Чарлс Къминг
По-студената война (58)

58

Кел пристигна последен на срещата в осем. Останалите членове на екипа вече се бяха събрали около голяма маса на терасата на ресторанта от южната страна на „Дерибасовская“. Бяла декоративна ограда с фенери и увивни растения ги закриваше от улицата. Кел бе избрал този ресторант, защото в отзивите, които бе прочел за него в интернет, се описваше като „оживен“ и „твърде шумен“. Както и бе очаквал, от мощни високоговорители на входа дънеше руска естрадна музика, която се примесваше с изпълненията на живо на фолклорен ансамбъл от съседното заведение.

— Тук е тихо и спокойно — промърмори той, като зае мястото си в центъра на масата. Ръкува се с Харолд и Дани, целуна Елза и Каръл, кимна усмихнато на останалите: Нина, Джез, Джавед и Алисия — владеещата руски анализаторка, която водеха със себе си за преводач. — Е, как върви ваканцията дотук?

— Аз се забавлявам страхотно — отвърна Елза.

Джез се присъедини към думите й и допълни, че прекарал следобеда на плажа Аркадия с Каръл.

— Ами ти? — попита Кел Харолд.

— Аз пък просвещавах масите за историята на този прекрасен град — отвърна той, като размаха книжка с меки корици, отвори я и зачете. Кел беше благодарен, че Харолд притежаваше чувство за хумор, с което лесно разчупваше всякакви бариери. Това беше добре за духа на екипа. — Знаете ли, че Екатерина Велика имала таен съпруг с едно око?

— Таен съпруг с едно око? — повтори Кел, докато си поръчваше бира от сервитьора. — Не знаех това.

— Навремето Одеса е била най-оживеното пристанище в цялата Руска империя — продължи Харолд, като прелистваше книгата. Елза го гледаше озадачено; чувството му за хумор я объркваше. — Всичко е минавало оттук. Вино от Франция, зехтин от Италия, ядки от Турция, сушени плодове от Леванта…

— От какво? — обади се Нина.

— От Леванта — отвърна Харолд без сянка на снизхождение. — Иначе казано, от Близкия изток. — Кел вдигна от масата ламинираното меню, на което до названието на всяко блюдо имаше цветна снимка за илюстрация. — И изведнъж на всичко това се сложил край.

— Заради Съветския съюз? — попита Дани от края на масата.

— Заради Суецкия — отвърна Кел. — Канал.

Харолд захлупи книгата, разтворена върху масата.

„Гений и смърт в Града на мечтите“. Кел погледна черно-бялата снимка на Потьомкинското стълбище на корицата и попита:

— И така, какво ще ядем?

Това беше нещо като ритуал, на който бе ставал свидетел безброй пъти в кариерата си. Както обикновено до пристигането на храната почти не се говореше по работа. Кел знаеше от опит, че беше желателно екипът да се остави да прекара известно време заедно, да се отпусне, преди да се премине към съществото на задачите. Той използваше това време, за да прецени всеки от членовете му. Дали някой изглеждаше уморен или напрегнат? Дали между отделни участници имаше търкания или пък особено дълбоки и силни приятелства? Макар че Каръл изглеждаше притихнала и някак не на място в тази компания, той се убеди, че няма кой знае какви междуличностни проблеми сред хората му, и започна да излага плановете си за следващата сутрин.

— Корабът трябва да хвърли котва в единайсет. Ще си държим очите отворени, Елза ще следи движението му в интернет. Има всички шансове обаче да пристигне с час по-рано или да закъснее с час, така че бъдете готови още в осем. Телефоните да са включени от полунощ. Не е нужно да ви казвам, че трябва да са и заредени. — В ресторанта беше толкова шумно, а и по улицата беше такава навалица, че Кел изобщо не се страхуваше от възможността някой да ги подслушва. — Всички сте виждали снимката на Абакус — продължи той. — Всички имаме представа какви дрехи носи със себе си и как може да е облечен. Предполагам, че всички сте видели съобщението ми в Джимейл. — Около масата закимаха, няколко души потвърдиха на глас. — Аз, Дани, Каръл, Нина и Джавед ще слезем до терминала с две коли. Изключително важно е да идентифицираме Абакус колкото е възможно по-рано. В същото време трябва да се оглеждаме и за други посрещачи. Ако делегацията е сериозна, например ако изпратят на борда авангардна група, за да го изведе, това означава край. Бием отбой и си тръгваме.

Дани сведе поглед надолу към недоядената порция в чинията си. Той бе настоявал на военно решение: Клекнър да бъде оставен да напусне Одеса с кола на СВР, която след това да бъде прихваната и спряна от Специалните части.

Съзнавайки дипломатическите последици от един такъв план, дори и без сегашните ограничения във времето, Кел го бе отхвърлил още на момента, без дори да се консултира с Амилия.

— Ако, от друга страна, нашите приятели в Москва се опитват да бъдат дискретни. Ако се наложи да преодоляваме само Минасян с една кола горили, имаме реален шанс за успех. Поддържайте непрекъснат контакт един с друг, докладвайте ми позициите си, информирайте се за всичко, имайте си взаимно доверие, използвайте професионалния си опит.

Внезапно фолклорният ансамбъл в съседната кръчма замлъкна. Кел използва тишината, за да допие бирата си.

— Бихте ли ни казали къде ще бъде всеки един от нас? — попита Каръл.

Кел извади фотоапарата от джоба си и го пусна по масата, показвайки на всеки член на екипа стартовата му позиция за следващата сутрин. Харолд щеше да чака заедно с Кел и Дани на кея, готов да се допре уж случайно до Клекнър, за да прикрепи проследяващо устройство на дрехите му. Каръл щеше да заеме позиция вътре в зданието на терминала, за да чака Клекнър на паспортния контрол. Джавед и Нина щяха да обикалят из пристанището, за да се оглеждат за Минасян, евентуално Клекнър, както и за засилено присъствие на СВР. Елза и Алисия щяха да чакат в две таксита, паркирани отвън, близо до главния вход. Ако Минасян излезеше заедно с Клекнър, те трябваше да проследят офицера от СВР, докато Кел, Олдрич и Джез успееха да се включат в преследването. Самият Джез трябваше да се прави на украински шофьор на такси, паркирал на площада в горния край на Потьомкинското стълбище.

Кел обясни на екипа, че идеята е Клекнър по някакъв начин да бъде накаран да се отдалечи пеша от терминала. Ако американецът не успееше да хване такси, щеше да се принуди да продължи нагоре по стълбището. Ако ли пък не клъвнеше на кукичката на Джез и се насочеше към центъра на Одеса, щяха да се окажат въвлечени в игра на котка и мишка с един истински експерт по контранаблюдение. Затова се нуждаеха от ефективни комуникации, няколко автомобила, както и Харолд, Елза и Алисия да събират и обобщават постъпващата информация.

— А как ще накараме Райън да влезе в една от колите? — попита Нина. — Какво ще стане, ако се окажа само аз срещу него?

— Няма такава опасност — успокои я Кел. — Единствените, които ще могат да влизат във физически контакт с Клекнър, сме аз, Дани и Джез. Никой друг да не рискува! Ясно ли е?

— Ясно — промърмори Каръл.

— И как смятате да стане това? — попита Нина. Нещо в тона й раздразни Кел. — Как точно ще влезете във физически контакт с него?

— Остави това на нас — отвърна Дани.