Чарлс Къминг
По-студената война (5)

5

Агентът, известен на офицера от СВР Александър Минасян под кодовото име Кодак, притежаваше почти перфектна вербална и зрителна памет, която един възхитен колега бе сравнил веднъж с компютърна флашка. Докато в Истанбул се запролетяваше, сигналите му до Минасян ставаха все по-чести. Кодак помнеше разговора им в лондонския хотел „Гровнър Хаус“ преди близо три години:

Всеки ден между девет и девет и половина сутринта и между седем и седем и половина вечерта някой от нашите ще бъде в чайната. Някой, който те познава по физиономия, който познава знака. Това е лесно за уреждане. Аз лично ще се заема. Когато се случи да си в Анкара, редът ще бъде същият.

Кодак обикновено излизаше от апартамента си между седем и осем сутринта, без да се оглежда за опашка, вземаше колата си или по-често такси за булевард „Истиклял“, минаваше по тесния пасаж към руското консулство, влизаше в чайната и сядаше. Вечерта си тръгваше от работа в обичайния час, хващаше влака за града, зяпаше по витрините на разни книжарници и магазини на „Истиклял“, след което в уреченото време сядаше на чаша чай.

Когато имаш някакви документи за мен, трябва само в определения час да се явиш в чайната. Не е нужно да знаеш кой те наблюдава. Не е нужно да се оглеждаш за познати лица. Просто носи знака, за който сме се договорили, поръчай си чаша чай или кафе и ние ще те открием. Можеш да седнеш вътре или отвън, пред кафенето. Няма значение. Там винаги ще има наш човек.

Разбира се, Кодак не искаше да се набива на очи, повтаряйки едни и същи действия. Всеки път, когато се намираше в района около площад „Таксим“, сутрин или вечер, той гледаше да намине покрай чайната, уж за да упражнява турския си със симпатичната млада сервитьорка, да играе на табла или просто да почете книга. Посещаваше и други заведения в квартала, ресторанти и барове, често облечен с почти същите дрехи.

Ако предпочиташ, можеш да водиш със себе си приятел. Но гледай да е такъв, който да не съзнава важността на случая! Ако, докато си в заведението, видиш някой да става от масата си, не тръгвай след него. В никакъв случай! Това може да бъде опасно. Ти няма как да знаеш кого съм изпратил да те открие. Още по-малко ще знаеш кой може да наблюдава моя човек, както не знаеш и кой наблюдава теб. Ето защо ние не оставяме следи. Никакви драскулки с тебешир по стените. Никакви стикери. Аз винаги съм предпочитал статичната система — нещо, което не се забелязва лесно, освен от око, специално обучено да го търси. Преместването на ваза с цветя в стаята. Появяването на велосипед на балкона. Дори цветът на чорапите! Всички тези неща могат да се използват за даване на знак.

Кодак харесваше Минасян. Възхищаваше се от неговия кураж, от инстинктите му, от професионализма му. Заедно бяха свършили сериозна работа; заедно бяха в състояние да донесат невероятна промяна. Но той усещаше, че руснакът от време на време изпада в известен мелодраматизъм.

Ако смяташ, че си бил разкрит, не се появявай в чайната в Анкара. Вместо това намери мобилен телефон, купи си или вземи назаем, и изпрати на номера ми съобщение от една дума: „БЕШИКТАШ“. Ако това по каквато и да било причина се окаже невъзможно — не разполагаш с уречения знак или с мобилен телефон, — иди до телефонна кабина или друг стационарен пост, набери номера и когато някой от другата страна вдигне, изречи същата тази дума. Ако ние се свържем с теб и употребим тази дума, това означава, че си разкрит и трябва незабавно да напуснеш Турция.

На Кодак му се струваше малко вероятно да бъде заподозрян в измяна, камо ли да го заловят на местопрестъплението, докато предава държавни тайни на СВР. Той беше твърде умен, твърде предпазлив, винаги съумяваше да прикрие следите си. Въпреки това си бе дал труда да запамети местата на срещите, инструкциите за действие при извънредни ситуации и всички цифри, имащи отношение към тях.

В случай че бъдеш разкрит, разполагаш с три алтернативни явки. Запомни ги добре. Ако кажеш „БЕШИКТАШ ЕДНО“, нашият човек ще те чака в двора на Синята джамия в уречения час. Ще ти се представи и ти ще го последваш. Ако прецениш, че Турция не е безопасна за теб, премини границата и иди в България; в такъв случай съобщението е „БЕШИКТАШ ДВЕ“. При никакви обстоятелства не се опитвай да вземеш самолет. В уреченото време ще те потърси човек в бара на грандхотел „София“. При изключителни обстоятелства, ако сметнеш за нужно да се озовеш на територията на бившия Съветски съюз, откъдето могат по-лесно да те изтеглят в Москва, от Истанбул тръгват кораби. Винаги ще си добре дошъл в Одеса. Кодът за тази извънредна ситуация е „БЕШИКТАШ ТРИ“.