Чарлс Къминг
По-студената война (61)

61

С паспорт, издаден във Френска Канада на името на Ерик Кок, Себастиан Гашон взе редовния полет от Париж за Истанбул в ранните часове на 5 май, неделя. През нощта бе пристигнал в Париж от Кампала, където беше на почивка с приятелката си.

Гашон никога преди не бе посещавал Истанбул, не говореше и турски. Изчака реда си за такси и подаде на шофьора лист хартия, на който бе записан адресът на бутик за облекло в „Еникьой“. След час Гашон вече беше пред вилата на Уолинджър, влачейки куфара на колелца зад себе си, за да направи предварителен оглед на имота. Една-единствена предна врата. Без странични изходи. Възможност за достъп откъм морето.

Целта си беше у дома. Гашон я наблюдава известно време как минаваше от стая в стая, от етаж на етаж — млада жена, отговаряща на описанието, изпратено му от Киев. Охрана не се виждаше, в сградата нямаше външни лица. Можеше да свърши работата още сега, в този момент. Да остави куфара на улицата, да позвъни на вратата, да извърши удара, после да си тръгне незабелязан. Но Гашон имаше ясни заповеди, които бе длъжен да спазва.

Той продължи да крачи по улицата към близкия крайбрежен булевард, откъдето взе ново такси. Извика на екрана на телефона си името на хотела в „Галата“ и го показа на шофьора. Шофьорът се загледа в екрана, но не реагира. Гашон се зачуди дали човекът е неграмотен или просто мързелив. След няколко секунди шофьорът кимна и подкара на юг, към „Бейоглу“.

В колата беше горещо. Гашон свали сакото си, извади от куфара бутилка вода и отпи няколко глътки. После написа с телефона съобщение на английски език и го изпрати на номера, който му бяха дали за целта.

Пристигнахме. Сестра ти е у дома.

Александър Минасян отговори след по-малко от минута.

Благодаря. Моля да ни изчакате. Все още разглеждаме албумите. Радвам се, че сте пристигнали благополучно.