Франсис Пол Уилсън
Отвличане (28)

28

Какво, по дяволите…

Змията стоеше от другата страна на улицата и не отделяше очи от мъжа, който излезе след Поли.

Бе наблюдавал магазина известно време преди Поли да се появи и не бе забелязал никакви признаци за безпокойство. Не бе имал повод за тревога и след като Поли влезе вътре. Така щеше да разбере, ако нещо не бе наред — ако мястото беше наблюдавано и бе поставен капан, действието щеше да се развие след като Поли поискаше поръчката.

Но нищо не се бе случило. Поли излезе от магазина и пое по предварително уговорен маршрут, докато Змията вървеше след него и внимаваше някой да не го следи.

И наистина някой го следеше.

Беше Вандайн.

— Мамка му! — думите изсвистяха през стиснатите му зъби. Глупак ли беше този Вандайн? Идиот някакъв? Какво си мислеше, че прави?

Змията се успокои, защото се сети, че присъствието на Вандайн означаваше, че не се е обадил на федералните. Ако те бяха замесени, в никакъв случай нямаше да му позволят да припари до магазина.

Това означаваше, че… той е сам. Като тъп каубой ли се изживяваше? Какво смяташе да направи? Да проследи Поли до вкъщи и да спаси своята безценна дъщеря?

Как ли пък не.

Змията знаеше, че маршрута на Поли минава край Фарагут Скуеър и после отива до северната станция на метрото. Избърза до автобусната спирка наблизо и изчака Поли да мине покрай него. Погледите им се пресякоха, но Поли не даде никакъв знак, че го познава.

След петнадесет секунди мина и Вандайн. Очите му бяха приковани в гърба на Поли, сякаш на улицата нямаше други хора освен тях двамата. Змията добре разгледа погледа му и това, което видя, никак не му хареса.

Щеше да се наложи да се погрижи за доктора. И то веднага.

Но как?

Мислите му препускаха. Даде на Вандайн няколко ярда преднина и след това започна да го следва на крачка. Поли влезе в станцията на метрото, както се бяха уговорили предварително. Вандайн го последва, а Змията ускори крачка след тях. Още не бе настъпил пиковият час, така че бе почти пусто. Докато Вандайн стоеше до стената и наблюдаваше как Поли си купува билет, Змията се промъкна зад него.

Сега беше моментът да действа. При това много внимателно. Не знаеше в какво състояние бе Вандайн — нито физически, нито емоционално. Щом се бе осмелил да се появи в магазина, можеше да е способен на всичко. Можеше да избухне като бомба. А последното нещо, което Змията искаше, бе сцена в централната станция на метрото.

Приближи се до Вандайн внимателно… много внимателно.