Франсис Пол Уилсън
Отвличане (80)

4

— Къде е той? — Карлос удари по бюрото с две ръце.

— Може да е навсякъде — отговори Голд. — Проверихме къщата му, така че знаем, че не е там. Просто ще трябва да чакаме да се обади.

Младото му протеже изглеждаше нервно и това радваше Карлос. Нека се страхува от мен. Нека се страхува не само за бъдещите си доходи, но и за физическото си оцеляване. За живота си.

Защото самият Карлос се страхуваше за всички тези неща. Маклаглън може би беше жив, но вероятно беше ранен и се криеше някъде. Може би дори в този момент умираше. Карлос не бе загрижен за здравето му, а поради факта че неговото изчезване щеше да доведе до разпространението на онази проклета касета.

— Искам да бъде намерен! — обърна се към Лоса. — Събери хора. Имаме снимка на Маклаглън. Размножи я. Знаем, че обича да се обажда от хотели. Направи обиколка. Ходи от хотел на хотел и го търси.

Това щеше да отнеме време, но не можеше просто да си седи и да чака нещо да се случи.

Лоса кимна и извади пистолета си:

— А когато го намеря да…?

— За бога, не! — Не искаше Голд или Лоса, или който и да е друг да знае за касетата. — Доведи ми го. Има да дава обяснения!