Франсис Пол Уилсън
Отвличане (121)

16

Когато Змията стигна до поляната, видя четири или пет камиона, но не и този на Попи. Ядоса се, започна да псува и удря по волана като обезумял в пристъп на необуздана ярост. Колкото повече се бе приближавал към това място, колкото по-близо се бе премествал до мигащата звезда на екрана на джипиеса, толкова повече се бе усилвало очакването и нетърпението му да намери Попи, да се добере до нея, да я нарани, както тя го бе наранила. Имаше нужда от това не по-малко отколкото от касетата. Тази нужда бе прераснала в необходимост и сега беше готов да избухне.

Но тя не беше тук! Вероятно бе избягала след като бе видяла хеликоптера.

Започна да обръща джипа с намерението да си ходи, като не спираше да псува, и тогава го видя. Беше скрит зад един от пикапите в самия край на поляната.

Змията изскочи от джипа и изтича през пороя към камиона. Да! Той беше! Камионът на Попи! Но къде беше тя?

Обиколи периметъра на поляната… трябваше да е някъде тук.

И разбра: имаше пътека през храстите. Като си светеше със запалка, за да вижда къде стъпва, Змията извади пистолета от колана си в движение и продължи по пътеката. Тя трябваше да води до „много странната на вид къща“, която бе споменал пилотът на хеликоптера. Отправи се към един от малкото светещи прозорци.