Лусинда Райли
Сестра на сенките (20) (Историята на Ася)

19.

— Видя ли се с Кралчо? — Соня, готова да си ляга с хартии за къдрене в косата, я спря на площадката на детския етаж два часа по-късно.

— Да, видях го.

— Не е ли много мил? Може и да изглежда страшен и дебел, но всъщност е много мил джентълмен.

— Напълно съм съгласна — засмя се Флора и целуна Соня по темето. — Лека нощ.

— Флора?

— Да?

— Моля те, ще дойдеш ли да ми разкажеш някоя от твоите истории? Много по-интересни са от книжките с картинки, от които ми чете Нани.

— Утре ще го направя.

— Възрастните винаги така казват.

Соня се намуси, а Нани надвисна над подопечната си, готова да я заведе горе.

— Обещавам, Соня. А сега лека нощ и приятни сънища. — Флора, която имаше нужда да се разсее след изумителния следобед, продължи към детската стая, където намери Вайълет, свита в един стол до огнището, да чете книга.

— Преча ли ти? — попита тихо Флора.

Вайълет подскочи и погледна над ръба на книгата си.

— Би било грубо, ако кажа да.

— Тогава ще си тръгна.

— Недей! — Вайълет посочи стола срещу себе си.

— Сигурна ли си?

— Да, напълно — заяви решително Вайълет.

Флора прекоси стаята и седна.

— Какво четеш?

— Кийтс. Вита ми го даде като закъснял подарък за рождения ден.

— Много щедро от нейна страна. Трябва да призная, че не бих могла да различа добрата поезия от лошата.

— Това е само мое наблюдение, разбира се, но при поетите романтици като Кийтс няма значение дали разбираш от литература. Има значение само дали разбираш любовта.

— Не съм сигурна, че разбирам какво имаш предвид, Вайълет — отвърна Флора, макар да беше почти сигурна, че разбира.

— Ами преди да срещна Вита и тя да ми обясни поезията, и аз я намирах за много скучна — каза Вайълет, загледана в огъня. — Но сега чета думите, които е написал, и разбирам, че те са универсален израз на любов за онези, които не могат да я изразят сами. Разбираш ли?

— Мисля, че да, Вайълет. Моля, продължавай.

— Е, фактът, че Вита ми подари тази антология, сочи, че иска да прочета думите, които тя самата се чувства неспособна да каже.

— Искаш да кажеш, че смяташ, че тя те обича?

— Както и аз я обичам. — Прямият син поглед на Вайълет — точно като на майка й — предизвикваше Флора. — Смяташ ли, че това е грешно?

След цял ден усилия да прецени думите си, преди да проговори, Флора отговори честно.

— Има много видове любов, Вайълет. Човек може да обича родителите си по един начин, брат или сестра по друг, любовник, приятел, животно… всички по различен начин.

Флора гледаше лицето на Вайълет, което сякаш се смекчи и от очите й падна покров.

— Да, да! Но Флора, как да изберем кого да обичаме, когато обществото ни го заповядва?

— Бих казала, че макар външно да трябва да следваме повелите на обществото, чувствата вътре в нас може напълно да им противоречат.

Вайълет замълча за момент, но после се усмихна и за пръв път, откакто Флора я бе видяла, изглеждаше щастлива.

— Ти разбираш! — Вайълет затвори книгата си, изправи се и тръгна към Флора. — Не бях сигурна какво точно вижда мама в теб, но вече знам и се радвам, че си тук. И ти си била влюбена. Лека нощ, Флора.

След като Вайълет излезе, на вратата се появи Барни.

— Извинете ме, госпожице Флора, госпожа Кепел пита дали ще можете да я посетите в будоара й, преди да излезе за вечеря.

Флора се изправи и последва Барни до другия край на коридора, където беше личният апартамент на господин и госпожа Кепел.

— Флора, влез и седни до мен. — Госпожа Кепел седеше пред тоалетката си като императрица.

— Благодаря ви — каза Флора, седна на ръба на облицования в кадифе стол и се възхити на разпуснатата червеникавокестенява коса на госпожа Кепел, която се спускаше по бледите й рамене на естествени къдрици. Носеше дантелен халат с корсет под него и бюстът й изпъкваше над ръба му. Флора помисли, че никога не е виждала госпожа Кепел по-красива.

— Искам да ти кажа, че Бърти много те хареса днес.

— И аз него — отговори предпазливо Флора.

— Е, той вече не е това, което беше — каза госпожа Кепел, забелязвайки тона й. — Болен е, но не прави нищо, за да се излекува. Въпреки това е мил и мъдър човек, и много ценен за мен.

— Да, госпожо Кепел.

— Барни, ще бъдеш ли така добра да ни оставиш за няколко минути?

— Да, госпожо. — Барни, която стоеше зад господарката си, чакайки сигнал да започне да фризира косата й, излезе и госпожа Кепел се обърна с лице към Флора.

— Скъпа моя. — Тя хвана ръцете на Флора и ги стисна силно. — Не бях сигурна дали е добра идея да те представя на Бърти, но ти не би могла да се справиш по-добре.

— Така ли мислите? Бях ужасно нервна.

— Ти просто беше себе си, и както ми каза кралят, преди да си тръгне, естествена като диво шотландско цвете, което расте сред скалите.

— Аз… се радвам, че съм спечелила одобрението му.

— О, Флора — въздъхна тежко госпожа Кепел. — Нямаш представа колко много. И колко съм благодарна на теб, че си… такава, каквато си. Той ме предупреди да не те развалям, да не те превръщам в поредната градска дама, да се уверя, че чистата ти същност няма да бъде разрушена от града. Той се надява да прекара още време с теб. Но тъй като не си била официално представена в двора, бих предпочела — както и той — днешната ви среща и всяка следваща такава да бъде държана в тайна.

— Да, макар че Вайълет и Соня знаят, че се видях с него.

— О, разбира се, че знаят! — засмя се госпожа Кепел. — Не говоря за хората сред тези стени. Една от причините Бърти толкова да обича да ни посещава тук, на Портман Скуеър, е пълната дискретност и уединението, които открива тук, и които липсват в останалата част от живота му. Разбираш ли, Флора?

— Да, госпожо Кепел.

— Добре. В такъв случай съм сигурна, че с Бърти ще имате възможност да се опознаете по-добре в бъдеще.

— Да, много бих се радвала. Аз…

— Какво има, мила моя?

— Просто се чудех дали господин Джордж е… посветен в тайната на посещенията на краля. — Флора усети, че се изчервява от намека, който бе направила.

— О, да, разбира се! Той и Бърти са големи приятели и често ловуват заедно, когато кралят ни гостува в Дънтрийт през есента.

Чувствайки се като глупачка, че е попитала, Флора се изчерви още повече.

— Вътре в тази къща нямаме тайни един от друг. А сега трябва да извикам Барни да влезе, тъй като след половин час излизаме за вечеря в Марлборо Хаус. — Госпожа Кепел натисна звънеца на тоалетката си. — Премиерът ще присъства тази вечер, което означава, че цяла вечер ще обсъждаме какви ги е свършил този път кайзер Вилхелм.

Флора се изуми от тази жена, която пускаше прочути имена като костилки от череши.

— Надявам се да си прекарате добре.

— Благодаря ти, но едва ли. Току-що си спомних, че утре трябва да посетиш сестра си Аурелия и леля си в къщата й на „Гросвенър Скуеър“. Аз ще бъда заета, но Фрийд ще те откара дотам и обратно.

— Благодаря ви.

— А сега, скъпа моя, отново те поздравявам за държанието ти на чая този следобед. Сигурна съм, че това няма да е последната ти среща с Бърти.

 

 

— Скъпа сестро!

Флора бе посрещната със силна прегръдка на вратата на дневната на леля Шарлот. Когато влязоха вътре, Аурелия затвори вратата зад тях.

— Помолих леля Шарлот да ни остави малко насаме, защото имам спешна нужда от съвета ти.

Тя заведе Флора на дивана и седна до нея. Флора забеляза колко различна изглежда сестра й от предишния път, когато се бяха видели. Красивите й очи блестяха оживено, а лицето й сякаш светеше. И Флора знаеше точно каква е причината.

Моля те, Господи, не ми позволявай да покажа болката си…

— Помолих те да дойдеш тук, защото след като се видяхме за последно, имах посетител.

— Наистина ли? И кой е бил?

— Арчи Вон! — възкликна тя. — Посети ме преди два дни, точно когато довършвах опаковането на багажа си. Заминавам за Шотландия вдругиден. Можеш да си представиш колко бях изненадана да го видя.

— Божичко! — престори се на изненадана Флора. — Да, мога да си представя.

— Естествено, помислих си, че просто е дошъл да се сбогува от учтивост. Влезе тук, затвори вратата и веднага взе ръцете ми в своите и ми каза, че е допуснал ужасна грешка! Бях направо изумена.

— Да, напълно разбираемо.

— Попитах го за каква „грешка“ говори и той ми обясни, че отговорността, която идва с брака, внезапно го е изплашила, че може би просто не е от типа мъже, които се женят — точно както ти ми каза! — и се страхувал, че ще ме разочарова като съпруг, поради което не ми е предложил, докато бях в Хай Уийлд.

— Разбирам.

— Каза ми, че едва след като съм си тръгнала от Хай Уийлд, е осъзнал колко много му липсвам. — Погледът на Аурелия се зарея в пространството, докато преживяваше отново момента.

— О, колко… романтично.

— И когато майка му го уведомила, че съм готова да напусна Лондон и да замина за Шотландия всеки момент, той разбрал, че трябва да ме последва и да ме спре. И точно това направил!

— Значи ти предложи брак?

— Да! О, Флора, той ме попита дали мога да му простя, че е допуснал такава ужасна грешка, и веднага падна на коляно и ми предложи най-невероятния смарагдов годежен пръстен.

— И какъв беше отговорът ти?

— Ами — надявам се, че ще се гордееш с мен за тази постъпка, — аз му казах, че поради този неочакван обрат на събитията ще ми трябват няколко дни да помисля. И затова те помолих да дойдеш да ме видиш, ти си толкова благоразумна, когато става дума за чувства, мила Флора. Какво мислиш, че трябва да направя?

Флора преглътна личните си мисли по въпроса.

— Може би първият въпрос, който трябва да бъде зададен, е защо не си приела предложението му веднага. Какво те спря?

— Ами, Флора, аз ти казах само преди няколко дни, че ще откажа всяко следващо предложение от него, макар че може би просто се опитвах да защитя себе си и гордостта си. Освен това не съм сигурна, че ме обича, както аз го обичам.

— Каза ли, че те обича?

— Да… или поне каза, че животът му би бил празен без мен.

— Е, тогава всичко е ясно! — Флора се насили да се усмихне. — Означава все едно и също, каквито и думи да е избрал Арчи.

— Означава ли наистина? — Аурелия я погледна умолително. — Може би очаквам прекалено много и имам твърде романтични представи, но първоначалното му колебание ме кара да чувствам — въпреки причините, които изтъкна, — че е имал известни резерви.

— Които очевидно вече няма и които нямат нищо общо с теб.

— Попитах го дали някоя друга не е пленила сърцето му. Той се закле, че не е.

Сърцето на Флора заби по-бързо.

— В такъв случай всичко, което ти е казал, не стига ли да приемеш предложението му?

— Да, но както знаеш, имах други обожатели по-рано, по време на сезона, и те ме ухажваха страстно. — Аурелия стана и закрачи из малката дневна. — Заливаха ме с цветя и любовни писма, и макар да не ги исках, нямах никакво съмнение, че те искат мен. С Арчи се чувствам сякаш аз съм обожателката, преследваща човек, който винаги ми е изглеждал… незаинтересован от мен.

— Но дори с моя скромен опит с мъжете знам, че много от тях се отнасят към любовта по различен начин от жените. Някои са много романтични, но други не са. Погледни баща ни — каза Флора, търсейки отчаяно пример. — Макар да е очевидно, че обожава мама, той не е и никога не е бил открито романтичен към нея.

— Наистина ли мислиш, че я обожава? — Аурелия се спря. — Винаги съм се чудила. И определено не искам брак като техния.

Флора осъзна, че е загубила позиции, използвайки хладната връзка на родителите си за пример.

— Може би е просто защото мъжете са научени да не показват емоции. И Арчи Вон е тъкмо от тези мъже.

Аурелия се вгледа в сестра си с нотка на подозрение в очите.

— Знам, че никога не си го харесвала, нито му имаш доверие. Доста съм изненадана, че толкова държиш да го защитиш в този случай.

— Чувствата ми към него нямат значение. Просто се опитвам да бъда колкото може по-прагматична и честна с теб. Ти поиска мнението ми и ти го дадох. Той е осъзнал грешката си и иска да се ожени за теб. Едва ли можеш да искаш нещо повече, особено предвид каква е алтернативата…

— Знам. Преди Арчи да ми предложи имах чувството, че ще умра от мъка при мисълта да замина в изгнание в Шотландия с мама и татко.

— Ето го значи отговора на въпроса ти.

— Да, обаче не бих го понесла, ако Арчи не ме обича и се ожени за мен само за да спаси семейния си дом със зестрата ми.

— Скъпа Аурелия, мисля, че лорд Вон успешно е доказал, че има собствена воля и не може да бъде принуден да направи нещо, което не желае.

— Значи наистина смяташ, че трябва да кажа да?

Флора изрече най-голямата си лъжа досега.

— Да.

— И въпреки ненавистта си към него, ще се съгласиш да бъдеш главната ми шаферка и да танцуваш на сватбата ми?

— Разбира се.

— В такъв случай… — облаците се вдигнаха от лицето на Аурелия, — успя да ме убедиш. Когато ме посети утре следобед, ще му кажа, че съм решила да приема предложението му. Благодаря ти, мила сестро, не знам какво щях да правя без теб! Сега, след като решението е взето, нека повикаме да ни донесат чай. Чувствам се много уморена от всичкия този стрес.

Час по-късно Флора позволи на Фрийд да й помогне да се качи в колата, изтощена от напрежението от поддържането на заблудата. Беше постъпила правилно, убеждавайки Аурелия да приеме предложението на Арчи. Но я гризяха съмнения по целия път до „Портман Скуеър“. Аурелия искаше само любовта й към Арчи да бъде споделена.

А Флора знаеше, че това е нещо, което той никога не би могъл да й даде.

* * *

— Предполагам, че вече знаеш за обявата в Таймс тази сутрин?

Госпожа Кепел й подаде вестника и Флора прочете съдържанието й.

— Да, Аурелия ми каза за предложението на лорд Вон.

— Радваш ли се, че планират да се оженят преди Коледа? Това е необичайно кратък годеж.

— Може би и двамата чувстват, че вече са загубили достатъчно време. Много се радвам за тях, а те се обичат силно.

Очите на госпожа Кепел се присвиха многозначително.

— В такъв случай и аз съм щастлива и ще им изпратя поздравителна бележка от семейството незабавно.

— А аз ще изпратя своята.

— По случайност днес пристигна на ръка писмо за теб от лондонския дом на семейство Вон. Казах на господин Ролф, че ще ти го предам лично.

— Благодаря ви. — Флора взе писмото от нежната бяла ръка на госпожа Кепел колкото можа по-спокойно.

Госпожа Кепел видя как опипва плика.

— Скъпа Флора, този следобед съм си у дома и няма да имам посетители, така че ако желаеш, след като прочетеш писмото, можеш да се присъединиш към мен за чай.

— Аз… благодаря ви.

Флора излезе от гостната и бързо се качи в спалнята си на горния етаж. Затвори вратата, седна на леглото и загледа втренчено писмото. Само при вида на почерка му очите й се насълзиха. Скъса плика и разтвори листа хартия.

Бъркли Скуеър 18

Мейфеър

19 октомври 1909

 

Постъпих както ме помоли, макар да знам, че това е грешното решение и за трима ни. Щом вече е решено, предложих да се оженим колкото може по-бързо.

Въпреки всичко те обичам,

Арчи

 

 

— А, Флора, очаквах те.

— Така ли? — Флора стоеше нерешително на вратата на гостната на госпожа Кепел по-късно същия следобед.

— Разбира се. Затвори вратата след себе си. Чаят ти вече е тук, така че няма да ни безпокоят.

Флора го направи и бавно тръгна към госпожа Кепел, изпълнена с болезнена нерешителност. Нямаше навика да споделя чувствата си с други, но днес…

— Седни, мила моя, и се стопли до огъня. — Госпожа Кепел подаде на Флора чаша чай и тя отпи с благодарност. — А сега, можем да поседим тук, да пием чай и да си разменяме клюки, или можем да поговорим за истинската причина да се явиш пред мен сега. Кое предпочиташ?

— Аз… не знам.

— Любовта е много объркваща, нали? А ти, също като мен, предпочиташ да не споделяш мислите си с други. Скъпият ми Бърти винаги ми казва, че знанието е сила и че колкото и да е силно изкушението да дадеш тази сила на друг и да получиш в замяна утеха, не е много разумно. И двете сме решили да не го правим.

— Да. — Флора беше изумена от проницателността й.

— Е, Флора, ти вече си посветена в моята тайна. Всички в Лондон си мислят, че разбират връзката ми с краля, и я критикуват. Но злобните им клюки и желанието им да ме злепоставят ги заслепява за простия факт, че аз го обичам. Един външен човек би могъл да заяви, че връзката ми с него е просто преструвка, служеща на собствените ми амбиции, също както би могъл да каже, че отказът ви на ухажването на лорд Вон е жесток. Но аз знам, че истинската ви мотивация е любовта към скъпата ви сестра.

— Госпожо Кепел, за какво говорите? Аз… никой не знае нищо за каквато и да било връзка между мен и лорд Вон…

— Наясно съм с това и се съмнявам който и да било в Лондон, освен мен, да се е досетил как стоят нещата. Видях лицата ви, след като се срещнахте тук преди няколко дни. И вашето… сложно положение беше изписано на тях. Тайната ви е на сигурно място у мен. Моля те, Флора, довери ми се и я сподели, преди да се подлудиш сама.

Накрая Флора го направи. И когато госпожа Кепел й наля шери и й предложи чиста дантелена кърпичка, а тя й разказа всичко, което се беше случило между тях, действително усети, че й олеква.

— Няма да си първата, нито последната, която отпраща мъжа, когото обича, в ръцете на друга, понеже вярва, че така е редно — каза госпожа Кепел. — Веднъж се озовах в много подобна ситуация, преди да се омъжа за Джордж или да срещна Бърти. Ти си постъпила правилно с най-благородните възможни подбуди, а сега трябва да продължиш напред.

— Знам. Точно това е трудната част.

— Е, най-добрият начин да го направиш, е нещо да отвлече вниманието ти, а аз с радост ще ти предоставя такава възможност — усмихна се госпожа Кепел. — Предстоят няколко бала и те уверявам, че до сватбата на сестра ти ще си получила поне две предложения.

— Благодаря ви, но в момента не се интересувам от никакви ухажори.

— Защото още не си ги срещнала. — Очите на госпожа Кепел блеснаха. — Ще започнем с бал в Девъншир Хаус, а след това ще има доста по-голям бал в Бленхайм, който е доста далече, но смятам, че ще успеем да отидем, и…

— Госпожо Кепел?

— Да, мила моя?

— Защо правите всичко това за мен?

Тя отмести поглед към пламъците, после пак погледна Флора.

— Защото се чувствам, сякаш ти си детето, което така и не ни се роди.