Лусинда Райли
Сестра на сенките (27) (Историята на Ася)

26.

Флора изтича нагоре по стълбите и до стаята си и затръшна вратата. Дишайки на пресекулки, тя седна на леглото и се опита да успокои туптящото си сърце.

— Господи, прости ми — помоли се тихо, прекалено ужасена и засрамена от случилото се, за да си позволи дори утехата на сълзите. Почти веднага на вратата й се почука. Свали си пелерината и отвори.

— Къде беше?!

— Аз… — Флора едва не припадна при вида на необичайно напрегнатата и ядосана Аурелия.

— Както и да е, няма значение къде си била. Чаках те да дойдеш и да ми помогнеш да си сваля роклята и да си облека вечерната!

— Боже, разбира се! Трябва да съм задрямала…

— Моля те, ще побързаш ли, Флора? Трябва да се срещна с Арчи на вратата на голямата зала в седем, а вече е почти шест и половина.

Флора продължи да сипе извинения и последва Аурелия по коридора до стая с впечатляващи размери, в която се открояваше огромното легло с балдахин. Беше направено от здрава, тъмна дървесина и Флора бързо извърна очи от него, опитвайки се да не мисли за целта, за която щеше да бъде използвано скоро. Вече бе запален огън, за да стопли стаята за брачната двойка, и светлината му танцуваше по дебелите гоблени, покриващи стените.

Флора се бореше с перлените копчета на гърба на роклята на Аурелия и се молеше вкочанените й пръсти да паднат от измръзване — заслужаваше си го.

— И, разбира се, всички забелязаха, че очите на Фреди Соумс не се откъснаха от теб през цялото тържество — бъбреше Аурелия, докато Флора й помагаше да облече пепеляво розова вечерна рокля. — Очевидно е луд по теб. Мама казва, че е почти на двайсет и пет и скоро трябва да си намери съпруга. Би ли казала да, ако ти предложи?

— Не съм се замисляла.

— Флора, въпреки всичкото време, което си прекарала в дома на госпожа Кепел, още си много наивна, когато става дума за мъже. А сега, мисля да си оставя косата пусната по гърба. Какво мислиш?

— Мисля, че ще изглежда прекрасно. — Флора се надяваше Аурелия да не забележи колко силно се е изчервила от чувство за вина.

— Ще доведеш ли Дженкинс? Тя явно ще бъде личната ми прислужница — сватбен подарък от майката на Арчи. Не я харесвам много, но се справя много добре с прическите. След това трябва да отидеш да се разкрасиш. Сигурна съм, че Фреди ще те покани на танц много пъти тази вечер.

Флора отиде да потърси Дженкинс, след което се погрижи за собствения си тоалет. Не че й се щеше да се разкрасява точно тази вечер. Въпреки възраженията й пред Аурелия, беше вярно, че Фреди Соумс я преследваше неотклонно през последните два месеца. Макар повечето жени в Лондон да се прехласваха по красотата му, Флора го смяташе за арогантен, скучен простак, който сякаш беше пиян всеки път, когато Флора го видеше. Ако притежаваше мозък, то тя още не бе забелязала признаци той да действа.

Но действително изглеждаше влюбен в нея, а лондонското общество не би се учудило, ако се обяви годеж…

Няколко минути по-късно Флора влезе в голямата зала и видя, че масите са изнесени, а столовете отместени, за да има място за танци.

— Моля за тишина! Булката и младоженецът — лорд и лейди Вон.

Флора гледаше как Арчи извежда Аурелия на дансинга под гръмки аплодисменти. Той обви с ръка кръста на съпругата си за традиционния първи танц и оркестърът засвири. Започнаха да излизат и други двойки и стаята, изпълнена с тежкия мирис на парфюми, се превърна в дъгоцветен водовъртеж от красиви рокли.

— Ще ми окажете ли честта на първия танц?

Флора подскочи, когато усети нечия тежка ръка на рамото си. Погледна в премрежените очи на Фреди Соумс.

— Добър вечер, лорд Соумс.

— Предполагам си мислите, че ви е писано винаги да сте шаферка, но никога булка, а, госпожице Макникъл? — Той й помогна да стане и я поведе с несигурна крачка към дансинга. — Трябва да кажа, доста ми харесва тази ваша рокля — прошепна в ухото й.

— Благодаря ви.

Флора извърна глава, понеже от вонята на алкохол в дъха му й прилошаваше.

— Не ме отбягвате, нали? Всеки път, когато ви потърся, сякаш изчезвате.

— Аз съм главната шаферка, помагах на сестра си.

— Разбира се. Значи не вас съм видял в градината с младоженеца, когато отидох да ви търся по-рано?

— Не… — Флора преглътна, шокирана, и се опита да запази спокойствие. — Аз бях на горния етаж с Аурелия и й помагах да се преоблече.

— Наистина ли? Е, бих се заклел, че бяхте вие, но която и да е въпросната дама не вещае добро за брака на сестра ви.

— Не говорете такива неща! Арчи и Аурелия са предани един на друг! Трябва да сте сгрешил.

— Не съм сгрешил, но можете да сте сигурна, че ще опазя тайната ви — добави той, когато танцът свърши. — Нищо чудно, че бяхте толкова трудна за намиране през последните няколко седмици, госпожице Макникъл.

— Напълно грешите.

— Тогава го докажете, като се съгласите да се омъжите за мен. — Оркестърът засвири втори валс и Фреди притисна глава към косата й. — Иначе може и да не ви повярвам.

Флора преглътна тежко и погледна към Арчи и Аурелия, а после към самодоволната физиономия на Фреди. Той я беше видял — и двамата го знаеха. Сърцето й биеше лудо и ако досега бе имала съмнения в плановете си, вече ги нямаше. Това беше наказанието й и трябваше да го приеме.

— Да, ще го направя.

— Какво?! Ще се омъжите за мен? — Фреди едва не се спъна.

— Да.

— Е, трябва да призная, че не очаквах това.

— Ако само се шегувахте с мен, моля, просто го кажете и…

— Не, не се шегувах — каза той бързо. — Просто смятах, че ще ми се наложи да съм по-търпелив с вас. — Фреди изведнъж спря да танцува и накара двойките около тях също да се спрат. Вдигна пръст и погали бузата й, а Флора се постара да не потръпва. — Вие сте много енигматична млада дама, госпожице Макникъл. Никога не съм сигурен какво си мислите. Сигурна ли сте, че говорехте сериозно, когато приехте предложението ми?

— Да. Напълно.

— А смея ли да попитам дали взехте това решение само защото изпитвате чувства към мен?

— Каква друга причина би могло да има?

— Никаква, разбира се — засмя се той. — Е, тук нямам пръстен, който да ви дам. — Фреди изведнъж взе да изглежда нервен и несигурен.

— Ще танцуваме ли, или да се отместим встрани? — Флора се чувстваше изложена на показ в средата на стаята.

— Ще танцуваме. Изпитвам удоволствие, че обсъждаме предстоящия си съюз, носейки се в танц под звуците на Щраус. Ще трябва, разбира се, да се запознаете с родителите ми; те вече знаят за намеренията ми спрямо вас.

— И радват ли се?

— Заинтригувани са, като целия Лондон, откакто пристигнахте тук. Силно се надявам да одобрите бъдещия си дом. Огромно имение е.

— Чувала съм.

— И това плаши ли ви?

— Няма много неща, които ме плашат, милорд.

— Да, забелязал съм. И точно това ме вълнува у вас. Въпросът е дали някога ще бъдете усмирена?

— Съмнявам се една „усмирена“ жена да ви развълнува.

Фреди отметна глава и се засмя.

— Господи, вие ще бъдете истинско предизвикателство. Но много ми се ще да го преодолея.

Флора усети пръстите му да се стягат на кръста й, стискайки плътта й.

— Ще обявим годежа си колкото може по-скоро. Вероятно бихме могли дори да го направим сега — почти всички от лондонското висше общество са в тази стая.

— Да, нека го направим сега.

Флора не искаше да си оставя никаква възможност да се измъкне след тази вечер. Фреди се вторачи в нея.

— Сериозно ли говорите, госпожице Макникъл? Нямате нищо против да обявя годежа ни веднага?

— Разбира се. Няма значение дали ще е сега, или утре, или следващата седмица — вие ме помолихте да стана ваша съпруга, а аз се съгласих.

В идеален синхрон, оркестърът приключи валса. Фреди я поведе през тълпата и каза нещо на диригента. Придърпа я до себе си и извика за внимание.

— Дами и господа, имам обявление. Днес, в деня на сватбата на сестра си и лорд Вон, госпожица Флора Макникъл се съгласи да стане моя съпруга.

Флора усети как цялата тълпа си поема дъх, когато Фреди целуна ръката й. Последва буря от аплодисменти. Аурелия веднага тръгна към тях.

— Знаех си! — възкликна въодушевена.

— Така че ще ви очакваме в Селбърн Парк, за да планираме пролетна сватба — продължи Фреди, след като повика слуга да му донесе шампанско. — За годеницата ми! — вдигна тост Фреди и събралите се в залата тръгнаха да търсят чаши, които да вдигнат.

Арчи, довлечен напред от Аурелия, застана пред тях. Флора забеляза погледа в очите му, преди да се обърне към гостите си.

— Тази вечер беше прекрасна, а новините за скъпата ми балдъза само я направиха още по-хубава. За Фреди и Флора!

— За Фреди и Флора! — повториха в хор гостите.

Арчи даде знак на оркестъра да продължи, а Флора бе обсипана с поздравления, включително от майка си и баща си.

— Божичко — възкликна Роуз и целуна Флора. — Изобщо не очаквах такова нещо. Госпожа Кепел беше права: беше прекрасна идея да те пратим при нея в Лондон. Сега ще бъдеш виконтеса! Мила моя Флора, ти напълно го заслужаваш.

Прегърнаха се и когато Роуз се отдръпна, Флора видя, че очите й са пълни със сълзи.

— Моля те, не плачи, мамо.

— Прости ми, че те подцених. Надявам се някой ден да ми простиш.

— Да ти простя за какво, мамо?

— Нищо — отвърна бързо Роуз. — Само искам да знаеш, че тази вечер се гордея с теб, както всяка майка би се гордяла с дъщеря си.

Сега и майка й говореше с гатанки, но Флора беше прекалено замаяна, за да се опита да ги разплете.

— Благодаря ти, мамо.

Баща й последва майка й и я прегърна бързо, както винаги смутен от всякакви прояви на привързаност.

— Много добра работа, Флора, мила моя, браво на теб.

Следващият, който я поздрави, беше Арчи.

— Поздравления, сестро.

— Благодаря ти — отвърна Флора със свито гърло.

Арчи си тръгна, без да я погледне отново.

* * *

— Значи се връщаш при мен сгодена? — Госпожа Кепел прегърна Флора, когато тя влезе в гостната й на следващия ден.

— Да.

— Радваш ли се? Все пак виконт Соумс е най-желаният ерген в Лондон в момента.

— Много се радвам.

— Остави подноса там — нареди госпожа Кепел на Мейбъл, след което се обърна към Флора. — Дръпни си стола по-близо до огъня и ми разкажи за предложението на Фреди. Много романтично ли беше?

— Предполагам, че беше така, да. Предложи ми, докато танцувахме.

— На сватбата на сестра ти! О, Флора, толкова се радвам за теб.

— Родителите ми ви пращат сърдечните си пожелания и благодарности.

— Жалко, че няма да ги видим по Коледа. Както знаеш, отиваме в Кричъл. Реши ли вече дали ще дойдеш с нас? Знам, че сестра ти те е поканила да останеш в Хай Уийлд.

— Много бих се радвала да дойда в Кричъл, госпожо Кепел. Споменах го на Фреди и той ми каза, че собственото му фамилно имение е наблизо, в Ню Форест.

— Така е, да. Може би Фреди и баща му ще се присъединят към лова в деня след Коледа с другите мъже, а аз ще те представя на майка му, графинята. Е, значи всичко е уредено. Семейство Алингтън много ще се зарадват, че ще им гостуваш.

— Благодаря ви, и аз много се радвам.

Госпожа Кепел я погледна.

— Не изглеждаш както би трябвало да изглежда едно сгодено момиче.

— Как би трябвало да изглеждам?

— Щастлива. Признавам, че бях изненадана, когато чух новината. Знаех, че виконт Соумс изпитва чувства към теб, но…

— Щастлива съм — прекъсна я Флора. — Много. И искам да ви благодаря за всичко, което направихте, за да стане това възможно.

— Мило мое момиче, нищо от това нямаше да се случи, ако не беше просто себе си. Значи ще се запознаеш с родителите на Фреди?

— Доколкото знам, се урежда нещо.

— Въпреки безупречното си родословие и името, което се простира далеч назад в британската история, те са… необикновени. Графът изразява мнението си много открито в Камарата на лордовете. А аз ужасно много харесвам Дафни. Доста интересна личност е, както ще се увериш сама. С пикантно минало. — Тя вдигна чашата си чай и се усмихна на Флора. — Предполагам, че ще останеш тук до сватбата?

— Мама не е казвала друго.

— Тогава трябва да й пиша и да видя дали ще можем да направим празненството ти по случай годежа тук. Сигурна съм, че всичките ни приятели ще искат да дойдат.

Лицето на госпожа Кепел светна при мисълта и Флора се запита дали в бъдещата си роля на виконтеса някога ще изпитва радост от организирането на социални събития. Някак си се съмняваше.

— Бихте ли ме извинили, госпожо Кепел? Снощи останах будна до много късно и се чувствам доста изморена от превъзбудата.

— Разбира се. Родителите ти ли ще публикуват обявата в „Таймс“, или да го направя аз?

— Не го обсъдихме.

— Тогава ще включа и този въпрос в писмото си до майка ти. Ще се видим на вечеря. Убедена съм, че Джордж и останалите гости ще искат да те поздравят лично.

Флора напусна стаята и се качи изтощена по стълбите до спалнята си. Обяви за годежа, още празненства… искаше само всичко да свърши. Дори не я бяха представили в двора, нито имаше зестра — родителите й не можеха да си го позволят. Как можеше да стане виконтеса?

— Пантера се чудеше къде си.

Вайълет се появи като призрак на осветената от газов фенер площадка с котарака в ръце.

— Благодаря ти, че се грижи за него, Вайълет.

— Няма проблем, той като че ли ме харесва. Мама каза, че си сгодена за виконт Соумс?

— Да.

— Трябва да призная, че съм изненадана.

— Защо?

— Не бих искала да се изразявам грубо за мъжа, за когото искаш да се омъжиш, но всеки път, когато го видя тук, изглежда пиян. А когато говориш с него, виждаш, че е много глупав. А ти не си.

— Много е мило от твоя страна да го кажеш, но мога да те уверя, че това е правилният избор за мен.

— Защото те е страх да не останеш стара мома?

— Не, защото искам да се омъжа за Фреди.

— Късмет тогава, но няма да ме видиш да се подчинявам на правилата на обществото. — Вайълет предаде Пантера на господарката му и се качи на етажа с детските спални.

— Не, Вайълет, сигурна съм, че няма — въздъхна Флора, гледайки как момичето си тръгва, след което затвори вратата на спалнята си. Стоя там известно време, галейки мъркащия си котарак, обляна в отчаяние.

Стореното беше сторено. Нямаше никакво право повече да следва сърцето си.

* * *

Флора напусна Лондон със семейство Кепел в деня на Бъдни вечер и няколко часа по-късно пристигна в Кричъл Хаус в Дорсет, огромна джорджианска купчина бледобежов камък, пред която Естуейт изглеждаше като селска къщурка. В преддверието стоеше великолепно гигантско коледно дърво, а прислужниците палеха свещите в падащия здрач.

— Божичко, ще имам нужда от карта, за да си намеря спалнята — отбеляза Флора пред госпожа Кепел, когато тридесетте гости се събраха да пийнат в широката дневна преди вечеря.

— Скъпа моя, ако мислиш тази къща за голяма, почакай да видиш Селбърн Парк!

Дойде утрото на Коледа и цялата група отиде в църквата, която бе разположена на удобно, но странно според Флора място — в градината. След това се раздадоха множество екстравагантни подаръци, Флора забеляза, че всички жени получават красиво изработени брошки и миниатюри на животни, цветя и дървета. Изработени, както я осведоми госпожа Кепел, от Фаберже.

— А тази е за теб — каза госпожа Кепел и й даде красиво опакована кутия. — От твоя приятел Бърти — прошепна тя. — Пожелава ти весела Коледа. Отвори я!

Флора го направи и откри малка, гладка ониксова фигурка на котка с кехлибарени очи, изработени, както видя, когато погледна по-отблизо, от миниатюрни полускъпоценни камъни.

— Това е Пантера! — възкликна Флора, когато прочете името му, гравирано на металния постамент. — Какъв прекрасен подарък!

— Той го поръча специално за теб — допълни госпожа Кепел, докато Флора галеше фигурката.

В деня след Коледа пристигнаха Фреди и родителите му. Бащата и синът веднага отидоха да стрелят с другите мъже, а госпожа Кепел заведе Флора и графинята в сутрешната дневна, за да се опознаят.

— Ела седни до мен, мила моя. И, моля те, наричай ме Дафни, както аз се надявам да те наричам Флора.

— Разбира се — отвърна Флора и се напъха до доста по-обемистата дама на малкия диван.

— Ще потърся прислужница да ни донесе нещо за пиене — обяви госпожа Кепел и излезе от стаята.

— Ах, милата Алис — изкоментира Дафни, — толкова дискретна и мила. А сега, скъпа моя, не можеш да си представиш какво облекчение изпитах, че Фреди най-после си е избрал съпруга. Сигурна съм, че познаваш горещия му темперамент, но знам, че ще успееш да го усмириш. Той се нуждаеше от необикновена жена и ми се струва, че ти, с твоето екзотично минало, ще се справиш.

— Аз… благодаря ви.

— Ние самите сме необикновено семейство, но кое семейство не е, зад затворените врати? — Графинята й намигна. — Разбира се, графът имаше нужда от убеждаване, но вече се съгласи. Все пак трудно ще се намери жена с по-добро родословие, нали така? — Тя се засмя и потупа Флора по коляното. — Ти наистина си много привлекателна млада жена — продължи графинята, оглеждайки Флора през очилата, висящи на верижка около дебелия й врат. Флора виждаше дебелия слой пудра на лицето на жената, а яркото червило и руж, които носеше, я наведоха на мисълта за героите в джорджианските комедии на Шеридан. — Преди да тръгнем утре, трябва да уредим дата, на която да посетиш Селбърн. Какво ще кажеш за третия уикенд на януари? Този месец е толкова мрачен, не мислиш ли?

На вечеря същата вечер тя и Дафни обсъдиха възможните дати за сватбата.

— Е, мамо — каза Фреди, притискайки бедрото си до Флора под масата, — според мен няма как да е прекалено скоро.

— Имаш ли някакви предпочитания, Флора, скъпа?

— Може би юни? — предложи с неутрален тон Флора.

— Лично аз винаги съм смятала юнските сватби за вулгарни. Месец май е толкова по-свеж — възрази Дафни. — Какво ще кажеш за втория петък? Ще съвпадне добре с началото на сезона.

— Както желаеш, Дафни. — Флора сведе очи.

— Значи е решено! Ще поръчам да изработят поканите при господин Смитсън на „Вонд стрийт“. Ще се разпратят едва шест седмици преди сватбата, разбира се, но всички, които трябва да знаят, ще разберат много по-рано. Как мислиш, кремав пергамент или бял?

— Не остана дълго, мила моя — прошепна й Фреди, когато се изправи да се присъедини към другите мъже за бренди и пури. — Очаквам с нетърпение първата ни брачна нощ. Къде искаш да отидем за медения си месец? Имам приятели във Венеция, или може би Южна Франция? Всъщност, остави, ще планираме тур — на континента през цялото лято!

Също както и с майка му, каквото и мнение да имаше Флора по въпроса, то бе елегантно заобиколено. Това семейство очевидно бе свикнало да налага мнението си. Но въпреки това, вървейки по дългите коридори на Кричъл към спалнята си, Флора изпитваше само облекчение, че не е в Хай Уийлд и не й се налага да понесе гледката на Арчи и Аурелия, току-що завърнали се от медения си месец.