Лусинда Райли
Сестра на сенките (40) (Историята на Ася)

39.

През следващите няколко седмици Теди сякаш наистина обърна нова страница. Помагаше по всякакъв възможен начин в къщата и градината. А имаше много работа за вършене, понеже в деня след разговора на Флора с Теди господин Танит обяви, че той и съпругата му напускат Хай Уийлд незабавно. Не пожела да обясни причините, дори когато Флора го попита дали може да направи нещо, за да ги убеди да останат.

— Така е най-добре, госпожо. Госпожа Танит вече не се чувства спокойна в Хай Уийлд.

Напуснаха същата вечер и Флора лежа будна до малките часове, чудейки се с какво е обидила добродушната си икономка.

Луиз сви рамене в униние, когато чу новината в кухнята на следващата сутрин.

— Нали разбираш защо? — прошепна тя. — Теди не я оставя на мира последните няколко месеца. Искам да кажа, не мога да бъда сигурна, но ако бях на мястото на горкото момиче, и аз не бих го търпяла.

Флора затвори очи, спомняйки си как синът й бе сложил ръка на гърба на госпожа Танит, докато стояха край печката в кухнята.

На следващата вечер Флора яде сама, понеже Арчи се бе обадил да й каже, че ще се забави в базата, както бе обичайно напоследък. В леглото същата нощ тя чу немските бомбардировачи да летят наблизо, но не им обърна голямо внимание. Тези звуци бяха станали също толкова познати, колкото и чуруликането на птиците сутрин. Тази нощ обаче сякаш се чуваха от по-близо и Флора се подразни, че може да се наложи да спят в мазето, ако се приближат още.

Както и очакваше, точно преди полунощ пуснаха сирените за въздушно нападение и Флора, Теди и Луиз слязоха по стълбите. Два часа по-късно чуха сигнала, че опасността е преминала, и се върнаха по леглата си. Флора знаеше, че Арчи почти със сигурност ще прекара нощта във военновъздушната база.

* * *

— Мамо! Мамо, събуди се! — Виковете на Луиз я събудиха на следващата сутрин. — Търсят те по телефона. Някой си командир на ескадрила Кинг. Иска да говори с теб незабавно.

Флора полетя към телефона със свито сърце, почти препъвайки се, но вече знаеше причината за обаждането.

Командирът съобщи новината, че Арчи и четиринадесет други във военновъздушната база „Ашфорд“ са загинали на място, когато бомба ударила директно палатките на пилотите от запаса и останалия персонал.

Въпреки някогашната си сила в трудни моменти Флора се срина. Порази я иронията на ситуацията: Арчи да оцелее толкова дълго, радостта им от назначението му в „Ашфорд“, вместо в Лондон — основната цел на немските бомбардировачи — и накрая да загуби живота си само на няколко мили от дома… размътеният й ум не можеше да побере ситуацията.

Луиз се обади на лекаря, който предписа успокоителни, и няколко дни Флора лежа в леглото, без да има волята или енергията да стане. Без любимия си Арчи предпочиташе и тя да беше умряла. Дори видът на изпитото лице на дъщеря му не бе достатъчен, за да я накара да излезе от спалнята си. Лежеше там, преживявайки отново всеки момент, който бяха прекарали заедно, и проклинайки бога, в когото вече не можеше да вярва, след като й го бе отнел завинаги.

Най-лошото беше, че дори не можаха да се сбогуват.

* * *

На шестата сутрин след съдбовното обаждане, Флора бе събудена от почукване по прозореца. Вдигна глава и видя малко птиче дрозд, което явно бе паднало от гнездото си в клоните на стария кестен до прозореца. Первазът го бе спасил от падането, но имаше опасност да падне пак, докато подскачаше и грачеше за майка си в паника.

— Идвам, малкото ми — прошепна тя, внимателно отвори прозореца и успя да хване птиченцето в ръце. — Спокойно, милото ми — загука Флора. — Вече си в безопасност. Ще вземем една стълба и ще те върнем при майка ти ей сегичка. — Тя слезе долу с птицата в шепи и влезе в кухнята, където Теди и Луиз седяха заедно на масата.

— Мамо, ти си станала! Тъкмо се канех да ти донеса малко чай — каза Луиз.

— Остави това сега. Това бедно малко създание е паднало от гнездото на кестена. Теди, ще донесеш ли стълба, за да се кача и да го върна, преди да умре от шок?

— Разбира се, мамо.

Луиз погледна Теди, който намигна на сестра си, докато се изправяше.

— Вече всичко ще е наред с нея — прошепна й, преди да излезе от кухнята и да последва майка си навън.

 

 

Погребението се състоя в църквата на имението и бе добре посетено от селяните, приятелите и семейството. Арчи беше популярна и уважавана фигура в околността и Флора седеше между двете си деца, усмихвайки се през сълзи на речите, изнесени от колегите му авиатори от двете войни. По време на службата Флора трябваше да използва всяка частица сила и смелост, която можа да намери у себе си. Седмицата й на самотен траур поне бе позволила на прилива на скръб да се излее от нея и сега можеше да подкрепи децата си в собствената им болка. Животът й — или поне основният й източник на щастие — си бе отишъл завинаги. Но децата й все още имаха своя живот и тя нямаше да ги разочарова.

В деня след погребението я посети семейният адвокат, господин Сондърс. След обичайните съболезнования се заеха за работа.

— Вероятно сте наясно, че лорд Вон не е пренаписал завещанието си от 1921 — започна господин Сондърс, изваждайки спретната купчина документи от старото си кожено куфарче. — Предполагам, че все още е искал имението да отиде у сина му, Теди?

— Аз… мога само да предположа, че е така — каза Флора, обзета от чувство за вина.

— Тогава ще започна процедурата по прехвърлянето му на името на Теди. За жалост, тъй като няма официален документ, който да ви дава право да живеете в имението Хай Уийлд, трябва да ви уведомя, че е в правомощията на сина ви да ви, … ъм, изгони. Не че мисля, че би го направил, но съм виждал такива ситуации преди.

— Ще говоря с Теди за желанията му — каза Флора със свито гърло. — Сигурна съм, че ще решим въпроса помежду си. Имам само един въпрос към вас, господин Сондърс: ако сестра ми Аурелия бе родила само Луиз — тоест само момиче — или ако Теди бе загинал във войната — добави тихо, — какво щеше да стане?

— В този случай нещата щяха да станат сложни. Първо щяхме да потърсим наследник от мъжки пол на имението. Ако не намерим такъв, Луиз щеше да получи попечителството над Хай Уийлд, докато роди син. Когато той навърши пълнолетие, би наследил както земите, така и наследствената титла. Ако роди дъщеря, то тя би получила същото попечителство, докато се роди мъжки наследник. Освен, разбира се, ако някоя от дъщерите на сестрата на лорд Вон не роди момче преди нея. И тъй нататък, и тъй нататък.

— Разбирам.

— Както може би разбирате, трябва да благодарим на небесата, че има пряк наследник от мъжки пол. — Той се засмя сухо. — Познавам много семейства, лишени от такъв, след като двете войни избиха поколения бащи и синове. Имате късмет, лейди Вон. Истинската кръвна линия може да продължи в Хай Уийлд, докато за много семейства в подобно положение не е толкова лесно.

— Чудя се, господин Сондърс, дали би било възможно Луиз да получи поне част от наследството? Тя скоро ще се омъжва, а съпругът й не е богат човек. Като жена — започна внимателно Флора, — не мисля, че само защото е момиче, трябва да бъде лишена от каквато и да било претенция към семейното си имущество. Особено предвид факта, че е близначка на Теди.

— Съгласен съм, лейди Вон. Правилата за тези неща са архаични и мога само да се надявам, че след време жените ще имат равни права на наследяване както върху земи, така и върху титли. Но — се боя, че сега решението на този въпрос ще трябва да се вземе от сина ви. Боя се, че никоя от вас двете няма юрисдикция върху това какво ще се случи с имението Хай Уийлд. Действително е неприятно, че съпругът ви не доживя да пренапише завещанието си. Сега трябва да разчитате на милостта на сина си. Както и сестра му.

— Благодаря ви за съветите, господин Сондърс. Предполагам, че ще поддържате връзка с мен и Теди.

— От сега нататък ще комуникирам директно с Теди, без да минавам през вас — отвърна господин Сондърс, прибирайки документите в куфарчето си. — Отново ви поднасям съболезнованията си за загубата ви. Покойният ви съпруг беше много добър човек. Да се надяваме, че синът ви ще му бъде достоен наследник. Приятен ден, лейди Вон. — С дълбока въздишка, подсказваща, че клюките за Теди се бяха разпространили, господин Сондърс си тръгна.

Флора остана седнала на мястото си, загледана през прозореца към градината, която нямаше повече да е под нейна власт. И осъзна, че Арчи, макар и с благородни намерения, бе отнел пълноправната претенция на Луиз по кръвна линия. И въпреки скорошните му оплаквания, че Теди не е подходящ наследник на Хай Уийлд, не можеше да се направи абсолютно нищо, без да се разкрие първоначалната измама на Арчи.

Беше благодарна, че поне бе проявила здравия разум да вложи по-голямата част от наследството от истинския си баща в сигурни инвестиции, първоначално с помощта на сър Ърнест Касел. В последвалите години бе проявила интерес към стоковата борса и акциите и състоянието й бе преживяло успешно флуктуациите на непостоянните финансови пазари. Накратко, тя беше богата жена.

А самата Домашна ферма вече беше в процес на прехвърляне на името на Рупърт и Луиз. Арчи бе подписал авторизацията за трансфера на нотариалните актове, за да може младата двойка да се нанесе веднага след сватбата си през август. Теди нямаше как да възрази срещу това, нали?

Флора знаеше, че самият факт, че обмисля такава възможност, само подчертава колко е тежка ситуацията.

Същата нощ седна с Теди и Луиз и им предаде разговора си с господин Сондърс. Наблюдаваше внимателно изражението на Теди и се успокои, че видя следи от скръб, както и от облекчение.

— Е, аз и Рупърт ще сме много щастливи отсреща в Домашната ферма — каза ведро Луиз. — Хубаво място е и съм убедена, че ще можем да го направим уютно.

— Да, сигурна съм, че ще можете — каза Флора, обичайки Луиз за услужливия й и благороден характер. Освен това, предположи Флора, племенницата й не бе очаквала нищо повече, тъй като не знаеше за истинските обстоятелства. — Значи, Теди, всичко това ще бъде твое. — Флора махна с ръка, сочейки кухнята. — Как се чувстваш?

— Мамо, получавам само това, което е мое по право, нали така? — каза той с известна гордост.

— Да, но знаеш много добре, че имението Хай Уийлд изисква много работа. Както ще ти обясни господин Сондърс, няма много средства за поддръжката му. Ще трябва да наемеш нов управител на фермата — добави Флора. — И някакъв персонал за самата къща, щом Луиз се изнесе в собствения си дом през лятото.

— Ти ще си тук с мен, за да се погрижиш за всичко това, мамо. Поне докато се оженя. — Теди се усмихна лукаво. — И може вече да имам някого предвид.

— Наистина ли? — Лицето на Луиз светна. — Би било прекрасно, ако имаме деца на една и съща възраст, които да израснат заедно. Нали така, Теди, скъпи?

— Не съм сигурен, че е много майчински тип жена, но определено много я харесвам.

— Винаги си пълен с изненади, Теди. Как се казва? — попита Луиз.

— Всичко ще се разкрие, когато му дойде времето. Тя не е от тези краища.

— Аз, разбира се, ще се изнеса веднага щом се сдобиеш със съпруга — каза Флора. — Винаги мога да отида временно в къщата в Лондон, докато може би възстановим вдовишката къща? Никой не живее там от много години.

— От сега нататък лондонската къща ще се използва само от мен. Може би ще можеш да отседнеш при майка си на „Албемарл стрийт“, когато отидеш в града? А сега — каза Теди, поглеждайки часовника си, — трябва да тръгвам. Влакът за Лондон потегля след половин час. Ще отида до гара „Ашфорд“ с ролс-ройса на татко.

— Но той не го е използвал от години, Теди. Хаби твърде много гориво, а трябва да пазим купоните за оборудването във фермата — възрази Луиз и хвърли нервен поглед към майка си.

— Сигурен съм, че имението ми може да си го позволи поне веднъж. Ще се върна след около два дни. — Той се изправи, целуна майка си и сестра си по главите и излезе от кухнята.

Възцари се тишина. И двете жени бяха шокирани.

— Не се притеснявай, мамо — обърна се Луиз към Флора. — За теб винаги ще има място у нас в Домашната ферма.

* * *

През следващия месец Флора се подготвяше да каже сбогом на Хай Уийлд, докато Теди отсъстваше, прекарвайки повечето си време в лондонската къща. Флора и Луиз се стараеха да преодолеят скръбта и да управляват заедно имението. Господин Сондърс бе написал писмо на Флора — по-скоро от учтивост, отколкото поради нужда — за да я уведоми, че прехвърлянето на имението Хай Уийлд, лондонската къща и благородническата титла на името на Теди върви гладко и трябва да завърши най-късно през ноември.

Каквото и да си мислеха Флора и Луиз относно наследството на Теди, никоя от тях не изричаше на глас съмненията си. А и поне юни повдигна духа им с новините за успеха на десанта във Франция. Флора се постара да се фокусира върху предстоящата сватба на Луиз, като реши да им даде подаръка си, когато Рупърт пристигне за уикенда да обсъдят сватбените планове. Усети задоволство, когато видя радостта на лицата им, докато им казваше за книжарница „Артър Морстън“.

— Мили боже! — Рупърт извади кърпичка и изтри очите си. — А аз се притеснявах как ще осигуря на Луиз живота, с който е свикнала. Вие ми дадохте отговора. Не знам как да ви се отблагодаря. Аз съм… направо поразен.

В очите на самата Флора също избиха сълзи, докато гледаше как двамата млади — толкова щастливи и влюбени — се прегръщат. Вече беше уверена, че е постъпила правилно.

— Над книжарницата има и малък апартамент, който може да бъде обновен, за да го ползвате, когато трябва да останете в града — каза тя. — Макар да съм сигурна, че брат ти ще ви предостави лондонската си къща.

— Съмнявам се, мамо — отвърна Луиз. — А дори да го направи, смятам, че стаите над книжарницата, независимо в какво състояние са, ще бъдат по-подходящи за нас.

* * *

Няколко дни по-късно Флора получи телеграма от Теди:

ОЖЕНИХ СЕ ЗА ДИКСИ В РЕГИСТЪРА В ЧЕЛСИ ДНЕС СТОП МНОГО ЩАСТЛИВИ СТОП ОТИВАМЕ В ИТАЛИЯ ЗА МЕДЕНИЯ МЕСЕЦ СТОП ЩЕ СЕ ВИДИМ СКОРО ДА ПРАЗНУВАМЕ СТОП КАЖИ НА ЛУИЗ ЧЕ Я ИЗПРЕВАРИХ В БРАКА СТОП ТЕДИ СТОП

Луиз прочете телеграмата безмълвно, но лицето й изразяваше чувствата й.

— О, боже — каза накрая.

— Познаваш ли това момиче?

— Не особено добре, не. Но определено знам коя е. Цял Лондон знае. Теди ми я представи за кратко на Нова година.

— Коя е тя?

— Лейди Сесилия О’Райли. Ирландка по произход и от добро, но доста… бохемско семейство. Несъмнено е голяма красавица. Всички мъже в стаята оглупяха в момента, в който влезе в „Савой“ на Нова година. Има червена коса до кръста и също толкова огнен нрав. Теди изглеждаше луд по нея онази нощ и предполагам, че затова прекарваше толкова време в Лондон напоследък — добави Луиз. — Определено ще бъдат… интересна двойка.

— Разбирам. — Флора четеше между редовете на коментарите на Луиз и посърна още повече.

— Извини ме, мамо. Както винаги си ми казвала, не бива да съдя за книгата по корицата. Или репутацията. Дикси може да е смятана за „бърза“, но може и да е добър човек. И определено ще оживи Хай Уийлд и ще държи Теди на тръни. — Тя се усмихна вяло.

Тази нощ Флора лежеше в леглото и болезнено копнееше за топлината и успокоението на тялото, което някога лежеше до нея. Облегната на възглавниците си, започна да прави планове за собственото си бъдеще — и се питаше как да успокои гузната си съвест за Луиз.

* * *

Месец по-късно новият наследник на Хай Уийлд доведе у дома също толкова новата си булка. Противно на очакванията си, Флора веднага хареса младата жена, наречена „Дикси“. С гърления си смях — причинен, Флора бе убедена, от безкрайните силни френски цигари, които пушеше, — прекрасната си млечнобяла кожа и стройната си фигура, тя беше истинска стихия. Освен това беше и изключително умна, съдейки по това как поставяше Теди на мястото му всеки път, щом той кажеше нещо неискрено.

След алкохолната празнична вечер, в която горката Луиз сякаш се сля с фона, докато Дикси шумно изразяваше мнението си по всякакви теми от ирландския въпрос до войната и споделяше „вътрешните“ си знания за депресивния характер на Чърчил, Флора пожела на всички лека нощ и се качи да си легне. Утешаваше я поне мисълта, че Арчи би се зарадвал на оживената компания на новата си снаха.

На следващия ден Флора повика Теди в кабинета си. Целуна го нежно и го покани да седне. Преди той да успее да проговори, тя пое инициативата.

— Поздравления, Теди. Мисля, че Дикси е направо очарователна. Направил си добър избор и съм убедена, че с нея ще станем големи приятелки. Исках само да ти кажа, че ще се радвам да платя сама за необходимите ремонти на вдовишката къща. И бих искала да попитам дали би ми продал онези двеста акра земя около нея? Понеже е от другата страна на улицата, тя граничи и с Домашната ферма. Готова съм да я поема и да я управлявам вместо теб. Консултирах се с местен брокер на имоти и мога да ти предложа добра цена, която ще ти осигури средства за поддръжката на Хай Уийлд и лондонската къща.

— Разбирам. — Теди изглеждаше изненадан. — Ще трябва първо да го обсъдя с Дикси и адвоката си.

— Направи го. Ще се изнеса от Хай Уийлд след сватбата на Луиз.

— Ясно. — Теди се изправи. — Чувствай се свободна да вземеш каквото искаш от къщата.

— Нуждите ми не са големи, а и ме бива в започването отначало. Ще кажа само, че ти получи прекрасно наследство. Хай Уийлд е много специално място и се надявам ти и Дикси да го обичате и да държите на него като мен и баща ти.

И преди да избухне в сълзи, Флора напусна стаята.

* * *

В един горещ августовски ден Флора видя как Луиз се ожени за Рупърт Форбс в църквата, където толкова скоро бе погребала съпруга си. Докато се молеше за двойката, можеше само да си пожелае по-висшите сили да донесат мира, обещаван толкова често. Както в собствения й живот, така и в света.

* * *

През късната есен Флора бродеше из Хай Уийлд, чувствайки се глупаво, че казва сбогом на къща, която знаеше, че ще посещава често в бъдеще, макар вече да не бе нейна. Но пък, помисли си с тъга, къщата никога не бе ставала нейна, нито на когото и да било. Тя просто принадлежеше на себе си, като всички стари къщи. И щеше да оцелее в бъдеще, много след смъртта на настоящите обитатели.

Погледна през прозореца на кухнята към оградената градина, спомняйки си всички щастливи мигове, които бе прекарала там с Арчи.

— Мигове на щастие… — цитира сама на себе си. Нищо не продължаваше вечно, каза си тя, макар хората да го очакваха. Човек можеше само да се наслади на моментите, докато още може.

Понито и файтонът я чакаха отвън, натоварени с най-скъпите й притежания. Тя излезе през входната врата и се качи на него.

— Сбогом… — Тя прати на Хай Уийлд — и на Арчи и всичките спомени — въздушна целувка. След това извърна глава, даде си един миг да си прости за всички грешки, които бе направила, потупа леко понито и потегли по алеята към още едно ново бъдеще.