Лусинда Райли
Сестра на сенките (30) (Историята на Ася)

29.

— Най-сетне! — възкликна Фреди, когато я посрещна в преддверието на Селбърн Парк и целуна ръката й. — Вече се чудех дали не си изоставила и мен, и бреговете на Англия завинаги. Как беше Биариц? И кралят? Според слуховете в Лондон състоянието му е било много по-сериозно, отколкото бе съобщено на поданиците му.

— О, беше добре, когато си тръгнах — Флора успя да отговори почти искрено. — Беше настинал, нищо повече.

— Добре, много добре. Мама се надява да присъства на венчавката ни. Пратихме му покана. Споменал ли я е, когато се видяхте? — Фреди я хвана под ръка и влязоха заедно в обширната дневна.

— Не, но личният му секретар организира дневника му, така че дори ако дойде, може още да не знае. Майка ти тук ли е?

— Не в момента, не. Отиде да навести една от благотворителните си организации в Уинчестър. А татко е в Лондон. Така че, скъпа моя Флора, сме съвсем сами. — Ръцете на Фреди обвиха кръста й и той я привлече по-близо. Устните му се спуснаха върху нейните и езикът му се пъхна в устата й.

— Моля те, Фреди! — Флора се помъчи да се освободи. — Всеки момент може да влезе някой слуга.

— И какво от това? Несъмнено са виждали много по-лоши неща — засмя се той и се опита да я целуне отново.

— Не! Не мога. Още не сме женени.

— Както желаеш. — Фреди отпусна хватката си и се нацупи. — Не виждам какво значение имат един пръстен и един подпис в църковния регистър. Надявам се, че поне след това няма да ми отказваш страстта си.

— Разбира се, че не. Ще бъдем свързани в очите на Бога. — Тя сведе очи целомъдрено.

— Е, по дяволите — възкликна той, — очаквам с нетърпение този момент. А сега, щом ще се отнасяш с мен като с прокажен, докато не се оженим, ще позвъня да донесат чай и ще ми разкажеш всичко за приключенията си във Франция.

Флора се почувства облекчена, когато графинята се върна час по-късно. Да се опитва да държи ръцете на Фреди далече от себе си беше все едно да се бори с лапите на гладен тигър. След обяда Фреди излезе, за да изразходва малко енергия на коня си, както се изрази, а тя и Дафни седнаха да обсъдят детайлите по сватбата.

Дафни си свали очилата и й се усмихна.

— Предполагам, че смяташ всичко това за смехотворно, мила моя. Ако не ти, аз поне мисля така. Но, разбира се, човек трябва да постъпва както е прието. Как е младата Вайълет Кепел? — попита тя, сменяйки темата.

— Добре е, и двете момичета очакват с нетърпение да станат шаферки.

— Такова странно момиче, винаги съм мислила… Лейди Саквил, моя близка приятелка, ми разправяше едва миналата седмица, че Вайълет има някаква странна мания по дъщеря й Вита. Какво мислиш?

— Знам само, че са приятелки.

— Какъвто и да е случаят, Виктория отказва да приеме госпожа Кепел в Ноул. Което доста ме изненадва, предвид скандалното минало на собствената й майка. Но често онези, които са били изхвърлени от собствената си стъклена къща, бързат да хвърлят първия камък по другите. Виктория определено не одобрява момичетата на Кепел да са част от процесията ти. Отне ми доста усилия да убедя Алджърнън, че това е най-доброто решение. Той не обича да се движи в крак с времето — доста е старомоден, миличкият. А сега — графинята потупа ръката на Флора, — мисля, че е време за шери, какво ще кажеш?

По-късно Флора застана до един от високите от пода до тавана прозорци на спалнята си и огледа огромните градини пред себе си. Отвъд редицата тисове имаше ловен парк и тя виждаше животните, които се движеха като сенки в здрача. Необикновено големите пропорции на всичко в къщата я караха да се чувства като малка кукличка, извадена от куклената си къща и пренесена в човешка.

Тогава се замисли за Хай Уийлд, който, макар и голям, имаше уютна и топла атмосфера. Надяваше се Арчи да получи писмото й, преди да напусне Лондон.

Ако не станеше така, ако Аурелия го попиташе в прав текст и той признаеше всичко, тогава всичките й усилия да отдели живота си от него и сестра си щяха да бъдат напразни.

* * *

След три дни с Фреди — най-дългият период, който бяха прекарвали заедно — Флора установи, че с него изобщо не може да се разговаря: често й задаваше някой въпрос, и докато тя успее да започне отговора си, се заглеждаше нанякъде и напълно губеше интерес. Един ден, просто за да го изпита, Флора започна да му разказва за детството си, и когато видя, че се е разсеял, спря и изрецитира детско стихче. Той дори не забеляза.

Флора реши да не хаби енергия в опити да води разговор с него. Любимото му занимание беше пиенето. Когато беше пиян, Флора би могла да се изправи на ръце на масата в трапезарията и да си покаже бельото и той дори нямаше да забележи. В последната нощ на престоя й той покани на вечеря шумната си група приятели. Когато седнаха да вечерят, вече всички бяха полупияни и започнаха да си разказват мръсни шеги за сметка на Флора.

Когато Флора се оттегли от шумните пиянски игри, под носещия се от трапезарията гръмогласен смях, Дафни я пресрещна на стълбите.

— Признавам, скъпа, че поведението на сина ми тази вечер не отговаря на очакванията ми, нито на твоите. Но, повярвай ми, това е последният му стон. Той осъзнава бъдещите си задължения към теб и Селбърн и ще ги изпълнява.

— Разбира се. — Флора сведе покорно очи. Ръката на графинята хвана нейната.

— Само помни, бракът не е краят на живота на една жена. Може да се каже, че е само началото. И стига да осигуриш наследник и да бъдеш дискретна, може да стане много приятен. Гледай и се учи от покровителката си. Лека нощ, скъпа моя. — Дафни стисна ръката на Флора и се прибра в собствените си стаи.

* * *

Флора се завърна в Хай Уийлд с облекчение и трепет.

— Аурелия в момента спи. Не е добре, откакто ти си тръгна — уведоми я Арабела, която се бе върнала от Лондон, когато се срещнаха в преддверието. — Онази нейна нова прислужница я тъпче с какви ли не злокобни отвари и съм убедена, че това изобщо не й помага.

— Пия лекарствата на Сара още от бебе и винаги са ми помагали — защити я Флора.

— Щом казваш. А сега Сисънс ще те заведе в стаята ти.

— Благодаря.

— Не мисля, че готвачката ви е приготвила храна, госпожице Макникъл, но съм сигурна, че може да спретне някоя супа, ако се наложи — каза икономката, докато отвеждаше Флора в стаята й.

— В момента не съм гладна, благодаря ви.

Флора почака няколко минути и тръгна по коридора към спалнята на Аурелия. Отвори вратата и трепна, когато тя изскърца. Стаята беше тъмна, но очите й свикнаха с мрака и тя видя, че Сара е задрямала на стола до прозореца. Излезе от стаята и почувства внезапна нужда от чист въздух, така че се обърна и слезе на долния етаж.

За щастие в градината нямаше никого, макар че Флора се беше скарала на себе си на път за Хай Уийлд и се чувстваше подготвена да запази спокойствие, ако срещне Арчи. Каквото и да се бе случило между тях, никога повече не трябваше да говорят за него. Арчи не само беше съпруг на сестра й, а скоро щеше да стане и баща на племенника или племенницата й. А и самата Флора щеше да се омъжи само след няколко седмици. Вече бяха едно семейство и щеше да им се наложи да прекарват време заедно. Тя беше твърдо решена връзката им да бъде изцяло платонична, защото никога не можеше да бъде нещо повече.

И когато го видя, ще му го кажа, каза си твърдо, разхождайки се по пътеките. Флора видя, че Арчи бе насадил в градината много цветя, богати на нектар, за да привлече колкото може повече пчели, които бръмчаха, дебели и доволни, над розовия кукуряк и белите калини. Въздухът беше пълен с енергия и живот, сякаш и градината беше бременна като сестра й. Флора само се надяваше да има възможност да я види през лятото, след като роди пищните си цветове и силни аромати.

— Флора — Гласът зад гърба й я накара да подскочи.

— Арчи — отвърна тя, след като се обърна към него. — Защо винаги ми се струва, че се промъкваш зад мен?

— Защото вниманието ти винаги е фокусирано другаде. Получих писмото ти в Лондон.

— Слава богу. Страхувах се, че може да попадне в грешните ръце. Исках да те предупредя, в случай че Аурелия спомене… срещата ни в Естуейт.

— Благодаря ти. Върнах се вчера и още не е казала нищо.

— Тогава да се надяваме, че е забравила. Не изглежда добре.

— Не, не изглежда никак добре. Ти обаче изглеждаш, Флора. Какво ще кажеш да се разходим?

Флора се съгласи и двамата тръгнаха по пътеките. Арчи заговори за бъдещите си планове за градината и Флора трябваше да си напомни за решението си, че с Арчи могат и трябва да бъдат приятели.

— Е, как си ти? — Арчи изведнъж спря под величественото тисово дърво, Флора вече можеше да види малките светлозелени стебла на прераждащите се листа по клоните и се постара да забрави спомена за последния път, когато се озова под тях.

— Добре съм. Тъкмо ходих в Селбърн да се видя с Фреди.

— И всичко върви по план?

Флора се поколеба за миг, преди да кимне, и Арчи веднага го забеляза.

— Нима не можеш да кажеш истината дори на мен? Макар Фреди да е смятан за най-желания ерген в Лондон, това е просто илюзия, породена от парите и външния му вид. Както със сигурност вече знаеш, истинският Фреди е напълно луд пияница. Лично аз мисля, че може да е паднал от люлката и да си е ударил главата като бебе.

— Той определено е… различен, да. — Флора потисна усмивката си.

— В какво положение се оказахме всички. Повярвай ми, не казвам това от егоизъм, но ми се ще да не се омъжваше точно за него, заради теб самата.

— Е, така стоят нещата. Поне харесвам майка му.

— Не с нея ще делиш леглото си нощем.

— Как смееш да ми говориш по този начин! — Флора усети как по врата й плъзва червенина нагоре към бузите.

— Извини ме. Не мога да се сдържа, само при мисълта за теб с него… Божичко, Флора, не разбираш ли как се чувствам? Толкова ми липсваше тези няколко месеца.

— Не ми казвай нито дума повече. Говоря сериозно. — Тя се обърна и се опита да си тръгне, но Арчи я хвана за ръката, преди да успее да избяга. Допирът му накара Флора неволно да се разтрепери, но тя потисна реакцията си. — Пусни ме, Арчи — каза тихо. — Трябва да се върна при Аурелия. При жена ти.

— Да, разбира се. — Той въздъхна тежко, но кимна леко в знак на съгласие и пусна ръката й. — Ще се видим на вечеря.

Качи се горе да провери дали Аурелия вече се е събудила, но Сара препречи пътя й на вратата на спалнята и сложи пръст на устата си.

— Днес е разстроена, горката, оплаква се от силно главоболие. Каза ми да ти кажа да я оставиш на мира, но съм сигурна, че ще иска да я посетиш по-късно.

Флора отиде в стаята си, за да се облече за вечеря, чувствайки се ужасно неудобно, че Аурелия й отказва достъп до себе си. Спомни си всички пъти, когато бе седяла до леглото й в миналото, винаги щом Аурелия се разболееше, и стомахът й се сви от притеснение. След като се облече, слезе да се присъедини към Арабела и Арчи в дневната.

— Изглежда жена ти пак е неразположена — промърмори Арабела над чашата си с шери. — Надявам се тази фаза да премине скоро. Когато аз бях бременна с теб, скъпи, се справях както обикновено. Съвременните момичета са толкова различни.

— Може би просто всички хора са различни, мамо — възрази Арчи. — Сигурен съм, че Аурелия не иска да се чувства толкова зле.

— Почти сигурна съм, че чака момиче. Всичките ми съвременнички, които родиха момичета, боледуваха като кучета по време на бременността си.

— Е, аз поне много бих се радвал да ми се роди дъщеря — каза Арчи. — Сигурен съм, че са по-лесни за отглеждане от момчетата.

— По-лесни, може би, но не толкова полезни. Да отидем ли в трапезарията?

Когато и тримата седнаха в далечния край на дългата маса в облицованата с дъбова ламперия трапезария, Флора се замисли колко е иронично да седи срещу Арчи с майка му между тях. Осъзнаваше, че е заела мястото на сестра си. Точно преди да сервират супата, вратата се отвори и влезе Аурелия.

— Извинете ме за закъснението, но почивката определено ми помогна. Чувствам се много по-добре.

Аурелия седна до съпруга си и прислужницата бързо сложи прибори за още един. Флора забеляза колко бледа изглежда сестра й. Но сините й очи светеха със странна енергия.

— Сигурна ли си, че си достатъчно добре, за да седиш на масата, скъпа моя? — попита Арчи, слагайки ръка на рамото й.

— О, разбира се! Всъщност съм направо прегладняла! — засмя се фалшиво с писклив глас. Флора се зарадва да види колко е грижовен Арчи към Аурелия; той дори й наряза телешкото, и, въпреки очевидното неодобрение на Арабела, започна да й слага малки хапки в устата.

— Не бива да те оставяме да се стопиш, мила. Много си отслабнала.

— Ще ти припомня тези думи след няколко месеца, когато надебелея като кит.

Докато течеше вечерята, Флора видя, че лицето на сестра й постепенно си възвръща цвета, и си позволи да се отпусне.

— Е, разкажи ми, как е бъдещият ти дом? Доколкото чух, е направо великолепен — Аурелия погледна изкосо сестра си.

— Така е. И несъмнено ще бъде предизвикателство за мен.

— Бракът е предизвикателство, пред което всички трябва да се изправим.

— Да.

— А и Фреди вече изглежда толкова отдаден на теб. Това е всичко, което една съпруга би могла да иска, нали? — Аурелия се обърна към Арчи и му се усмихна.

Флора си замълча. Недокоснатият десерт на Аурелия бе отнесен и Арабела предложи да се преместят в дневната за кафе.

— Ще имате ли нещо против да се оттегля сама? Чувствам се много по-добре, но не искам да прекалявам. Би ли ме придружила горе, ако обичаш, Флора?

— Разбира се. — Флора се изправи, а Аурелия пожела лека нощ на съпруга си и двете излязоха заедно.

Аурелия мълчеше по пътя нагоре. Сара се понесе по коридора към тях, докато Аурелия отваряше вратата на спалнята си.

— Да ви помогна ли да си сложите нощницата, госпожице Аурелия?

— Не, благодаря ти, Сара. Тази вечер Флора ще ми помогне, а ти си лягай.

— Ако имате нужда от нещо, знаете къде съм. Приятни сънища, госпожице.

— Не е ли забавно, как още ме нарича „госпожице“? Макар вече да съм омъжена жена, и то „лейди“, от няколко месеца — отбеляза Аурелия, след като затвори плътно вратата.

— Да ти помогна ли да си разкопчаеш роклята?

— Благодаря ти. — Аурелия седна на столчето пред тоалетката, а Флора застана зад нея и загледа отражението на сестра си в огледалото.

— Интересно е, не мислиш ли, как нещата могат да бъдат толкова различни от възприятията ни?

— Какво имаш предвид? — попита нервно Флора, започвайки да разкопчава роклята на Аурелия.

— Бях убедена, например че ти и Арчи се мразите взаимно. Но после открих, че всъщност сте прекарали цели три дни заедно в Естуейт, докато аз бях в Лондон миналото лято.

— Както казах, Арчи просто се връщаше от Шотландия и реши да намине. — Флора принуди ръцете си да продължат да работят, разкопчавайки копчетата едно по едно.

— Да. — Аурелия стана, за да може Флора да свали роклята от раменете й. — Така ми каза преди няколко дни, и аз ти повярвах — каза тя, а Флора започна да развързва корсета й. — Докато не се замислих.

— За какво?

— О, за това-онова. Подай ми нощницата, мила сестро. Тук е доста хладно.

Вцепенена, Флора взе копринената нощница от леглото и Аурелия вдигна ръце, за да й позволи да я нахлузи върху тялото й и малката издутина на корема й.

— Беше нещо, което Фреди ми каза в нощта на сватбата ми, точно след като обяви годежа ви — продължи Аурелия.

— И какво беше то? — Флора отметна завивките, за да може Аурелия да си легне.

— Той ме целуна и ми честити брака, а аз му честитих в отговор бъдещата му сватба с теб. Тогава той се разсмя и ми прошепна, че и двамата трябва да се грижим съответно за съпруга и съпругата си в бъдеще, тъй като изглежда много се харесват. Аз, разбира се, веднага го поправих и му казах, че греши, и че дори съм се притеснявала колко много се ненавиждат сестра ми и съпругът ми още от деца. „О, грешиш“, прошепна той, докато ме водеше да танцуваме. И наистина грешах, нали така, Флора?

По бледите бузи на Аурелия избиха две розови петна, а очите й заблестяха, както лежеше на възглавниците.

— Не мисля така, Аурелия, Фреди беше много пиян онази нощ.

— Така си помислих и аз тогава, и забравих за случката. Докато не научих за посещението на Арчи в Лейк Дистрикт.

— Извини ме, че не ти казах, беше само пропуск, аз…

— Не бих го нарекла пропуск, мила сестро. Когато те видях в Лондон малко след това и те разпитах за мислите на Арчи, те попитах защо според теб не ми е предложил. Ти каза, че нямаш представа, но всъщност си била прекарала три дни с него само няколко седмици по-рано. Ако някой е знаел какво мисли той, това щеше да си ти.

— Не обсъждахме това… наистина, не говорихме за нищо друго, освен за растения…

— Да! — Устните на Аурелия се извиха в малка, стегната усмивка. — Общият ви интерес към ботаниката. Но дори бъдещите му намерения към мен да не са били споменати, не може да не разбираш защо ми се струва странно, че нито веднъж не спомена посещението на съпруга ми.

— Да… да, поглеждайки назад, наистина разбирам. Но току-що бях пристигнала в Лондон и бях доста зашеметена. Прости ми, Аурелия. Наистина беше просто грешка.

— Може би, въпреки думите на Фреди, щях да продължа да не обръщам внимание. Но мисълта за това не излизаше от ума ми. Така че днес, докато Сара си мислеше, че спя, а Арчи беше навън в градината, отидох в стаята му. И познай какво намерих в джоба на палтото, с което се върна от Лондон вчера?

Аурелия пъхна ръка под възглавницата, извади писмо и го подаде на Флора.

— Това е твоят почерк, нали, скъпа сестро?

Флора го прочете набързо — беше писмото, което бе написала на Арчи, за да го предупреди, че Аурелия знае за срещата им в Естуейт.

— Това не доказва нищо! Просто се притеснявах, че може да си помислиш нещо такова. Което очевидно е факт.

— Моля те, не се дръж с мен като с глупачка! — Гласът на Аурелия затрепери от едва сдържан гняв. — Дори само писмото показва очевидна близост, връзка между двама ви, за която нямах представа. И ако това не е достатъчно, докато го четях на светлината на прозореца на спалнята, ви видях заедно в градината. Флора, съпругът ми те държеше за ръката.

— Аз… — Флора поклати глава; вече нямаше думи, с които да се защити. — Прости ми, скъпа сестро. Мога само да ти се закълна, че макар доказателствата да изглеждат сериозни, между мен и Арчи никога не се е случвало нищо… непристойно.

— А аз си мислех, че не можете да се понасяте. — Аурелия се засмя мрачно. — Е, много мъдри поети са казали, че има тънка граница между любовта и омразата. Изглежда е вярно и за отношенията между съпруга ми и сестра ми. Господи, сигурно и двамата сте се смели на глупостта ми!

— Никога! Всичко, което някога съм искала от Арчи, беше да се ожени за теб.

— От съжаление! — изсъска Аурелия. Флора отстъпи една крачка от леглото. — Вероятно през цялото време е искал да се ожени за теб, но ти си го помолила да не го прави, след като ме видя толкова разстроена в Лондон. Е, скъпа сестро? Ти ли го уреди с него, за да облекчиш собственото си чувство за вина?

Думите й увиснаха във въздуха. Флора стоеше вцепенена от злобата на сестра си и истинността на думите й.

— Разбирам. — Аурелия кимна и в очите й се появиха първите сълзи. — Няма да ти благодаря. Защото ти ме обрече на нещастен живот, омъжена за мъж, когото обичам, но който никога не може да обикне мен. А сега нося детето му и няма спасение за никой от нас. Флора, какво ми причини? И какво съм ти направила, за да заслужа подобна жестокост? — Аурелия поклати глава, съкрушена. — Бих предпочела да бях мъртва.

Гласът й заглъхна и тя се разплака. Когато Флора се приближи, за да я утеши, Аурелия замахна към нея.

— Моля те, Аурелия, отново ти казвам, че нямах намерение нищо от това да се случва. Бих направила всичко, само за да не те видя наранена. Ще… си тръгна, макар да няма нищо между мен и Арчи…

— Съпругът ми те държеше за ръката в градината едва този следобед! — изсъска тя през сълзи. — Не смей да продължаваш да ме лъжеш! Отнасяш се с мен като с малко момиченце, въпреки че съм омъжена жена, на път да се сдобия със собствено дете! И знаеш ли кое е най-лошото? Не е връзката, която си имала с мъжа ми — каквато и да е била тя — а това, че винаги съм ти имала повече доверие, отколкото на когото и да е друг на земята! Вярвах, че ме обичаш, че искаш само най-доброто за мен. Възхищавам ти се от деня, в който се родих. Загубих не само съпруга си — ако някога изобщо съм го притежавала — а и обичната си сестра.

— Моля те, Аурелия, помисли за състоянието си — замоли я Флора, виждайки, че изпада в истерия.

— А ти мислеше ли за „състоянието“ ми, докато държеше мъжа ми за ръката в градината днес?

— Той ме хвана за ръката, не можах да го спра…

— Не го обвинявай! Видях, че остана така много по-дълго време от необходимото, и го гледаше в очите като влюбено момиче!

Флора се обърна и отиде до столчето пред тоалетката, понеже имаше чувството, че ще припадне, ако не седне. Между сестрите се възцари дълга тишина.

— Никога не съм имала най-малкото намерение да те нараня, Аурелия. Поемам пълна отговорност за позорното си поведение и никога няма да си го простя.

— И не трябва да си прощаваш! Въпросът е какво ще правя сега?

— Разбирам болката ти, но ти се кълна, че Арчи те обича силно.

— Но истинската му страст е към теб. Може би трябва да си го поделим, както покровителката ти споделя краля с горката му кралица! Може ти да си любовницата, докато аз само раждам децата му, това ще ти хареса ли?

Флора се изправи. Цялото й тяло трепереше.

— Ще си тръгна утре сутрин. Дори да не ми вярваш, знам, че ти и Арчи можете да имате щастлив и успешен брак. Ще му кажа, че…

— Нищо подобно няма да правиш! Най-малкото ще ми дадеш обещание никога повече да не говориш със съпруга ми и да не контактуваш с него по никакъв начин. За да имаме какъвто и да било шанс за общо бъдеще, той не трябва да знае за този разговор. Ще му кажа, че са те извикали спешно в Лондон.

— Няма да дойдеш на сватбата ми?

— Не. Ще кажа, че не мога заради бременността. И ще имам поне малката утеха, че почти със сигурност ще си също толкова нещастна, колкото и аз, в брака си с мъж, когото не обичаш, и когото, честно казано, никой не би могъл да обикне.

— Нима казваш, че не искаш да ме виждаш никога повече?

— Никога. Ти вече не си ми сестра.

Отново се възцари тишина. Флора се изправи.

— Има ли нещо, което мога да кажа или направя, за да изкупя греха си?

— Не. А сега си върви, ако обичаш. Сбогом, Флора.

— Ще мисля за теб всеки ден през остатъка от живота си, и никога няма да си простя, че те нараних така. Сбогом, скъпа Аурелия.

Очите на Флора се изпълниха със сълзи, но тя се чувстваше прекалено виновна, за да ги пролее. Погледна сестра си за последен път, за да я запомни завинаги, и напусна стаята.