Франсис Пол Уилсън
Отвличане (16)

16

Когато Поли пристигна в подземния гараж с линкълна, детето вече бе дълбоко заспало благодарение на бонбоните с валиум. Това се оказа страхотна идея. Може би щеше да задържи останалите за себе си.

Разходи се из цялото ниво на гаража, като се оглеждаше за хора, които да паркират или тръгнат с колите си по това време. Навсякъде беше тихо.

Спря зад камиона по такъв начин, че вратата откъм страната на Кейти да е на една линия със задната му част. После слезе, отвори багажника на камиона, промъкна се в линкълна и зави детето в одеялото.

Следваше трудната част. Сега нещо можеше да се обърка.

Изправи се и отново огледа гаража. Не се виждаха хора. Стисна челюст и се наведе обратно в колата. Трябваше да го направи бързо. Едно, две, три и бе преместил тази малка, обвита в одеяло купчина от колата в камиона. Затвори и заключи багажника на камиона.

Дишаше трудно, но не от физическо изтощение. Направи го. Най-лошото мина. Всичко, което трябваше да направи сега, беше да остави линкълна на мястото на камиона. Мак щеше да дойде по-късно и да се погрижи за него.

Можеше да си отдъхне. Сега просто щеше да кара обратно до Фолс Чърч, да пренесе детето в къщата и…

О, мамка му! Попи! Беше напълно забравил за нея. Тя щеше да полудее, като видеше детето.

Дали най-лошата част бе минала? Едва ли.