Лусинда Райли
Сестра на сенките (38) (Историята на Ася)

37.

Декември 1943 г.

БИАТРИКС Е МЪРТВА!

Лейди Флора Вон вече не можеше да види страницата в дневника си, така че остави писалката си и заплака. Телеграмата бе пристигнала само преди няколко часа и тя не можеше да повярва, че сред подновената смърт и разруха на войната, и телеграмите, които пристигаха редовно за селяните в Хай Уийлд, тя самата е получила такава.

— Милата ми, най-добрата ми приятелка… — Изглеждаше почти немислимо, че такава природна стихия — жената и писателката, най-милата и умна личност, която познаваше — никога повече нямаше да ходи по обичните си склонове.

— Скъпа, какво има?

Арчи се наведе да прочете телеграмата.

— Толкова съжалявам. Знам колко много означаваше за теб.

— Колко много означаваше за нас. Биатрикс ме убеди да дойда тук при теб и Луиз. Да не говорим, че донесе Теди до вратата ми.

— Да, това е ужасна загуба. Искаш ли да остана с теб днес? Имам среща във Военновъздушното министерство, но винаги мога да я отложа.

— Не. — Флора целуна ръката, която държеше рамото й. — Както винаги казваше Биатрикс, когато някой умре, животът продължава. Но ти благодаря за предложението. Ще се върнеш ли за вечеря?

— Надявам се. Влаковете са ужасни в момента. — Арчи целуна нежно жена си по бузата. — Знаеш къде съм, ако имаш нужда от мен.

— Теди ли ще те закара на гарата?

— Сам ще карам — каза рязко Арчи. — Ще се видим по-късно, скъпа.

Той излезе от кабинета и Флора се загледа в оградената градина, която двамата бяха възстановили. В момента красотата й бе закрита от дебел слой скреж, който й напомняше за онзи декемврийски ден преди тридесет и четири години, когато Арчи я целуна под тиса. Сега Луиз и Теди бяха по-възрастни от нея и Арчи в онзи ден. И идваше още една Коледа.

Флора знаеше, че днес няма да има време да скърби, така че отправи кратка молитва за скъпата си покойна приятелка, след което провери списъка си със задачи. В пет часа предколедните тържества щяха да започнат с парти за момичетата доброволки, а тя щеше да помогне на госпожа Танит да извади домашния сайдер, който вървеше с пресните коледни пирожки. Флора искаше да уреди забавна вечер за момичетата, които бяха дошли година по-рано, за да заменят мъжете, заминали на фронта, и бяха работили толкова усърдно в имението Хай Уийлд. Щяха да си заминат рано на следващата сутрин със специален автобус, който да ги отведе обратно при семействата им за Коледа.

После, на Бъдни вечер, майка й щеше да пристигне, за да прекара празниците в Хай Уийлд. Флора още се изумяваше от промяната в отношенията с майка си. Роуз винаги беше добре дошла в Хай Уийлд и напоследък идваше по-редовно, понеже режимът на дажбите в Лондон ставаше все по-суров. Флора благодари на Бога за кокошките, които снасяха яйца, макар че най-дебелата вече нямаше да я има след тази вечер. С времето й се наложи да отстъпи пред нуждата на семейството си от месо и „Доти“ беше тазгодишната жертва.

За да си оправи настроението, Флора се замисли колко е благословена, че семейството й не е пострадало от войната като другите; никой от любимите й мъже не бе отишъл на фронта, Арчи, защото беше останал инвалид след Великата война и бе твърде стар, а Теди заради невероятното чудо на плоските му стъпала. Флора още не разбираше как това би му попречило да бъде войник, особено след като се движеше на тях толкова енергично, но всъщност нямаше значение. Този дефект бе спасил сина й от възможна смърт.

Новините разтревожиха Арчи — все пак младият ескуайър на селото трябваше да бъде за пример — но не беше по вина на Теди и той се бе заклел, че ще играе колкото може по-активна роля от вкъщи.

За жалост опитите му в тази насока винаги се проваляха. Съпругът й го отдаваше на липса на дисциплина, но Флора смяташе, че е от буйния нрав на младеж, възмъжал по време на война. Когато приятелите му започнаха да напускат Оксфорд, за да отидат в армията, ентусиазмът на сина й към обучението спадна и след един семестър „поведение, неподобаващо на студент в Оксфорд“, както се бе изразил деканът на колежа му, Теди бе изключен.

След това се опита да се присъедини към местните доброволци, но откри, че му е трудно да приема заповеди от „свадливи старчета“, както ги наричаше. След това Флора отстъпи пред молбата на Теди да се грижи за фермата, след като управителят й Албърт отиде в армията. Но неспособността на Теди да става по изгрев бе подразнила малцината работници с дълъг стаж под ръководството му.

Арчи бе осигурил на Теди административен пост във Военновъздушното министерство на Кингсуей, където работеше той самият, но и това не продължи дълго. Флора не беше сигурна за детайлите — мрачният Арчи само й бе казал, че е взето решение Теди да напусне и да си потърси друга работа. Четейки между редовете, Флора стигна до заключението, че е замесено момиче.

Не беше изненадващо, че момичетата припадаха по него. С високия си ръст, здраво телосложение, руса коса и сини очи, да не говорим за чара му, не би могъл да не привлече вниманието на другия пол. Теди скоро щеше да навърши двадесет и пет, но още не се бе задомил. Флора беше сигурна, че когато го направи, всички проблеми ще се решат и милият й син ще стане достоен за титлата и имението, които един ден щеше да наследи.

Флора мина по ледения коридор и влезе в топлата, пълна с пара кухня, където госпожа Танит приготвяше нещо, което миришеше като коледни пирожки, но беше хитро направено от алтернативни съставки.

— Как се справяш? — попита я Флора.

— Много добре, благодаря ви, госпожо. Какво ще желаете за вечеря? Мислех си, че мога да използвам останалото тесто, за да направя солен пай за другите. Имам малко спанак, пюре и яйца, които мога да опържа за вас — каза тя с лекия си акцент.

— Божичко, пай! Това би било прекрасно. Стига да намерим какво да сложим в него.

— Господин Танит намери малко телешко в селото. Мислех си, че можем да използваме него.

Флора не попита за произхода му. Местният черен пазар на месо процъфтяваше. И поне този път нямаше да се съпротивлява.

— Да, направи го — съгласи се тя и отново се почувства благодарна за присъствието на семейство Танит. Младата двойка не се страхуваше от тежката работа. Господин Танит не само караше колата, а и помагаше на Флора с непрестанните задължения в градините и овощната градина, като например събирането на падналите ябълки, и освен това помагаше и в грижите за менажерията, която Флора бе събрала под своя защита през годините.

— Ще приготвиш ли и обичайната стая на майка ми? — попита Флора. — О, и, разбира се, ще ни трябва греяно вино за селяните утре по обед. Вземи малко червено вино от мазето, но ще трябва да минем без портокали. — Самата мисъл за портокали изпълваше Флора с копнеж.

— Да, госпожо.

— А тази вечер Луиз ще доведе доброволките точно в пет часа — сети се да добави. Излезе от кухнята и се върна в кабинета си, за да напише съболезнователно писмо на Уилям, съпруга на Биатрикс. Флора тъкмо бе оставила писалката си, когато на вратата се почука.

— Влез.

— Здравей, мамо, преча ли ти? — Луиз подаде глава покрай вратата. Дългата й до раменете червеникавокафява коса беше прихваната с два гребена, а тъмните й очи бяха точно като тези на Арчи.

— Разбира се, че не. Макар че току-що получих много тъжни вести. Приятелката ми Биатрикс е умряла вчера.

— О, мамо, толкова съжалявам! Знам колко много я обичаше. А и сме загубили такъв талант. Помня, че четеше на мен и Теди приказките й за животни.

— Светът със сигурност ще бъде по-беден без нея.

— Толкова е тъжно, че няма да доживее да види мира. Сигурна съм, че ще дойде скоро. Или поне така се надявам — поправи се Луиз.

— За какво искаше да говориш с мен, скъпа?

— О… нищо важно. Може да почака. Момичетата са много развълнувани за партито тази вечер — продължи ведро.

— А ние ще се постараем да го направим възможно най-весело.

— Уших им торбички с лавандула за вкъщи като подарък — каза тя. — И всички ще се издокараме!

— Чудесно, и моля те, не мисли, че ще бъда тъжна тази вечер. Биатрикс не би искала да скърбим.

— Въпреки това всяка загуба е трудна и знам, че просто проявяваш смелост. — Луиз се приближи до Флора и я целуна по бузата. — Ще се видим в пет часа.

— Знаеш ли дали Теди ще идва тази вечер? Помолих го да дойде.

— Каза, че ще се опита, но днес е много зает.

Зает с какво, запита се Флора, докато Луиз излизаше от стаята. След това отхвърли мисълта. Той беше неин син и трябваше да му има доверие.

Доброволките се събраха по-късно същата вечер в дневната, пиха сайдер и ядоха чудесните подобия на коледни пирожки на госпожа Танит, приготвени със сушени сливи и ябълки, прибрани от овощната градина през есента. Убедиха Луиз да седне на пианото и запяха весело коледни песни, преди да завършат със „Ще се срещнем отново“ на Вера Лин.

Докато Луиз водеше момичетата във фоайето, за да си вземат палтата и да се върнат в двете къщи до конюшните, които обитаваха, Флора видя загрижено изражение на лицето на дъщеря си.

— Всичко наред ли е, Луиз?

— Едно от момичетата ми — Теси — като че ли липсва. Няма значение, сигурна съм, че ще се появи рано или късно. — Луиз целуна Флора по бузата. — Ако нямаш нищо против, няма да идвам на вечеря с теб и татко. Бих искала да прекарам остатъка от вечерта с момичетата.

— Разбира се. Теди не се е появявал, нали?

— Не. Лека нощ, мамо. — Луиз подкара момичетата навън и надолу по алеята, осветена от фенер, докато Флора ги гледаше през прозореца. Замисли се с обич колко много помагаше дъщеря й, като управляваше доброволките съвсем сама, със спокоен и приятелски маниер, без намек за снобизъм. Флора знаеше, че всички я обожават.

Флора отиде в кухнята и провери печката, където седяха топли месният пай, картофеното пюре и зелето, които бе оставила госпожа Танит, преди да се върне в собствената си къща.

Мислейки си отново как самотното й съществуване без слуги в Лейк Дистрикт я бе подготвило толкова добре за годините на войната, тя отнесе един поднос с празни чаши от сайдер от дневната и започна да ги мие, докато чакаше Арчи и Теди да се върнат. Тези дни се хранеха на масата в кухнята. Беше най-топлото място в къщата и макар да имаше дървета, които можеха да се отсекат за огрев, Флора и Арчи бяха решили, че не трябва да се поставят над всички други, които живееха в лишения по света.

Арчи влезе през задната врата двадесет минути по-късно, изтощен, но със светнали очи.

— Как си, скъпа? — Целуна я с обич. — И как беше партито? Извини ме, че го изпуснах, но бях на среща. И имам добри новини.

— Беше много весело. — Флора си сложи престилка и започна да сервира вечерята. Нямаше да чакат Теди, за да не се развали паят. — Какви са новините?

— Да кажем, че вече няма да се налага да пътувам до Лондон. Назначиха ме на служба във военновъздушната база „Ашфорд“, само на няколко мили оттук. Вече знаеш, че имаме ескадрили от Кралските военновъздушни сили, както и от канадските такива. И янките, разбира се.

— Да. — Флора се усмихна, спомняйки си възбудата на момичетата по-рано тази година, когато чуха, че канадски, американски и британски ескадрили ще бъдат настанени в базата. Имаше няколко танцови забави и момичетата се върнаха с шоколади и найлонови чорапи.

— Това е чудесна новина, скъпи. Каква ще бъде ролята ти?

— Мога да кажа само, че идва нещо голямо. Ще бъда офицер за свръзка между различните ескадрили, ще организирам разписанието на полетите и така нататък, и ще помагам със стратегията. Знаеш ли, скъпа, днес за пръв път почувствах, че краят може би е близо.

— Всички ще се радваме, ако си прав. — Флора сложи чинията пред съпруга си и го погледна с обич.

— Това изглежда отлично, благодаря ти — каза той и взе вилицата и ножа си. — Никое от децата ли няма да вечеря с нас днес?

— Не, Луиз е при доброволките, а Теди… не е вкъщи.

— Както обикновено — промърмори Арчи.

Едва в два часа през нощта будуващата Флора чу скърцането на дъските на пода и затварящата се врата надолу по коридора. И разбра, че синът й най-после се е прибрал.

* * *

— Къде беше снощи? — попита Флора, когато Теди влезе в кухнята, където тя и госпожа Танит бяха заети да пекат и режат в подготовка за празненствата под съпровода на коледните песни по радиото.

— Навън. Имаш ли проблем с това, майко? Отдавна съм пълнолетен. — Теди отмъкна два плодови пая, които изстиваха на масата. — Как сте в този прекрасен ден, госпожо Танит?

— Добре, благодаря ви, господине — отвърна тя.

Флора бе забелязала, че икономката им е сред малкото жени, които отказваха да се поддадат на чара на сина й.

— Прекрасно. — Той се усмихна широко на госпожа Танит. — Е, какъв е планът за днес, майко?

— На обяд са питиетата за селяните, а след това баба ти пристига в „Ашфорд“ в пет часа. Ще бъдеш ли така добър да я вземеш от гарата?

— Зависи — отвърна Теди и се премести, за да се облегне на печката, близо до госпожа Танит, която разбъркваше греяното вино. — Момчетата от селото ме помолиха да отида при тях в кръчмата преди вечеря. Все пак е Бъдни вечер.

— Ще ни бъде от помощ, ако я вземеш.

— Не може ли съпругът ти да го направи? — обърна се той към госпожа Танит, която се дръпна, когато усети ръката му на кръста си.

— Господин и госпожа Танит са свободни довечера, за да празнуват Коледа заедно, тъй като госпожа Танит ще е тук утре, да ми помогне с готвенето и да сервира обяда. Сигурна съм, че баба ти би оценила усилията ти.

— Има ли някакъв хляб? — Теди се огледа из кухнята. — Умирам от глад.

Флора посочи килера.

— Има три пресни самуна, но моля те, не взимай повече от едно парче. Трябват ни за сандвичи за селяните.

Синът й отиде да търси хляба, а Флора въздъхна. Понякога дори нейното търпение се изчерпваше.

— Мисля, че това ще бъде една прекрасна Коледа — обяви Теди, след като излезе от килера, дъвчейки голямо парче хляб.

— Така се надявам.

— И разбира се, че ще отида да взема баба. — Теди неочаквано се усмихна, отиде до майка си и я прегърна. — Само се шегувах.

* * *

В крайна сметка, Коледата наистина се оказа весела. Флора отдавна не беше виждала Арчи в толкова добро настроение, дължащо се по всяка вероятност на назначението му в „Ашфорд“. Луиз, както винаги, беше послушна дъщеря и се грижеше всички да са щастливи и да се чувстват удобно. Дори Теди успя да потисне желанието си да се присъедини към приятелите си в местната кръчма и остана у дома до деня след Коледа.

Онази вечер Арчи и Флора се строполиха в леглото, изтощени от празненствата.

— Имам чувството, че сме почерпили цялото село и всички съседи за своя сметка.

— Точно това направихме — засмя се Флора, мислейки за всички, които бяха минали през Хай Уийлд през последните няколко дни. — Но така трябва да бъде, нали? Все пак на Коледа се раздава.

— Да, а ти се раздаде най-много. Благодаря ти, скъпа моя. — Арчи я целуна нежно. — И нека се надяваме новата година да ни донесе мира, който всички заслужаваме.