Бойд Морисън
Ноевият ковчег (28)

27

Локи гледаше към хоризонта и сивото сиатълско небе, докато тичаше вече седми километър на бягащата пътечка. Беше си оборудвал стая за упражнения, за да може или да почете, докато се упражнява, или просто да се полюбува на гледката. През нощта облаците се бяха струпали над Пюджит Саунд, предвещавайки буря, но Каскадните планини все още се виждаха. Ако не беше опасността за живота им, щеше да излезе да потича в парка „Дискавъри“.

Биологичният му часовник го беше събудил в седем сутринта и той вече беше свършил с писането, както и с упражненията си с тежести, преди да се заеме с бягането. Голяма част от работата му на терена беше свързана със значителни усилия и трудности, поради което поддържането на форма беше много важно за него. Освен това му даваше време за размисъл. Нощес беше сънувал Дилара Кенър и макар и да не си спомняше добре, знаеше, че това не говори добре за психическото му състояние. Целувката по бузата беше дреболия, но той беше сигурен, че между двама им е прехвръкнала искра.

— Красива гледка — обади се нечий сънен глас зад гърба му.

Локи не се стряскаше лесно, но не беше свикнал в къщата му да има някой друг, освен него. Рязко завъртя глава и видя Дилара, подпряна на вратата. Все още беше облечена в тениската, която се беше опънала по сексапилното й тяло и свършваше по средата на бедрата й, оставяйки на показ стройните й крака. Погледът му се спря върху нея за секунда-две, след което се обърна отново към прозореца. Очевидно явяването й в този предизвикателен вид не беше нарочно и той потисна усмивката си.

— Да, определено е красива — отвърна Локи, натисна няколко бутона на контролното табло и пътечката спря. Избърса челото си с хавлиената кърпа, окачена на лоста, и осъзна, че потникът и шортите му са мокри от пот.

— Кафе? — попита Дилара.

— На барплота. Закуска?

— Аз не закусвам. Обикновено ставам много по-рано от днес. Постоянната промяна в часовите пояси явно си казва думата.

— Аз вече ядох. Пийни си кафето, докато си взема душ. Когато свършиш, тръгваме за летището. А, накарах един човек от офиса да се отбие в онзи магазин, който харесваш, и да купи някои неща. Покупките са в плик до вратата.

Дилара вдигна плика.

— Много предвидливо от твоя страна — отбеляза тя.

— Старая се да полагам грижи за гостите си — отговори той и се запъти към душа.

Щом и двамата се облякоха, метнаха багажа си в поршето, след което Локи излезе от гаража. Двамата нови бодигардове, които се бяха обадили предварително, за да бъде проверена самоличността им, помахаха и седнаха отзад в един джип.

— Имаш ли нещо против да пусна музика? — попита Локи и включи радиото на станция с класически рок. От тонколоните се разнесе песен на Ей Си Ди Си. — Кажи ми, ако е много силно.

— Малко по-различно е от Вивалди.

— Когато кара порше, човек слуша рок.

Пътуването до летище „Боинг Фийлд“ отне двайсет минути. Локи освободи бодигардовете, щом преминаха през портала на летището, и оттам безопасно стигнаха до рампата на „Гордиън“.

Гълфстриймът вече беше зареден и готов за тричасовия им полет до Финикс. Локи взе багажа им и закрачи към самолета.

Метна чантите отзад, след което направи подробна предполетна проверка на всички агрегати и системи. Едва ли щяха да се опитат да поставят отново бомба в самолет, но той предпочиташе да провери сам всичко.

Доволен, че самолетът е в идеално състояние, Локи отново се качи на борда. Затвори люка и се насочи към пилотската кабина.

— Искаш ли да седнеш при мен? — попита Дилара, която вече беше заела място в пътническия салон.

Както и очакваше, тя го изгледа изненадано.

— Ти пилот ли си? — попита тя.

— Взел съм няколко урока по летене. — Той се престори на дълбоко замислен и загрижен, след което избухна в смях. — Имам триста полетни часа на този модел и общо над две хиляди летателни часа. Ще се справим.

Тя поклати глава и седна в креслото отдясно.

— Определено не стоиш без занимания.

— Лесно се отегчавам. Седенето със скръстени ръце не е за мен. Аз съм човек на действието — обичам да работя, да си играя с моите коли, да се състезавам, да летя. Каквото и да е, само да не седя вкъщи.

— Има ли нещо, което не можеш да правиш?

— Пея много фалшиво. Попитай Грант, като стигнем ЦИТ. Веднъж ме заведе в караоке бар и оттогава всеки път, когато чуе онази песен, се залива от смях. Каза, че в сравнение с мен Боб Дилън му се струвал Павароти.

— А какво мисли Грант за пилотските ти умения?

— Ами мисли, че съм много по-добър пилот от Павароти — отвърна ухилен Локи.

Той стартира двигателите, форсира оборотите и само след минути машината се отдели от земята и те полетяха към Финикс.

 

 

Кътър и Симкинс се намираха в хангара вече трети час. Камионите с останките пристигаха един след друг, но те все още не бяха видели куфарчето. Кътър се държеше на дискретна дистанция от Грант Уестфийлд и винаги, когато видеше, че Уестфийлд тръгва в посока към него, спокойно и привидно небрежно се отдалечаваше настрани.

Симкинс беше успял да провери местата в близост до Уестфийлд, но засега нямаха късмет. Все пак Кътър очакваше рано или късно куфарчето да се появи. Ако разследващите го отвореха и откриеха устройството в него, те веднага щяха да се досетят, че е нещо, което не е част от оборудването на самолета, и щяха да го поставят под още по-засилена охрана. После Кътър никога нямаше да може да го прибере. Трябваше да се добере до него, преди да се е случило най-лошото.

В хангара влезе и спря друг камион и бригадата от работници отново се подреди в строй. Кътър гледаше иззад едно парче от рамката на фюзелажа, което още не беше монтирано. И тогава го видя. Зеленото куфарче, което сам беше поставил в самолета преди три дни. То беше оцеляло след катастрофата и изглеждаше непокътнато. Браво. Така по-лесно щеше да го изнесе.

Единственото му притеснение сега беше, че изнасянето на куфарчето от хангара под фалшив предлог нямаше да свърши работа, ако за изнасянето се изискваше одобрението на Уестфийлд. А нямаше как Кътър да мине незабелязано покрай него. Грант щеше да го разпознае на мига и да се досети, че става нещо нередно. Можеха да опитат със Симкинс, но ако забележеха нещо подозрително, полицаите щяха да си спомнят, че Симкинс и Кътър са влезли заедно, и щяха да издирят Кътър.

Трябваше му някакво отклонение на вниманието. Нещо вътре в хангара, което да отвлече вниманието на всички за достатъчно дълго време, докато той грабне куфарчето и избяга.

Тогава осъзна, че това, което търси, е било през цялото време пред очите му. Докато си проправяше път към машината, той чу шума на кацащ реактивен самолет на пистата отвън.

 

 

Тричасовият полет до ЦИТ мина гладко. Локи спря пред хангар две и остави гълфстрийма в ръцете на техническия екип.

В ЦИТ течеше типичен оживен и натоварен ден. Освен реконструкцията на разбилия се самолет в хангар три, на една от откритите писти се виждаха няколко души, приведени над електромобил „Тесла“ — също като този, с който той беше возил Дилара предния ден. На стотина метра от „Тесла“-та стоеше неговата пълна противоположност — гигантският самосвал „Либхер“. Изглежда, течаха последни приготовления, преди да го пробват по пистата.

Локи се обади по мобилния на Грант и разбра, че приятелят му все още се занимава с организацията на разтоварването на огромното количество останки в хангар три. Локи и Дилара тръгнаха към сградата, за да се присъединят към него.

Локи показа пропуска си на охраната и съдейства на Дилара да влезе с него. Той беше един от шепата хора, които можеха да вкарат посетител със себе си, без да е необходимо да му се издава отделен пропуск.

Когато влязоха вътре, той установи, че екипът напредва бързо. С безпрецедентните човешки ресурси, които Грант беше мобилизирал, те вече бяха събрали най-малко четирийсет процента от останките.

Локи забеляза Грант да ръководи разтоварването на един камион. Грант му махна с ръка и продължи да дава нареждания на работниците. Десетки хора се струпаха над останките, търсейки нещо необичайно. Друг камион вече чакаше да бъде разтоварен. Локи се надяваше, благодарение на бързината на работа, скоро да разполагат с някакви улики.

— Харесва ми в какво си превърнал това място — каза той на Грант.

— И аз като другите се запалих по ония пъзели, които са много модерни в момента.

— С малко уклон към конструкторите „Лего“.

— Последните тенденции в реконструкцията на катастрофи.

— Франк Гери би се гордял с теб. Доколкото разбирам, всичко върви добре.

— Не е никак зле, предвид факта, че от НБСТ са ми се увесили на задника, задето толкова бързо пренесохме останките. Но всичко е фотографирано и етикетирано, както си му е редът. За което също така трябваше да платим на триста души извънредни часове труд, за да се вместим в срока.

— Струва си, като се има предвид колко е висок залогът. — Локи разказа на Грант за проект „Вихър“ и за теорията на Дилара, че може да е свързан с изграждането на втори Ковчег.

— Значи бързането ни е оправдано — отвърна Грант. — В момента насам пътуват още четири камиона. Когато пристигнат, ще се заема основно с претърсването на парчетата.

— С какво бихме могли да помогнем? — попита Дилара. Очевидно не я свърташе на едно място и искаше да участва в общото дело.

— Ако нямате нищо против да се поизцапате, вземете ръкавици и помогнете при разтоварването.

Тя и Локи се наредиха във веригата от разтоварачи и започнаха да подават останките на другите работници, които ги подреждаха на отделни купчини.

Тъкмо бяха влезли в ритъм и разтоварили единия камион наполовина, когато камионът рязко се изстреля напред. Сякаш някой беше отпуснал съединителя изведнъж. След още едно рязко движение камионът потегли с висока скорост. Локи, който стоеше зад ремаркето, видя как хората отзад, включително и Дилара, бяха съборени на пода.

— Какво, по дяволите, става! — изкрещя Грант. — Спри!

Който и да седеше в кабината, изглежда, не го чу и камионът бавно набра скорост, насочвайки се към ремаркето на другия камион. Ако се засилеше още малко, мастодонтът на колела щеше да разцепи ремаркето и да унищожи потенциални улики.

Локи и Грант хукнаха към вратата на шофьора. Локи скочи на стъпенката на кабината точно преди камионът да ускори и да му се отскубне. Опита се да отвори вратата, но тя беше заключена, а стъклото беше вдигнато догоре. Кабината беше празна.

Надникна вътре и разбра защо камионът се движи. Някой беше натиснал и заклещил с нещо педала на газта.

Камионът бързо наближаваше ремаркето. Локи бръкна в джоба си и извади универсалния инструмент „Ледърман“. Извърна лице, за да не се нарани, и удари с тежката стомана по стъклото, което се пръсна и се посипа в кабината. Отключи вратата, отвори я и изрита предмета, застопорил педала на газта.

Камионът се спря само на половин метър от ремаркето на другия камион.

Грант тутакси изтича до него.

— За бога, какво става тук? Който и да е зад волана на този камион, е уволнен!

— Кабината е празна — отговори Локи и взе предмета, който беше забит между ламарината и педала. Парче тел от крилото на разбилия се „Боинг 737“. — Някой го е направил нарочно. — Локи показа парчето на Грант и скочи от кабината. После погледна към Дилара.

— Добре ли си? — провикна се Локи. — Всички ли са добре?

Тя кимна.

— Нищо ни няма.

— Искам да знам кой го направи! — избумтя гласът на Грант. — И то веднага!

В хангара се възцари тишина, прекъсната от радиостанцията му.

— Господин Уестфийлд?

Грант взе радиостанцията от колана си.

— Какво?

— Тук е заместник-шериф Уилямс. Изрично ни предупредихте нищо да не се изнася от хангара, но тези типове от НБСТ… — Гласът рязко прекъсна.

— Кой беше? — попита го Локи.

— Единият от заместник-шерифите, който охранява входа към хангара.

Двамата се спогледаха и мигом разбраха какво се е случило. Някой нарочно беше предизвикал инцидента за отвличане на вниманието, за да може да изнесе незабелязано нещо от сградата.

— Ела с мен — каза Локи.

Когато двамата с Грант изтичаха до входа, завариха двамата полицаи проснати на пода. Локи се наведе, за да провери пулса им. И двамата бяха мъртви. Вратовете им бяха счупени майсторски. Бяха нападнати от засада, освен това липсваха автоматите им. Локи побесня. Бяха извършили убийство на негова територия.

Грант беше не по-малко ядосан от Локи. Хвърли ключовете от колата на приятеля си и се обади по радиостанцията:

— Тук е Грант Уестфийлд. Незабавно блокирайте отвсякъде ЦИТ. Никой не бива да влиза или излиза. Ясно? На територията на обекта има лица, които са въоръжени и много опасни. В сила са „Гама“ протоколите. — Това означаваше, че ако някой се опиташе да разбие вратите на портала, пазачите имаха право първо да стрелят и после да питат.

Те скочиха в джипа и Локи веднага превключи на скорост. Този, който беше убил полицаите, се опитваше да избяга с един седан на двеста метра пред тях. Към бегълците се бяха устремили две коли на охраната. Седанът се провря между тях и рязко спря до камиона „Либхер“. Очевидно бяха разбрали, че измъкването през масивните врати на портала е безполезно и сега искаха да окажат последна съпротива при самосвала.

Когато видяха от седана да излизат двама мъже и да сипят куршуми с автомати, работниците, които се бяха скупчили около камиона, веднага се разпръснаха.

Стрелците се качиха по стъпалата от лявата страна на гигантския самосвал и когато стигнаха горе, избутаха и изхвърлиха двамата работници от кабината. Локи разбра какъв е планът на нападателите.

Макар и огромна машина, самосвалът „Либхер“ беше учудващо лесен за управление. Всеки, който можеше да подкара обикновен камион, щеше да се справи и с „Либхер“. Така и направиха. Двата шестнайсетцилиндрови дизелови двигателя на гигантската машина оживяха точно когато колите на охраната спряха пред самосвала и пазачите изскочиха от тях, насочвайки пистолети нагоре.

— Какво правят? — попита Грант.

— Правят грешка — отвърна Локи.

Камионът тръгна напред и смачка предниците на двете коли в някакво подобие на оригами от стомана. Пазачите тутакси отскочиха настрани.

Локи се изравни с двестатонния динозавър от метал, за да измисли как да се качи в кабината, когато чу характерното тракане на АР-15. Куршумите разкъсаха предния капак и от двигателя на джипа шурна струя машинно масло, която зацапа предното стъкло. Заради теча на масло двигателят застена неистово, сякаш всеки момент щеше да се разпадне на части. Джипът беше безвъзвратно изваден от строя. Нямаше как да последват самосвала. Той видя как гигантският камион се насочи към мрежестата ограда, която щеше да се разкъса под силния напор като хартиена салфетка.

Локи отвори вратата и слезе от джипа. Трябваше им здрава кола, но най-близките се намираха в хангара на около половин километър оттук. Докато изтичаха дотам, камионът вече щеше да е далеч.

Тогава Грант посочи нещо зад Локи.

— Тайлър, обърни се.

Локи се извъртя рязко и видя ококорените очи на петима души, които бяха провеждали изпитанията на спортната кола „Тесла“. До тях беше паркирано ремарке, но джипа го нямаше. Тайлър позна единия от мъжете, чиято долна челюст беше увиснала от изненада.

— Къде е джипът ви, Дел? — попита го Локи.

— Фред отиде с него да ни вземе нещо за обяд — отвърна Дел.

Погледът на Локи се спря върху „Тесла“-та.

— Дел, с Грант ще вземем назаем колата ти.