Франсис Пол Уилсън
Отвличане (19)

19

Попи доближи увития в одеяло вързоп така внимателно и колебливо, сякаш детето щеше да скочи и да я ухапе. Не искаше да го събуди.

Дете. От всички проклети неща… точно дете.

Нали и без това обикновено деца биваха отвличани!

Какво щяха да правят с него?

Предпазливо отви одеялото, за да хвърли поглед.

Беззащитно малко същество в униформа. Вероятно учи в частно училище. Богаташко дете. Но тази глупава червена барета — откъде ли я беше взело?

Попи коленичи, за да може да разгледа по-добре лицето на малката ученичка.

Кръгло, сладко, с изцапани с шоколад устни. Хубава коса… дълга, черна, вързана на плитка.

Попи се зачуди какъв ли беше цветът на очите й, но не смееше да повдигне клепачите й, за да види.

Хрумна й странна мисъл, докато седеше така, коленичила до детето.

На колко ли щеше да е Глори сега? Вероятно на същата възраст.

Дали щеше да прилича на това малко същество? Косата й щеше да е дълга и…

Попи се наведе напред и повдигна леко един от клепачите й. Съвсем за кратко, само колкото да разбере цвета им. После го пусна.

Имаше сини очи…

Също като на Глори…

Попи се стресна. Всичко това не й се отразяваше никак добре. От години не се бе сещала за Глори. По-точно не си бе позволявала да мисли за нея. Глори си бе отишла. Преди много време. И за нея нямаше връщане.

Зае се да завърже детето и да му постави превръзка на очите. Налагаше се да импровизира, защото всичките им приготовления бяха за възрастен.