Чарлс Къминг
По-студената война (66)

66

Тя се бе вживяла напълно в легендата си. Изпрати няколко есемеса на Клекнър, звъня на мобилния му телефон, накрая му написа един гневен имейл. Дори след като Амилия успя да й изпрати шифровано съобщение, че Абакус е избягал от Истанбул, тя продължи да играе ролята — обади се на една приятелка в Лондон, за да й се оплаче, че Райън — „онзи американец, за когото ти бях разправяла“ — й вързал тенекия, не изпълнил обещанието си да я заведе на вечеря в Истанбул.

— Бедното ми момиче — отвърна приятелката, без да подозира, че всичко е маскарад и че СВР слухтят на линията. — Ти май наистина си хлътнала по него. Може пък да са го извикали някъде по работа? Или да си е загубил телефона?

— Абе майната му на тоя перко — каза Рейчъл. — Като постъпва така, само ми става мъчно за Том.

Тя знаеше, че е важно да се държи естествено, че хората на Минасян най-вероятно я наблюдават. И че може би имаше потенциална заплаха за нея от страна на СВР, но само ако успееха да докажат, че бе работила срещу Абакус по поръчка на МИ6.

Затова тя се опитваше да извлече максимума от времето, прекарано в Истанбул. Или поне да живее така, както би живяла при нормални обстоятелства, ако съдбата й поднесеше няколко дни отпуск в този град. Отиде до „Топкапъ“, обиколи Синята джамия, разходи се с корабче по Босфора и през цялото време си мислеше за Томас Кел. Питаше се дали ще й прости, че е допуснала Абакус до себе си.

В събота вечер направи грешката да се напие сама в един ресторант в „Еникьой“, след което се прибра у дома по тъмно. Бе погълнала твърде много алкохол на гладен стомах; към самотата й се добавяха и тъга, и нерви, пък и Лора Марлинг, която слушаше от айфона си, не помагаше особено в такива ситуации. Рейчъл беше усилила музиката почти докрай, особено когато стигна до любимата си песен — протяжно меланхоличната „Сбогом, Англия“.

Рейчъл се изкачи по стъпалата към входната врата на вилата, като бъркаше в чантата за ключовете си. Музиката в слушалките й заглушаваше всички звуци на града. Тя завъртя ключа в бравата.

Не се обърна да погледне назад. Не чуваше нищо около себе си. Затвори вратата зад гърба си и пристъпи напред.