Франсис Пол Уилсън
Отвличане (127)

22

Когато Попи се строполи, Джон се опита да стане. Задъхваше се в агония, а погледът му бе премрежен от светещи кръгове. Подпираше се на лявата си ръка, но всяко движение разместваше костите на дясното му рамо и му причиняваше непоносима болка, сякаш отново биваше прострелян.

Най-накрая успя да се изправи, като придържаше дясното си рамо с лявата си ръка, и видя жената, която Лестър бе нарекъл Попи… тя пълзеше към Кейти, опитваше се да стигне до нея.

— О, Попи — чу гласа на Лестър. — Какво ти е сторил? Какво е направил на гърба ти?

И тогава Джон видя червените мехури, струпани около дупка в гърба й, които се свиваха и раздуваха с нейните все по-трудни вдишвания.

Мили боже… отворена рана в гръдния кош. Къде е била? Как изобщо е успяла да стигне дотук с такава рана?

Стаята затанцува около Джон, докато той се опитваше да стигне до нея, като лазеше по колене. Попи… тя току-що бе спасила живота му, както и този на Кейти толкова много пъти, а сега… Какво се опитваше да направи сега?

Джон се приближи достатъчно до Попи, за да види изцъклените й очи, замръзнали върху Кейти, докато се опитваше да я стигне.

Знае, че умира — помисли си.

Но нищо не можеше да направи за нея, не и тук, не и на това място, само с двете си опитни ръце. Нямаше с какво да помогне.

Не — може би имаше.

Завъртя се, като не обръщаше внимание на изгарящата болка, която почувства, когато пусна дясната си ръка и протегна лявата към Кейти. Хвана пръстите й и ги издърпа към протегната ръка на Попи. После обви пръстите на Попи около тези на Кейти. Наблюдаваше лицето й и му се стори, че я видя да се усмихва, точно преди светлината в очите й да угасне… и мехурите около дупката в гърба й да се спукат… Други не се появиха на тяхно място…

Въпреки че Джон не я познаваше и бе говорил с нея само три пъти, той изпита непреодолимо чувство на загуба.

После усети как самият той отпада. Болката, загубата на кръв… знаеше, че кръвното му налягане е много ниско. Обърна се и вложи всичките си останали сили, за да докосне Кейти, за да я стопли, докато дойдеше помощ.

Стаята започна да изчезва… да се превръща в неясно петно… не беше сигурен дали това е реалност, но му се стори, че видя огромен мъж да влиза и да се спуска до Попи… Стори му се, че чу Лестър да говори с него… да го нарича Левон и да му нарежда да направи нещо… После едрият мъж грабна Змията за краката и го завлачи навън.

След това всичко стана сиво.