Чарлс Къминг
По-студената война (46)

46

Кел извърна глава от екрана и тръгна, препъвайки се, към вратата, оттам по коридора към асансьорите. Смътно чу зад гърба си нечий глас да вика името му, докато завиваше по късия проход към мъжката тоалетна. Бутна вратата и влезе вътре. Представи си как в този момент Рейчъл докосва Клекнър, ръцете й шарят по тялото му, устните й го целуват; превит надве, той остана известно време, подпрял ръка на стената, докато дробовете му се напъваха да вдишат глътка въздух.

Посегна към джоба си за цигара. Пристъпи към умивалниците и приседна на плота, за да запали. Отвори прозореца, като държеше цигарата с ръка близо до рамката и отчете с някаква част от мозъка си наличието на димни детектори, автоматични противопожарни системи и правила. Още с първата глътка дим в него се надигна такъв мощен прилив на ярост, че едва се сдържа да не стовари юмрук върху стената. Представи си Клекнър с разбита челюст, с окървавено лице; представи си деня и обстоятелствата, при които щеше да му отмъсти. Той щеше да убие Клекнър, вече не се съмняваше в това. Знаеше, че американецът бе подмамил Рейчъл в хотела си нарочно, за да го унижи. Абакус знаеше, че бившите колеги на Уолинджър го наблюдават.

На вратата се почука.

— Том?

Беше Елза. Кел установи, че се радва да чуе гласа й. Хвърли цигарата през прозореца, извърна се към мивката и пусна крана.

— Да.

— Добре ли си?

Кел погледна отражението си в огледалото; яката на ризата му беше почнала да се разръфва, тялото му вонеше на пот, устата — на цигари.

— Нищо ми няма.

Представи си Рейчъл гола пред Клекнър. Отваря уста за жадна целувка, краката й са увити около гърба му. Точно сега, в този момент. Кел се наведе и пъхна лицето си под крана.

Елза беше влязла при него в тоалетната.

— Том, какво става?

— Прилоша ми, нищо особено — излъга Кел, без да се замисли. — Сигурно съм ял нещо… Извинявай за цигарата.

— Няма нужда да се извиняваш.

Напевният глас на Елза, излъчващ щастие, беше като балсам за душата му, прорязана като с нож от оргазма на Рейчъл в онази хотелска стая. Кел си носеше телефона в джоба. Можеше да й се обади, още сега, и да сложи край на цялата комедия.

— Имам нужда от още една цигара — каза той.

— Не — каза Елза, като го подкарваше с ръка около кръста. — Имаш нужда да си идеш у дома. Да си починеш. Какво искаш, да се разболееш ли?

Кел знаеше, че Елза се досеща за случилото се между тях. Поклати глава. Ако останеше, щеше да е принуден да гледа екраните, да се прави, че не познава жената, че не му пука какво става в онази стая. Да седи и да слуша коментарите на Харолд за Абакус като полов атлет, похотливите му шегички за тялото на Рейчъл — поредната наивница, станала жертва на фаталния чар на Райън Клекнър.

— Може би това е добра идея — каза той.

— Да си идеш у дома?

— Да.