Франсис Пол Уилсън
Отвличане (122)

17

Джон бе настроил радиото на станция, по която предаваха само новини, като се надяваше, че ще кажат кога се очаква да отмине бурята. Вместо това обаче, слушаше Хедър Брент:

— Нека ви досадя с още малко статистически данни. Миналата година федералната, щатската и местната полиция е направила повече от милион арести по обвинения, свързани с наркотици. Седемдесет процента от тях са били по обвинения за притежание. Не за продажба или производство, а за притежание. Но това е само върхът на айсберга. Шест и половина милиона души са употребявали кокаин миналата година. Дванадесет процента от американците признават — признават — нелегална употреба на наркотици. А колко ли са тези, които не признават? Ако следваме принципите на войната срещу наркотиците, ние трябва да се опитаме да вкараме в затвора всички тези десетки милиони американци. Наистина ли искаме да направим това? Няма ли да е по-добре, ако всички тези ресурси, безбройните часове труд на мъжете и жените от полицията, за осъществяването на тези над милион ареста, свързани с наркотици, бъдат пренасочени към залавянето на крадци, изнасилвачи, убийци, мъже, които упражняват насилие върху жените си и злоупотребяващи с малолетни деца?

— Ще ми се да имахме на разположение сега част от тези ресурси и човекочаса — измърмори Декър.

Джон промени станцията. Искаше да чуе прогноза за времето, а не Хедър Брент.

— Проклет да съм — каза Декър, докато гледаше в огледалото за обратно виждане, — ако това не е някой, който идва насам.

Джон Вандайн се извъртя на седалката си и погледна през замъгленото задно стъкло. Истина беше — две неясни светлини си пробиваха път през пороя.

— Мили боже, не сме виждали човек от часове, а сега… Това е истинско чудо.

Голям пикап с масивни гуми спря от дясната им страна. Джон свали прозореца и видя, че от шофьорското място се подава ухилено лице. Друго с подобно изражение, но с брада, надничаше над рамото на шофьора.

— Май добре сте се насадили — каза шофьорът.

— Можете ли да ни помогнете да излезем от дупката? — попита Джон.

Шофьорът поклати глава:

— Сега пясъкът е като супа. Може би след като времето малко се пооправи.

Джон съвсем се отчая и бе готов всеки момент да му се помоли да се качи в неговата кола, когато чу затръшване на врата и видя още един чифт светлини зад тях. Някой държеше вестник над главата си и шляпаше във водата към него.

Благодаря ти, Боже! Беше агентът от ФБР Джери Кени.

— Хайде! — провикна се Кени и сложи ръка на рамото му. — Влизайте в колата! — обърна се към шофьора на пикапа: — Те са с нас.

Шофьорът кимна и вдигна прозореца.

Джон дори не си направи труда да попита Декър дали е съгласен. Скочи от колата и последва Кени. Секунди по-късно прогизналият Декър се настани на задната седалка на колата на ФБР.

Когато колата потегли, Кени представи шофьора като специален агент Джиъри. Той помаха през рамо, за да ги поздрави и започна да кара след пикапа.

— Как така не сте затънали и вие? — попита Декър, докато бършеше лицето си от дъжда.

Кени вдигна рамене:

— Заради предното предаване, предполагам. Виж. Тези хора в пикапа отпред са двама от чичовците на Попи Мулинър. Водят ни при нея.

Когато Джон чу това, той светкавично се наведе напред и сграбчи Кени за рамото:

— Виждали ли са я? Кейти…

— Кейти е добре. Двете с Попи се крият дълбоко в гората при някакви роднини на Мулинър.

— Там ли ни водят?

Кени кимна утвърдително и Джон така се разчувства, че му се искаше да го прегърне.

— Благодаря ти, Боже!

Почти свърши — помисли си. — Още няколко минути и Кейти ще е спасена.

— Те искат да сключим сделка — каза Кени. — Можем ли да направим нещо за Попи, ако тя се предаде? Това ме попитаха. Аз им отговорих: „Разбира се, че можем“. Дори предложих да я включим в програмата за защита на свидетелите, ако тя се съгласи да свидетелства в съда. Как ти се струва, Боб?

— За мен не е проблем — отговори Декър. — Тя е истински ангел в сравнение с някои други хора, на които е била предлагана подобна сделка.

Джон усети, че Декър го побутва с лакът.

— А ти какво мислиш, докторе? Ще се възпротивиш ли, ако направим сделка с мис Мулинър?

— В никакъв случай — отговори Джон съвсем искрено. — Имам чувството, че малкото ми момиче е още живо само благодарение на нея. Върнете ми Кейти, а с Попи правете каквото искате. Колкото до мен, нямам нищо против.

— Добре — каза Кени и отново се обърна към Декър. — Нали се сещаш за изтичането на информация, което обсъждахме?

Сега Декър се наведе напред развълнувано:

— Да, какво за него?

— Бил е застрелян. С четири деветмилиметрови куршума.

Декър се разстрои и наведе глава:

— Къде?

— Близо до офиса си. Отивал е да проведе поредния телефонен разговор. Има и още нещо: не знам дали има пряка връзка със случая, но този следобед е избухнала експлозия на Ем Стрийт и е изравнила един ресторант със земята. Собственикът е известен и доста влиятелен колумбиец, на име Карлос Салинас, и е бил вътре.

Декър кимна.

— Прикриват следите си. Унищожават всички улики. Това е картелът. Няма да успеем да свържем тази конспирация с никого.

Само преди няколко часа Джон би бил крайно заинтересован от този разговор и от самоличността на човека, причинил изтичането на информация, както и от имената на хората, които стояха зад отвличането на Кейти. Сега обаче това изобщо не го интересуваше.

Само ме заведете при Кейти — мислеше си. Как му се искаше колата да имаше крила, за да полети!