Лусинда Райли
Сестра на сенките (29) (Историята на Ася)

28.

Флора не видя госпожа Кепел през следващите три дни, така че тя и децата се забавляваха, като се разхождаха по алеите и се връщаха във „Вила Йожени“ за обяд. След като времето се оправи, започнаха да рисуват необичайните растения в градините на вилата.

Макар досега да не бе показвала интерес към рисуването, Вайълет не се отделяше от Флора. Нежните й рисунки с водни бои показваха истински талант. Но и двете сестри бяха неспокойни, несигурни защо нещата в Биариц не протичат както обикновено. Флора не можеше да ги осведоми, тъй като госпожа Кепел й бе забранила в прав текст да им казва в колко лошо състояние е кралят.

— Защо не ходим на пикници с мама и Кралчо? Тук, във вилата, е толкова скучно, а и още дори не съм носила никоя от новите си рокли — оплака се Соня.

— Защото навън е много влажно и Кралчо не иска да настине.

— Но днес е слънчево, Флора, а и не сме виждали мама от дни. Сигурно и тя скучае.

— Убедена съм, че ще я видим много скоро, както и Кралчо — заяви Флора, макар вътрешно изобщо да не беше толкова сигурна.

Същата вечер, след ранната вечеря, Нани заведе Соня горе да се изкъпе, а Вайълет седна при Флора и започна да пише в тефтера, който винаги носеше със себе си.

— Флора?

— Да?

— Кралчо е много болен, нали? Ще умре ли?

— Господи, не, просто е лошо настинал. Всички внимават повече, защото той е кралят.

— Знам, че лъжеш. Но няма значение. — Вайълет се обърна към тефтера си и загриза края на молива си.

— Какво пишеш?

— Поезия, макар че се справям много зле в сравнение с Вита. Убедена съм, че някой ден ще стане писателка. Изглежда си прекарва чудесно в Лондон, готвейки се за сезона. Бих казала, че изобщо не се и замисля за мен.

— Сигурна съм, че не е така — увери я Флора, виждайки мрака в очите й, който винаги предшестваше лошите й настроения.

— Така е. Тя е толкова красива, като неопитомен кон… див и свободен. Но, разбира се, животът — и мъжете — ще я опитомят.

— Може би животът опитомява всички ни, Вайълет. Може би така трябва.

— Защо? Защо трябва ние, жените, да се омъжваме за хора, избрани за нас от някой друг? Нещата се променят, Флора! Погледни само какво постигат суфражетките за правата на жените! Значи може да бъде различно, нали? А и самият брак… — Вайълет потръпна. — Не разбирам как се очаква двама души, които едва се познават, да прекарат остатъка от живота си заедно. И да правят… онова немислимо нещо, макар да са напълно непознати.

— Сигурна съм, че ще разбереш всичко това, когато пораснеш, Вайълет.

— Не, няма — каза тя просто. — Хората все казват това, но аз не харесвам мъжете. Все едно да искаш котка и куче да живеят и спят заедно. Нямаме нищо общо помежду си. Погледни мама и татко.

— Хайде сега! Доколкото виждам, майка ти и баща ти са много щастливи заедно. И много добри приятели.

— Тогава ми кажи защо в момента татко е в офиса си в Лондон, а мама е тук и се грижи за един болен крал?

— Може би е прекалено много да очакваш от съпруга или съпругата си да осигури всичко, от което се нуждаеш.

— Не съм съгласна. Вита ми дава всичко, от което имам нужда. С нея никога не би ми доскучало.

— Тогава си късметлийка, че си намерила такава приятелка.

— Тя е много повече от моя приятелка. Тя е… всичко за мен. Не очаквам да разбереш, нито който и да е друг. — Вайълет се изправи внезапно. — Отивам да си лягам. Лека нощ, Флора.

* * *

Госпожа Кепел се върна във „Вила Йожени“ рано следващата сутрин. Засякоха се на стълбите, докато Флора слизаше за закуска.

— Как е кралят? — прошепна Флора.

— Слава богу, прескочи трапа. Температурата му спадна и снощи за пръв път спа спокойно.

— Това е чудесна новина.

— Наистина е така. А тази сутрин настоя да обядва с приятелите си, така че трябва да се приготвя. Тези няколко дни бяха много напрегнати и честно казано се чувствам напълно изтощена. Момичетата горе в стаите си ли са?

— Да.

— Тогава ще отида да ги успокоя. Бърти несъмнено ще иска животът да продължи както обикновено, щом вече вярва, че се е оправил. И светът да види, че е добре. Тази сутрин дори запали една от ужасните си пури.

След това животът действително продължи както обикновено. Всеки ден Флора помагаше на момичетата да се облекат за излизане с майка си и краля.

— Много е странно, Флора — има толкова хубави места, където бихме могли да седнем да ядем, но Кралчо настоява да правим пикниците си край пътя! — каза Соня, след като се върна от един такъв пикник и свали шапката си с рязко движение.

— Защото иска всички французи да го виждат и да му се кланят и подмазват — отвърна цинично Вайълет. — Може би си мисли, че така разстройва френския крал.

— Не знам дали е така — каза Соня, — но наистина изглежда много стар. И много болен.

— Същото може да се каже и за Цезар. Това куче направо вони — оплака се Вайълет, чистейки кучешките косми от полите си.

На следващия ден Флора получи писмо, връчено й от иконома.

Хай Уийлд

Ашфорд, Кент

Англия

14 март 1910

 

Скъпа Флора,

Знам, че сега си с госпожа Кепел, и господин Ролф от Портман Скуеър бе така добър да ми даде адреса ти в Биариц. Защото, мила сестро, искам първа да узнаеш, че ще станеш леля преди края на годината! Да, очаквам дете! Признавам, че съм много уплашена и се чувствам ужасно, което според лекаря ми е нормално за началните фази на бременността.

Мила Флора, толкова копнея да те видя, и искам да попитам дали ще е възможно да отседнеш тук за известно време, след като се върнеш в Англия? Мама не може да дойде от Шотландия, за да бъде с мен, понеже татко е паднал на слабия си крак и си е счупил глезена. Прекарвам по-голямата част от дните си сама, а сега се чувствам твърде зле, за да излизам. Самотна съм, скъпа сестро. Знам, че сватбата ти ще е скоро, така че няма да те отделям от приготовленията, но не би ли могла да отделиш поне няколко дни? Моля те, пиши ми веднага щом можеш и ми кажи кога да те очаквам.

Твоя любяща сестра,

Аурелия

След като прочете писмото на закуска, Флора се почувства толкова зле, колкото сестра й пишеше, че е. Физическото доказателство за интимните отношения на Аурелия и Арчи беше достатъчно да я накара да стане от масата и да избяга в стаята си.

Самата мисъл да отседне в Хай Уийлд беше анатема.

— Спри да бъдеш толкова егоистична! — укори се тя, бродейки напред-назад из стаята си. — Аурелия има нужда от теб и трябва да отидеш при нея.

Флора седна на бюрото си и извади хартията си за писма и писалката си.

„Вила Йожени“

Биариц

Франция

19 март 1910

 

Скъпа моя сестро,

Безкрайно щастлива съм за теб. Връщам се в Англия след малко повече от седмица. Въпреки продължаващите приготовления за сватбата, разбира се, ще отделя време да те посетя. Ще дойда при теб веднага щом се прибера в Англия.

Твоя любяща сестра,

Флора

* * *

Последната нощ на Флора във „Вила Йожени“ съвпадна с първото посещение на краля в къщата. Когато слезе долу, дневната вече бе пълна с гости, много от които говореха на бърз, неразбираем френски. Госпожа Кепел беше като кралица сред двора си, с блестяща сред къдриците й тиара. Флора осъзна, че това наистина беше кралският двор на госпожа Кепел. За един месец в годината, извън Англия, тя беше кралицата, която толкова искаше да бъде.

Пристигането на краля бе известено от Цезар, фокстериера му, който мина през двойната врата преди него, последван от обичайния мирис на дим от пури. Вниманието на стаята веднага се пренасочи от госпожа Кепел към новопристигналия гост. Флора се успокои, като видя, че кралят поне може да диша, макар очите му още да сълзяха, а лицето му да беше бледо.

— Чух, че утре си тръгвате.

Един джентълмен, чиято прилика с краля беше смущаваща, се появи до нея. От сивата си брада и мустаци до обемистото си тяло, беше направо като негов двойник.

— Да.

— Кралят изглежда сякаш се е възстановил от болестта си, не мислите ли?

— Да, така е — съгласи се Флора. Щеше й се господинът да се представи, защото нямаше представа как се казва. — Слава богу.

— Чух от краля, че сте били голяма утеха за него по време на болестта му.

— Не мисля така, господине, аз…

— Кралят е на друго мнение. И всички ние сме ви благодарни.

— Извинете, господине — предаде се Флора, — но не съм убедена, че сме се запознавали официално.

— Казвам се Ърнест Касел и в момента сте гостенка под покрива ми. — Той й се усмихна с развеселен поглед.

— Моля за извинение, господине, видях толкова нови лица през последните няколко месеца…

— Няма нужда да се извинявате. Добрата новина е, че аз знам коя сте вие. Позволете ми да ви дам визитната си картичка. Може да дойде момент, когато имате нужда да се свържете с мен. Аз съм не само ваш домакин във „Вила Йожени“, а и близък приятел и съветник както на краля, така и на госпожа Кепел. А сега, мога ли да ви придружа до трапезарията за вечеря?

Едва по-късно, когато кралят и антуражът му си тръгваха, той дойде да я потърси. Тя му се усмихна, изправяйки се след реверанса си.

— Радвам се да ви видя в толкова добро здраве тази вечер, Ваше Величество.

— Благодаря ви, госпожице Макникъл. Ще се видим, след като се върна в Лондон, дай боже. Довиждане, мила моя. — Кралят целуна ръката й и си тръгна с усмивка.

* * *

Флора пристигна в Хай Уийлд два дни по-късно. Аурелия я посрещна на вратата и я заведе в дневната да пийне чай и да си почине.

— Хайде, разкажи ми за краля! Не мога да повярвам, че си се срещнала с него!

— Беше весел и в добро здраве, както винаги — отвърна Флора.

— Разбира се, това не може да е била първата ти среща с него. Предвид… позицията на госпожа Кепел в живота му.

— Няма съмнение, че са много близки приятели.

— Разбирам, госпожа Кепел сигурно те е заклела да пазиш тайната й.

— Нищо подобно.

— Арабела казва, че тя има влияние дори в правителството! Флора, извини ме, все забравям, че си толкова невинна и вярваш в добротата на хората и животните. Както и да е, няма повече да излагам на риск дискретността ти, а вместо това ще ти разкажа всичко, което стана тук, откакто се видяхме за последно.

Флора заслуша бърборенето на сестра си колко се грижел Арчи за нея в сегашното й състояние и почувства омраза към себе си заради измамното си сърце.

— Трудно е да повярвам, че скоро ще имам дете, за което да се грижа. Всички тук се молят да е момче. Аз пък се надявам да е момиче. И здраво, разбира се.

— Значи Арчи се радва за бебето?

— О, да, и мисля, че дори успях да накарам Арабела да се усмихне. Знаеш ли, понякога се чудя защо мама й е била толкова голяма приятелка — сниши глас Аурелия. — Може би тогава е била по-мила. Или може би е защото е загубила бащата на Арчи във войната. Но тя не е много дружелюбна личност.

— Боя се, че не мога да преценя, понеже никога не ми е казвала повече от две изречения. Милата ми, трябва да е трудно да живееш под един покрив с нея.

— Поне и нея я няма в момента, така че сме сами в къщата. Освен това имам новини! Макар че мама не може да дойде сега заради счупения глезен на татко, тя ми писа, за да ми каже, че майката на Сара е умряла преди няколко месеца, и предложи да й пиша и да я помоля да дойде да живее тук, да ми бъде лична прислужница и да ми помогне с бременността и раждането. За моя радост тя отговори веднага, че няма нищо, което би искала повече. Така че утре Сара пристига в Хай Уийлд и ще има поне един човек на моя страна в имението.

— Колко прекрасно! Но нали каза, че Арчи се грижи за теб?

— О, да, когато главата му не е заровена в някоя книга по ботаника и не гледа някое растение в оранжерията си. За жалост сега е в Лондон по някаква работа. Каза, че ще се върне следващата седмица. Зависи кога точно ще си тръгнеш, но едва ли ще го видиш, което е жалко.

— Да. — Флора усети прилив на облекчение, последвано предателски от разочарование. — Поне това означава, че си само моя.

— Знам, че никога не си го харесвала, Флора, но той е добър човек и е мил с мен.

— Това е, което има значение.

— Да. А сега моля да ме извиниш, Флора, но мисля, че трябва да отида да си почина.

— Разбира се. Може ли да ти помогна да стигнеш до стаята си? — попита тя, хващайки позеленялата Аурелия за лакътя, докато се изправяше.

— Да, моля те. Винаги се чувствам по-добре следобед.

Флора се качи на горния етаж с Аурелия. Повика прислужницата си и поиска чай, а Флора отметна чаршафа и одеялото на огромното легло, в което спеше Аурелия — заедно с Арчи, несъмнено.

— Благодаря ти — каза Аурелия, докато Флора й помагаше да се качи на матрака. — Казаха ми, че това гадене скоро ще премине. А и твоето присъствие много ми помага.

Флора седна на близкия стол и остана там, докато очите на Аурелия се затвориха и тя заспа. После излезе на пръсти и отиде в собствената си стая, за да се освежи, но се почувства привлечена от прозореца и гледката към озарената от слънцето градина. Макар да знаеше, че бременните жени често се чувстват зле в първите два-три месеца, Аурелия вече бе преминала този период — наближаваше четири месеца. Флора можеше само да се моли всичко да е наред.

Успокоителната масивна фигура на Сара пристигна на следващия ден, изтощена и почервеняла след дългото пътуване от Естуейт, но вън от себе си от радост, че вижда двете си момичета.

— Мама каза, че ще дойде за раждането, но Сара е същински Божи дар — каза Аурелия, когато седна да вечеря с Флора същата вечер. — Изглежда много доволна от новата си униформа на лична прислужница на дама, макар че ще трябва да я разширим. Надявам се другите от персонала да не се държат лошо или пренебрежително с нея. Те изглежда смятат, че всички, родени на север, са по-долни от тях, включително и аз. — Тя се засмя фалшиво.

— Не бъди глупава, Аурелия, мила. Сигурна съм, че само си фантазираш.

— А аз съм сигурна, че съм права. Дори собственият ми съпруг ме нарича мишка и ми казва, че не трябва да позволявам на слугите на Арабела да ме командват така. Може би просто не ме бива да управлявам домакинство.

— Това, че си мила и нежна по характер, не пречи да имаш авторитет, нито да получаваш уважение. Просто се чувстваш уязвима заради бременността, това е всичко.

— А аз отново ти казвам, че не е. Много е странно, защото — прости ми, че го казвам, — у дома сякаш ти беше сянката, докато в тази къща съм аз. Как се промениха нещата в последната година…

— Но си щастлива с Арчи?

— Разбира се. Знаеш колко го обожавам, но сега, понеже чакам дете, той вече не ме посещава. А… — Аурелия въздъхна. — Трудно е за обяснение, но само тогава чувствам, че той ми принадлежи изцяло. Ще разбереш какво имам предвид, след като се омъжиш за Фреди.

— Да, сигурно си права — отвърна Флора и потисна обичайната си тръпка на отвращение. — А ако смяташ, че имаш проблеми с домакинството си, трябва да дойдеш да видиш моя бъдещ дом. С радост ще оставя графинята да продължи да го управлява, защото нямам идея откъде да започна.

— Сестра ми, виконтесата… — Аурелия поклати глава. — Кой би повярвал?

— Да, нали?

Флора се почувства облекчена, че Сара бе донесла със себе си малко свеж лейклендски въздух, както метафорично, така и физически. И в способните й, грижовни ръце, Аурелия забележимо се оживи през следващите няколко дни.

— Не мислех, че някога ще видя деня, в който ще си върна момичетата! Едната омъжена и очакваща дете, а другата на път да стане… почти кралска особа! — възкликна Сара, докато слагаше Аурелия да си легне за следобедния си сън. — Винаги съм харесвала лорд Вон, така си е, много мил джентълмен. Помните ли, госпожице Флора, когато дойде да ви види в Естуейт миналото лято и едва не се удавихте, докато качвахте Скафел?

Кръвта на Флора замръзна във вените й при думите на Сара. Не беше казала и дума на Аурелия — нито на когото и да било друг — за това къде е ходила в деня, в който се върна в кухнята на Естуейт Хол подгизнала до кости.

— А вие, с бричовете и шапката на баща си! Не бях виждала таквоз нещо! Така се смяхме с госпожа Хилбек, като ви видяхме!

— Арчи е идвал да те види в Естуейт миналото лято? — Аурелия погледна озадачена сестра си.

— Да. — Флора се съвзе и си придаде спокоен вид. — Връщаше се от лова в Шотландия и реши да намине. Сигурна съм, че ти казах, скъпа.

— Ако си ми казала, значи съм забравила. — Аурелия стисна устни. — Заедно сте изкачили Скафел?

— Точно тъй направиха, а тя заспа, преди да успея дори да й напълня ваната оназ вечер! — разкикоти се Сара. — В ония смешни дрехи, направо на мъж приличаше, а след няколко седмици ще става виконтеса!

— Определено не си ми казвала за това — заяви Аурелия.

— Не, не съм. Беше ме срам, както можеш да си представиш. Сара е права, наистина се върнах у дома в доста лошо състояние, но Арчи искаше да види планините и нямах друг избор, освен да му ги покажа. Настани ли се вече? Ще те оставим да поспиш. — Флора отиде до леглото и целуна сестра си по бузата. — Почини си, а аз ще бъда в стаята си и ще чета. — Преди най-малкият жест или изражение да издаде чувствата й, Флора тръгна към вратата.

Щом се прибра на сигурно място в собствената си стая, Флора се хвана за главата, задиша тежко и закрачи напред-назад. Сега й се щеше Арчи все пак да беше тук, за да обсъди с него случилото се току-що. Сара несъмнено познаваше ханджията, който бе заел дрехите си на Арчи за изкачването, или може би някой я бе видял да се качва в колата на Арчи — живееха в малка общност. Нямаше значение как Сара е разбрала, че Флора е била с Арчи в онзи ден. Това, което имаше значение, беше как да обясни защо никога не е разказвала на Аурелия за случката.

На вечеря същата нощ Аурелия не спомена разкритието на Сара, нито попита за детайлите, когато Флора я заведе горе да си легне и я целуна за лека нощ. Въпреки това — и може би си въобразяваше — бе усетила студенина в отношението на сестра си.

Флора не спа добре тази нощ. Беше благодарна, когато получи писмо от графинята с молба, ако може да отдели няколко дни и да отиде в Селбърн да обсъдят плановете за сватбата.

Аурелия изобщо не възрази, когато Флора я попита дали има нещо против да отиде до Хемпшир.

— Разбира се, че трябва да отидеш. А аз вече се чувствам много по-добре. — Тя хвърли изпълнен с привързаност поглед към Сара, която почистваше стаята. — А и Арчи скоро ще се прибере.

— Ще тръгна рано утре сутрин, така че може и да не се видим преди това. Но ще се върна след три дни, обещавам.

— Благодаря ти. Сега, щом Сара е с мен, всичко ще бъде наред. Предай на графинята и Фреди най-добрите ми пожелания. — Аурелия й се усмихна насилено и се обърна да спи.

Флора излезе, знаейки без никакво съмнение, че сестра й е заподозряла нещо. Влезе в стаята си и отиде право на бюрото си, след което извади лист хартия за писма и писалката си.

Хай Уийлд

Ашфорд, Кент

2 април 1910

 

Аурелия знае за посещението ти в Лейксайд. Сара, старата ни прислужница, която дойде в Хай Уийлд да се грижи за нея, й каза. Моля те, направи всичко възможно да я убедиш, че не е станало нищо непристойно. Страхувам се за състоянието на ума на сестра си и не искам да излагам на риск здравето й. Тя никога не е била силна. Ти ще ставаш баща и безопасното раждане на детето ти е от първостепенна важност.

Ф.