Франсис Пол Уилсън
Отвличане (97)

15

Боб Декър крачеше нервно в претъпканата каравана, която служеше за импровизиран координационен център. Вече беше три и четиридесет и две, а жената още не се бе обадила.

Боб направо полудяваше тук, но какво ли му беше на Вандайн. Той сигурно минаваше през ада горе на алеята.

Вратата в другия край се отвори и Джери Кени влезе, като с него нахлу и част от следобедната слънчева светлина. Носеше велосипедистки клин и карирано яке. Русата коса и мускулестите рамене го правеха да изглежда като сърфист. Почти. Имаше нужда само от тен.

— Сигурно ти е много удобно така.

Кени се усмихна.

— Под прикритие съм, не знаеш ли? — Размаха лист хартия. — Още информация за нашата приятелка Попи. Момичето е от Джойси. Родена е там.

— Значи ставаме двама.

— Шегуваш се.

— Изобщо. Израснал съм точно от тази страна на Джордж Вашингтон Бридж, на място, което се казва Хекънсак.

Кени поклати глава.

— Хекънсак… Суис Буут. Странни имена избирате там. Но защо не звучиш като човек от Джойси?

Лошият акцент на Кени започваше да нервира Боб.

— Защото почти никой от нас не казва „Джойси“. Освен ако не е докаран от Бруклин.

— Щом казваш. Нашата приятелка Попи звучи като докарана от юг. Оказва се обаче, че е родена в Суис Буут.

— Суис какво?

— Буут. Суис Буут.

— Никога не съм чувал за него.

— Няма го и на картите, които проверих. Открих Суис Плейс, но името не е същото. Накрая се наложи да се обадя на Трентън. Дори за тях се оказа трудна задача, но накрая го откриха някъде на северозапад. Най-близкият до него град е Чатсуърт.

— Тук също ме хвана неподготвен.

— Някъде на север от Уортън Стейт Форест. Изглежда е в гората — дълбоко в гората.

Боб изведнъж се сети.

— В боровите гори. Ама и аз съм един. Тя е пайни.

— Това пък какво е?

— Израсла е в Пайн Берънс, огромна гора, която заема почти цялата централна част от щата.

— Значи пайни, така ли?

— Да. Това не е много за хвалене. В Ню Джърси понякога се използва като еквивалент на селяндур. Доколкото съм чувал, не е далеч от истината. Пайнитата са свързани с бракове между близки роднини, контрабанда на алкохол и…

— Хей! — извика Харис от мястото си в ъгъла, до техниката за наблюдение. — Телефонът току-що иззвъня. — Сложи си слушалките. — Тя е!

— Пусни я на микрофона — каза Кени. — И опитай да я проследиш.

— Благодаря ти, Господи — промърмори Боб.

Но нарастващото му облекчение бе прогонено от гневния глас, който внезапно изпълни караваната.