Франсис Пол Уилсън
Отвличане (118)

13

Змията загаси предавателя с усмивка. Не му трябваше повече. Продължи да се движи в дъжда. Нямаше кой знае какъв напредък, но със сигурност се справяше сто пъти по-добре от Вандайн и неговите приятели — федералните, които бяха затънали в калта и сега хеликоптерът не ги водеше от въздуха. Как щяха да успеят да се измъкнат?

Змията си даваше сметка, че може да се окаже в абсолютно същото положение като тях двамата, ако неговият джип се забиеше в пясъци и с четирите колела.

Отново провери лаптопа си и видя, че е по-близо от всякога. Програмата му казваше, че целта му е на около миля и половина наляво.

Поклати глава, като се чудеше на иронията, с която използваше всички тези високотехнологични средства, за да търси място, което вероятно бе един от най-западналите райони на страната.

Напрегна очи през дъжда. Трябваше да се движи бавно на това място, да се оглежда за път, или просто утъпкано място, или следа от сърна, каквото и да е, нещо, което да води наляво. Беше достатъчно трудно да се ориентира с две очи при тези условия.

И ето че забеляза нещо през страничния си прозорец. Моментално наби спирачките. Изтри влагата от прозореца и се взря през пороя.

Бяха две следи през пясъка, които водеха наляво. Добре че пострадалото му око бе дясното, и че светкавицата бе осветила небето в подходящия момент, иначе вероятно щеше да го пропусне.

Като се хилеше доволно, върна малко назад и пое по пътя.

Почти стигнах, Попи, кучко такава. Надявам се, че се наслаждаваш на последните си часове на този свят.