Франсис Пол Уилсън
Отвличане (99)

17

Боб Декър премигваше от изненада, когато Джон затвори телефона и шумът от затръшването му изпълни караваната. Харис изключи микрофона, а Кени се обърна към него и възкликна:

— Леле!

— Мамка му — ядоса се Боб. — Какво друго ще се обърка? Загубихме бившата жена на Вандайн, която някак си е намерила Попи Мулинър, а ние не можахме. Не можем да открием този Мак или Змията, или какъвто е там, но очевидно той също е успял да открие Попи. Всичките ни хора са ангажирани, а не можем дори да я зърнем. По дяволите!

Само преди няколко минути си бе фантазирал как триумфално се обажда в президентската стая в Бетесда и съобщава на Острието, че кръщелницата му е на сигурно място и той може да се отправи към Хага, необременяван от чувство на вина.

Но сега…

— Какво ще правиш с Вандайн? Ще го излъжеш ли?

Боб поклати глава:

— Не. Има право да знае. Ще отида да се видя с него.

— Искаш ли да те придружа?

Боб се усмихна:

— Като охрана ли?

— Не го подценявай — посочи към микрофона. — Звучеше наистина много ядосан.

— Да. И има защо. — Боб се обърна към Харис. — Нещо друго?

— Мобилен телефон. Използвана е клетката на Абскън, което означава, че тя е някъде там. — Сви рамене. — Съжалявам, нямах време, за да науча повече.

— Обзалагам се, че се е отправила към Пайн Берънс — каза Кени. — Само ако знаехме какво кара, щяхме да… — щракна с пръсти. — Бившата жена на Вандайн! Тя трябва да е видяла Попи Мулинър. Може да е видяла и колата й.

— Добро предположение — каза Боб. — Но нека ви питам нещо. Малко ме безпокои този Мак, който се появява. Как, по дяволите, е разбрал, че Вандайн или Попи, или Кейти ще бъдат в Атлантик Сити?

Кени сви рамене.

— Знаем, че не е подслушвал телефона на Вандайн. Оборудването ни щеше да регистрира, че има още някой на линията. Вероятно го е проследил дотук. Точно както бившата му жена.

— Така ли мислиш? Да, възможно е, но някак си не се връзва. Представям си Вандайн следван от този мистериозен мъж, както и от бившата си жена, после твоя човек, който следва нея… Толкова хора да следят Вандайн до Атлантик Сити… Не знам, Джери…

— Нека говоря с Тревор. Той беше на пътя. Да видим какво ще каже. Но трябва така да е станало. Как иначе? Само четири човека знаеха какво става.

— Трима — каза Боб. — Джим Луис е във Великобритания. Не съм му казвал за Атлантик Сити.

— Точно така. Трима. Ти не си проговорил, аз не съм проговорил, а и Дан Кийн със сигурност не е. Вандайн е бил проследен.

— Предполагам, че си прав — изправи се. — Добре. Време е да застана лице в лице с доктор Вандайн.

— Успех. — Кени погледна часовника си. — Ще прибера хората и ще ги пратя да търсят Марни Вандайн. Може тя да ни даде отговора, който търсим.

— Надявам се. Имаме нужда от него.