Франсис Пол Уилсън
Отвличане (74)

22

— Ето го — каза Джери Кени.

Боб Декър бе спрял на южния паркинг. Той надничаше от колата и наблюдаваше как Вандайн притичва през дъжда към Мериленд Хаус. Мястото бе добре осветено от живачните крушки над главите им и от флуоресцентния надпис на Ексън зад тях.

Прозя се. Беше дълъг, изтощителен ден, но той се чувстваше зареден, вместо уморен. Вълнението и ентусиазмът го изгаряха отвътре.

— Хората ти готови ли са?

Кени понечи да отговори, но точно тогава радиостанцията на ухото му забръмча. Заговори на микрофона:

— Добра работа, Тревър. Дръж я под око.

Боб се стегна:

— Забелязали ли сте я?

— Става въпрос за жената на Вандайн. Проследила го е от вкъщи дотук. Когато разбрах за това, й закачих опашка. Казва се агент Тревър Хендрикс. Бил е участник в автомобилни каскади. Когато стигнали на няколко мили оттук, той с маневри я принудил да се нареди в колона с чакащи коли, докато Вандайн изчезне от поглед. Но тя все още е на Деветдесет и пета, някъде на север оттук, и кара насам с пълна газ, за да се опита да го настигне.

Боб се усмихна:

— Страхотно. Харесва ми.

По-рано Вандайн бе разказал на Кейни за жена си и как тя му задавала всякакви неудобни въпроси относно Кейти. Адвокатът на Вандайн му бе изпратил по факса няколко избрани цитата от делото на Марни Вандайн… една много неуравновесена дама. Боб бе предупредил Кени да я сложи под наблюдение. Така беше най-добре.

Погледна към блестящите прозорци на Мериленд Хаус. Мястото бе доста оживено. Имаше туристи на всякаква възраст, от всякакви раси. Навсякъде гъмжеше от автобуси и дори в този късен час беше много шумно.

— Изглежда добре вътре — коментира Кени. — Телефоните са на втория етаж, наред с банкомата, ксерокса и факса. Прилича повече на бизнес офис отколкото на туристическа спирка.

— Какво ще кажеш на хората си?

Кени сви рамене:

— Каквото е необходимо да знаят и нищо повече. Всички имат снимки на Кейти и Вандайн. Знаят, че става въпрос за отвличане и да се надяваме — връщане на заложник.

— Точно така. Да се надяваме.

Кени се обърна към него:

— И ти ли си мислиш каквото и аз?

Боб кимна:

— Че това е някакъв капан ли? Да. Звучи логично, особено след трупа във Фолс Чърч. Дикастро със сигурност е бил замесен. Отпечатъците на детето са навсякъде — в спалнята, в банята, във всекидневната. Тя е била там. Това, което не разбирам обаче, е защо след като сме толкова сигурни, че става въпрос за операция на наркокартела, не открихме никаква връзка между Дикастро и наркотиците.

— Или поне не знаем за такава — допълни Кени.

— Именно. И все пак той не се оказа какъвто очаквах. Може би наистина наркокартелът не е замесен. Но след като президента ще постъпи в Бетесда днес, който и да стои зад всичко това, ще остане с впечатлението, че Вандайн е свършил мръсната си работа. Това прави него и детето му излишни.

— Нещо повече — каза Кени. — Те са заплаха. Вероятно и Дикастро се е издънил и виж какво му се случи.

— Да — каза Боб. Искаше му се Вандайн да не го познаваше. Щеше да му хареса той да е там горе в Мериленд Хаус. — Точно това ме тревожи.