Лусинда Райли
Сестра на сенките (37) (Историята на Ася)

36.

Флора не бе пътувала до Южна Англия от смъртта на баща си, краля. Влизайки в преддверието на Хай Уийлд, я заля вълна от спомени, както и шок от състоянието на къщата и имота около нея, на които толкова дълго време се бе възхищавала в спомените си. Арчи я разведе из някога величествената градина, като внимателно се държеше на прилично разстояние, докато накуцваше до нея, и Флора забеляза, че откакто беше тук за последно, са избуяли плевели.

— Както знаеш, в семейство Вон винаги сме имали проблеми с финансите — каза мрачно Арчи. — Беше трудно за Аурелия да поддържа имението, докато ме нямаше, а младежите от селото се биеха във Франция. Особено когато майка ми умря няколко месеца след избухването на войната.

Горе в детската стая Сара я посрещна с радост и обилни сълзи.

— Каква трагедия — подсмръкна тя, докато водеше Флора към люлката, за да я запознае с племенницата й. — След всичкото това време Аурелия се сдоби с бебето, което винаги е искала, но не е тук да го види. А малката е и красива, с мил характер като майка си.

Флора вдигна Луиз на ръце и веднага я обля вълна от покровителствена любов.

— Здравей, мъничката ми — изгука тя на бебето, което лежеше спокойно в ръцете й. В този момент Теди, може би усещайки, че вниманието на Флора е другаде, започна да крещи от пътния си кош.

Сара го взе в ръце.

— Силен момък е този — каза тя. — Лорд Вон ми каза как семейството му е умряло. Много е щедро от ваша страна да го приберете, госпожице Флора, тъй си е. Знам, че и сестра ви би го одобрила.

През първите две седмици Флора прекарваше повечето си време с бебетата, като Теди изискваше основната част от вниманието й. След като вече разполагаше с помощта на Сара, Флора започна да оставя Теди в детската стая с Луиз за през нощта, понеже не беше склонна повече да го държи до себе си в леглото. Той ревеше до посиняване от възмущение, а Флора крачеше нервно пред вратата, докато една вечер Сара не настоя да поеме нощната смяна. Флора си легна благодарна и на следващата сутрин се събуди след първата си спокойна нощ от седмици. Изтича до детската стая в паника, страхувайки се, че Теди може да е умрял през нощта, и видя Сара да плете на един стол до прозореца.

— Добро утро, госпожице Флора — каза тя, гледайки как Флора се спуска към леглото на Теди и го намира празно.

— Къде е той? — попита Флора.

— Вижте ей там. — Сара посочи люлката на Луиз.

И ето го Теди, малката му главичка опряна в тази на Луиз. И двамата спяха дълбоко.

— Просто обича да си има компания, струва ми се — каза Сара. — Започна да плаче и го сложих в люлката с Луиз. Оттогава не съм чула и гък от тях.

— Сара, ти си истинско чудо — въздъхна облекчена Флора.

— Правех същото с Аурелия, когато не заспиваше вечер. Слагах я в леглото с вас. Изглеждат като близнаци, тези двамата, както са на същата възраст и тъй нататък.

— Да, така е — съгласи се Флора.

Арчи дойде в детската стая по-късно, за да каже добро утро на дъщеря си, и видя двете бебета в люлката.

— Толкова са спокойни — каза той. — Може би всичко това е било писано.

Докосна леко Флора по рамото и излезе от стаята.

* * *

Сара пое повечето задължения около децата и Флора се намери с малко свободно време. Тъй като бе свикнала да бъде навън от изгрев до залез в Лейксайд, започна да си прави сутрешни разходки из нивите и градините, за да се наслаждава на летния въздух. Щеше й се само да можеше да си изцапа ръцете в лехите, чиято красота бе задушена и скрита от плевели.

Но градините бяха територията на Арчи, а не нейната. Дотук двамата бяха постигнали безмълвно съгласие да се държат в собствените си отделни пространства от уважение към Аурелия — задачата не беше трудна, предвид размера на къщата. Вечеряха заедно с храна, лошо приготвена от една местна старица — единствената, която бе приела мизерното заплащане, предложено от Арчи.

В трапезарията обсъждаха в детайли състоянието на децата — неутрална тема на разговор, която запълваше тишината, макар между тях да имаше толкова неизказани думи. Флора се оттегляше и си лягаше веднага след като сервираха пудинга.

Естествено, изобщо не беше уморена. Дори няколко секунди, прекарани с Арчи, я караха да се разтрепери. А през горещите августовски нощи, на отворен прозорец, за да пусне и най-лекия повей, й се щеше дори Теди да се събуди и да се разплаче — това поне би прогонило нечистите мисли, които я преследваха до изгрев.

Но когато наближи септември и дойде времето, в което растенията — особено домашните такива — имаха нужда от внимание, за да преживеят идващата зима, Флора реши да се изправи лице в лице с Арчи. Намери го в овощната градина да пълни една количка с падналите сливи от дърветата.

— Здравей — каза той почти срамежливо.

— Здравей.

— Всичко наред ли е с децата?

— Идеално. Спят следобеден сън.

— Чудесно. Хубаво е, че си правят компания един на друг.

— Да, така е. Арчи, може ли да поговорим?

— Да, разбира се. Проблем ли има?

— Не, нищо подобно. Аз просто… искам да кажа, ако ще живея тук, в Хай Уийлд, и той ще бъде и мой дом… бих искала да допринеса с нещо.

— Флора, ти вече го правиш.

— Имам предвид финансово. Имението има нужда от инвестиция, а с наследството от… баща ми и продажбата на фермата Уинбриг, имам налични средства.

— Оценявам предложението ти, но не бива да забравяш, че твоето семейство вече хвърли пари в бездънната яма на Хай Уийлд с продажбата на Естуейт Хол. Вероятно не знаеш точно какви суми са необходими само за да се поддържа имението, да не говорим да бъде подобрено.

— Но не мога ли поне да предложа собствените си безплатни услуги в градината? И може би да наема един-двама млади мъже да ни помагат?

— Ако можеш да намериш живи такива — промърмори мрачно Арчи. — Разбирам, че не съм… какъвто бях. — Той посочи крака си.

— Бих искала да опитам, защото ако не направим нещо преди да дойде зимата, работата ти тук ще бъде похабена. А и това ще ми даде някаква работа за вършене. Сара се дразни все повече от постоянните ми посещения в детската стая.

— В такъв случай ще бъда благодарен за всякаква помощ, която би могла да ми окажеш. — Той й се усмихна. — Благодаря ти.

През остатъка от септември двамата работеха по цял ден в оградената градина, Флора успя и да намери двама бивши войници в селото, които с радост помогнаха в почистването.

Отново в стихията си, облечена в по-подходящи за дама градинарски дрехи, ушити от Сара, Флора се чувстваше по-спокойна. Тези дни, вместо да водят напрегнати разговори от учтивост на вечеря, двамата обсъждаха подрязването и оплевяването и разглеждаха каталози за семена. Сред стените на Хай Уийлд отново започна да се чува смях.

Понякога следобед Флора оставяше количката под огромния тис, докато с Арчи работеха, а Теди и Луиз спяха дълбоко един до друг.

— Наистина са като близнаци — каза Арчи, гледайки надолу към бебетата в един приятен септемврийски следобед. — Кой би повярвал?

Кой ли, запита се и Флора, докато си лягаше същата вечер, изтощена от цял ден тежка работа в градината. Поне това й помагаше да спи, макар да се чудеше колко дълго ще може да потиска чувствата си. Колкото повече време прекарваше с Арчи, толкова по-ясно и болезнено виждаше колко го е променила войната. Буйният младеж, в когото се бе влюбила, се бе превърнал в сериозен и замислен мъж. Често забелязваше как се отнася и погледът му се изпълва с тъга, може би преживявайки отново спомените за онова, което бе изстрадал. И бе гледал как други страдат.

У Арчи се бе появила нова уязвимост, отмила старата му самонадеяност. Това само я караше да го обича още повече. През последните седмици държанието му към нея беше безупречно и тя се питаше дали само е сънувала как й каза, че още я обича.

Освен това още ходеха под сянката, хвърлена над Хай Уийлд от смъртта на Аурелия. Каквото и да пишеше в писмото, Флора често се питаше дали тази сянка някога ще се разсее.

 

 

Нощите започнаха да се удължават и за да успеят да свършат работата, преди да падне зимната слана, Арчи и Флора започнаха да работят в градината на светлината на фенери.

— Стига ми толкова тази вечер — обяви Арчи в една студена октомврийска нощ и се изправи, макар и с усилие, както видя Флора. Той запали цигара — навик, придобит във войната — и се разходи до тисовото дърво.

— Ти влизай. Аз ще довърша тук — предложи тя.

— Знаеш ли, светлината на фенерите и хладният въздух ми напомнят за нощта, в която те целунах тук — отбеляза Арчи.

— Не ми напомняй — промърмори Флора.

— За целувката или за обстоятелствата?

— Знаеш много добре кое имам предвид, Арчи. — Флора пак се обърна към лехата.

— Да.

Последва пауза.

— Ще ми се да можех да те целуна отново, Флора.

— Аз…

Ненадейното докосване по рамото й я накара да осъзнае, че той се е преместил зад нея. Хвана ръката й и я дръпна да се изправи, след което я обърна с лице към себе си.

— Мога ли? Любовта никога не е погрешна, скъпа Флора, само моментът може да бъде. А този път моментът е идеален — каза тихо той.

Тя го погледна и се опита да формулира отговор, но преди да успее, устните му бяха върху нейните. И когато ръцете му я привлякоха по-близо, всички причини да не отговори на целувката му се изпариха от ума й.

* * *

След това двамата си устроиха особен тип домашна атмосфера, държейки връзката си в тайна от всички останали в къщата, макар Арчи да искаше да се ожени за нея колкото може по-бързо.

— Вече изгубихме толкова време — молеше я той, но Флора не отстъпваше.

— Трябва да почакаме поне година, преди да обявим какъвто и да е годеж — каза тя. — Не искам никакво недоволство или клюки, когато го направим.

— Господи, Флора — Арчи я взе в ръцете си; бяха стигнали дотам, че да си уреждат срещи в оранжерията, което според Флора беше доста вълнуващо, — защо толкова те интересува? Аз съм господарят на имението и ако стане каквото искам, ти ще бъдеш господарката му, преди да мине година. И те предупреждавам, че каквото и да направим, ще има клюки.

— Тогава ще почакаме от уважение към паметта на Аурелия — заяви тя.

Накрая Флора успя да убеди Арчи да й позволи да използва малко от наследството си, за да наеме необходимите работници за къщата и имението. Докато наемаше персонал, а строителите тропаха из къщата, за да поправят покрива, да се погрижат за влагата и да сложат тапети, за да освежат стаите, тя най-накрая разбра какво бе видяла Биатрикс, че липсва в живота й. Въпреки хаоса, в който живееха в момента, Флора се чувстваше по-щастлива от всякога, макар истинската същност на връзката им да не бе известна на никого другиго.

* * *

— Скъпа, има нещо, което трябва да призная пред теб. Изненада, така да се каже — каза Арчи на вечеря една нощ. — Наскоро си спомних, че така и не бях регистрирал раждането на Луиз. Регистраторът ми помогна много и с оглед на травмиращите обстоятелства около смъртта на Аурелия дори ми спести глобата, че не съм я регистрирал в рамките на четиридесет и два дни. И… — Арчи си пое дълбоко дъх и продължи — докато бях там, за да опростя нещата, реших да регистрирам и раждането на Теди на същия ден, когато се роди Луиз. Теди вече е в безопасност, скъпа, и никога не могат да ни го вземат. Официално той вече е мой син и близнак на Луиз.

— Но… — Втрещената Флора погледна в тъмните очи на Арчи. — Сега вече никога не мога законно да му стана майка! А ти си излъгал в официален документ!

— Боже, скъпа, няма нищо непочтено в любовта. Мислех, че ще се зарадваш! Спестява ни всичките ужасни документи, които човек трябва да попълни, особено предвид произхода на Теди — да не говорим за явяванията в съда, през които трябва да минеш, за да осиновиш дете. А сега бебетата ни могат да пораснат, вярвайки, че наистина са близнаци.

— Ами Сара? А лекарят? — Флора се зачуди дали Арчи не си е загубил ума. — И двамата знаят истината.

— Вече казах на Сара и я попитах какво мисли за намеренията ми. Тя се съгласи, че това е най-лесният начин да се уверим, че Теди е в безопасност. Що се отнася до лекаря, който е присъствал на раждането, той се е преместил да работи другаде, и то в Уелс.

— За бога, Арчи, ще ми се да беше поискал моето мнение за такова важно решение.

— Реших, че е най-добре да те поставя пред свършен факт, просто защото познавам честното ти сърце и ум. Ти щеше да ме разубедиш. Моля те, не забравяй, че аз давам титлата и имението си на Теди на сребърен поднос. Един ден синът на лейклендски овчар ще бъде следващият лорд Вон. — Арчи се усмихна мрачно. — Не се сещам за по-добър начин да почета паметта на човек, загинал в окопите, от това да направя сина му лорд.

Флора замълча, най-после разбирайки мотивите на Арчи. Постепенно бе осъзнала какво чувство за вина изпитва той, задето е оцелял, когато толкова много други бяха загинали. Това беше неговият дар на покаяние за всички онези загубени животи. И го беше дал на Теди.

Тя знаеше, че няма какво повече да каже. Делото бе сторено. За добро или зло. И Флора осъзна, че вече и тя носи вина за измамата.

 

 

Арчи и Флора най-сетне обявиха годежа си следващата есен, през 1920, като планираха да се оженят три месеца по-късно, по Коледа.

След много мъчителни колебания и нежно убеждаване от страна на Арчи, Флора реши да покани Роуз на сватбата. Роуз наскоро се бе върнала от Индия, където бе отишла след смъртта на съпруга си, за да отседне при свой братовчед. Веднага щом се прибрала, продала къщата в Шотландия и наела елегантен апартамент на „Албемарл стрийт“ в Лондон. След като получи поканата за сватбата, тя писа на Флора с молба да я посети. Роуз се разплака и й се извини за измамата и за трудното детство, което бе преживяла. Както и за липсата на подкрепа след смъртта на краля.

— Нали разбираш, че също като госпожа Кепел трябваше да се държа настрани? Какъвто и да е контакт с теб, предвид подозренията, под които вече беше, да не говорим за горчивината на Алистър към цялата ситуация… реших, че така е най-добре. Освен това ме беше страх да те видя отново, от ужасните неща, които можеше да кажеш. Можеш ли да ми простиш?

И накрая Флора действително й прости — в радостта си можеше да прости всичко на всеки. Поне двете можеха да споделят скръбта си от загубата на Аурелия.

— Дори не знаех, че е мъртва, докато не минаха два месеца. На пощата в Пууна не може да се разчита — каза Роуз. — Дори не можах да отида на погребението на собствената си дъщеря.

Макар майка й първоначално да се бе учудила, че Арчи бе споменал само Луиз в писмото си, с което я уведомил за смъртта на Аурелия, приписа пропуска на недоглеждане поради скръбта от загубата. А щом пристигна в Хай Уийлд за сватбата и видя „близнаците“ в Хай Уийлд да пълзят и да си играят заедно, всички съмнения на Роуз се стопиха.

— Миличкият Теди толкова прилича на майка си — отбеляза Роуз, бършейки сълзите си, докато Теди седеше на коляното й. Невинните му сини очи напомняха и на Флора за Аурелия.

— Кой би си го помислил? — промърмори Роуз, докато помагаше на Флора да облече кремавата си сватбена рокля в деня на сватбата си. — Всички си мислехме, че мразиш Арчи Вон. Убедена съм, че Аурелия би се радвала да види какво стана с вас оттогава. Бебенцата й процъфтяват под грижите ти.

Сватбата се състоя в старата църква, където някога се бяха оженили Арчи и Аурелия. Церемонията беше скромна от уважение към Аурелия. А погледът на Арчи, когато най-накрая сложи пръстена на ръката й, щеше да остане в спомените й завинаги.

— Винаги ще те обичам — прошепна той, преди да я целуне.

— И аз те обичам.

Едва в първата им брачна нощ Флора видя какви поражения е нанесла Великата война на тялото му. И двата му крака бяха покрити с белези от изгаряния от самолета „Бристъл 22“, който се бе разбил при приземяване. Беше се мъчил да се освободи от горящите останки, а другият пилот бе загинал няколко минути по-късно, когато самолетът избухнал.

Флора го обичаше още повече заради куража и смелостта му, докато нежно правеше любов с нея за първи път.

* * *

През първата година от брака им Флора често се питаше как тялото й успява да побере всичката радост, която изпитваше с Арчи до себе си и с Теди и Луиз, растящи в един Хай Уийлд, изпълнен с щастие и любов.

Луиз беше мила и нежна, също като майка си, но бе наследила и острия ум на баща си и естествения му авторитет. И въпреки по-избухливия характер на Теди, Луиз не само понасяше, а обожаваше и защитаваше момчето, за което тя и всички останали вярваха, че й е брат близнак.

Една вечер на вечеря Арчи разказа на Флора как завел двегодишния Теди в конюшнята и го сложил пред себе си на собствения си кон.

— Представяш ли си, той не заплака нито веднъж, дори когато тръгнахме в тръс. Само викаше: „Още, тати! Още!“ — каза гордо Арчи.

Флора се радваше, че връзката между Арчи и Теди се задълбочава и развива. И реши, че може би решението на Арчи да излъже за истинския произход на Теди е било правилно.

* * *

Семейство Вон се радваше на златните години между двете войни в рая на красивия си дом. „Близнаците“ растяха и се развиваха, и всички в къщата, както и всички гости, забелязваха изключителната им близост.

Но когато навършиха десет години, неудобството на Флора от лъжата, че им е кръвна майка, стана прекалено силно.

— Чувствам се като измамница — каза тъжно на Арчи. — Поне Луиз трябва да знае, че Аурелия е истинската й майка. Освен това някой от селото със сигурност ще им я спомене, докато растат. Но това означава, че ще трябва да излъжем Теди за неговата майка.

— Както сме обсъждали вече много пъти, това е малка цена за сигурността и комфорта му тук с нас, нали така? — възрази Арчи. — Но съм съгласен, че трябва да им кажем за Аурелия.

Следователно Теди и Луиз влязоха ръка за ръка в дневната няколко дни по-късно с вид на малки херувимчета, току-що изкъпани. Флора и Арчи ги накараха да седнат и им разказаха за истинската им майка. Сърцето на Флора я заболя при вида на доверчивото личице на Теди. И двете й деца изглеждаха шокирани и несигурни.

— Можем ли още да те наричаме „мамо“? — попита плахо Луиз, гледайки Флора с тъмнокафявите си очи.

— Разбира се, скъпа моя.

— Защото винаги си била наша майка — добави Теди и очите му се изпълниха със сълзи.

— Да, така е. — Флора прегърна и двамата. — И винаги ще ви обичам и ще се грижа и за двама ви, обещавам.

* * *

Докато Теди растеше и възмъжаваше, Арчи го научи на всичко, което знаеше, за заниманията в провинцията. Теди, като истинско дете на Лейк Дистрикт, им се радваше и свикна с тях като риба във водата. Но когато навърши тринадесет години, Арчи настоя да последва неговите стъпки и противно на желанията на Флора и Луиз, го изпрати в Чартърхаус, близкото училище с пансион. Там Теди започна да се бунтува срещу академичната среда и установения ред, какъвто налагаха подобни учреждения. Флора се опита да обясни на Арчи, че Теди е най-щастлив навън, на чист въздух, че е в кръвта му да ходи свободно по земната шир, но той не искаше и да чуе.

— Той трябва да постъпи като всеки друг младеж от своята класа и да се научи да бъде джентълмен — настоя той.

Нещастието на Теди и продължаващият му бунт бяха единственият трън в петата на Флора. Тя знаеше, че Арчи, като всички останали в Хай Уийлд, е забравил кой всъщност е Теди.