Бойд Морисън
Ноевият ковчег (51)

50

Дилара Кенър чу приглушен гръм и някакъв глас, който май крещеше на нея. Отвори очи. Главата й се килна настрани, сякаш беше затънала в тресавище. В началото тя не разбра къде се намира. После видя двамата мъже в другия край на стаята. Единият, облечен целият в черно, говореше по радиостанция. Другият носеше бяла престилка. Тя ги позна, после забеляза и стола, на който преди беше завързана. Адреналинът нахлу в кръвта й.

Не помнеше как се е озовала на масата. От препаратите, които й бяха инжектирали, й се виеше свят, но я беше разбудила сирената, която продължаваше да вие. А адреналинът в кръвта й беше надвил ефекта от лекарствата.

Думите, излизащи от високоговорителите, станаха по-ясни: „Нарушител в бункера. Моля, останете по стаите си“.

Някой беше нападнал комплекса. И ако спасителният отряд беше вътре, нейният най-голям шанс за спасение беше сама да ги намери.

Мъглата в съзнанието й постепенно се разсейваше. Тя затвори очи и напрегна цялата си воля, за да се концентрира. Ако разберяха, че е будна, щяха отново да я завържат или да я затворят в стаята й.

— Стой тук и я дръж под око — каза пазачът с дебелия си глас. — Аз ще отида да видя какво става. Заключи вратата и не я отваряй на никого. Ще се върна и сам ще я отключа, когато разрешим проблема.

Вратата последователно се отвори и затвори. Тя остана сама с доктора.

Тихо раздвижи ръцете и краката си. Крайниците й си бяха наред, но не знаеше какви сили й бяха останали. Налагаше се да рискува.

Дилара тихо изпъшка й леко разтресе главата си напред-назад, сякаш в момента излизаше от безсъзнание.

Както и очакваше, докторът се приближи до леглото. Дилара отвори и затвори очи. Той стоеше до нея и вероятно обмисляше какво да предприеме. Слабините му се намираха на нивото на ръба на масата. Идеално.

Тя се обърна на едната си страна, с лице към доктора, и изстена още по-силно. Докторът протегна ръка, за да я спре, без изобщо да види как коляното й се изстреля към него.

Удари го право в чатала. Кльощавият нещастник изписка тихо и се преви надве, после падна на колене и отвори уста, за да си поеме въздух.

Дилара скочи от масата, но твърде рязко. Веднага й се завъртя главата и тя се подпря на масата, за да не загуби равновесие.

Докторът запълзя по пода, опитвайки се да се изправи на крака. Дилара трябваше да си припомни всичко научено от уроците по самозащита. Тъй като отдавна беше осъзнала, че ще прекарва доста време в разкопки все в опасни места по света, тя беше преминала тренировки и обучение по ръкопашен бой, както и боравене с оръжие. За всеки случай. Сега беше благодарна на съдбата, че е преминала подобна подготовка. А първото, на което я бяха научили, беше, че лакътят е една от най-силните и здрави точки в тялото. Можеш да го използваш, за да нанесеш максимално силен удар на противника, като рискът да се травмираш сам е минимален.

Главата на доктора беше на едно ниво с лакътя й.

С цялата си сила Дилара замахна с лакътя и удари доктора в главата, която се фрасна в металния плот. Силна болка прониза ръката й, но тя беше постигнала целта си. Докторът падна на пода в несвяст.

Дилара нямаше сили да вдигне доктора на стола и да го завърже с ремъците. Освен това не разполагаше и с толкова време. Скоро щяха да разберат за бягството й. Трябваше да потърси нападателите и да се срещне с тях. Беше сигурна само в едно — който и да щурмуваше в момента комплекса, беше от добрите.

Тя огледа стаята за нещо, което би могла да използва като оръжие. Нямаше да излезе оттук невъоръжена.

Улрик и Кътър се намираха в научните лаборатории на петото ниво, когато пазачът от входа се обади на Кътър, за да му съобщи за нарушителите. Двамата тъкмо наглеждаха последните приготовления за транспортирането на прионните устройства. Веднага след разговора с охраната Кътър нареди да се затвори и запечата целият комплекс.

Скоро след това негов екип отвъд обекта докладва, че е бил нападнат от враждебни сили, вероятно армейски части за специални операции. Кътър се приближи до един монитор и включи записа от видеокамерата на входа. На нея той видя как някакъв пазач влиза заедно с Дейвид Дийл през вратата, след което проблесна светкавица и пространството се изпълни с дим. След това камерата изгасна. Кътър отново повтори записа и разпозна мъжа, облечен като пазач.

— Локи! — изкрещя Улрик. — Значи новините по телевизията бяха лъжа! Всички ли бариери се затвориха навреме?

— Моят пазач не може да стигне до стълбите — отвърна Кътър, — но според него те може би са успели да проникнат. Само трима са. Видял ги е да се насочват към източното стълбище.

— Дилара Кенър. Ще я използваме като заложник. Нареди на охраната да я доведе. Не ме интересува дали е в съзнание, или не.

Кътър повика по радиостанцията пазача, който беше оставил при доктора.

— Жената дойде ли в съзнание? — попита го.

— Не знам.

— Как така не знаеш?

— Тръгнал съм към контролната зала.

— Какво? Веднага се върни в лазарета, вземи Кенър и я доведи на нивото с лабораториите. Носи я на ръце, ако трябва. Мини по западното стълбище.

— Слушам, сър.

— Щом Локи е само с двама души, какво биха могли да сторят те? — попита Улрик.

— Доколкото разбирам, отвън са разположили армейски подкрепления. Ще се опитат да отворят бариерите. Ако успеят, войниците ще влязат вътре и ще започнат пълномащабен щурм на „Оазис“. Като нищо ще ни пометат.

— Контролната зала. Върви там. Аз ще довърша тук. Когато доведат Кенър, ме включи по високоговорителите. Не мисля, че Локи ще иска тя да умре от бавна смърт. Когато устройствата станат готови, ще унищожа останалите проби. Не можем да позволим плодът на изследванията ни да попадне в ръцете на военните.

Контролната зала, разположена надълбоко под земята на седмо ниво, беше централната нервна система на комплекса „Оазис“. Пазачите, които дежуреха там, можеха да наблюдават всяко кътче в бункера чрез монтираните навсякъде камери. Контролната зала беше единственото място, откъдето можеха да се отворят бариерите.

— Къде е Локи в момента? — попита Кътър в микрофона, като в същото време извади пистолета и затича към северното стълбище. Ако минеше в кръг и се прокраднеше отзад, щеше да се справи с нарушителите много бързо.

— Още са в горната част на източното стълбище. Мамка му!

— Какво стана?

— Току-що извадиха от строя камерата.

Охраната на „Оазис“ беше проектирана така, че да държи неканените гости настрани от обекта. Никой не беше предполагал, че нарушителите ще могат да преминат през оградата и постовете. Вътрешните камери бяха предназначени за наблюдение на обитателите с цел контрол върху тях, но не и за проследяване на нарушители. Достатъчен беше удар с приклад от автомат и с камерата беше свършено.

— Никой да не минава през източното стълбище. Използвайте северното или западното. Ще ги примамим долу и ще ги нападнем отгоре. Пригответе се за нападение, аз тръгвам към вас.

Кътър отвори вратата на северното стълбище. След като се убеди, че нямаше никой и не се чуваха никакви изстрели, той тръгна надолу.

Локи отвори вратата за първо ниво. Пред него се простираше дълъг коридор, който се раздвояваше Т-образно, преди да завърши с врата към друго стълбище. Нямаше пазачи. Цивилните обитатели явно се бяха подчинили на заповедта по високоговорителите и бяха останали по стаите си. Намирането на Дилара щеше да е трудна и продължителна задача, а те не разполагаха с много време.

Търнър държеше стълбището под око. Грант беше разбил камерата, но това не увеличи кой знае колко защитата им. Трябваше да унищожават камерите в движение.

— Как ще отворим онези бариери? — попита Търнър.

— На най-долното ниво има контролна зала — отвърна Локи. — Тя ще е силно защитена.

— А лабораторията за работа с опасни вещества?

— На четвърто и пето ниво. Там стените също ще са подсилени. Не биха искали около лабораториите да се мотаят ненужни хора.

— И какъв е планът? Да тръгнем първо към лабораторията?

Локи кимна.

— По-слабо защитена е. Освен това, ако не овладеем навреме биооръжието, можем направо да чакаме падането на бомбата.

— Да вървим тогава. Обръщайте внимание на вратите, докато се движим — каза Търнър. — Аз ще съм готов с гранатите, ако чуем подозрителен шум.

— Но първо ще направим малка изненада. — Локи бръкна в чантата си.

— Пак някой фокус от торбата с магиите ли?

— Не е хубаво някой да се прокрадне зад нас незабелязано — каза Грант, тъй като се досети какво е замислил Локи.

На около десет сантиметра от вратата Локи постави модернизирана версия на противопехотна мина. Върху страната, поставена с лице към вратата, имаше надпис „насочи към противника“. Експлозивът беше с насочено действие, което означаваше, че „приятелските“ сили можеха да стоят зад мината и за тях пораженията щяха да са минимални, докато тези откъм предната страна щяха да бъдат направени на кайма. Локи нагласи детонатора пред мината. Ако вратата се отвореше, тя щеше да удари детонатора и всеки в радиус шест метра от вратата щеше да бъде „изваден от строя“, както обичаха да казват в армията.

Локи свърши с мината и стана.

— Сега, след като се погрижихме за тила, да отидем да намерим лабораторията.