Франсис Пол Уилсън
Отвличане (60)

8

— Искам да знам защо този лунатик продължава да се разхожда на воля?

Боб Декър вдигна очи от записките си. Въпросът беше зададен от Дан Кийн от Съвета по въпросите на наркотиците. Той беше слаб, посивял мъж на средна възраст. Обикновено свежият му тен постепенно бе загубил цвета си, след като Боб Декър му бе разказал защо са тук. Той седеше между русия красавец Джери Кени от ФБР и оплешивяващия червенокос Джим Луис от ЦРУ.

— По много причини — отговори Боб. — На първо място, защото президента иска така. Чу го от самия него само преди минути.

Все още не можеше да повярва, че бе успял да събере този малък отряд толкова бързо. Човек можеше да сътвори чудеса, ако има подкрепата на администрацията зад себе си.

Четиримата бяха натъпкани в един от офисите на W-16. Боб бе спуснал щорите, заключил вратата и поставил двама униформени агенти в преддверието с нареждането да не допускат никого на по-малко от десет стъпки от вратата.

Бе запознал членовете на екипа накратко със ситуацията и после бе наблегнал на съществените подробности. Бе ги излъгал единствено за това, че Острието е взел хапчетата и че след това Вандайн е признал под напора на съвестта си. И понеже било твърде късно за промивка на стомаха на президента (Боб не знаеше дали това звучи достоверно, но се надяваше да се хванат), той щял да бъде приет в Бетесда, където да остане под наблюдение.

Боб смяташе, че не е нужно да лъже тези мъже. Познаваше ги до един и бе готов да заложи живота си за тях. Но Острието бе пожелал да е така, затова така и щеше да бъде.

— Другата причина е връзката ни с хората, които стоят зад това. Имаме нужда от него на свобода, за да обменя съобщения с тях. Третата причина е, че се опитваме да спасим живота на едно малко момиче. Кейти Вандайн е кръщелница на Острието и той я иска обратно жива, здрава и цяла.

За Боб това беше най-маловажната причина. Първостепенната му цел беше да предпази Острието от по-нататъшни опити за отнемане на живота му.

— Цяла ли? — попита Кени.

Боб се обърна и постави пакета на масата.

— Да. Похитителите са изпратили палеца й на баща й, за да го убедят да свърши работата. Ето тук е.

Кени примигна. Гримасата подчерта тънките белези, останали му след автомобилен инцидент преди десетина години. Джери бе оцелял, но съпругата му — не. Боб знаеше, че той има дъщеря приблизително на годините на Кейти Вандайн.

— О, боже — промълви Кийн. Пребледня и се изпоти.

Боб знаеше, че той пък има внуци и вероятно си представяше някой от тях в подобна ситуация.

Единствено Джим Луис изглежда не се впечатли. Но него нищо не бе в състояние да го впечатли.

— Ще занеса това в лабораторията — каза Кени. — Но какво да им кажа? Ще трябва да го свържа с определен случай.

— Ще уредя това преди да тръгнеш. В момента Острието говори с шефа ти.

— Какво ще се иска от моите хора? — попита Джим Луис.

— Ще се заемат с анонимния препращач във Великобритания. — Боб му подаде кафява папка. — Това са разпечатки на всичките му писма до Вандайн. Ако откриеш този сървър, ще разбереш кой е Змията и ще решиш случая.

— Змията? — впечатли се Кени. — Змията ли каза?

— Познато ли ти звучи?

— Да. Чувал съм това име и преди… във връзка с две отвличания… мисля, че при едното беше изпратил пръст, за да ускори нещата.

— Явно е същият човек. — Боб плесна с ръце и ги потри. Страхотно. Екипът му бе заедно едва от половин час и вече имаше резултат. — Добре. Изрови каквото имаш за него и ще…

— Съжалявам. Не разполагам с такава информация. Научих това случайно, докато работех по друг случай. Не знаем нищо за него, освен че се е специализирал в отвличане на хора, които не биха се обърнали към ченгетата.

— Значи си имаме работа с професионалисти — отбеляза Боб.

Това не бяха добри новини. Означаваха, че тази Змия вероятно има голям опит и е обмислила много добре отвличането на момичето на Вандайн. Обърна се към Кийн.

— Смятаме, че това има връзка с наркотиците, Дан. Кой е най-вероятният извършител?

— Хмм. — Кийн изглеждаше като хипнотизиран от пакета.

Боб се запита какво ли го тревожеше. Повтори въпроса си.

— Мога само да предполагам — отвърна бавно Кийн, като подбираше думите си много внимателно. — Картелът Кали, което значи Емилио Рохас. Той има най-много пари, но пък мексиканските трафиканти имат най-много контакти тук. Може Рохас да работи чрез мексиканците или те сами да го правят.

Боб прикри раздразнението си. Надяваше се на малко по-задълбочен анализ от страна на заместник-директора на Съвета по въпросите на наркотиците.

— Кое според теб е най-вероятно?

— Най-вероятно ли? Ами аз бих казал, че са мексиканците. Това си е цяло изкуство там. Биха използвали свои хора. Но изглежда са наели местен човек. Наблюдаваме Карильо, Гарсия, Еспарагоса и другите едри риби. Ще проверя дали някой от тях не е пресичал границата скоро.

Така вече беше по-добре.

— Добре. Чудесно. Всички знаем какво трябва да правим. Не губете време. Този случай е от първостепенна важност. — Искаше му се да им каже, че разполагат с време само до вторник, но това трябваше да си остане само между него и Острието. — Ще се срещнем пак тук в шест часа вечерта, освен ако не изникне нещо. — Те се приготвиха да си тръгват, а Боб добави: — Знам, че не се налага да ви повтарям това, което ви каза президента, когато дойдохте, но ще го направя. Нищо казано тук, не бива да напуска тези стени. Няма значение кой пита — шефът на агенцията ви, сенатор или член на правителството. Не бива да казвате нищо. Острието обърна специално внимание на този факт, така че придържайте се към това. Не става въпрос дали искате или не да го обсъждате. Забранено ви е да го обсъждате. И ако някой започне да ви притиска, искам веднага да ми докладвате.

Дан Кийн излезе пръв. Изглежда много бързаше да си тръгне. Последва го Джим Луис. Джери Кени се помота, като се занимаваше с пакета.

— Благодаря ти, че ми се обади, Боб. Оценявам доверието, което ми оказваш.

Боб се усмихна и си спомни за задушевния разговор, който бяха водили двамата с небезизвестния доктор Латрам преди няколко години.

— Не за първи път работим заедно върху заговор срещу президента. Само че вероятно този път няма да имаш възможност да кажеш на никого за това.

Кени сви рамене.

— Ще го запазя за мемоарите си. Но повече от всичко искам да върна живо това малко момиче.

— За Марта ли си мислиш? — попита Боб.

— Как иначе? Кейти Вандайн е само с две години по-малка… — Хвърли поглед към пакета. — Не знам какво бих направил, ако някой… — Потръпна.

— Аз знам — каза Боб. Неговите собствени синове бяха тийнейджъри, но сякаш бе вчера, когато още бяха малки и толкова уязвими.

Когато Кени си отиде, Боб седна и започна да си води бележки и да систематизира информацията. Не можеше да си наеме секретарка, така че се налагаше да свърши това сам.

Не беше лошо като за начало. Дан Кийн щеше да проследи наркобароните, за да стигне до Змията. Джим Луис щеше да поеме анонимния сървър. Джери Кени щеше да се заеме с палеца на Кейти Вандайн.

Змия, мой човек, който и да си, където и да си, ти си ключът. И си загазил много здраво. Защото ще стигнем до теб. И когато това стане, горко ти. Ще те притиснем, докато не изплюеш за кого работиш. После ще открием него и също ще го притиснем. И така, съвсем скоро, ще стигнем до човека, който е започнал всичко това.

До вторник, дай боже.