Лусинда Райли
Сестра на сенките (31) (Историята на Ася)

30.

— Божичко! Не очаквах да се върнете толкова бързо, госпожице Флора — каза Нани, когато Флора влезе в детската стая на Портман Скуеър.

— Трябва да ходя да ме премерят за роклята и чеиза ми — излъга тя в отговор.

— Предполагам, че ви липсват ярките светлини на Лондон, нали така? А така тъжахте за провинцията. Станала сте истинско градско момиче — засмя се Нани.

— Тук ли са госпожа Кепел и момичетата?

— Не, още не са се върнали от Франция. Връщат се другата седмица. — Тя млъкна и погледна внимателно лицето на Флора. — Добре ли сте, госпожице? Изглеждате малко разстроена.

— Да, съвсем добре съм, благодаря ви — каза тя и излезе от детската стая с усещането, че никога повече няма да е „добре“.

През следващите няколко дни Флора изпитваше облекчение, че къщата е тиха, за да може да понесе скръбта си сама. Излизаше на дълги разходки из разцъфтяващите паркове на Лондон с надеждата, че природата ще я утеши. Но вместо това само й напомняше за Арчи, а оттам и за Аурелия. Въпреки това ходеше решително, с отчаяната надежда да се изтощи, за да заспи с празен ум, но болката от загубата на най-любимия й човек на земята я раздираше. Не можеше да си почине, нито да яде. Чувството й за вина беше безмерно, и докато се приготвяше за сватба с мъж, който я отвращаваше, Флора виждаше доживотната си присъда като справедливо наказание.

* * *

Почти три седмици преди сватбата, госпожа Кепел и момичетата се върнаха от Франция.

— Мила моя, толкова си отслабнала! — възкликна госпожа Кепел, докато пиеха чай заедно в гостната. — Трябва да е от стреса около сватбата. Помня, че загубих два инча от кръста си, преди да се омъжа за Джордж.

— Как е кралят? — смени темата Флора.

— Много по-добре от последния път, когато го видя, но е под ужасен натиск от правителството си, което иска да го принуди — не, направо да го изнуди — да се съгласи с конституционни промени, с които не е съгласен. Радвам се, че досега беше в чужбина и поне се отдалечи от всичко това. Няма съмнение, че натискът вреди на здравето му, да не говорим за състоянието на ума му. Той не е здрав, както видя в Биариц. Горкичкият, толкова ми е жал за него! Той е много по-добър крал — и много по-добър мъж — отколкото мислят хората.

По-късно Флора излезе от гостната с мисълта, че и госпожа Кепел не прилича на себе си. И се зачуди какви ли тайни криеше тя.

През следващите две седмици, докато ужасяващият ден се приближаваше все повече, Флора беше благодарна, че има с какво да се занимава. Отиде на последното мерене на роклята в Уорт заедно със седемте си шаферки, след като обясни на Дафни, че Аурелия не е в състояние да участва заради бременността си. Вайълет дочу разговора и я потърси по-късно у дома.

— Флора, толкова съжалявам, че votre soeur^[1] не може да ти бъде главна шаферка.

Новият навик на Вайълет да вкарва по някоя дума на френски в речта си дразнеше цялата къща и Флора се усмихна сухо.

— Благодаря ти.

— Искам само да кажа, че тъй като сега съм най-възрастната от шаферките ти, ако искаш да ти бъда главна шаферка, за мен би било чест.

— Това е много мило от твоя страна, Вайълет, и съм сигурна, че ще имам нужда от помощта ти. Пробвах тиарата, която ще нося на сватбата, и Бог знае как ще понеса тежестта й — каза Флора, трогната от предложението й.

Вайълет седна на леглото на Флора и я загледа, докато се приготвяше за вечерята долу.

— Флора?

— Да, Вайълет?

— Мога ли да бъда честна с теб?

— Зависи.

— Е, не мисли, че съм груба, но в момента изглеждаш абсолютно misérable^[2]. Не си ли щастлива, че ще се жениш?

— Разбира се, но като всяко момиче се притеснявам.

— Обичаш ли Фреди?

Нещо в директния въпрос на Вайълет заслужаваше честен отговор.

— Аз… не го познавам достатъчно добре, за да го обичам. Но съм сигурна, че с времето и това ще стане.

— Мисля, че просто ще откажа да се омъжвам. Бих предпочела да остана стара мома, вместо да трябва да се омъжа за някого, когото не обичам. Всички казват, че ще се променя, но аз знам, че няма. Не като Вита… — Лицето на Вайълет помръкна. — Тя е такава предателка.

— Какво имаш предвид?

— Това лято ще дебютира и не говори за нищо друго, освен за новите си рокли и младите мъже, които вече я посещават в Ноул. И това след всичко, което ми каза…

— Хората се променят, Вайълет. Понякога светът просто не може да бъде какъвто искаме.

— Когато бях малка, вярвах в приказките. А ти?

— Да, като всяко дете.

— Може би за мен е било различно: израснах с майка, която носи тиара и прекарва ваканциите си с краля на Англия. Винаги са се отнасяли с мен като с принцеса. Защо бих си помислила друго, след като порасна? Аз просто… — Вайълет въздъхна и се протегна драматично, — искам да бъда с човека, когото обичам. Това грешно ли е?

— Не. — Флора преглътна тежко. — Или поне не е грешно да го искаш. Какво ще стане всъщност е друг въпрос.

— И не е приказка. — Вайълет се изправи и седна на ръба на леглото.

— Може би не всеки заслужава щастлив край — отвърна Флора, повече на себе си.

— Във всеки случай — Вайълет стана и тръгна към вратата — аз го заслужавам.

С тези думи тя излезе от стаята, а Флора се замисли за момичето, което някога беше в Естуейт, което също вярваше в приказки.

* * *

В един дъждовен ден в началото на май госпожа Кепел повика Флора в гостната си.

— Моля, остави ни — сопна се госпожа Кепел на прислужницата. — Не искаме никой да ни притеснява.

Стреснатата Мейбъл избяга от стаята и Флора се зачуди какво се е случило. Госпожа Кепел винаги беше любезна с персонала си.

— Седни, моля.

Флора седна, а госпожа Кепел отиде при огъня, взе ръжена от поставката и яростно нападна тлеещите въглени.

— Тук вътре е студено, макар вече да е май, не мислиш ли? А кралят, доколкото чух, отново е настинал. Но познай къде ще вечеря тази вечер? В дома на онази жена Кийзър! Отива да играе бридж с нея, веднага щом се прибере в Лондон! Какво вижда в нея, един бог знае. Извини ме, Флора — каза госпожа Кепел и седна. — Може би не е уместно да обсъждам тревогите си с теб, но с кого друг бих могла да говоря?

Флора нямаше представа коя е „онази жена Кийзър“, но предположи, че госпожа Кепел може би не е единствената „приятелка“ на краля.

— Да ви налея ли шери? — предложи колебливо.

— Може би едно бренди ще свърши по-добра работа. Също като краля съм понастинала. Обикновено, разбира се, той тръгва директно от Франция на средиземноморското си пътуване. Но поради настоящата политическа криза трябваше да се върне по-рано, иначе опонентите му биха критикували отсъствието му. А къде е жена му? Обикаля гръцките острови без него! Няма ли поне една жена, която наистина да я е грижа за горкия човек?

Флора й подаде поисканото бренди и госпожа Кепел хвана чашата с трепереща ръка.

— Благодаря ти, мила моя. Извини ме, че не съм на себе си.

— Не мисля, че имате нужда от прошка за загрижеността си за здравето на краля.

— Толкова много хора в този град ми имат зъб заради връзката ми с Бърти, но аз не съм направила нищо от егоистични подбуди. Просто го обичам. Това престъпление ли е?

— Не, не мисля така.

— Да, той е правил грешки — продължи госпожа Кепел, оставяйки чашата на масата, — но когато родната майка на един мъж му каже, че не е достоен да ходи по земята, по която е вървял баща му, и когато полагаемият му ранг на крал му бъде отказан, защото тя му няма доверие да заеме мястото й, какво наследство оставя това на едно дете, да не говорим за принца на Уелс? Какво е трябвало да прави през всичките тези години, в които е стоял бездеен, чакайки да получи естествената си роля? И всичко това заради сляпата й любов към „перфектния“ му баща. Нека ти кажа, Флора, никое човешко същество не е идеално. Бърти е страдал толкова много от постоянното й презрение към него.

Флора беше шокирана от тирадата на госпожа Кепел. Тя бе родена по време на царуването на кралица Виктория, най-могъщият суверен в християнския свят, самото въплъщение на майчинството, с огромното си семейство и любещия си съпруг. Думите на госпожа Кепел до такава степен противоречаха на представата й за старата кралица като същинска Дева Мария, че не можеше да ги възприеме.

— А сега, след като изцеди всичките си сили, за да покаже на света, че може да бъде добър крал, той просто е изтощен и здравето му бързо се влошава, Флора — госпожа Кепел хвана ръката й и студените й пръсти стиснаха нейните, — боя се за живота му. Наистина се боя.

— Но няма ли много хора, които се грижат за него и го наглеждат в двореца?

— Би се изненадала колко са малко. Бърти е заобиколен от слаби мъже и жени, които само изпълняват заповедите му, които живеят, за да угаждат на него или на който друг държи властта. Да бъдеш близък на владетел, означава да научиш, че макар да изглежда сякаш мнозина ги е грижа за него, неговата позиция наистина е най-самотната на света.

* * *

Флора видя госпожа Кепел само за момент на следващата вечер, през прозореца на детската стая, докато излизаше от къщата. Перата на голямата й кадифена шапка направо трепереха с всяка тревожна крачка. Вайълет застана до Флора пред прозореца с Пантера в ръце.

— Мама се държи много странно напоследък. Да не би Кралчо пак да е болен?

Флора задържа тона си спокоен.

— Сигурна съм, че всичко е наред.

Флора изобщо не видя госпожа Кепел на следващия ден; или беше излязла, или седеше в личния си апартамент. Можеше само да се надява, че кралят не е бил поразен отново от бронхита, който го мъчеше в Биариц.

На следващата сутрин, докато се разхождаше долу със Соня, за да се наслади на великолепното майско слънце и да нарисува ралиците в парка отсреща, Флора срещна госпожа Кепел в преддверието.

— Как е той? — прошепна, докато вървяха заедно към входната врата.

— Доктор Рийд казва, че е много зле. Дават му кислород и е помолил да отида при него. Кралицата още не се е върнала. — Тя се качи в каретата, а Соня и Флора продължиха към парка.

В пет и половина Флора видя каретата да спира пред къщата и госпожа Кепел да слиза от нея. Но когато слезе за вечеря, откри само господин Джордж на масата. Той я поздрави с уморена усмивка.

— Боя се, че госпожа Кепел е неразположена тази вечер и ще яде в стаята си — каза той. — Вероятно сте чули, че кралят не е добре?

— Да, чух.

— Поставили са обявление пред Бъкингамския дворец, че „състоянието на Негово Величество е повод за известно притеснение“. Жена ми е била при него днес и потвърждава, че кралят е сериозно болен. Слава богу, кралицата се върна от пътуването си и вече е в двореца.

— Остава ни само да се молим — каза тя накрая.

— Да. — Господин Джордж кимна тъжно. — Точно това ми каза и съпругата ми по-рано тази вечер.

* * *

— Госпожице Флора, будна ли сте?

Флора се събуди изведнъж, без никаква представа колко е часът.

— Какво има? — попита тя, когато видя Барни да стои в бледата светлина пред вратата.

— Госпожа Кепел направо е изпаднала в истерия. Ако можете да отидете да я видите…

— Разбира се. Къде е?

— В будоара си. Вижте дали ще можете да я успокоите.

Всъщност Флора нямаше нужда да пита къде е госпожа Кепел, защото жалните ридания, разнасящи се през вратата, така или иначе щяха да я насочат. Тя почука на вратата от учтивост, макар да не смяташе, че има смисъл, след което я отвори.

Госпожа Кепел кръстосваше стаята по нощница и копринен пеньоар. Гъстата й червеникаво кестенява коса беше разрошена, в тон със състоянието на ума й.

— Какво има? Кралят ли е…?

— Не. — Госпожа Кепел спря, за да види кой пита, забеляза Флора и продължи, след като затвори вратата. — Кралицата е. Снощи се е прибрала, след като беше далеч от Бърти през всичките тези седмици, в които беше болен, и ме прогони от двореца! Сега не ми е позволено да го виждам в последния му час! Как е възможно? Как?!

Госпожа Кепел се сви на копринено кълбо на килима и заплака, Флора коленичи до нея. След известно време госпожа Кепел се успокои достатъчно, за да заговори отново.

— Флора, аз го обичам. И той ме обича! И се нуждае от мен! Знам, че иска да съм там! — Госпожа Кепел бръкна в джоба на халата си, извади писмо и го разгъна. — Виж — каза тя, сочейки го с пръст, — прочети го!

Флора покорно взе листа хартия от треперещите й ръце.

Мила моя, госпожо Джордж,

Надявам се, че ако се разболея сериозно, ще дойдете да ме разведрите, но ако няма шанс да се възстановя, бих се надявал все пак да дойдете — за да мога да се сбогувам с вас и да ви благодаря за добротата и приятелството ви във всичките години, в които имах късмета да ви познавам. Убеден съм, че всички онези, които изпитват каквато и да било привързаност към мен, ще изпълнят желанията, които изразявам в тези редове.

— Разбирам — каза тихо Флора.

— Какво да правя?

— Ами — започна бавно Флора, — мисля, че той е кралят, а вие сте негова поданичка. А… в това писмо заявява, че иска да отидете при него.

— Но мога ли да го покажа на кралицата? На съпругата му? Непристойно ли ще бъде да използвам това, за да помоля да ме пуснат при един мъж, на когото остават броени часове на земята, за да му кажа сбогом? Аз просто… искам… да се сбогувам.

Флора сякаш усети тежестта на света върху раменете си. Не беше нейна работа да каже на любовницата на краля дали би трябвало да отиде при него на смъртното му легло, игнорирайки недоволството на кралицата. Можеше само да се постави в позицията на жена, която обича един мъж и иска да го види, преди да умре.

— Смятам — каза Флора, поемайки си дълбоко дъх, — че на ваше място бих отишла в двореца. Да, бих го направила — повтори тя. — Просто защото, дори да не успеете да влезете и да видите краля, винаги ще знаете, че сте се опитали да изпълните желанието на своя владетел. Да. — Флора погледна госпожа Кепел в очите. — Така бих постъпила.

— Противниците ми в двореца ще ме намразят още повече заради това.

— Може би. Но не и той.

— Бог знае какво ще стане с мен, когато той си отиде… не смея и да си помисля.

— Още не си е отишъл.

— Скъпа моя Флора. — Госпожа Кепел вдигна треперещите си ръце към нея. — Ти си истинска радост за мен. И за краля. — Тя прегърна Флора и я задържа в ръцете си. — Ще му предам любовта ти.

— Моля, направете го. Много държа на него.

— Както и той на теб. — Госпожа Кепел избърса сълзите си и стана от пода. — Ще отида в двореца, а ако не ми позволят да видя любимия си, тъй да бъде. Поне ще знам, че съм се опитала. Благодаря ти, Флора. Ще изпратиш ли Барни да ми помогне да се облека? Не бива да нося черно — потръпна тя, — а някой весел цвят, който да го разведри.

— Разбира се. Късмет. — Флора излезе от стаята.

* * *

През остатъка от деня обитателите на „Портман Скуеър“ №30 бдяха в очакване госпожа Кепел да се завърне у дома. Нани носеше редовни вести за здравето на краля, предадени от госпожа Стейси, която чуваше клюките по улиците от търговците, носещи продукти до вратата на кухнята.

Соня седна до Флора в детската стая.

— Смяташ ли, че Кралчо ще отиде в рая днес? Всички слуги казват, че умира.

— Ако умре, със сигурност ще отиде в рая — каза Флора. — Той е много добър човек.

— Знам, че някои хора се страхуват от него, но той винаги играеше разни игри с мен. Пускаше парченца препечена филийка да се състезават по крачолите на панталона му и всичко ставаше в масло. Освен това е много мил, макар да не обичам много кучето му, така че мисля, че на Кралчо ще му пораснат криле и ще отиде да живее на облак с Господ. Все пак и той е крал.

— Да, така е — потвърди Флора, а Соня се сгуши в нея и засмука палеца си.

Вече падаше здрач, когато Флора най-сетне чу каретата да се връща под прозореца. Видя как почти изнасят нечия фигура от нея. Изтича на стълбите и се наведе над перилата в опит да чуе гласа на госпожа Кепел. Чу се само тишина.

— Господин и госпожа Кепел ще вечерят в стаите си, госпожице Флора. Ще занеса и вашата вечеря в стаята ви — каза госпожа Стейси, която, както забеляза Флора, бе облечена в черно. А може би винаги носи черно и досега не съм забелязвала, помисли си Флора.

В полунощ още лежеше будна, слушайки как камбаните на близката църква отброяват дванайсет часа. Звучаха като погребален звън. Малко преди един часа, траурни камбани зазвънтяха из целия Лондон.

* * *

— Отиде си, Бог да го благослови, Бог да благослови краля — каза Нани, когато посрещна Флора на етажа с детските стаи на следващата сутрин. — Момичетата са безутешни. Ще дойдете ли да ги видите?

— Разбира се. — Флора влезе и ги намери сгушени една в друга на едно кресло с Пантера, излегнат на коленете им.

— О, Флора, Кралчо е умрял през нощта! Не е ли ужасно? — извика Соня.

— Да, ужасно тъжно е.

— Какво ще прави мама сега? Никога повече няма да отидем в Биариц и тя никога няма да е кралица — каза Вайълет.

— Кралчо винаги ще бъде крал, а майка ви винаги ще бъде кралица — каза нежно Флора и ги обгърна с ръце, а те се отпуснаха в прегръдката й.

— Пред двореца са се събрали хиляди хора, но и на нашия праг има много — каза Нани, която гледаше през прозореца към улицата. — Искат тя да им каже нещо, но какво би могла да каже? Госпожа Кепел беше кралицата на народа, нали разбирате, но сега я няма тук.

— Къде е? — попита Флора.

— С господин Джордж отидоха у семейство Джеймс на „Графтън стрийт“ — каза тихо Нани. — Скоро трябва да ги последваме. Вие останете с момичетата, а аз ще отида да опаковам багажа.

Флора кимна.

— Искам да видя мама — проплака Соня на рамото на Флора. — Защо е отишла с татко и ни е оставила?

— Хората, които са тъжни, често искат да ги оставят на мира.

— Тогава не може ли просто да пуснем завесите в нашата къща и да бъдем тъжни тук?

— Това би било доста трудно с всички тези хора, които вдигат шум навън, скъпа — отвърна тя, галейки Соня по косата.

Вайълет се отдръпна от Флора и се изправи.

— Защо са отишли у семейство Джеймс? Къщата им е ужасна и те самите са ужасни хора. — Устните на Вайълет се свиха, когато погледна надолу към тълпата пред входната врата. — Защо тези хора си врат носовете в нашите работи? Не могат ли просто да ни оставят на мира?

— Те също скърбят и искат да са близо до онези, които са били близки на краля.

— Ще ми се да можех да се присъединя към всички онези хора пред двореца… просто да бъда невидима и да скърбя за него.

— Е, всички вие сте тези, които сте, и няма какво да се направи. А сега, Нани събира багажа, а вие и двете трябва да бъдете големи и смели, както би искал Кралчо.

— Ще се опитаме, но още не сме възрастни, Флора, а само enfants — отвърна горделиво Вайълет и излезе от детската стая.

Флора я последва, за да потърси Нани.

— Знаеш ли дали има някакви нареждания за мен? С вас ли трябва да дойда?

— Госпожа Кепел не ви е споменавала, госпожице Флора. Инструкциите ми бяха само да заведа децата и мадмоазел на „Графтън стрийт“.

— Разбирам.

— Вие ще се жените след седмица — може би е решила, че ще отидете у сестра си или при семейството на годеника си?

— Да, разбира се.

— Това е краят на една епоха, госпожице Флора. — Нани поклати глава и въздъхна тежко. — След този ден нищо вече няма да е същото за никой от нас.

Флора помаха за сбогом на момичетата от преддверието със сълзи на очи, докато ги качваха в колата заедно с Нани и мадмоазел, а полицията задържаше тълпата и репортерите. Господин Ролф затвори вратата на колата и Флора се замисли колко много напомняха зяпачите на лешояди в черните си траурни дрехи. Качи се горе, чудейки се дали някога пак ще види семейство Кепел.

Флора се върна в стаята си в неестествено тихата къща и написа телеграма на Фреди, за да го попита дали ще е удобно да пристигне в Селбърн на следващия ден, след което я даде на господин Ролф да я изпрати. Знаеше, че няма да намери убежище в Хай Уийлд.

След като прибра дрехите си в куфарите, отново погледна през прозореца и видя, че тълпата е започнала да се разотива. С падането на нощта улицата утихна — тиха като гроб, помисли си Флора. Опита да не се чувства наранена и изоставена. Все пак, както бе казала Нани, госпожа Кепел със сигурност смяташе, че Флора има поне две възможни убежища, ако изобщо се бе замислила в скръбта си.

Флора отвори прозореца в стаята си и седна на перваза с Пантера в ръка, гледайки безоблачното нощно небе.

— Сбогом, скъпи кралю. И Господ да те пази — каза на звездите над себе си.