Чарлс Къминг
По-студената война (26)

26

— Чети — подкани го Рейчъл.

Хотел „Лъо Гран Кьор е Спа“

Шемен дю Гран Кьор

73550 Мерибел

Савоа

Франция

28 декември

Скъпа моя Цецилия,

Както бях обещал, пиша ти писмо на бланка на „Гран Кьор“, понеже знам, че си падаш по хубави хотели, а освен това нямаш доверие на имейлите!

Седя си в бара на хотела и се преструвам, че работя, но мисля само за теб, колко ми липсваш, и ми се иска да можеше да си тук сега, да сме само двамата, да караме ски, да разговаряме, да се любим и да правим разходки сред тези величествени планини.

Кел усети странен прилив на съчувствие към Уолинджър — този стар женкар, който си бе внушил, че е влюбен, и чиято мръсничка тайна бе излязла наяве. Същевременно бе ужасен, че писмото е попаднало в ръцете на Рейчъл. Той дори не можеше да си представи как ли й е подействало съдържанието му.

Чудя се къде ли си сега, в този момент. Какво ли правиш? Намираш ли си работа, след като ресторантът е затворен? Цецилия, искам да ти кажа, че не минават и пет минути, без да мисля за теб. Днес следобед карахме ски с Андрю, но ти през цялото време беше в мислите и в сърцето ми, чувствах се изпълнен с любовта ти и с моята любов към теб. През целия си живот като женен мъж — всъщност през целия си съзнателен живот — сякаш съм търсил именно теб, търсил съм жената, с която бих могъл да съм напълно свободен, да бъда себе си, да казвам, каквото искам да кажа, да постъпвам без страх от вина, от мъмрене, от какъвто и да било фалш. На четирийсет и шест години! Това е абсурдно!

Думите „съзнателен“ и „себе си“ бяха подчертани с двойна черта, сякаш Уолинджър бе изоставил всякакви претенции за мъжко достойнство и се бе превърнал в разгонен юноша.

Понякога имам чувството, че съм прахосал толкова много време в лъжи, че съм живял по начин, който е абсолютно нездравословен, и то не само за мен, а и за семейството ми, за всички мои близки, които предадох и разочаровах с този двойствен живот на сърцето и ума, който водя вече толкова години. Искам всичко това да престане. Искам да бъда с теб и да тегля чертата на всичко, да забравя за тази шибана професия, да се отдам изцяло на нашата любов. Най-после срещнах жената, с която искам да прекарам остатъка от живота си. Искам двамата да изградим нещо заедно.

Рейчъл стоеше до прозореца и гледаше града през тесния процеп между щорите. Кел не знаеше как да тълкува това писмо. Ако Пол действително се бе влюбил безумно в Цецилия, защо бе държал снимката на Амилия в онази книга до леглото си? Наистина ли сериозно бе мислил да напусне работа, или това беше женкарският му начин да подклажда чувствата на любовницата си? И кои бяха „близките“, за които намекваше? Амилия, очевидно. Но чии други чувства бе стъпкал? Дали не бе преспал и със съпругите на свои колеги от Службата?

Жадувам по теб, Цецилия. Не мога да престана да мисля за теб. Мисля си за лятото, как ми беше оставила ключовете от къщата си отвън. Отключих си, ти ме чакаше вътре. Не помня да съм виждал по-красива гледка от теб през онзи ден. Кожата ти беше загоряла от слънцето, устата ти ме очакваше. Не исках да бързаме. Бях зажаднял за теб, защото цяла седмица бяхме говорили по телефона и се измъчвах от копнеж. Спомням си вкуса ти — на лосион за слънце и морска вода, и сладост. Спомням си как свърши, екстаза, който изпита, и бях горд, че съм ти го доставил, понеже всеки миг, прекаран с теб, беше миг в рая.

Кел остави писмото. Беше прочел достатъчно. В този момент имаше чувството, че не с друго, а с това ще запомни Пол. За него той вече нямаше да е колега шпионин, приятел, баща; щеше завинаги да си остане човекът, допуснал да загуби разсъдъка си по една жена, оставил се на нагона да изтрие всичко останало от съзнанието му. За негово облекчение, Рейчъл се извърна към него и каза шеговито:

— Виждала съм нейна снимка. Напомня на някоя На’ви.

— На’ви? — повтори Кел, като се опитваше да възприеме същия закачлив тон.

— От „Аватар“. Ония двуметрови сини върлини от не знам си коя планета. Беше толкова висока, че приличаше на някакво екзотично дърво. И с фалшиви цици на всичко отгоре.

Кел сгъна писмото и го остави на нощното шкафче.

— Знаеш ли, помня следобеда, когато той й го написа — каза тя. — Обясни ми, че имал да предава доклад. Затова не можел да дойде с мен до Мерибел. Ако знаеш с какво нетърпение бях очаквала да прекараме известно време заедно, понеже до обед беше карал ски с мама и Андрю!

Кел се съмняваше в това. Смяташе, че Рейчъл се самозалъгва, за да натрупа повече злоба към баща си, повече основания да го обвинява.

— Но не, за него работата беше преди всичко. Цяла седмица си бях мислила, че двамата с мама най-после са щастливи. И тя си мислеше така. В миналото бяха имали проблеми, нали знаеш? — Кел кимна. — Спомням си ги как се целуваха, как ходеха по улицата, хванати за ръце. Ей такива едни простички неща, старомодни, като между мъж и жена. — Рейчъл поклати глава и се усмихна. — Но, разбира се, баща ми беше от онези, които могат да се правят на верни съпрузи пред жените и децата си, а следобед да седнат и да пишат ей такива лигавщини до някаква унгарска мръсница, наполовина на годините им.

— Рейчъл…

— Нищо ми няма, не съм ядосана. Повярвай ми, имала съм достатъчно време, за да разбера що за човек е баща ми. Просто се дразня, че както се оказа, онази седмица не е означавала нищо за него, защото през цялото време си е мислил как ще чука проклетата На’ви. Съставял е наум тия лиготии. Писал ги е долу в бара, докато се е преструвал, че съставя шпионски доклад. Намерих още много писма. Може би десетина. Това обаче е единственото, писано от него. Сигурно си забелязал равния, овладян почерк? Никакви грешки, никакви зачерквания. Типично за него, той никога не губеше контрол и обичаше да контролира околните. Всички други са от На’ви. Тя и правописа не знае, неграмотна е, тъпата кучка.

— Значи онази картичка на погребението, с цветята, е била от нея? Изпратила му е лично съобщение, което майка ти не би разгадала, но ти си разпознала почерка?

— Да.

Известно време и двамата мълчаха. В един момент Кел стана и отиде до тоалетната. Когато се върна, Рейчъл още стоеше до прозореца.

— Ела, легни до мен — повика я той.

Без да каже дума, тя го послуша и отново се сгуши в прегръдките му. Кел знаеше, че разговорът им е приключил. Нагласи будилника на телефона си за осем сутринта и затвори очи, като я милваше по гърба, за да заспи. Стори му се, че вече диша равно, когато тя изведнъж прошепна:

— Прекрасен си.

Кел я целуна по челото.

— Ти също — отвърна той, като си мислеше откога не бе чувал тези думи и откога не ги бе изричал.