Лусинда Райли
Сестра на сенките (17) (Историята на Ася)

16.

Две седмици по-късно Флора си пое дъх, докато Барни, личната прислужница на самата госпожа Кепел, стягаше корсета й. Помисли си, че ребрата й може да се счупят под натиска.

— Ето, готово е.

— Но аз не мога да дишам…

— Не, никоя от вас, дамите, не може, но вижте — посочи Барни в огледалото. — Вече имате талия. Ще свикнете, госпожице Макникъл, като всички други дами. След известно време ще се отпусне. Сега просто е ново за вас.

— Едва се движа… — промърмори Флора, а Барни събра леденосинята коприна и я накара да стъпи в средата й.

— Госпожа Кепел е права, че този цвят ще ви отива. Тя е права за всичко, ако трябва да сме честни — каза Барни одобрително, закопчавайки малките перлени копчета на гърба на роклята.

— Така е — съгласи се охотно Флора.

Ако тя беше Пепеляшка, то госпожа Кепел несъмнено беше феята кръстница от „Портман Скуеър“ 30. От кухненската прислужница до добре облечените гости, които идваха на вечеря на долните етажи почти всяка нощ, всички я обожаваха. Тя сякаш носеше със себе си почти магическа аура на спокойствие. Никога не й се налагаше да повишава глас, за да получи каквото иска; обикновено и една дума стигаше.

— Тя е като кралица — отбеляза Флора пред Нани един ден предната седмица, след като се върна с премрежени очи от първото си пазаруване с госпожа Кепел и момичетата. Бяха посетили магазина за играчки на Морел, където персоналът изпълняваше с поклон всяка нейна молба.

Нани, обикновено толкова сериозна, избухна в смях, виждайки изражението на Флора.

— Такава си е, госпожице Макникъл, няма съмнение!

Флора започна да научава ритъма на къщата и характерите на хората, които доминираха в нея. Също като самата госпожа Кепел, хората от персонала бяха общо взето приятни и явно смятаха за висока чест да бъдат част от домакинството на семейство Кепел. Господин Ролф и госпожа Стейси, готвачката, стояха начело, докато госпожица Дрейпър, икономката и Барни бяха в привилегированата позиция да приготвят госпожа Кепел и личната й гостна за посрещане на гости, което означаваше часове подреждане на цветя, чистене, обличане и гримиране.

Флора не бе видяла много от съпруга на госпожа Кепел, господин Джордж, както го наричаше персонала — гигантски мъж с мило лице и тих глас — но го бе харесала. Всяка нощ Соня отиваше в дневната на баща си и се свиваше на коляното му, а той й четеше приключенски истории, които тя после преразказваше на Флора.

През последните две седмици тя бе прекарала повечето време на етажа с детските стаи, опитвайки се да помага на Нани и мадмоазел, понеже нямаше какво друго да прави. Вечер тя и децата си печаха питки на огъня в дневната детска стая, а Флора им разказваше истории за детството си в Естуейт. Вайълет се правеше на незаинтересована, навела глава над една тетрадка, в която не пишеше толкова често, колкото гризеше края на молива си, но Флора знаеше, че слуша.

— Сама си карала файтона си с пони? — поиска потвърждение, след като Флора им разказа за Майла.

— Да.

— Без кочияш? Нито бавачка или прислужница?

— Точно така.

— О, как мечтая за такава свобода! — въздъхна Вайълет и се върна към тетрадката си.

Поне, помисли си Флора, връщайки се в настоящето, вече притежаваше достатъчно дрехи, за да облече цяла дворцова свита, и се надяваше госпожа Кепел да й позволи да се разхожда в парка и евентуално по-надалече в Лондон. След толкова време, прекарано вътре, не само Пантера се чувстваше като животно в клетка.

— Мога ли да ви направя прическата, госпожице Макникъл?

— Благодаря. — Флора седна пред огледалото на тоалетката и Барни започна да реши дългата й гъста коса със сребърна четка.

Макар почти всичко в домакинството вече да беше общо взето ясно на Флора, оставаше една мистерия: самоличността на следобедния гост на госпожа Кепел. Флора винаги знаеше кога се очаква да пристигне, защото цялата къща се изпълваше с осезаемо напрежение. Първият знак за пристигането на госта бяха Мейбъл и Кейти, шумно полиращи месинговите перила на стълбите, точно когато Флора се будеше в седем сутринта. Започваха от последния етаж на къщата и продължаваха надолу. По обяд пристигаше цветарят, за да напълни дневната с уханни рози, а след обяд Барни се скриваше в будоара на госпожа Кепел, за да подготви господарката си за пристигането му.

Щом гостът си заминеше в огромната си карета, чийто покрив Флора бе видяла от прозореца на спалнята си, персоналът сякаш колективно въздъхваше от облекчение и нещата се връщаха към нормалното си положение. На Флора й се щеше да попита някое от момичетата с кого се срещат зад затворените врати на гостната, но смяташе, че е неучтиво да си пъха носа.

— Готово, госпожице Флора. Харесва ли ви? — Барни отстъпи, за да огледа творението си.

Флора огледа вдигнатата нагоре прическа, която Барни бе постигнала, но се съмняваше, че гребените ще стигнат да задържат косата й за повече от няколко минути. Беше изненадана, въпреки желанието си, колко по-добре изглежда с хубави дрехи и прибрана коса.

— Изглеждам… различно.

— Бих казала, че изглеждате красива, госпожице — каза Барни с усмивка. — Мисля, че сте готова да слезете. Госпожа Кепел иска да ви види в гостната си.

Флора се изправи, но турнюрът на гърба на роклята й и стегнатия корсет около гърдите й я забавиха на път към вратата.

— Благодаря, Барни — успя да каже и излезе на площадката, точно когато Нани водеше Соня надолу по стълбите.

— Въх боже!

Това беше новият любим израз на Соня, който дочула от Мейбъл, камериерката, когато от кофата за въглища изпълзял огромен черен паяк.

— Изглеждаш много хубава, Флора! Едва те познах.

— Благодаря — каза с усмивка и направи непохватен реверанс на Соня.

— Къде отиваш?

— Майка ти организира сбирка в дневната и ме покани.

— О, това значи, че много дами ще стоят там, ще пият чай и ще ядат кексчета, нали така, Нани?

— Точно така, скъпа.

— Ще бъде много скучно, Флора. Защо не дойдеш с нас в парка, да слушаме латерната, да галим маймунката и да ядем сладолед?

— Ще ми се да можех — прошепна Флора в ухото на Соня, преди да тръгне към гостната на госпожа Кепел.

Лицето на госпожа Кепел излъчваше удовлетворение при появата на Флора.

— Мила моя, изглеждаш като истинска изтънчена млада дама. Ела да се запознаеш с гостите, които съм поканила да те видят. — С госпожа Кепел се хванаха под ръка и тръгнаха заедно надолу по стълбите. — Имам и една изненада за теб. Сестра ти също ще дойде.

— Аурелия? Колко прекрасно! Дори не знаех, че се е върнала в Лондон.

— Предполагам, че може би й е омръзнало да седи в Кент и да чака нещо, което така и не се случва. — Госпожа Кепел сниши глас, когато стигнаха до дневната. — Макар че настоя да доведе доста скучната си приятелка госпожица Елизабет Вон. Чувам, че се е сгодила за производител на чай, ако можеш да си представиш, и скоро след като се омъжи, ще замине за Цейлон. Не смяташ ли, че е скучна, Флора?

— Аз… не я познавам достатъчно добре, за да преценя характера й, но винаги ми е изглеждала много мила.

— Толкова си дискретна. Това ще ти свърши добра работа в Лондон — отвърна одобрително госпожа Кепел, точно когато часовникът удари три часа и отпред спря карета. — А сега да покажем на сестра ти — и на Лондон — точно как си разцъфтяла.

* * *

— Флора! Това наистина ли си ти? — възкликна Аурелия, след като влезе в дневната и я прегърна. — Изглеждаш… прекрасно! И тази рокля… — Тя огледа скъпата дантела по яката и ръкавите и сложната бродерия по полите. — Направо е прелестна. — Наведе се по-близо и прошепна в ухото на Флора. — Изглежда вече и ти си имаш спонсор, скъпа. И то самата госпожа Кепел; тя е една от най-влиятелните жени в Лондон.

След като поздрави радостната Елизабет, която самодоволно носеше на показ доста големия си годежен пръстен със сапфир, Флора отведе Аурелия встрани, за да поговорят насаме.

— Госпожа Кепел наистина е много мила с мен — каза тя и посочи една кушетка. — Да седнем ли? Искам да чуя всичко за лятото ти.

— Тогава по-добре да остана за вечеря, че и за закуска утре — въздъхна Аурелия не особено весело. Пристигаха други жени и сестрите гледаха как госпожа Кепел поздравява всяка от тях с топлота и внимание. — Ако можеше само мама да ни види сега: двете й момичета сред каймака на лондонското общество. Мисля, че много би се гордяла.

— Е, като изключим едно пазаруване, това е първият ми ден сред обществото. Госпожа Кепел не искаше да ме виждат, преди да са готови новите ми дрехи.

— Не се учудвам. Госпожа Кепел организира най-елегантните събирания в Лондон.

— Трябва да призная, че съм доста объркана от това развитие на нещата. Мислех, че идвам тук да обучавам дъщерите й, но госпожа Кепел явно има други идеи.

— Ако е решила да се заеме с представянето ти в обществото, не би могла да имаш по-добър покровител. Макар че, трябва да знаеш, има някои несъгласни и някои врати, които са затворени за нея, и съм убедена, че щом живееш под нейния покрив, вече знаеш за…

— Флора, мило момиче! — Леля Шарлот се появи пред тях и Флора стана, опитвайки се да направи лек уважителен поклон, но новите й стегнати дрехи й попречиха.

— Как си, лельо Шарлот?

— Изтощена от сезона, разбира се. Но ти, мила моя, изглеждаш направо божествено. Лондон явно ти отива.

— Едва започвам да се уча как стоят нещата тук, лельо.

— Истинско чудо е, че госпожа Кепел е решила да те вземе под крилото си. Но от друга страна предполагам, че е разбираемо. Трябва да дойдеш да ни посетиш на „Гросвенър Скуеър“ колкото може по-скоро. Толкова се радвам, че милата Аурелия е с мен у дома. Ще съжалявам, когато си тръгне, за да се прибере у дома при милата ви майка и баща. А сега, ако ме извините, трябва да говоря с лейди Алингтън за малката ни благотворителна организация за сираците.

— Връщаш се в Шотландия? — Флора се обърна към сестра си.

— Да — очите на Аурелия изведнъж потъмняха.

— Но нямаше ли десетки млади мъже, отчаяно молещи за ръката ти?

— Имаше, да, но се боя, че ги отхвърлих и вече всички са насочили вниманието си другаде. Бъркширският виконт е сгоден за моя приятелка. Обявиха го в „Таймс“ по-рано тази седмица.

— Значи наистина не си се влюбила в никого?

— О, да, влюбих се, но точно това беше проблемът. И, бих казала, още е.

— Какво имаш предвид? — Флора реши, с внезапно лошо чувство, че вече знае.

— Ами, когато получих покана да отседна у семейство Вон в Хай Уийлд, си мислех, че… че Арчи ще ми предложи. Той ходи на лов с татко през юли и знаех, че… са обсъдили някои неща. Затова отказах другите предложения, които бях получила, защото предположих, че ме е поканил в Кент, за да ми предложи брак. Но макар да живяхме под един покрив цял месец, имах чувството, че прави всичко възможно да ме отбягва. Всъщност рядко го виждах, освен когато се хранехме. Ох… — Аурелия прехапа устна и на очите й избиха сълзи — Флора, толкова го обичам.

Флора слушаше, а предателското й сърце се изпълни със спонтанно облекчение, но и с гризящо чувство за вина, че е допринесла за нещастието на сестра си.

— Ами… може би просто е чакал подходящ момент.

— Мила Флора, много е мило от твоя страна, че се опитваш да ме утешиш, но имаше предостатъчно възможности, ако искаше да се възползва от тях. Майка му постоянно го окуражаваше да ме води на разходки из градините, които действително са най-красивите, които някога съм виждала. Не говореше за нищо друго, освен как се кани да засади всякакви екзотични растения, за които никога не бях чувала! След това се връщахме в къщата и той изчезваше в любимата си оранжерия, и… — Аурелия отново прехапа устна. — Накрая реших, че трябва да се върна в Лондон.

— Може би ще осъзнае, че му липсваш, и ще те последва тук — предположи с равен тон Флора. Писмото на Арчи до нея най-накрая придоби ужасен смисъл.

— Не. Не мога повече да се възползвам от щедростта на леля Шарлот, така че трябва да се прибера у дома.

— О, Аурелия, толкова съжалявам. Може би Арчи просто не е от типа мъже, които искат да се женят.

— Не е в това въпросът. Една от причините татко да продаде Естуейт Хол беше да ми осигури достатъчно голяма зестра, за да помогне на семейство Вон да поддържат Хай Уийлд, който щеше да стане моят семеен дом. Знаеш, че лейди Вон и мама са близки приятелки от детинство. — Аурелия сниши глас още повече, защото Елизабет стоеше само на няколко метра от тях. — Двете са го планирали, а татко го е обсъдил с Арчи в Шотландия.

— Разбирам. — И наистина разбираше съвсем ясно.

— Нямам никакъв избор, освен да се върна обратно в Шотландия. Доста иронично, не мислиш ли? — Аурелия се усмихна немощно на сестра си. — Аз се връщам у дома като провал, а ти оставаш тук, в Лондон, под покровителството на госпожа Кепел. Не че не се радвам за теб, разбира се, скъпа.

— Аурелия, повярвай ми, бях съкрушена, когато мама ми каза, че ще трябва да напуснем Естуейт. Знаеш колко го обичах. Липсва ми толкова много — бих дала всичко, за да се върна там.

— Знам, скъпа сестро — каза Аурелия и хвана ръката на Флора. — Извини ме, че изглеждам толкова отчаяна, но ако не мога да говоря с теб за това, с кого бих могла да говоря?

— Но ако има споразумение между него и татко, Арчи ще трябва да го изпълни, нали така? — намръщи се Флора.

— А аз съм напълно сигурна, че дори да го направи, вече няма да искам да се омъжа за него. В началото на сезона ми обръщаше толкова много внимание, а когато пристигнах в Кент беше съвсем разсеян. Усещам, че някоя друга е откраднала сърцето му. Но нямам никаква идея коя би могла да бъде. — Аурелия въздъхна дълбоко и на Флора й се прищя подът да се отвори и да погълне нея и двуличното й сърце, че и Арчи Вон заедно с тях.

— Но сега, скъпа, нека не говорим повече за моите проблеми. Разкажи ми всичко за живота у семейство Кепел.

Флора се постара да разкаже на Аурелия за Вайълет и Соня и за дневните си занимания, но предателството, на което бе станала невинна, но самоволна съучастничка, изпълваше мислите й. Зарадва се, когато госпожа Кепел дойде и пожела да я представи на приятелките си.

— Всички отчаяно искат да се запознаят с най-новата и най-красива млада членка на домакинството ни.

Госпожа Кепел се усмихна, хвана Флора под ръка и я поведе из стаята, показвайки я на всички като някакъв личен трофей. И действително, много от дамите сякаш бяха много възбудени от срещата с нея. От време на време поглеждаше към Аурелия, която седеше обезсърчена на кушетката и се опитваше да води разговор с някаква старица, облечена в черно, която като че ли също нямаше никакви приятели.

Най-накрая, когато гостите започнаха да си тръгват, Флора се освободи от графиня Торби, която й отправи покана за следващото си соаре.

— Нели Мелба ще пее за нас. Току-що се върна от турнето си в Австралия, скъпа, и ще дойде направо в Кенууд Хаус — похвали се графинята пред кръга обожателки около Флора.

Аурелия дойде да я целуне за довиждане.

— Кога заминаваш за Шотландия?

— В края на тази седмица. Колкото по-скоро, толкова по-добре, така смятам — отвърна Аурелия. — Лондон не приема провалите.

— Ще дойдеш ли да ме посетиш тук, преди да си тръгнеш?

— Разбира се, и моля те, не се притеснявай за мен. Може би ще срещна някой шотландски земевладелец горе в планините и ще стана господарка на красиво имение там. — Аурелия се усмихна немощно. — Време е да забравя всичко за Арчи Вон. Сбогом, скъпа сестро.

След като всички си тръгнаха, а Мейбъл и лакеят отнесоха чашите за чай и чиниите с недокоснати сладкиши, госпожа Кепел посочи на Флора да седне на стола срещу нейния до огнището.

— Е, Флора, първата ти поява в лондонското общество пожъна пълен успех! Мисля, че ще се окажеш доста заета в идните седмици. Получи толкова много покани. Всички ми казаха, че те намират за очарователна.

— Благодаря ви. Не бива обаче да пренебрегвам задълженията си към дъщерите ви.

— Мило момиче, не виждаш ли, че това беше просто претекст, който дадох на теб и майка ти, за да те доведа да живееш под моя покрив? Разбира се, тъй като никога не те бях срещала, не бях сигурна дали ще си достатъчно… представителна, затова исках да имам и резервно място за теб. Но ти пристигна — толкова елегантна, културна и очарователна! След този следобед, една доста по-пищна вечеря по-късно тази седмица, и малко по-интимно чаено парти скоро след това, вече няма да има дом в Лондон, който да не иска да бъде удостоен с присъствието ти. Ще бъдеш най-голямата новина в града!

Флора погледна в пълно недоумение тази невероятна жена.

— Госпожо Кепел, не мога дори да си представя защо, който и да било в Лондон би искал да ме покани в дома си. В крайна сметка дори не бях представена в двора.

— Не виждаш ли, че това те прави още по-интересна?

— Ако трябва да съм честна, не — призна Флора. — Моля ви, не ме мислете за неблагодарна, но след като приех съдбата си, всичко да се промени изведнъж без видима причина е малко… странно.

— Мила моя, напълно те разбирам. Един ден всичко ще бъде обяснено, но не мисля, че имам правото да го обясня аз. Засега те моля само да ми имаш доверие. Няма да те насоча в грешна посока. И макар да няма как да го знаеш, между нас има много прилики. Искам да ти помогна, докато мога.

Флора, все още не разбирайки нищо, можеше само да се съгласи.

Тази нощ си легна внимателно, облекчена от свалянето на твърдия корсет. Погледна надолу към ребрата си, преброи малките синини, които се бяха появили, и се зачуди как жените от дневната на госпожа Кепел можеха да понасят тази болка всеки ден от живота си.

Премести Пантера, който се опита да се качи на гърдите й, и започна да го гали.

— Мисля, че заслужавам тази болка за това, което направих. Освен ако Арчи не е излъгал и двете ни и не е ужасният човек, за какъвто го смятах някога. Мога само да се надявам, че бях права, когато казах на Аурелия, че просто не е от типа мъже, които искат брак — обясни Флора на котарака, докато чешеше меките му ушички. — А що се отнася до днешните събития, признавам, че се чувствам като Алиса, когато падна в заешката дупка, което май прави теб Чеширския котарак. Въпросът е, Пантера, скъпи, защо, за бога, сме в тази къща?

В отговор Пантера само замърка доволно.