Франсис Пол Уилсън
Отвличане (87)

5

Телефонът иззвъня в единадесет и две минути. Джон знаеше точно колко бе часът, защото бе седял на леглото от седем и тринадесет сутринта и бе наблюдавал как червените цифри на електронния часовник отмерват времето към обяд.

— Здравей, татко.

Кейти! Сърцето на Джон хвърчеше в облаците. Звучеше толкова близо. Този път бе сигурен, че ще си я върне. Днес тя щеше да се върне при него.

— Здравей, скъпа. Къде си?

— С Попи.

Попи ли?… Това пък какво беше?

Жената взе телефона:

— Ох, забрави какво си чул, става ли?

— Какво да съм чул? — отвърна Джон.

— Нищо не си чул. И аз това казвам.

Надяваше се, че се разбират. Ако тази жена наистина бе спасила палеца на Кейти, както и живота й, и действително възнамеряваше да я върне невредима, то тогава той бе готов да забрави всичко, което знаеше за нея. Освен това бе казала, че е ограбила магазин, за да осигури на Кейти „Тегретол“. Никой съд на света не беше в състояние да го накара да си спомни името или гласа й.

— Остава ли уговорката за днес?

— Да. Отиди на крайбрежната алея в три и стой до телефоните между Броудуок Роджърс и Планет Холивуд.

— Къде е това?

— Близо до мястото, където се намираш в момента. Няма начин да пропуснеш Броудуок Роджърс. Прилича на малка порцеланова църква или нещо подобно. Ще се обадя на първия телефон отляво и ще ти кажа откъде да вземеш Кейти.

Три часът… дотогава имаше цяла вечност.

— Не може ли да стане по-рано?

— В три часа. Първо трябва да се погрижа за някои неща. Не искаме издънки, нали така?

— Не. Не искаме. Добре. Първият телефон отляво. В три. Запомних го. Но ще съм там много по-рано. Ако искаш, обади ми се по-рано.

Джон планираше да е при телефона в два. Не искаше да се повтори ситуацията от Лафайет Скуеър миналата седмица. Нямаше да спори чий е телефонът. Щеше да го заеме и да не го пуска.