Лусинда Райли
Сестра на сенките (16) (Историята на Ася)

15.

Флора се събуди на другата сутрин от непознатите звуци на къщата и шумната й околност. В седем часа на вратата й се почука и Пеги влезе с подноса със закуската и запали огън в камината.

Отпивайки от чая си, Флора се изуми от великолепието на едно домакинство, в което има слуги, прислужващи на други слуги. След като Пеги излезе, здраво хванала Пантера, Флора сложи най-хубавите от малкото си дрехи — синя ленена рокля с избродирани на ръка от Сара цветя по подгъва. Докато прибираше непокорната си коса и я закрепяше с игли, вратата се отвори и Пантера и Пеги се върнаха в стаята.

— Готова ли сте, госпожице? Чакат ви в детската стая.

Флора взе Пантера и последва Пеги по поредното стълбище.

Въведоха я в стая с ярко бели стени и големи прозорци, разкриващи прекрасна гледка към парка долу. Госпожа Кепел седеше до камината с двете си дъщери. Соня, по-малката от двете, беше облечена в прясно колосана бяла работна риза и черни кожени обувки с катарама. По-голямата й сестра Вайълет, която според майката на Флора беше на петнайсет, носеше пола и нещо като мъжка риза и яка, при това с вратовръзка.

— Хайде, милички, поздравете госпожица Макникъл.

— Здравейте, госпожице Макникъл — казаха учтиво в хор двете момичета.

— Здравейте.

Флора им се усмихна и видя, че Вайълет, въпреки странното си облекло, вече изглежда като копие на майка си, със същите женствени извивки и сини очи. Соня беше по-тъмна, по-слаба и повече приличаше на самата Флора. Контрастът между двете сестри веднага й напомни за нея и Аурелия.

— Как се казва котаракът? — Вайълет посочи Пантера, който седеше под лакътя на Флора. — Безопасно ли е да го държим? Ноктите му изглеждат доста остри и като нищо може да започне да драска.

— Това е Пантера и ви уверявам, че е напълно питомен. Но не обича да го закачат — допълни Флора, защото инстинктът й подсказваше, че Вайълет има капризен характер.

— Може ли да го погаля? — Соня се приближи до Пантера и боязливо протегна ръка.

— Разбира се — отвърна Флора, подаде й Пантера и веднага усети симпатия към по-малкото дете, защото Пантера започна да потрива главичка в пръстите й с притворени от удоволствие очички.

— А сега, госпожице Макникъл, мога ли да ви представя Нани и мадмоазел Клисак? — каза госпожа Кепел, а двете жени влязоха в детската стая. Едната беше едра жена в сива рокля и престилка без нито една гънка; другата беше дребна, пълничка блондинка, която погледна Флора сякаш усещаше някаква лоша миризма под носа си.

— Радвам се да се запознаем — каза Флора, усещайки по някаква причина че би трябвало да направи реверанс на Нани, която явно беше природната стихия, властваща над двата етажа с детските стаи.

— И аз, госпожице Макникъл — отвърна тя с доста по-мек тон от очакванията на Флора, с намек за шотландски акцент.

— Enchantée — каза мадмоазел Клисак. — Можете да ме наричате мадмоазел — добави надменно.

— Мадмоазел преподава на Соня в учебната стая — обясни госпожа Кепел. — А Вайълет посещава училището на госпожица Уолф на „Саут Одли стрийт“.

— И не бива да закъснявам, мамо — допълни Вайълет, поглеждайки часовника на стената. — Вита ще ме чака отвън.

— Разбира се, скъпа. Сега ще оставя вие трите да измислите програма, която да включва един час на ден за момичетата с госпожица Макникъл.

— Да, госпожо — отвърна Нани и направи почтителен, но несръчен реверанс.

Вайълет внезапно кихна и майка й се обърна намръщена към нея.

— Надявам се, че не си настинала, Вайълет, скъпа.

— Не, почти със сигурност е от това — Вайълет посочи Пантера, все още щастливо сгушен в ръцете на Соня.

Флора затаи дъх в очакване да чуе дали котенцето ще бъде изгонено от детската стая, но госпожа Кепел само сви рамене.

— Не вярвам в тези тъй наречени алергии и най-доброто, което можеш да направиш според мен, скъпа, е да свикнеш с животинската козина.

Флора започваше да харесва госпожа Кепел все повече и повече.

Вайълет отиде на училище, а Пантера с нежелание се отдели от Соня, която последва Мадмоазел за сутрешните си уроци. Флора остана сама с Нани и двете се опитаха да намерят час от деня, в който Флора да преподава на децата. Изглеждаше обаче невъзможно да се вмести между уроците по танци, гимнастика, посещения на музеите и галериите с мадмоазел, да не говорим за множеството социални ангажименти следобед.

— Може би в шест часа? — отчаяната Флора посочи празен час в дневника.

— Може би понякога, госпожице Макникъл, но често ги викат долу, за да пият чай с… един гост на майка им.

— Е, трябва да започнем отнякъде, иначе никога няма да ги видя.

— Ще говоря с мадмоазел дали не може да освободи Соня за час-два на седмица сутринта — успокои я Нани. — И, разбира се, сте добре дошла да се присъедините към нас в дневната детска стая за обяд и вечеря, макар да съм убедена, че скоро ще вечеряте долу. А сега — изправи се Нани, — трябва да се заемам за работа.

Флора не бе получила никакви инструкции какво да прави, така че се върна в спалнята си на долния етаж. Седна на леглото, чудейки се защо, за бога, госпожа Кепел я е поканила да се присъедини към домакинство, което очевидно няма нужда от нея.

На вратата се почука и влезе Пеги.

— Госпожице Макникъл, майка ви ви чака в гостната на госпожа Кепел.

— Благодаря, Пеги.

Флора слезе и откри майка си вече загърната в пътната си пелерина.

— Здравей, Флора. Как ти се сториха децата?

— И двете изглеждат като чудесни момичета, макар че прекарах само няколко минути с тях.

— Добре, много добре — кимна Роуз. — Сигурна съм, че ще бъдеш щастлива тук, Флора. Госпожа Кепел е много мила и разбираща дама. И ще се срещнеш с много високопоставени особи. Надявам се да не ме разочароваш.

— Ще се постарая, мамо.

— Имаш новия ни адрес, нали?

— Да, и често ще ви пиша.

— Тогава ще разчитам на теб да ми разкажеш всички клюки от Лондон. Признавам, че ти завиждам; ще ми се аз да оставах тук. Сбогом, скъпа Флора, и се надявам това да е правилното решение. За всички нас.

Роуз целуна дъщеря си по двете бузи, след което излезе от стаята.

Флора усети сълзи в очите си. Отиде до прозореца, за да види как майка й се качва в каретата долу. Макар тя да беше отпратена от обичния си дом, Флора не можеше да не чувства, че майка й е онази, която всъщност е прогонена.

— Добре ли си, мила моя? — Госпожа Кепел бе влязла в стаята.

— Да, благодаря ви — Флора бързо изтри сълзите си.

— Сигурно е трудно да напуснеш Лейк Дистрикт и семейството си. Но моля те, смятай тази къща за новия си дом, а всички нас — за свое семейство. А сега, утре в десет сутринта шивачката ми ще дойде при теб. Трябва да ти осигурим гардероб, за да можеш да се появиш в обществото, и освен това — госпожа Кепел кръжеше около Флора като орел над плячката си, — тази прекрасна коса има нужда от подрязване.

— Моля ви, госпожо Кепел, мога да се справя с това, което имам, а косата ми беше подстригана само преди няколко седмици.

— Мило мое момиче, ти може да успееш да се справиш, но аз няма да мога!

— Мислех, че може да получа униформа.

— Униформа! Господи, да не мислиш, че си тук като прислужница?! — внезапно иззвъня мелодичният смях на госпожа Кепел. — Мила Флора, ситуацията става все по-смешна с всяка изминала секунда! Мисля, че ще те наричам „Пепеляшка“ — добави тя, заведе Флора до кушетката и леко я дръпна да седне до нея. — Ти не си тук като прислужница, а като млада семейна приятелка, която ни е на гости. Само чакай да разкажа на Бърти! Ще му е много забавно. Засега обаче, докато дрехите ти не станат готови, ще трябва да те държа на горните етажи с децата. Което поне ще ти даде възможност да ги опознаеш. Соня е толкова мило малко момиче, а Вайълет… да кажем — въздъхна госпожа Кепел, — че според мен Вайълет има нужда от напътствията на по-голямо момиче. Тя е в толкова уязвима и чувствителна възраст.

— Ще направя всичко по силите си да помогна и на двете, госпожо Кепел.

— Благодаря ти, скъпа. А сега трябва да се преоблека. Ще ми идват гости за обяд.

Флора излезе от гостната на госпожа Кепел, чудейки се защо тази жена би искала да харчи пари и време за нея. Беше дошла с идеята, че ще бъде нещо като гувернантка. Сега нямаше ясна представа каква е ролята й в този дом.

Но от малкото, което бе видяла, вече беше осъзнала, че това не е обикновен дом, а Алис Кепел не е обикновена жена.

Флора прие поканата на Нани за обяд и яде с мадмоазел и Соня в детската стая. Соня не спираше да бърбори, доволна, че има нова слушателка.

— Мадмоазел казва, че може да ме научите да рисувам? И за цветята.

— Да, бих се радвала, стига да намерим време.

— Моля намерете време — прошепна Соня, докато мадмоазел носеше пудинга от масата на колела. — Мразя мадмоазел и уроците.

— Ще направя всичко възможно — отвърна също шепнешком Флора.

— Имате ли сестра, госпожице Макникъл?

— Да, имам.

— Харесвате ли я?

— Много. Всъщност я обичам.

— Дори Нани казва, че Вайълет е малко нахална. И не е много мила с мен.

— Някои сестри са такива, но все пак вътрешно те обичат.

Соня отвори уста да направи още някакъв коментар, но явно размисли, докато мадмоазел се връщаше на масата.

— Ще се постарая да обичам сестра си повече — заяви сериозно.

След обяда Нани отведе Соня да се измие и среши, преди да отиде на урок по танци, така че Флора се прибра в стаята си да чете. След това почувства нужда от малко чист въздух, така че взе Пантера и слезе долу, за да потърси начин да излязат.

Тъкмо отвори една врата в задния коридор на партера, чиито стълби подсказваха, че води до някакъв двор, когато господин Ролф, икономът, я хвана за ръката.

— Къде отивате, госпожице Макникъл?

Флора обясни мисията си на господин Ролф, който ставаше все по-нервен, хвърляйки поглед постоянно към часовника на близката маса.

— Ще извикам Пеги да вземе котенцето и да ви го върне, след като си свърши работата навън.

— Щеше ми се и аз да изляза малко на чист въздух.

— В момента не е възможно. Госпожа Кепел очаква гост за чай всеки момент. — Господин Ролф извика Пеги, която се появи след секунди и взе Пантера от ръцете на Флора.

— Не се притеснявайте, госпожице, аз ще се погрижа за него. Много обичам котки.

Прислужницата си тръгна, а господин Ролф изпрати Флора обратно до главното стълбище, като постоянно поглеждаше към входната врата. Докато Флора се качваше, чу отвън да спира карета.

— Той е тук, Джонсън. Отвори вратата, ако обичаш — каза господин Ролф на лакея, който скочи да изпълни заповедта.

На Флора й се щеше да остане и да види кой е този специален гост, но не смееше да наруши заповедите на иконома, така че се качи бързо нагоре по стълбите, минавайки покрай гостната на госпожа Кепел, от която се носеше силен аромат на цветя. Вече на сигурно място на горния етаж, тя занаднича над парапета и чу мъжки глас и тежки стъпки, вървящи нагоре по стълбите. Който и да беше, мъжът кашляше дълбоко и гърлено и от него се носеше силна миризма на дим от пури. Тя се наведе напред в опит да види мъжа, но усети нечия ръка на рамото си да я дърпа назад.

— По-добре е, госпожице Макникъл, да не шпионираме никого в тази къща — каза Нани и я погледна леко насмешливо.

На долния етаж се затвори врата и стъпките заглъхнаха зад нея.

— Госпожа Кепел никога не бива да бъде притеснявана, докато забавлява гости следобед. Разбирате ли?

— Да, Нани.

Изчервена от срам, Флора отново се скри в спалнята си.