Франсис Пол Уилсън
Отвличане (86)

4

Марни наблюдаваше асансьорите над горния край на страницата на вестника, който бе взела като спомагателно средство. Бе проследила Джон дотук с кола под наем. Този път обаче друга, червена. Дори бе паркирала близо до него, в гаража на хотела. Проследила го бе и вътре, и го бе наблюдавала, докато се регистрираше.

Беше уморена, но нямаше да се откаже. Бе застанала на пост в хотелското фоайе още от сутринта и не мърдаше оттам.

Рано или късно, Джон щеше да се появи. И тогава щеше да го проследи, за да стигне до Кейти.

В какво си се забъркал, Джон?

Марни бе сигурна, че Кейти не е в къщата на Джон. Бе надничала през прозорците няколко пъти по обедно време, но бе видяла само Джон и неговата тиранична майка на масата. Явно бе скрил Кейти някъде в поредния си жесток опит да ги раздели.

Но ако не беше тук, за да се види с Кейти, тогава защо? За да играе хазарт?

Какъв баща беше, щом криеше дъщеря си от родната й майка? Един господ знаеше къде я държеше. А през това време сигурно висеше в казиното.

А мен нарича лош родител… и опасен.

Сигурно бе дошъл тук, за да се види с някоя от кучките си. Марни никога не бе хващала Джон в изневяра, но бе убедена, че той беше спал с други жени още преди развода. Кейти знаеше всичко това, но държеше похожденията на баща си в тайна… каквито и да бяха те.

Те двамата винаги крият нещо от мен.

Ти си я покварил, Джон, знам, че е така. Но тя е още млада. Каквато и вреда да си й нанесъл, тя е поправима. Аз ще я спася. Ще я върна в правия път.