Бойд Морисън
Ноевият ковчег (19)

18

След като яхтата акостира в пристана на Халифакс, на Гавин Дийн му трябваха осем часа, за да се върне във Вашингтон. Улрик нареди ръководителят на провалилата се на „Скотия-1“ мисия да се яви незабавно в комплекса на Оркас Айлънд. Разбира се, той очакваше наказание за провала, но и представа си нямаше колко сурово ще е то.

Бари Пинтър, на когото беше поръчано да ликвидира Дилара Кенър, когато тя излезе от летището, вече бе пристигнал в комплекса и помагаше в подготовката за предстоящите дни. В момента Кътър водеше двамата към изпитателната камера.

Групата на Улрик от елитни учени и специалисти по тайни операции се беше събрала в наблюдателната зала и всички се споглеждаха притеснено. С изключение на откъслечното шушукане, в помещението цареше пълна тишина. Знаеха, че ще се случи нещо важно, но не знаеха какво точно ще е то. Улрик стоеше до прозореца заедно със Светлана Петровна и ги гледаше внимателно. Много добре, бяха точно в подходящата психическа нагласа. Той натисна бутона на контролното табло и каза по микрофона:

— Да започваме!

В изпитателната камера се отвори една врата, при което шепотът стихна. Кътър въведе двамата мъже в стоманеносивата стая. Първи влезе Гавин Дийн, дребен, с къса подстрижка и опъната по мускулестото му тяло черна тениска.

Втори беше Бари Пинтър, по-висок с около трийсет сантиметра от Дийн и по-тежък поне с двайсет и пет килограма. Пинтър влезе с гъвкава котешка походка. И двамата бяха ветерани от частите за специални операции: Дийн от „Рейнджърите“, а Пинтър от „Зелените барети“.

Улрик ги погледна безпристрастно. Нямаше да му е приятно да наблюдава какво ще стане с тях, но се налагаше — проектът беше достигнал критичната си точка. Съдбата им щеше да послужи за назидание на останалите.

Кътър излезе от камерата и затвори вратата.

Нещо тежко избумтя — сигурен признак, че вратата е здраво залостена отвън. Дийн и Пинтър, които се познаваха от предишни операции, се спогледаха. Объркването им премина в тревога. Изучиха с поглед помещението, което никога преди не бяха виждали.

Подът на изпитателната камера беше направен изцяло от армирана стомана. Улрик бе поръчал да се изработи от въглеродна стомана, която е изключително устойчива на високи температури. Таванът, направен от същия материал, беше снабден със сложна вентилационна система, състояща се от четиринайсет филтъра. Страничните стени бяха от дебела два сантиметра и половина стомана, а стъклото на наблюдателния прозорец беше изработено от високотехнологичен полимер. То даваше възможност, въпреки голямата му дебелина, да се постигне изключителна прозрачност, без да се изкривява гледката.

Единственият предмет в камерата беше противогазът, който лежеше на пода.

Улрик включи микрофона, за да могат Дийн и Пинтър да чуят какво ще каже на наблюдателите.

— Добър ден, дами и господа. Очевидно всички се питате защо съм ви събрал тук днес. Добър въпрос. Любопитството е само една от причините, поради която съм ви вербувал за епичното пътуване. Както всички вие знаете, това пътуване ще започне много скоро. За съжаление обаче разбрах, че някои от хората, определени да участват в проекта, имат известни колебания.

Лицата на присъстващите станаха каменни. Никой не искаше да се издаде, че през ума му са минавали и подобни мисли.

— Разбирам това чувство. Предстои ни голямо изпитание, което ще промени облика на планетата. Промяна, която аз — ние — вярваме, че в крайна сметка ще спаси човечеството. Но се налага да се правят и жертви. Всеки от нас трябва да жертва по нещо. И си мисля, че не съзнавате достатъчно сериозно тази реална необходимост.

Улрик хвърли поглед към камерата и видя страха по лицата на Дийн и Пинтър. Забеляза, че двамата крадешком поглеждат към противогаза.

— Ето защо мисля, че е важно да подсилим нашата решителност, за да осъществим целта, която стои пред нас. Решителност, която е несъвместима с колебание, с размисли, с предателство, с провал. Длъжни сме да се фокусираме върху предстоящата цел. И така, доведох тук тези двама мъже — Улрик посочи с ръка към прозореца, — двама мъже, които ни подведоха. Подведоха всички нас и изложиха на риск и опасност всичко, което сме постигнали до този момент. — Той се обърна към прозореца: — Гавин. Бари. Вие ще покажете на тези хора защо е толкова важно за всеки от нас да си върши работата кадърно и изключително компетентно. Ще им покажете колко голям е залогът пред нас.

Пинтър изтича до вратата и се помъчи да я отвори, да открие някакъв механизъм, но напразно. Вратата беше заключена с тристранен механизъм и херметично запечатана. Нямаше начин да се отвори отвътре. Дийн просто остана прав в очакване на следващите думи на Улрик.

— Нарочно е оставен само един противогаз. За шейсет секунди камерата ще се напълни с Аркон-Б, форма на биологично вещество, което ще позволи осъществяването на нашия Нов свят. Който си сложи противогаза, ще се опази от въздействието му. Но другият…

Тези думи бяха достатъчни. Пинтър се хвърли към противогаза, но Дийн, който винаги беше по-умният и хитрият от двамата, знаеше, че най-ефективната стратегия е да обезвредиш съперника си. Той удари Пинтър по гърба, който падна на пода. След като осъзна грешката си, Пинтър скочи пъргаво и зае бойна стойка срещу Дийн. Двамата бяха добре обучени в бойните изкуства, но Пинтър имаше предимство със значително по-високия си ръст. Те застанаха неподвижно, преценявайки силите на противника си.

Улрик погледна часовника си.

— Петдесет секунди — каза той, за да ги насъска.

И отново думите му постигнаха ефекта си. Дийн скочи и завъртя крака си на пълен оборот, целейки се в Пинтър, който рязко се наведе и блокира удара. Двамата се озоваха на земята. Пинтър първи се окопити и се нахвърли срещу Дийн, който в този момент още лежеше по гръб. Пинтър нанесе камшичен удар с крак, надявайки се да порази Дийн в хълбока. Дийн сграбчи опонента си за глезена и използвайки инерцията, завъртя цялото му тяло. И докато Пинтър прелиташе над него, Дийн го удари в слабините.

Пинтър се строполи на земята, стенейки от болка, но още не беше за отписване. Дийн скочи, за да нанесе смъртоносен удар във врата на Пинтър. Той го контрира с юмручен удар в лицето и го просна на земята. Двамата седяха замаяни на пода.

— Трийсет секунди — обяви Улрик.

Ако продължаваха така, никой от тях нямаше да се досети да се помирят и да си поделят противогаза. Гледката представляваше печален пример на това защо Новият свят беше толкова необходим. В момента на показ бе първичният човешки егоизъм. Много уместна демонстрация, предвид обстоятелствата. Улрик се надяваше само да не се избият един друг.

Дийн и Пинтър започнаха да обикалят в кръг, без да се изпускат от очи. Пинтър видимо накуцваше, но се опитваше да го скрие, докато от носа на Дийн обилно течеше кръв.

Кътър, който се беше върнал в наблюдателната зала и сега стоеше до Улрик, му прошепна на ухото:

— Какво ще стане, ако победителят има открита рана?

Улрик не беше обмислил вероятността победителят да получи открити рани по тялото, но това щеше да е интересно изпитание, за да се провери доколко унищожителен и вирулентен е Аркон-Б и дали би могъл да проникне в кръвта на жертвата.

— Предполагам, че скоро ще разберем.

Дийн и Пинтър се нахвърлиха един върху друг с нова серия от удари, които Улрик не успяваше да проследи заради бързината им. После Пинтър съумя да се доближи до противника и се приготви да му направи ключ на главата. Стисна гърлото на Дийн и това, изглежда, щеше да е решаващото в двубоя действие.

— Петнайсет секунди — каза Улрик и кимна на оператора при контролното табло. Пръстът на оператора застина над бутона, който щеше да пусне в камерата Аркон-Б.

Лицето на Дийн почервеня. Всичко вървеше към края. Тогава със сетни усилия Дийн огъна тялото си и изрита отзад Пинтър в коляното. Той изви от болка и разхлаби хватката си върху Дийн, който веднага го удари в другия крак. Пинтър изкрещя и се свлече, държейки се за краката. Доколкото Улрик можеше да прецени на око, дясното коляно беше извадено от ставата, а левият крак беше счупен. Пинтър нямаше да може да ходи никога повече.

Дийн се надвеси над Пинтър, обмисляйки дали ще може да го довърши лесно, забравил за изтичащото време.

Улрик започна обратното броене:

— Десет, девет, осем…

Дийн вдигна глава към високоговорителя, след което трескаво посегна към противогаза.

— Седем, шест, пет…

Той го грабна от пода и го нахлузи на главата си.

— Четири, три, две…

Когато Улрик произнесе „едно“, Дийн нагласи ремъците на противогаза и отново насочи вниманието си към лежащия на пода Пинтър, който го гледаше, изпълнен с омраза.

Улрик кимна отново на оператора, който натисна бутона. В камерата се чу съскане от пускането на струи въздух. Дийн и Пинтър погледнаха към пода. Силни въздушни струи продухваха дрехите им нагоре към тавана.

Улрик усещаше как останалите в залата са затаили дъх. Нямаше да се наложи да чакат дълго. Токсинът Аркон-Б, използван в самолета на Хейдън, беше същият като този, който в момента засипваше Дийн и Пинтър, но концентрацията му беше една стотна от сегашната, защото устройството, използвано на самолета, трябваше да бъде малко и портативно. Ето защо беше необходимо толкова време, за да подейства веществото, и затова бяха избрали за целта презокеанския полет. Когато всички в самолета на Хейдън бяха разбрали какво се случва, самолетът вече беше твърде далеч от брега, за да могат да се върнат и спасят.

Пинтър се беше примъкнал към стената и плътно се беше допрял до нея. Лицето му остана безизразно, но Улрик забеляза прикрития страх в очите му. Дийн се оттегли в противоположния край, но продължи да го гледа внимателно, в случай че онзи опиташе да се докопа до противогаза. Но за Пинтър беше вече твърде късно, защото бе изложен на пагубното въздействие.

Както Улрик очакваше, първите видими признаци от ефекта се проявиха само след две минути. Пинтър започна да кашля, първо един-два пъти, после непрекъснато. Дробовете му бяха първите органи, нападнати от токсина. Аркон-Б вече циркулираше в кръвта му.

Кашлицата премина в давене и задушаване. От устата му изби кръв. Пинтър почувства мокротата и избърса кръвта с длан. Обзе го ужас.

— Моля ви! Простете ми! — извика той през кашлицата. — Моля ви! Помогнете ми! — Погледът му се спря на Дийн, който се беше вторачил в него с широко отворени очи.

Кръвта от устата на Пинтър стана поток. Наблюдаващите заахкаха и заохкаха от ужас. Кожата на Пинтър започна да се свлича — първо на по-малки люспи, после на големи парчета.

Пинтър се разпадаше пред тях. Той не беше в състояние да стори каквото и да е, освен да стене в ужасна агония. Вдигна ръка към гърлото си, тъй като не му стигаше въздух. Без съмнение белите му дробове бяха пълни с течност. Той се давеше в собствената си кръв.

Смъртта настъпи след само още трийсет секунди. След последния опит да си поеме въздух, Пинтър изхърка и се предаде, вперил очи в Дийн. Главата му се килна назад и опря в стената, при което се отлепи голямо парче от кожата му. Когато тялото му се строполи на пода, върху стената останаха кървави следи.

Някои от наблюдаващите извикаха спонтанно и дори се разплакаха в пристъп на отвращение и страх, но Улрик вдигна ръка да млъкнат. Демонстрацията още не беше свършила.

Тялото на Пинтър продължи да се разпада — сякаш гледаха на забързан кадър разлагането на труп. Раните върху тялото му постепенно прераснаха в дупки, от които шурна кръв и потече върху армираната стоманена решетка на пода. Кръвта започна да се стича в отворите на решетката, а червените следи на стената скоро изчезнаха, сякаш се бяха изпарили върху нагорещена скара.

Улрик огледа залата. Всички се бяха вторачили с ужас в разлагащото се тяло на Пинтър. Неколцина от тях всеки момент щяха да припаднат. Една жена повърна в кошчето за боклук. Демонстрацията беше постигнала търсения ефект. Който и да е от тези хора, възнамерявал да тръгне по предателските стъпки на Сам Уотсън, сега щеше сериозно да се замисли, преди да го стори.

Всяка клетка от тялото на Пинтър беше нападната от токсина и в рамките само на още три минути от него не остана нищо друго освен костите — оголени до последно, сякаш бяха оглозгани от стадо пирани. На мястото на човешкото лице отпреди само някакви си пет минути сега зловещо се хилеше оголеният череп.

Операторът отново натисна бутона и спря притока на въздух в камерата.

— С това приключва днешната демонстрация — каза Улрик. — Сигурен съм, че всеки един от вас я е намерил за поучителна. Ако не искате да сте част от тълпата, която ще бъде подложена на въздействието на Аркон-Б след пет дни, не трябва да правите нищо, което би застрашило старателно подготвените ни планове. Ясен ли бях?

Неколцина отвърнаха „да“, останалите трескаво закимаха.

— Можете да си вървите — добави доволен Улрик и кимна на жената, която беше повърнала. — Вземи кошчето със себе си.

Наблюдаващите бързо се изнизаха от залата. Все още не можеха да дойдат на себе си след това, което се беше разразило пред очите им. Вътре в изпитателната камера Дийн извика през противогаза си и задумка по вратата.

Улрик изчака и последните наблюдатели да излязат, след което затвори вратата. Останаха само операторът, Кътър, Петровна и той.

— Ами Дийн? — попита Кътър. — Да го пусна ли?

Операторът, който беше добре запознат с въздействието на Аркон-Б, вдигна учудено вежда. Кътър познаваше много от свойствата на биологичния агент, но не си даваше сметка колко е токсичен и заразен.

Улрик мрачно поклати глава.

— Боя се, че не можем. Въпреки че Гавин носи противогаз, той също беше изложен на въздействието на агента. Аркон-Б може да проникне през кожата, макар и това да става по-бавно, отколкото през белите дробове. Не можем да му позволим да излезе от камерата, след като е заразен. Ще представлява смъртна опасност за всички нас. Можем да направим само още едно нещо за него.

Улрик хвърли поглед на оператора, който промърмори нещо под носа си, може би молитва. Повдигна с палец обезопасяващия капак на един друг бутон с надпис „Стерилизиране“ и се приготви да го натисне.

— Това ще спести на Гавин мъките, през които мина Бари — добави Улрик и кимна на оператора. — Давай.

Операторът натисна бутона.

През решетъчния под лумнаха огромни пламъци, стигащи чак до тавана. Писъците на Дийн потънаха в огнената паст. Тялото му затанцува бясно в агония в продължение на няколко секунди, след което падна на пода и започна бързо да се изпарява. Улрик видя на таблото, че температурата в камерата беше стигнала до петстотин и трийсет градуса по Целзий, като продължаваше да се покачва. Скоро в камерата нямаше да остане и следа от биологичен организъм. Дори костите щяха да бъдат изпепелени и всмукани във вентилационните шахти.

— Още две минути — нареди Улрик на оператора. Трябваше да са сигурни, че цялото количество Аркон-Б е унищожено. Каква ирония само, помисли си Улрик. Само на няколко метра от него се намираше най-смъртоносната субстанция, а това място само след пет дни щеше да е най-сигурното и безопасното на планетата.