Чарлс Къминг
По-студената война (57)

57

Райън Клекнър просто не можеше да асимилира внезапността, с която кариерата му бе приключила. Прибирайки се в апартамента си в малките часове в петък срещу събота, той се опитваше да се убеди, че жената от самолета не е същата, която бе видял в „Хародс“. Беше съвпадение, обикновено припознаване. Разбира се, че не го следяха! С какво им бе дал повод? Какви грешки бе направил? Никакви. Той беше сигурен, че ако в операцията имаше провал, той бе дошъл от руснаците.

После пристигна есемесът от Минасян. „БЕШИКТАШ“. Една-единствена дума, сложила край на всичко. Кодак е изгорял. Напусни Истанбул. По установения ред.

Клекнър седна на леглото и известно време се взира недоумяващо в екрана на блекбърито, макар да съзнаваше, че в апартамента му има пробив и всяко негово движение се наблюдава от анализаторите на ЦРУ и турските служби. Беше унижен и посрамен. Никога през живота си не бе изпитвал такова внезапно и всепоглъщащо чувство на безнадеждност. Нямаше избор, освен да опакова най-необходимото, изоставяйки безброй любими вещи — картини, книги, дискове, дрехи, — които знаеше, че никога повече няма да види. Съмняваше се, че ще успее да стигне до вратата на апартамента си. Може би вече го чакаха отвън.

Но, за своя изненада, Клекнър успя да напусне жилището си необезпокояван. Да отиде до телефонната кабина и да набере номера, който Минасян му бе дал. Когато чу женски глас да отговаря на руски, изрече уговорения отговор: „БЕШИКТАШ ТРИ“. След кратка пауза жената повтори кода и затвори.

Клекнър нямаше как да знае дали съобщението му е стигнало до Минасян, докато не открадна мобилния телефон на кораба. Един от пътниците бе оставил апарата си на масичка в барчето и Клекнър го бе грабнал незабелязано. В продължение на часове бяха извън обхват. Клекнър бе прекарал това време в каютата си, вперил поглед в индикатора на екрана, като лекар, следящ пулса на пациент, докато накрая, може би с приближаването на кораба до румънския бряг, бе успял да изпрати есемес на Минасян.

Серенисима. Понеделник.

Нищо сложно. Името на кораба, който СВР можеше да проследи в интернет, и деня, в който Клекнър се надяваше да го приберат от пристанището. След няколко минути Минасян потвърди получаването на есемеса с уговорената кодова дума. Клекнър искаше да говори с него, да се осведоми как е станал провалът, но знаеше, че за момента не е безопасно. Убеден беше, че и Минасян е разкрит. В нито един от сценариите, които прехвърляше в съзнанието си, той и за миг не допускаше, че е бил подведен от Рейчъл или че тя работи съгласувано с Томас Кел. Райън Клекнър не правеше грешки. Британците не залагаха любовни капани. Грешката беше на Москва.