Бойд Морисън
Ноевият ковчег (72)

71

На Локи му бяха останали само два патрона. Беше закрепил каската на Дилара върху една от урните, а той самият беше залегнал на земята и гледаше между урните. Шансът щеше да е само един, а инфрачервеният целеуказател на каската му затрудняваше точното прицелване. Не искаше да губи последните си два патрона за изстрели, с които нямаше да улучи.

Яркочервеният силует на Улрик се появи иззад стената с оръжие, насочено към върховете на урните. Беше точно на мушката на Локи. По-добра възможност едва ли щеше да има. Локи се прицели в главата на Улрик. Стреля по същото време, по което и Улрик.

Неговите изстрели бяха заглушени от стакатото на картечния пистолет на Улрик. Върху Локи се посипаха парчета от разбитите съдове, но в същия миг видя как главата на Улрик рязко се килна назад и тялото му се свлече на земята.

Затворът на пистолета застана в крайно задно положение, което означаваше, че пълнителят е празен и патроните са свършили. Локи прибра оръжието в кобура и закуца към Улрик. С инфрачервените очила той виждаше проснатото тяло на Улрик в червено, а оръжието му — в яркожълто.

Вдигна от земята фенерчето на Улрик, включи го и освети тялото. Амулетът беше в левия джоб на елечето. Локи го измъкна оттам и насочи фенерчето към лицето на водача на култа. Вместо дупка от куршум на челото му се мъдреха очилата за нощно виждане „Старлайт“.

Внезапно Улрик отвори очи и Локи видя с колко ярост бяха изпълнени те. Преди да реагира, Улрик го изрита в ранения крак. Локи изкрещя от болка. Изпусна фенерчето, но продължи да стиска амулета в дясната ръка. Решен беше да не го даде отново. Улрик скочи на крака, хвърли настрани очилата и зае бойна поза.

Локи се стараеше със сетни сили да не припадне от болка. Концентрира се върху едно — да се докопа до картечния пистолет, който лежеше до стената зад Улрик.

— Искам си амулета — каза Улрик и удари Локи в гърдите, изкарвайки му въздуха.

Локи стовари твърдия като камък амулет в главата на Улрик. Досега никога не беше чувал по-блажен звук от спукването на черепа на неосъществения религиозен водач.

Докато Локи си поемаше дъх, Улрик се олюля назад, но се хвърли отново в атака. Този път Локи падна върху здравото си коляно и нанесе ъперкът право в слънчевия сплит на противника. Улрик се преви надве и Локи го събори на земята с лакът в бъбреците.

Тайлър се изправи и закуца към картечния пистолет. Улрик, който се освести много по-бързо от очакваното, замахна с крака си и спъна Локи, който падна по гръб. Веднага след това скочи върху му и започна яростно да го налага с юмруци.

Локи сграбчи Улрик за косата и го фрасна с каската. Кръвта шурна от счупения нос и зъби на Улрик. После, с цялата си сила, Локи преметна с крак противника. Чак тогава осъзна, че Улрик се търколи към стената и картечния пистолет, но вече беше късно.

Въпреки болката и разбитото лице Улрик усети оръжието под себе си. Цевта още беше гореща. Изплю кръв и грабна картечния пистолет. Седна и стреля бясно по посока на Локи.

Куршумите заудряха в каменистия под и съдовете. Улрик забеляза силуета на Локи на фона на светлината, която идваше от изхода. Куцаше натам, нарамил раницата си.

Улрик се спусна след него, тичайки в движение. В крайна сметка не можа да го улучи и Локи успешно излезе от пещерата. Все пак с тази скорост нямаше да отиде далеч.

Чак му беше тъжно колко близо беше стигнал Локи до бягството си. Но така отмъщението щеше да е още по-сладко за Улрик. Щеше да го догони отвън и да го застреля точно в първите мигове на свободата.

Улрик надникна иззад стената, готов да посрещне засада, но Локи стоеше до изхода и се олюляваше. Улрик стреля отново. Локи падна на колене, обърна се и хвърли нещо към Улрик, което се търколи подобно на граната.

— Ето, вземи го! — каза Локи. — Само ни остави на мира!

Предметът се търколи в краката на Улрик и на слънчевите лъчи проблесна янтарен оттенък. Улрик се наведе и прибра амулета в джоба си.

Локи остави раницата, стана и със сетни сили се опита да излезе отвън.

Улрик поклати глава и зареди в автомата нов пълнител. Невъоръжен и ранен, Локи сигурно си мислеше, че като му даде амулета, ще успее да се спаси. Улрик спокойно отиде до изхода на пещерата, с оръжие, насочено към Локи, който продължаваше мъчително да куца с гръб към него. Главата на Улрик пулсираше от болка, но той беше в приповдигнато настроение. Доста лесно щеше да се отърве от този досадник.

— Никога няма да ме победиш, Тайлър — изрече злорадо Улрик.

Локи се спря отвън, точно на изхода от пещерата, и се обърна. Беше огрян от силното пладнешко слънце и странно защо се усмихваше. Улрик отново поклати глава.

Локи явно халюцинираше.

Улрик натисна спусъка.

Локи си даваше сметка, че може да умре, но поне щеше да си достави удоволствие да види слисаната физиономия на Улрик, с обляното в кръв лице, счупен нос и череп.

Улрик измина още метър-два към изхода, с насочен към Локи автомат, със самодоволна усмивка на лицето. Той обаче беше пропуснал да види какво остави Локи вътре.

— Опитах се да те накарам да обмислиш всички варианти — каза Локи.

— Обмислих ги — отвърна Улрик. — Ти губиш. Отново.

Локи поклати глава.

— Аз печеля. — Едновременно с тези думи Локи натисна спусъка на дистанционното, с което се управляваше количката. Същата тази количка, която той постави на земята, като се престори, че пада, и която сега се движеше право към сандъците с динамит с капки кондензат по тях. Миниатюрният автомобил се стрелна покрай Улрик, който се обърна и видя корозиралите сандъци. Локи беше сигурен, че Кътър му е казал в колко опасно състояние са намиращите се вътре експлозиви. Толкова чувствителни, че за детонирането им беше достатъчно в тях да се удари трикилограмов предмет със скорост шейсет и пет километра в час.

Когато осъзнаването на опасността се изписа на лицето на Улрик, вече беше късно. Локи се оттласна и скочи настрани със здравия си крак в мига, в който Улрик натисна спусъка на автомата. Куршумите минаха на косъм от Локи.

Точно когато падна на земята, количката се удари в сандъка с динамит и пещерата избухна. Локи използва инерцията на тялото и се претърколи до подножието на скалата. Покри лицето си, докато огнената вълна мина над него и опърли дрехите му.

Горната част на пещерата се срути и потуши експлозията. Вдигна се гъст прах. Локи погледна към планината Арарат, очаквайки взривът да предизвика лавина. Няколко по-големи камъка се търколиха надолу, но за щастие с това се приключи. Той седна и облегна гръб на скалата.

Грант и Дилара излязоха от тяхното скривалище зад една друга скала. Двамата докуцукаха и легнаха на земята до него. Дрехите им бяха разпокъсани и прашни, изцапани с петна от кръв. Локи беше сигурен, че неговият външен вид е много по-окаян, а и се чувстваше не по-добре от тях. Щяха доста да оцапат красивия чист и спретнат хеликоптер, но на Локи изобщо не му пукаше за това.

— Ако това ти е идеята за археология, повече никога няма да те взема с мен на разкопки — каза Дилара.

— В момента повече ме вълнува мисълта да намерим хотел с румсървис.

— Единственото, което сега искам, е топло и удобно легло с двайсетина милиграма морфин — обади се Грант.

— Улрик мъртъв ли е? — попита Дилара.

Локи кимна.

— В пещерата е. Разкъсан от експлозията и погребан при Ковчега.

— А амулетът?

— Свършено е с него.

— Добре, защото някой ден все ще изкопаят Ковчега. Гарантирам ти го. — Тя извади фотоапарата. — Археологическата общност няма да остави без внимание това.

— Забравяте нещо — каза Грант. — Видях очилата за нощно виждане на Кътър. Сигурен съм, че Улрик е бил със същите. Можел е да ги използва по всяко време.

— Какво имаш предвид? — попита Дилара.

— Тези очила бяха трето поколение — отвърна Локи. — Много мощни. Те са способни да усилват всяка светлина 50 000 пъти. Улрик е можел просто да включи фенерчето и да го метне встрани. Светлината от фенерчето щеше да е достатъчна да ме намери и убие. Но аз познах, че ще се паникьоса и няма да иска да се раздели с фенерчето си. Затова взривих цепнатината и закрих светлината, идваща отвън.

— Ами ако беше отворил втория изход? — попита Дилара.

— Той не знаеше за него.

— Откъде си толкова сигурен?

— Само предполагам. Макар Себастиан Улрик да беше изключително интелигентен, той имаше един голям недостатък.

— Какъв?

Локи се усмихна.

— Не беше инженер.