Лусинда Райли
Сестра на сенките (26) (Историята на Ася)

25.

Семейство Кепел не бяха поканени на сватбата на Арчи и Аурелия, която щеше да се състои в Хай Уийлд, имението на семейство Вон в Кент. Този пропуск изненада Флора, предвид това колко популярни изглеждаха в Лондон. Госпожа Кепел, от своя страна, го прие спокойно.

— Честно казано, едва познаваме семейство Вон — махна с ръка тя. — Те общуват повече с провинциалната група.

Флора прие обяснението й, макар да знаеше, че госпожа Кепел има жилище и в Кент и би трябвало да спада към „групата“.

На Флора бе предоставена моторна кола за уикенда на сватбата. Седейки на задната седалка, докато Фрийд я извеждаше от Лондон, тя се зачуди как ще преживее следващите четирийсет и осем часа. Беше измислила десетки планове да направи невъзможно присъствието си на сватбата — започна от това да застане на върха на стълбите и да се опита да събере кураж да се хвърли, за да се оправдае със счупен крак, и стигна дотам, че да стои в парка под студения ноемврийски дъжд и вятър, молейки се за пневмония. Оказа се, че поне физически е недосегаема. И ето я сега, на път за сватбата на сестра си с Арчи Вон, мъжа, когото обичаше.

Влошаваше нещата и фактът, че щеше да й се наложи да види Хай Уийлд и любимите градини на Арчи, които й беше описал с такъв плам през лятото. Но не можеше да си позволи да забрави, че тя бе причината всичко това да се случи.

Флора си спомни оживеното лице на майка си на празненството за годежа, което леля Шарлот бе организирала за щастливата двойка в лондонската си къща. Личеше си, че усеща истинско облекчение, че загубата на Естуейт Хол се бе отплатила. Родителите й вече бяха на място в Хай Уийлд, готови за сватбеното тържество.

Имаше общо осем шаферки, макар Елизабет, сестрата на Арчи, да не бе сред тях. Тя бе заминала за Цейлон с новия си съпруг през ноември, вече очаквайки наследник на чаената плантация.

След четирийсет и осем часа всичко ще е свършило и ще се върна вкъщи, помисли решително Флора. Предградията от двете страни на пътя изчезнаха и бяха заменени от разорани поля и жив плет с окапали листа.

Час по-късно Флора забеляза няколко високи, крехки комина, подаващи се над скелетите на дърветата. Моторната кола влезе в алеята и пред нея се разкри прекрасна стара сграда от червени тухли.

— Не искам да обичам тази къща — каза си Флора, взирайки се във фасадата. Колоритните неравни прозорци бяха почти победени от времето, с изкривени на места панти и рамки, като престарели хора. Макар денят да беше леденостуден, слънцето грееше и караше идеално подрязаните квадратни храсти на живия плет да блестят. Беше като да влезеш в страната на феите.

— Пристигнахме, госпожице Макникъл — каза Фрийд и надлежно й отвори задната врата на колата.

Флора излезе и се вгледа в масивните сводести дъбови врати, уплашена като затворник пред портите на затвора. Докато вървеше по чакъла, вратите се отвориха и излезе Аурелия.

— Скъпа моя! Ето те! Надявам се пътуването да не е било много уморително.

— Беше по-малко от два часа, толкова сме близо до Лондон.

— Но все едно е друг свят, не мислиш ли? И толкова по-приятно от околностите на Естуейт. А сега — каза тя и хвана Флора под ръка, — тъй като има толкова много неща за правене и пристигат толкова много хора, предлагам да се престорим за малко, че ни няма, за да мога да остана насаме с теб.

Влязоха в преддверие с нисък таван и силен огън в камината, който излъчваше топлина над изтрития каменен под.

— Качи се с мен и ще се скрием в стаята ми — изкикоти се Аурелия и издърпа сестра си нагоре по широкото дървено стълбище, украсено с дърворезба от времето на Тюдорите. Аурелия я поведе по коридора горе и отвори вратата в края му, която водеше към малка стая с две месингови единични легла. Стените й бяха покрити със същите дъбови панели, които придаваха на къщата топлина и уют дори в студената зимна светлина, проникваща през тесните прозорци.

— Тук ще спя тази нощ. Надявах се ти да вземеш другото легло.

— Разбира се, че ще спя тук, ако ти го искаш — отвърна Флора.

— Благодаря ти. Доста съм напрегната от всичко това, както можеш да си представиш. А и откакто пристигнахме почти не съм виждала Арчи. И двамата сме толкова заети…

Изражението на Аурелия помръкна за няколко мига, но после тя се окопити и се усмихна широко.

— А сега първо ми разкажи всичко, което си правила в Лондон. Чувам, че прелиташ по социалните събития като пеперудка.

Флора разказа накратко на Аурелия за безкрайните балове, вечери и соарета, на които бе присъствала в последните два месеца.

— Да, да — махна с ръка Аурелия, — но това, за което наистина искам да чуя, е Фреди Соумс.

— О, да. Фреди. — Флора завъртя очи. — Той е любимец на лондонското висше общество.

— Знам, но искам да чуя за вас двамата.

— Няма такова нещо като „нас двамата“.

— Сериозно, Флора, може да си стоя в провинцията, но чувам слуховете.

— Той не означава нищо за мен, наистина, Аурелия.

— Мисля, че се правиш на скромна. Цял Лондон говори как той те ухажва. Всички казват, че скоро ще ти направи предложение.

— Лондон може да говори каквото си ще.

— Флора, та той е виконт! Един ден ще бъде граф!

— Може и така да е, но знаеш, че никога не бих се омъжила заради титла.

— Дори заради обширните плодородни земи в Хемпшир и тиарата? Нали знаеш, че той ще дойде утре? Далечен братовчед е на семейство Вон — син на братовчед на Арчи или нещо подобно.

— Не знаех. Може би защото изгорих всичките му писма.

— Флора! Почти всяко момиче, което дебютира с мен, се омъжи за настоящия си съпруг само защото нямаше как да вземе Фреди. Не само е богат, а и дяволски красив. И ето го, в краката ти!

Сравнението с дявола е подходящо, помисли с въздишка Флора.

— Той отказа поканата за сватбата, когато му я пратихме — продължи Аурелия. — Но щом чу, че ти ще си главната ми шаферка, писа на лейди Вон, че приема. Сигурна ли си, че не си поне малко влюбена в него?

— Абсолютно.

— О, толкова съм разочарована. Надявах се, че си се забъркала в истинска любовна афера и първа ще чуя всички детайли.

— Боя се, че няма никакви детайли.

— Е, би ли могла да се престориш, че има? Поне утре.

— Не — засмя се Флора. — А сега ще ми покажеш ли сватбената си рокля?

* * *

Тази вечер, за огромно облекчение на Флора, младоженецът бе изгонен от къщата и отиде у семейство Саквил-Уест в Ноул, недалеч от Хай Уийлд. Гостите на булката вечеряха в дългата трапезария, където в полилеите бяха запалени стотици свещи, Флора вече познаваше другите шаферки от Лондон и тъй като бе свикнала с подобни социални събития, изключи ума си и се постара да води учтиви разговори с останалите.

Майка й изглеждаше по-щастлива от всякога и дори баща й сякаш беше весел. Любимата му дъщеря бе хванала рибата, която той се бе постарал да й улови; беше жертвал семейния си дом за тази цел.

Флора се зарадва, когато бъдещата булка обяви, че се оттегля, и я отмъкна на горния етаж със себе си.

— Това е последната нощ, в която спя сама — каза Аурелия, след като седна пред тоалетката си, а Флора й помогна да среши дългата си руса коса.

— Наистина ли? Мислех си, че след като се ожени, човек може да спи сам, когато си иска — отвърна сухо Флора. — Господин и госпожа Кепел определено спят отделно.

— Не се и съмнявам.

— Какво искаш да кажеш? — Флора много добре знаеше, но искаше да го чуе от устата на сестра си.

— Ами можеш ли да си представиш да си на мястото на горкия господин Кепел? Всички в Лондон знаят за Алис и краля. И ти знаеш, нали?

— Да, определено са близки приятели. — Лицето на Флора остана безизразно.

— Не може да си толкова наивна, че да ги смяташ просто за приятели? Всички знаят, че…

— Всички знаят каквото искат да знаят. Аз живея под покрива им всеки ден и не съм видяла нищо неприлично в отношенията им. Освен това как би могъл господин Джордж да позволи това, за което намекваш? Той е горд и почтен мъж, а госпожа Кепел го обожава.

— Щом казваш.

— Да, казвам. И също като госпожа Кепел не ме интересуват клюките. Те са като мъгла, без субстанция и бързо се разсейват.

— Е, „мъглата“ на госпожа Кепел и краля е надвиснала над целия Лондон. — Погледите им се срещнаха в огледалото и изражението на Аурелия омекна. — Нека забравим проблемните бракове и да се концентрираме върху този, който се надявам да стане толкова перфектен, колкото мога да го направя.

Тя стана и тръгна към леглото, Флора отметна завивките и й помогна да си легне.

— Лека нощ. — Флора я целуна нежно по челото, след което легна в собственото си легло и загаси лампата.

— Флора? — Гласът на Аурелия звучеше смален в дълбокия мрак на стаята.

— Да?

— Мислиш ли, че… ще боли?

Сърцето на Флора се сви при мисълта за интимните отношения, за които говореше сестра й. Изчака, преди да отговори.

— Ако трябва да съм честна, не знам. Но вярвам, че Бог е добър и не би ни накарал да страдаме, за да покажем на един мъж любовта си. Или да му дадем деца.

— Чувала съм истории.

— И това са само клюки.

— Искам да му доставя удоволствие.

— И съм сигурна, че ще успееш. Само се опитай да не се страхуваш. Чувам, че това е ключът.

— Така ли?

— Да.

— Благодаря ти. Лека нощ отново, скъпа сестро. Обичам те.

— И аз те обичам.

И двете жени затвориха очи и заспаха, сънувайки, че са в прегръдките на един и същи мъж.

 

 

— Готова съм. Как изглеждам?

Флора погледна сестра си. Нежната кремава дантела на роклята обгръщаше гладката й кожа, а тиарата на семейство Вон увенчаваше златните й къдрици.

— Невероятно красива — Флора се усмихна и й подаде букет червени рози.

— Благодаря ти, мила сестро. Значи — пое си дъх Аурелия, — е време да тръгвам.

— Да. Татко те чака долу.

— Пожелай ми късмет. — Аурелия хвана ръката на Флора и я стисна.

— Късмет, мила моя.

Аурелия се запъти към вратата на спалнята, но се обърна.

— Ти и само ти ме убеди да направя този ден възможен. Никога няма да го забравя.

Тя излезе от стаята, а Флора погледна в огледалото и видя болката и вината, изписани на лицето й.

Старата църква на имението беше претъпкана — бяха се събрали четиристотин гости, когато булката, баща й и шаферките влязоха в малката приемна в дъното.

— Флора — прошепна Аурелия, докато внимателно нагласяха дългия й шлейф, — той там ли е? Можеш ли да погледнеш?

Флора отиде до вратата, разделяща ги от гостите, и я открехна на няколко сантиметра, за да погледне навън. Две тъмни очи се обърнаха и срещнаха нейните от предната част на църквата. Тя бързо затвори вратата, обърна се към сестра си и кимна.

— Да, там е.

Дадоха знаци и органът засвири сватбения марш. Вратата се разтвори и Флора последва баща си и сестра си по пътя към олтара, Флора чу обетите, треперейки в тънката си копринена рокля с цвят на слонова кост, и видя как сестра й става съпруга на Арчи в очите на Бог. Когато булката и младоженецът излязоха от вестиария, където бяха подписали, Флора се принуди да срещне погледа на Арчи, докато минаваше покрай нея, хванал Аурелия под ръка. Застана на мястото си и излезе след тях от църквата в мразовития зимен ден.

Въпреки всичко Флора не можеше да не оцени чистата красота на сватбената закуска на сестра си. Тъй като оставаха само три седмици до Коледа, голямата зала на Хай Уийлд бе украсена със запалени свещи и стръкове бодлива зеленика и имел, висящи от гредите на тавана, и затоплена от огромната камина. Според един от гостите точно в тази стая Хенри VIII някога ухажвал Ан Болейн. Вместо с шампанско тостовете се вдигаха с греяно вино, а вместо обикновените плодови сладкиши бяха сервирани коледни пирожки.

Флора се чувстваше замаяна от горещината и огромните количества храна и вино. Зарадва се, когато Арчи се изправи и обяви пауза в празненството, докато оркестърът се приготви за вечерния бал. Тя се възползва от възможността да излезе и да си поеме крайно необходима глътка чист въздух. Сложи кадифената си пелерина и излезе в студената ранна вечер. Вече се бе стъмнило съвсем и по широката тераса и великолепната оградена градина под нея просветваха фенери. На Флора й се щеше само да я бе видяла в средата на лятото, вместо осветена с изкуствена светлина. Слезе по стълбите и уви пелерината по-здраво около себе си. Разходи се по дължината на градината, а шумовете от пира заглъхнаха зад нея. Спря се пред висока тухлена стена в края на градината. Виждаше дъха си в студения въздух.

— Много е красиво, нали?

Флора подскочи и се обърна, за да види сенчестата фигура, която стоеше до огромно тисово дърво. Гласът му накара сърцето й да се свие.

— Да.

— Как си, Флора? — дойде гласът от мрака.

— Добре. А ти?

— Вече съм женен. Изпълних молбата ти.

— Благодаря.

— Обичам те — прошепна той.

Флора стоеше като закована.

— Няма ли да ми отговориш? Току-що ти казах, че те обичам.

— Думите ти не заслужават отговор. Ти се ожени за сестра ми само преди няколко часа.

— Само по твоя молба.

— За бога! Да ме накажеш ли се опитваш?

— Може би да.

— Тогава, моля те, ако ме обичаш толкова, колкото казваш, спри това. Каквото и да се е случило между нас през онези няколко дни, вече свърши.

— Ако мислиш така, значи се самозалъгваш. Никога няма да свърши.

— Достатъчно!

Флора се обърна, за да се върне в къщата. Една ръка се стрелна към нея, хвана я и я притегли по-близо до него. Флора не можеше да извика от страх да не привлече внимание, така че се оказа в прегръдките на Арчи. И устните му се спуснаха върху нейните.

— Господи, Флора, как чаках да направя това отново…

За много по-дълго време, отколкото й се искаше да признае, Флора се самозабрави от чистата радост отново да го прегръща и да усеща устните му върху своите. Накрая някаква частичка разум се промъкна в мозъка й и тя се отдели с огромно усилие от него.

— Какво направихме! — прошепна тя. — Моля те, пусни ме.

— Прости ми, Флора. Видях те от терасата да се разхождаш в градината и си спомних всичко, за което говорихме в Естуейт, и… не бива да обвиняваш себе си.

— Да се надяваме, че никога няма да се наложи Аурелия да ни прощава — отвърна тя и потръпна. — Моля те, направи сестра ми щастлива. — Без да чака отговор Флора се върна с препъване по пътеката към къщата.

Арчи стоеше в сенките на дребния тис и гледаше как любовта му бяга от него.