Чарлс Къминг
По-студената война (71)

71

Едно момче, излязло да поплува на плиткото в Босфора, забелязало кръвта, изпръскала прозорците на приземния етаж на вилата. Трупът на Рейчъл Уолинджър бил открит в кухнята с малка огнестрелна рана в главата.

Минасян, останал по принуда в Одеса със съзнанието, че за по-малко от шест часа Клекнър ще бъде изведен от страната, бе изиграл един последен, отчаян коз, без да знае, че шефовете му в Москва бяха разпоредили Рейчъл да бъде ликвидирана.

Кел и Дани незабавно излетяха за Истанбул. Амилия се върна с гълфстрийма в Лондон, за да съобщи новината на Джоузефин в апартамента й на Глостър Роуд. В яростта и отчаянието си от случилото се Кел бе дотам претръпнал за всичко останало, че дори не обърна внимание на зловещата лекота, с която МИ6 уреди с турските власти убийството да бъде представено като случаен инцидент. Медиите описваха Рейчъл като „дъщеря на бивш британски дипломат, загинал при самолетна катастрофа в началото на годината“. Макар Кел да обвиняваше себе си за смъртта на Рейчъл поне толкова, колкото и Амилия, той избягваше да разговаря с нея и й отказа среща, когато тя го покани на обяд, за да обсъдят случая.

„Какво има да обсъждаме? — написа й в отговор той. — Рейчъл е мъртва.“

Наред с това й даде да разбере, че вече не изпитва интерес към поста Анкара/1.

През нощта преди погребението на Рейчъл Кел се събуди в пет часа от звъна на телефона. Беше Елза Касани, която му каза, че засякла в ефира съобщение за смъртта на двайсет и девет годишен американски дипломат в Киев. Материалът, впоследствие публикуван в международните раздели на всички сериозни британски вестници, описваше Клекнър като „аташе по въпросите на здравеопазването“ към американското консулство в Истанбул.

Свидетели твърдят, че Клекнър, който е бил в Киев на почивка, се оставил да бъде въвлечен в разгорещен спор с непознати пред един нощен бар в малките часове на нощта в понеделник срещу вторник. Трупът му бил открит в едно предградие, източно от столицата.

— СВР? — попита Елза.

— Не — отвърна Кел. — Руснаците винаги са се гордели с умението си да прибират своите у дома.

— Значи американците?

— Да.

Сигурно Чейтър бе издал заповедта: нека да изглежда като хулиганско сбиване. Местни мутри реагирали на заяжданията на нахакан млад американец, като му пуснали куршум в мозъка. Още на следващия ден щяха да се появят „свидетели“, които да разправят как са видели Клекнър в някакъв долнопробен бардак или стриптийз клуб, пиян и войнствен. Нужно беше да се постави леко петно върху репутацията му, за да не се завръща в Мисури като герой. Нещо, от което близките и роднините му да се срамуват, докато гледат затворения ковчег.

— Беше твърде неудобен за Лангли — каза Кел. — Те нямаше да понесат скандала.

— Ами ти? — попита го Елза.

— Какво аз?

— Как я караш, Том?

Кел погледна през стаята към черния костюм, провесен на закачалка до прозореца. Отвън започваше да се развиделява. След няколко часа щеше да тръгне с колата за Картмел, където щеше да седне в църквата, заобиколен от семейството и приятелите на Рейчъл. Никой нямаше да подозира за случилото се между тях, за това какво бе означавала за него Рейчъл Уолинджър. Той не се чувстваше способен да предложи утеха на Джоузефин и Андрю. Имаше усещането, че ги е предал, всичките.

— Ще се оправя — отвърна Кел. — Ти ще бъдеш ли днес?

— Да.

Вече беше напълно буден. Изправи се в леглото и посегна за цигарите си.

— Трябва да им отмъстя — каза той, издишвайки дима в слушалката. — Минасян трябва да си плати.

— Разбира се. — Нещо в тона на Елза му подсказа, че не възприема сериозно заплахата му. — И тъй, ще се видим ли по-късно? — попита тя.

Елза му бе позвънила на домашния телефон. Кел знаеше, че от СВР подслушват всяка негова дума. Той стисна слушалката в ръката си и каза бавно и отчетливо:

— Да, ще се видим много скоро.