и да спазва обичаите и да изпълнява ритуалите на обществото, за да стане гражданка на страната. Вече бе прибрала полите, тесните панталони, дънките, блузите без ръкави и деколтираните тоалети в гардеробите. Обличаше се по европейски само когато отиваше в Италия при родителите си. В Индия носеше само сарита или мюсюлманската версия на националния индийски костюм шалвар камиз — широки памучни панталони и туника с много копчета. Това обаче не беше достатъчно. Сега имаше нужда от официално одобрение, от гражданство, от паспорт. Така че една сутрин отиде в министерството на вътрешните работи и в продължение на часове попълваше формуляри и отговаряше на въпросите на учтиви чиновници. След няколко седмици получи писмо: „С настоящото правителството на Индия предоставя на Соня Ганди удостоверение за натурализация и заявява, че същата има право на всички привилегии, задължения и отговорности на индийски гражданин…“ Сред документите, придружаващи паспорта, бяха номерът и адресът на изборния пункт, където трябваше да гласува.

С безразсъдните си изявления Манека успя единствено да раздразни свекърва си. Когато младата жена й показа макета на книгата, която бе подготвила за покойния си мъж, Индира направо подскочи от възмущение, твърдейки, че част от съдържанието и текстовете под снимките са вредни и изопачават истината. Не можеше да се публикува в този вид.

— Но презентацията е след три дни!

— Трябваше да ми покажеш окончателния макет по-рано, а не в последния момент. Ще отложиш презентацията, за да въведеш необходимите промени.

— Не мога, вече всичко е организирано.

— Няма да позволя книгата да излезе в този вид.

Манека си тръгна разярена, като затръшна вратата след себе си.

— Манека! — извика Индира. — Ела веднага!

Младата жена се върна. Този път не приличаше на уплашено кученце. Държеше се предизвикателно, като непокорна тийнейджърка. Издържа погледа на свекърва си.

— Нещата не могат да продължават така, Манека. Няма да допусна да правиш глупави изявления пред медиите, нито да публикуваш каквото ти скимне за семейството.

Манека се колебаеше дали да отговори, или да изтърпи укорите. Индира прибягна към лъжа, предчувствайки, че снаха й ще се уплаши.

— Ако искаш да се изнесеш от тази къща, няма да те спра — каза й тя твърдо.

Манека се изкушаваше да използва единственото оръжие, с което можеше да нанесе смъртоносен удар на Индира — да й отнеме внука. Индира продължи:

— Ако продължаваш така, ще прекратя напълно връзката с теб. Ти избираш или това, или да продължим да бъдем приятелки.

Манека сви ръце в юмруци и замълча — може би сега не беше моментът да се лишава от тази толкова ценна връзка. Сведе поглед, после промълви:

— Добре, ще отложа представянето на книгата и ще променя текстовете под снимките.

Индира въздъхна облекчено. Съзнаваше, че е спечелила една битка, но беше сигурна, че няма да е последната. За момента кризата беше предотвратена.

* * *

Арогантната и упорита Манека продължи да засилва напрежението. Беше се убедила в две неща: първо, че за нея няма място в структурата на властта, оглавявана от Индира, и второ, че би могла успешно да съперничи на свекърва си. Така че реши да удвои предизвикателното си и дръзко държане и да мобилизира около себе си последователите — сега детронирани — на Санджай. Беше се съгласила да произнесе реч в град Лакнау, столица на щата Утар Прадеш… пред група дисиденти от ИНК, предвождани от един стар приятел на Санджай. Индира беше бясна: „Предизвикват ме с минибунт“ — каза тя на Пупул, след като Манека я осведоми, че е успяла да привлече на своя страна стотина членове на Законодателното събрание на щата Утар Прадеш, останали верни на Санджай. Индира й изпрати съобщение: „Ако отидеш в Лакнау, повече не се връщай в къщата ми“. Майска отстъпи и се извини, но вече ставаше ясно, че сблъсъкът е неизбежен. Това опърничаво и твърдоглаво „момиченце“, което й вгорчаваше живота, я изваждаше извън кожата й — нещо, което не успяваха да постигнат дори могъщите й и много по-опитни и коварни политически противници.

В опит да успокои духовете Индира я заведе на пътешествие в Кения с Рахул и Приянка. Само че Манека би предпочела да отиде в Лондон, на мястото на Раджив и Соня, за да присъства на сватбата на Уелския принц и Даяна Спенсър. Индира ги беше изпратила там от свое име, за да представи в чужбина този, който най-вероятно щеше да я наследи. Това наистина беше посещение с блясък, в компанията на най-могъщите и отбрани личности в света. В замяна на това Манека отиваше с децата „да гледа животни“. Оплака се, че единствено тя от семейството няма дипломатически паспорт. Почти не размени дума с племенниците си през цялото пътуване и едва отговаряше на свекърва си, когато тя я викаше или се опитваше да я разведри. През цялото време стоеше настрани, с намръщено лице, защото в действителност не желаеше да бъде там. Когато в посолството в Найроби трябваше да поздрави представителите на многобройната индийска колония, тя го направи толкова неохотно и студено, че на всички им стана неловко. Мълчеше навъсено — не се знаеше дали се отегчаваше, или просто нищо не я интересуваше. Или дали не кроеше нещо. Или и трите неща наведнъж.

Майка й обаче наистина кроеше нещо, което щеше да предизвика истинска буря. Уреждаше продажбата на списанието Сурия на виден симпатизант на РСС (Раштрия Сваямссиак Сангх) зад гърба на Индира. Когато тя научи, страшно се ядоса. РСС беше крайно-дясна индуистка политическа организация с почти военна дисциплина, която беше замесена в масовите убийства по време на Разделянето. Индира винаги бе смятала РСС за „най-голямата заплаха за Индия“ заради фанатичния й и дискриминационен характер. Беше убедена, че тази партия може да доведе страната до гибел. Нима един от убийците на Махатма Ганди не беше член на РСС? Тази продажба, която в крайна сметка се осъществи, беше истинска провокация. Въпреки че Манека и майка й бяха собствениците на списанието, то беше видяло бял свят благодарение на контактите и влиянието на Индира. Напрежението в семейството достигна критична точка. От месеци Раджив избягваше да се среща със снаха си вкъщи. Съжителството с Манека ставаше нетърпимо.

Индира знаеше, че конфликтът със снаха й ще я отдели от внука й, и това я разстрои дълбоко. Чувстваше, че от всички предателства, които бе преживяла, това беше най-тежкото, най-пагубното и най-жестокото, защото идваше от член на семейството и засягаше детето на любимия й син. Неминуемостта на една нова криза, този път окончателна, я потискаше и изтощаваше. Направи последно усилие заради внука си. Изпрати стария си учител по йога, гуру Дхиренда Брахмачари, който още я посещаваше от време на време, да преговаря за откупуването на списанието — на каквато и да е цена — от новите му собственици. Те обаче отхвърлиха предложението. Индира се намираше в задънена улица. Стотици милиони души, цялата страна очакваше развръзката на този телевизионен сериал на живо — истинско риалити шоу, изпреварило времето си.

Индира беше в Лондон за откриването на Годината на Индия — колосално усилие на правителството й за насърчаване на културния, техническия и търговския обмен между Индия и Запада. Бе взела и Соня със себе. На церемонията по откриването присъстваха много политици, учени, вилни личности от света на културата, аристокрацията и медиите. Индира изпита силно вълнение, когато оркестърът, дирижиран от Зубин Мета^[1], парси като бащата на Индира, изпълни националните химни на Индия и Обединеното кралство и публиката се изправи на крака. В това имаше особена символика, защото за пръв път националният химн на Индия се изпълняваше публично в Лондон, бившата столица на империята. Дори Соня изтръпна от вълнение. Индира, изискано облечена благодарение на грижите на снаха си, сияеше с доброто си настроение на приемите и вечерите по време на събитието и никой не можеше да предположи тревогата и неспокойствието, които я разяждаха отвътре. Съобщенията, които получаваше от къщи, недвусмислено говореха, че Манека смята да напусне семейния дом и е решила да й се противопостави открито. Соня мълчеше, очаквайки неминуемия момент на разрива.

Манека беше изчислила датата внимателно, възползвайки се от отсъствието на Индира и Соня, както и че Раджив, твърде погълнат от работата си, почти не стъпваше вкъщи и избягваше да я среща. Младата жена не беше послушала Индира и беше отишла в Лакнау, където пред последователите на Санджай произнесе пламенна реч, но внимавайки да не прояви нелоялност към министър-председателката. „Дълъг живот на Индира Ганди!“, „Санджай е безсмъртен!“ — гласяха плакатите, които организаторите на срещата бяха поставили на много места. „Винаги ще уважавам порядките и името на великото семейство Неру-Ганди, към което принадлежа“ — каза накрая Манека.

Тази проява на привидна лоялност не умилостиви Индира, която се върна от Лондон сутринта на 28 март 1982 г. с твърдото намерение да даде урок на снаха си. Когато Манека отиде да я поздрави, Индира я прекъсна рязко:

— После ще говорим.

Манека се затвори в стаята си и чака дълго време. Най-после един прислужник почука на вратата.

— Влез — каза Манека.

Мъжът пристъпи напред. Носеше поднос с храна.

— Какво е това?

— Госпожа Ганди ми поръча да ви кажа, че не желае да обядвате със семейството.

— Отнесете го. Не възнамерявам да се храня в стаята си само защото го е казала тя.

Мъжът се подчини. След час се върна.

— Госпожа министър-председателката иска да ви види веднага — каза учтиво той.

Краката на Манека трепереха, докато вървеше по коридора. Беше настъпил решителният момент. В салона обаче нямаше никого. Почака няколко минути, които й се сториха безкрайни и в които отново загриза ноктите си, както правеше като малка. Внезапно чу шум и се появи Индира — гневна, боса, придружена от гуру Дхирендра Брахмачари и от секретаря Дхаван. Искаше да й бъдат свидетели.

При нормални обстоятелства Индира щеше да се справи с проблема с обичайната си ловкост, изчаквайки подходящия момент, за да действа. Сега, може би защото мисълта, че ще се раздели с внука си, замъгляваше разума й, Индира падна в капана, който й беше устроила снаха й. Почти не се разбираше какво говори. Чу се обаче високо и ясно, когато, сочейки Манека с пръст, й извика:

— Напусни веднага тази къща!

— Защо? — попита Манека с престорена наивност. — Какво съм направила?

— Чух всяка дума от речта, която си произнесла!

— Ти даде съгласието си.

Манека твърдеше, че я е дала на Индира, за да я одобри. Наистина Раджив я бе изпратил по телекс в Лондон. Майка му я беше прочела, но не беше отговорила. Бе решила да даде мнението си, след като се върне.

— Казах ти, че не трябва да говориш в Лакнау, но ти не ме послуша! Всяка твоя дума беше пропита с отрова… Да не мислиш, че не си давам сметка? Махай се! Напусни тази къща веднага! — изкрещя тя. — Върни се при майка си!

— Не искам да ходя при майка си — отвърна предизвикателно Манека.

— Ще отидеш. Щом сте се наговорили с измета в тази страна и им продадохте списанието, което създадохте благодарение на контактите, които ви предоставих, не искам да виждам нито теб, нито майка ти.

Манека се разплака, но добави:

— Трябва ми време, за да приготвя багажа си.

— Имаше достатъчно време. Ще си отидеш, когато аз ти кажа. Ще изпратим багажа ти по-късно. Ти и майка ти сте боклук! — извика Индира, напълно изгубила контрол.

Манека се отправи към стаята си, като крещеше:

— Няма да позволя да обиждаш майка ми!

Индира обаче беше решена да я изгони. Не можеше да се овладее, всичките оскърбления, натрупани още с влизането на Манека в къщата, избухваха като прегради на язовир, пометени от яростна вълна.

— Върви си! Веднага се махай! И си вземи само дрехите, нищо друго не е твое!

Манека се затвори в стаята си, откъдето се обади на сестра си Амбика и й каза за случилото се, за да уведоми медиите и да поиска помощ. Амбика позвъни на писателя Кушвант Сингх и го помоли да отиде в дома на министър-председателката.

* * *

Бурните взаимоотношения между свекърва и снаха са част от хилядолетната култура на Индия. До такава степен, че много продукции на Боливуд са по истории, които пресъздават с най-големи подробности тези домашни конфликти. Случилото се в дома на върховния ръководител на страната изложи цялото семейство пред очите на публиката по начин, който и най-опитните кинопродуценти дори не биха могли да си представят.

Към девет часа вечерта тълпа от фотографи и журналисти, включително чуждестранни кореспонденти, се събраха пред външната врата на къщата. Полицията, която охраняваше дома на премиера, не знаеше кого да пусне и кого не. Амбика и братът на Манека влязоха безпрепятствено, след като бяха посещавали тази къща в продължение на осем години. Отидоха в стаята на сестра си, която, потънала в сълзи, тъпчеше в куфарите каквото можеше. Внезапно, когато обсъждаха как да действат, Индира влезе в стаята.

— Върви си! Казах ти да не отнасяш нищо!

Амбика, чийто коварен език Индира познаваше много добре, се намеси:

— Няма да си ходи! Това е нейният дом!

— Не е нейният дом! — извика Индира с изскочили от ярост очи. — Това е домът на премиера на Индия! — И сочейки Манека, добави: — Тук не може да идват хора без мое разрешение!

Амбика понечи да каже нещо, но Индира я прекъсна:

— Амбика Ананд, не желая да говоря с вас.

— Нямате никакво право да говорите така на сестра ми! — заяви Амбика, без изобщо да се смути. — Това е домът на Санджай, а сестра ми е жената на Санджай! Така че това е нейната къща. Никой е може да я изгони от нея.

Тогава Индира направо полудя. Това, което не бяха постигнали и най-големите й врагове, го постигнаха тези две сестри. Виковете на Индира стреснаха Соня, която изтича да предупреди Раджив в кабинета му на Акбар Роуд. Раджив се опита да овладее ситуацията с помощта на един свой братовчед и сътрудник. Помолиха началника на охраната, висок и як сикх, да изгони сестрите от къщата. Мъжът предпазливо отговори:

— Господине, мога да изпълня тази заповед, ако я получа писмено.

Раджив беше готов да напише такава заповед, но братовчедът му се намеси.

— Не го прави — каза му той. — Не подписвай нищо, което после може да бъде използвано от медиите срещу теб или срещу семейството. Искате или не, Манека има право да живее в тази къща. Подписването на документ за изгонване може да ви донесе само неприятности.

Раджив погледна сикха, който кимна утвърдително, напълно съгласен с думите на братовчед му.

— Не е разумно — добави братовчед му.

— Добре — съгласи се Раджив, отказа се от намерението си и отправи поглед към дъното на коридора, откъдето внезапно се разнесе оглушителен шум.

Двете сестри, затворили се в стаята на Манека, бяха пуснали с пълна сила на видеокасетофона боливудски филм, така че Индира, която беше в съседната стая, да разбере, че двете ще правят каквото си поискат. Междувременно планираха стратегията си и точния час, в който ще излязат от къщата. Секретарят Дхаван и гуру Дхирендра Брахмачари служеха за посредници. Всеки път, когато Дхаван влизаше, за да им каже да си тръгнат, те му отправяха нова молба. Първо поискаха вечеря, която им беше сервирана в стаята, после му казаха, че кучетата също трябва да ядат и секретарят нареди да ги нахранят, само че за негов лош късмет Шаба, ирландската хрътка на Манека, възбудена от враждебната обстановка в къщата, леко го ухапа по ръката.

Така минаха два часа, докато сестрите наредиха да нанесат кашоните, куфарите и пакетите им. Когато вече бяха навън, Дхаван дойде отново, този път придружен от гуруто.

— Съжалявам, но имаме заповед да претърсим багажа ви — каза той.

— Чудесно — заяви Манека, — тъкмо всички ще видят как ме претърсвате.

И тя започна да отваря нарочно кашоните, да изважда дрехи, обувки, книги…

Внезапно светкавиците на фотографите откъм оградата осветиха нощта като малки фойерверки. Индира се появи на прага и каза на секретаря си да не настоява повече за претърсването. Беше разбрала, че снаха й е спечелила, и започна да отстъпва. Манека чисто и просто бе приложила един от уроците на свекърва си: „Остави враговете ти да правят каквото искат срещу теб, но винаги на публична светлина, за да покажат най-лошата си страна“. Когато жалкият спектакъл на претърсването приключи, Манека и сестра й се върнаха в стаята й с настояване първо да изпратят вещите и кучетата в новото й жилище. Последното условие беше, че няма да си тръгнат без малкия Фероз Варун.

В тази злополучна нощ най-голямата грешка на Индира беше опитът и да задържи двегодишния си внук. Преди свадата бе наредила да го заведат в стаята й. През деня бе имал лека температура. Когато прислужниците отидоха да го вземат, Индира отказа да им го даде.

— Внукът ми остава при мен — каза тя в пристъп на безразсъдно заслепение.

Манека заяви, че ако не й дадат сина, ще седи пред вратата, докато не изпълнят желанието й. Младата вдовица смяташе да се възползва от ролята си на жертва, прибягвайки до оръжието на Махатма Ганди — гражданското неподчинение. Индира се бореше отчаяно да задържи внука си. Накара да извикат П. Ч. Александър, главния й секретар, който, събуден посред нощ, помисли, че е избухнал международен конфликт. „Никога не я бях виждал толкова разстроена, толкова разтревожена, толкова нервна и напрегната, колкото онази нощ — щеше да каже той. — Лицето й изразяваше неописуема тревога.“

— Мадам — каза й Александър, — изправяли сте се пред толкова кризи през живота си, пред толкова политически битки, пред смъртта на сина си. Защо сега реагирате така?

— Александър, това момиче иска да ми отнеме Фероз Варун. Знаеш колко съм привързана към сина на Санджай. Той ми е внук. Искат да ми го вземат.

Индира не беше на себе си. Мисълта, че ще изгуби внука си, замъгляваше разсъдъка й. Беше невъзможно да я успокоят, да я убедят, че правото е на страната на снаха й. Беше министър-председател, но не можеше да стори нищо срещу факта, че Манека е майка на момчето. Нима в Индия не господстваше върховенството на закона? Адвокатите, които извика посред нощ, за да я посъветват как да задържи детето, бяха единодушни, че нищо не може да се направи.

— Госпожо — заяви накрая един от тях, — ако задържите детето, снаха ви ще подаде жалба срещу вас и ще бъдете принудена да го предадете на полицията, която от своя страна ще го върне на майка му. Препоръчвам ви да си спестите тази неприятност.

Битката беше изгубена. Индира отиде в стаята си и се загледа в момчето, което спеше и дишаше спокойно и равномерно. Тя се разплака. Рядко я бяха виждали да плаче толкова дълго и толкова горчиво. За нея синът й сякаш умираше за втори път. Когато бавачката дойде да вземе момчето, Индира й направи жест с ръка, извади го от люлката и дълго време го притискаше към себе си, защото знаеше, че го вижда за последен път. После й го подаде съкрушена, бършейки сълзите си с края на сарито.

Минаваше единайсет вечерта, когато Манека, носейки полузаспалото дете в ръце, излезе най-после от къщата и се качи в една кола заедно със сестра си. Избухналите светкавици на фотоапаратите осветиха цялата сцена на заминаването й. Снимки, които отговаряха на образа, който тя искаше да представи — на лоялна снаха, малтретирана жестоко от могъщата си и властна свекърва. „Манека поздравява журналистите от колата“ — гласеше текстът под снимката, която излезе на другата сутрин на страниците на всички вестници в Индия, както и в някои в чужбина. Ежедневникът Индиън Експрес публикува статия, в която сравняваше усилията на министър-председателката да изгони Манека с опит „да убие оса с брадва“. Индира беше загубила и знаеше това.

Сърцето на Соня се късаше от мъка, когато я виждаше толкова съкрушена. Тази развръзка натъжи дълбоко и нея, въпреки че я очакваше, проявявайки може би по-голяма прозорливост от самата Индира. Страдаше, защото се бе грижила за момчето още от раждането му и беше като втора майка за него. Появата му на белия свят навяваше спомени за щастливия семеен живот след бурните месеци на извънредното положение. Хармонията бе продължила кратко, до смъртта на Санджай, но беше оставила дълбока следа във всички членове на семейството. Приянка и Рахул също бяха свикнали с присъствието на малкия си братовчед и го смятаха по-скоро за свое братче. През следващите дни Индира казваше на всеки, който идваше да я види: „Знаеш ли? Манека и Фероз Варун напуснаха дома ни“, сякаш беше съвместно решение на двама възрастни хора. Цялата страна знаеше до най-малките подробности това, което се бе случило.