Франсис Пол Уилсън
Отвличане (11)

11

Змията влезе във фоайето на хотел „Мариот“ в Бетесда и се отправи директно към телефона. Предварително бе разузнал повечето от големите хотели навътре в Белтуей и знаеше кои от тях имат точно този тип телефони, които му трябват. Хотел „Мариот“ отговаряше на всички изисквания.

Разбира се, можеше да се обади от вкъщи или от колата си, или пък от някоя детска площадка с помощта на мобилния модем на лаптопа си, но това щеше да означава да проведе клетъчен разговор, толкова сигурен, колкото някой високоговорител.

Откри телефон на компанията Ей Ти енд Ти — Дейтафоун 2000 — и се настани на седалката пред него. Този тип телефони поставяха главно на летищата и в някои от хотелите. Те имаха собствена клавиатура или пък порт за включване към лаптоп, както и електронен бележник — Змията носеше своя. Като декларира разговора на името на Чарлз Портър — сметка, която бе открил специално за случая — той включи лаптопа си към порта, отвори го и разгъна клавиатурата.

Докато го чакаше да се стартира и зареди паметта си, той се огледа. Наоколо имаше съвсем малко хора и никой не му обръщаше внимание.

Влезе в електронния адрес на несъществуващия Ерик Гартър и зареди оттам текста, който предварително бе написал и запазил.

Тридесет секунди по-късно, когато съобщението вече бе изпратено по Интернет, той излезе от мрежата. Откачи модема си от телефона, затвори лаптопа, излезе през главния вход и се отправи към паркинга.

Беше толкова лесно, толкова анонимно, толкова невъзможно за проследяване.

Толкова сигурно.

Може би дори необикновено сигурно. И необикновено лесно.

Беше почти разочарован.