Бойд Морисън
Ноевият ковчег (44)

43

Разположен на площ осем декара и половина, ракетният полигон „Уайт Сендс“ е най-големият американски военен обект, три пъти по-голям от „Роуд Айлънд“. На полигона са проведени изпитанията на едни от най-мощните оръжия още откакто първата атомна бомба е взривена в източната част на полигона — „Тринити“ — през 1945 година. Пилотът на Локи приземи самолета на пистата, която беше предназначена за аварийно кацане на космическите совалки от типа „Шатъл“.

Самолетът беше упътен до една рампа, недалеч от кацнал хеликоптер, до който стоеше Грант. Преди реактивните двигатели на самолета да утихнат, Локи отвори вратата-люк и отвън го удари в лицето адска жега. Сложи си шапка и слънчеви очила и отиде при Грант, чиято гола глава вече беше мокра от пот.

Грант посрещна Локи със сериозно и мрачно изражение на лицето.

— Човече, много съжалявам за Дилара. Сигурен съм, че е добре и нищо не й се е случило.

— Ще си я върнем — уверено отвърна Локи, макар че самият той гореше отвътре от притеснение.

— Дяволски си прав, ще си я върнем.

— Ще се повозим ли?

— Изпитателното поле е на седемдесет и пет километра оттук. Генералът иска да побързаме и да не закъсняваме.

— Имаш ли идея защо?

Локи поклати глава.

— Очевидно обича да има тайни. Каза, че ще ни каже, когато стигнем там.

Двамата се качиха в хеликоптера и минута по-късно вече гледаха смаляващата се под тях земя.

След още двайсет минути хеликоптерът кацна до група от скупчени фургони, свързани с масивен електрически генератор и сателитни антени.

Грант поведе Локи към най-големия от фургоните, двойно по-широк от останалите. Вътре завариха технически специалисти, някои в цивилни дрехи, други в униформи от армията и ВВС, седнали пред подредените в редици компютърни монитори и терминали. Климатичната инсталация охлаждаше помещението до „студените“ осемнайсет градуса по Целзий. Локи чу звук, отброяващ времето, и забеляза червения таймер, поставен в центъра над огромен прозорец. От него се откриваше прекрасна гледка към планината в далечината, на петнайсетина километра оттук. На плазмения екран до прозореца се виждаше близък вид на планината. Според часовника оставаха петнайсет минути.

Генерал-майор Шърман Локи разговаряше с двама други генерали в отсрещния край на фургона. Когато видя сина си и Грант да влизат, прекъсна разговора и се приближи до тях с мрачна физиономия.

Макар и в средата на петдесетте си години, генералът имаше внушителна физика, по-стегнат и висок от повечето млади войници в помещението. Всеки, който познаваше Тайлър Локи, веднага би забелязал приликата между баща и син. Разликата беше в поведението им. Синът се отнасяше с другите с лекота, без напрежение, предпочиташе да убеждава хората с примера си и с мекия си подход. Бащата, от друга страна, командваше с железен юмрук, държеше да е начело във всяка ситуация и тази в момента не беше изключение.

— Капитане — обърна се генералът към Локи и протегна ръка, — радвам се да видя, че успяхте. Сестра ти ти предава много поздрави.

Генералът беше единственият човек, който държеше да се обръща към Локи с военния му чин, дори и след като Тайлър се беше уволнил от армията. Вероятно това беше знак към останалите присъстващи във фургона, че синът му също е бил военен офицер.

— Генерале — Локи се здрависа с него, като се поддаде на гранитната хватка на баща си и отвърна със същото, — предай и от мен много поздрави.

Генералът кимна към Грант и се здрависа и с него, но повече като формалност. Локи и баща му мълчаливо се гледаха известно време, преценявайки другия, като никой от двамата не разкри истинските си мисли и чувства зад безизразното си каменно лице.

— Обзалагам се, че не ти е било лесно да се пребориш със себе си и да ми се обадиш — каза генералът на сина си.

Локи сякаш не чу коментара и премина по същество:

— Прочете ли доклада от ЦКБ?

— Предупреждавах ги онези във Форт Дерик и във ФБР, че компютрите и частните лаборатории рано или късно ще създадат опасни биооръжия и те ще се окажат в ръцете на авантюристи. Тях ги беше грижа единствено за антракса и дребната шарка, но аз подозирах, че е въпрос на време да се изправим пред нещо много по-опасно и пагубно. И ето ти на̀, сега като че си имаме работа с нещо такова.

Генерал Локи оглавяваше военната Агенция за намаляване на заплахите срещу отбраната, която отговаряше за мерките за противодействие на оръжия за масово поразяване. Трийсет и петте години служба във ВВС го бяха направили един от най-уважаваните и най-влиятелни офицери с връзки във всички нива на властта. Тази висока позиция му позволяваше да участва практически във всяка операция, която поискаше, особено когато ставаше дума за изпитания на ново оръжие от военни подразделения на бойното поле.

Един пълничък полковник се доближи до тях и тихо попита нещо генерала. Шърман Локи отговори и полковникът се изпъна и козирува:

— Слушам, сър!

Локи беше присъствал заедно с баща си на партита с други офицери, но никога досега не го беше виждал да командва като днес. Въпреки всичко останало той се почувства горд при вида на напетия си баща — генерал.

— Генерале — обърна се Локи към него, — хората, които употребиха биоагента на борда на самолета на Хейдън, се опитаха да сторят същото и на „Зора на Генезиса“. Сигурен съм, че съвсем скоро ще предприемат нов опит.

— И ти твърдиш, че зад това стои Себастиан Улрик?

— Да, сър. — Локи се улови, че доста бързо беше преминал към маниерите на армейски офицер в присъствието на баща си. — Разполагаме с доказателства, че е замесен Себастиан Улрик. Той притежава една от най-големите американски фармацевтични компании и е специалист по биохимия. Освен това разполага и с необходимите финансови средства да построи „Оазис“.

— Бункера ли?

Локи беше разказал на генерала за връзката на проекта „Оазис“ с Джон Коулман и как Локи за кратко беше работил върху същия проект с първоначалното му наименование „Вихър“.

— Ако не са променили значително дизайна и параметрите от тези, които са ми известни на мен — каза Локи, — ще си имаме работа с бункер, който по нищо не отстъпва на този в Маунт Уедър. Вътре лесно се побират триста души, които могат да живеят автономно през времето докато прионът избие останалата част от човечеството и се разгради.

Генералът замълча, сякаш премисляше какви да са следващите му думи. Той дръпна Грант и Локи настрана и тихо, за да не чуят останалите, им каза:

— Това, което ще ви разкрия, е строго секретно. Имам ви доверие, вярвам ви, защото ние разследваме Улрик от две години.

Локи и Грант се спогледаха изненадани.

— Какво? — с повишен тон попита Локи. После отново снижи гласа си и добави: — Но защо? Улрик не си е плащал данъците ли?

— Някой тенденциозно наемаше на работа едни от най-добрите учени и разработчици на биологично оръжие в страната чрез различни подизпълнители, които работеха съвместно с Института за изследвания на инфекциозни заболявания на сухопътните сили на САЩ. В началото си мислехме, че са привлечени от повечето пари в частния фармацевтичен сектор. Но когато бройката продължи да набъбва, започнахме разследване. Предположихме, че са им обещали да работят върху други отбранителни проекти в сферата на биологичната война, като обещанията са дошли от фирми, представящи се за подизпълнители на държавните институции. Разбира се, тези компании нямаха никакви договорни отношения с Министерството на отбраната, но учените, които те вербуваха, не го знаеха.

— Звучи ми като номера, който ми направиха с проекта „Вихър“ — каза Локи.

— Когато се разровихме по-дълбоко, открихме едва забележими връзки и следи, водещи към Себастиан Улрик, но не можехме да го докажем.

— Един от учените му не се ли казваше Сам Уотсън?

— Да, той умря от сърдечен удар миналата седмица.

— Не, беше отровен — отвърна Локи. Най-накрая да изненада баща си с информация, която не му е известна.

Генералът присви мнително очи.

— Сигурен ли си?

— Да, човекът, който е бил с него в този момент, е археоложката Дилара Кенър. Тя дойде да се срещне с мен два дни по-късно и ми каза, че е бил отровен.

— Къде е тя сега?

— Себастиан Улрик я отвлече, докато аз преследвах онзи агент предател от ФБР. Трябва да я спасим.

Генералът само махна с ръка.

— Тя не знае и не може да му каже нищо. Не се тревожи за това.

— Не, ще се тревожа. Тя беше похитена заради мен.

Генералът тикна пръст в гърдите на Локи.

— В момента трябва да се тревожиш единствено за това, че Улрик вече е нащрек, което излага плана ни на риск. Нощес ще щурмуваме комплекса им.

— Оркас Айлънд ли?

Генералът кимна.

— Направихме проверка на района, в който ти предположи, че се намира бункерът. Да, на Оркас Айлънд е. От ФБР откриха документи за наемането на земекопна техника, която е била използвана в този имот. Единственият проблем е, че ако бункерът наистина е там, тогава би трябвало някъде да има значително количество изровена пръст, а властите на щата не са издавали разрешение за превозване на такова огромно количество отпадъци. Все още не знаем какво се е случило с тази земя.

— Тя си е още там — отвърна Локи.

— Къде?

— В онези хангари. Направих някои изчисления. Предвид размерите на бункера, хангарите лесно биха могли да поберат пръст и камъни с обем равен на обема на изкопаните.

— Сигурен ли си?

— Само това обяснява нещата.

— Е, довечера така или иначе ще проверим.

— Как?

— Ще изпратим предна група да проникне тайно в комплекса. Щом поставим там радара, сканиращ подземното пространство, ще можем да установим къде се намират подземните помещения. Вече проверихме останалите му лаборатории. В никоя от тях не беше открит този прион агент. Трябва да е бил разработен под земята.

— Как ще ги щурмувате?

— С взвод от „Делта Форс“. Комплексът е силно охраняван. Може да се окаже, че не сме в състояние да влезем. За такъв случай имаме и резервен план. Или физически ще му отнемем биологичния агент, или ще се погрижим да бъде унищожен, преди да го разпръснат.

— А Дилара?

— Тя не е приоритет на мисията.

— Тогава и аз ще дойда с екипа.

Генералът го изгледа гневно.

— Друг път.

— С каква разузнавателна информация разполагате за вътрешното разположение на помещенията в бункера?

— С никаква — недоволно отвърна генералът.

— И ще влезете „слепешката“?

— Нямаме друг избор.

— Напротив. Аз съм виждал оригиналните чертежи. Знам как са проектирали и построили бункера.

Генералът се вгледа в тавана, сякаш за да потърси друга алтернатива. Локи обаче знаеше, че такава няма.

— Татко, много добре съзнаваш, че за да успее мисията, аз трябва да отида с тях.

— А ако той отиде, и аз съм с него — намеси се Грант.

— Не е необходимо да го правиш — каза Локи.

— Някога да съм давал доброволно съгласие да участвам в нещо, в което не искам?

— Само ако си очаквал в замяна да преспиш с някоя мадама.

Грант се усмихна.

— Е, този път нямам такъв шанс.

— Добре, стига! — изръмжа генералът. — Въпреки че здравият разум ми подсказва обратното, и двамата отивате с екипа. Тайлър разполага със знанията и уменията, които са ни необходими, което е и основната причина да ви поканя да дойдете тук.

— Между другото, за какво сме тук? — попита Локи.

Някой във фургона се провикна:

— Една минута до пуска.

— Чували ли сте за МБР?

— Масивен боеприпас-разбивач ли? — Локи си припомни съкращението от една статия за експлозиви и взривни технологии, която беше чел.

— Точно така. „Боинг“ разработва такъв специално за нас, за поразяване на подземни бункери, в които се съхранява оръжие за масово унищожение. Никога не съм и предполагал, че ще се наложи да го употребим на наша земя. Днес провеждаме последните изпитания. Ако са успешни, упълномощен съм да наредя използването на бомбата срещу „Оазис“.

— Имаш предвид резервния план? — попита Грант.

— Да, ако не успеем да го неутрализираме с конвенционални средства. — Генералът се обърна към Локи. — Та, въпросът ми, капитане, е: ще проработи ли?

Локи си припомни тактико-техническите характеристики на бомбата. Дълга шест метра и с тегло петнайсет тона, тя тежеше повече от печално известната МБВВ, Масивен боеприпас за въздушен взрив, и беше в състояние да унищожи бункер на дълбочина до 60 метра под земята.

Локи ахна от изненада.

— Но в бункера има триста мъже и жени! Включително и Дилара.

— Това ще те накара да разбереш цената, на която президентът е решен да не допусне разпръсването на този прион. Повтарям, ще проработи ли? Ще може ли напълно да унищожи „Оазис“?

Локи кимна мрачно.

— Ако са го построили с първоначалните параметри, ще го затрие напълно.

 

 

Таймерът започна да отброява последните десет секунди. На един от екраните в кадър се показа бомбардировач Б-52, който беше въоръжен с МБР. Когато отброяването стигна до нула, огромната бомба с форма на куршум се отдели от бомбардировача и полетя надолу.

— Трийсет секунди до удара — оповести нечий глас.

— Татко — каза Локи, — правите грешка. Дори не сме сигурни дали този биологичен агент ще бъде унищожен от бомбата.

— В тази бомба има две хиляди и четиристотин килограма експлозив. Онова, което не изгори в пламъците, ще бъде погребано под руините.

— Но тук става въпрос за живота на 300 души.

— Президентът е съгласен с нашата оценка. Животът на тези хора може да се пожертва, за да бъде неутрализирана заплахата. Ако искаш да спасиш тези хора, направи всичко възможно да овладеете и вземете под контрол комплекса до двайсет и един часа вечерта.

Операторът отброи последни секунди: „три… две… едно“.

За част от секундата Локи видя как огромната бомба се заби в страничния хребет на планината. Миг по-късно микрофонът от камерата улови силен тътен в скалните недра. Хребетът подскочи и се срути, създавайки вдлъбнатина с диаметър сто метра и дълбочина петнайсет метра. Във въздуха се издигна огромен облак прах, но експлозията беше станала твърде дълбоко под земята, за да достигне взривната вълна навън. Във фургона отекнаха радостни викове, възклицания и аплодисменти, но кръвта на Локи се смрази от ужасната гледка.

— Пещерата, която току-що беше унищожена от МБР, се намираше на дълбочина 40 метра под гранитната скала.

— Скалата на Оркас Айлънд не е толкова здрава — отвърна Локи.

— Още ли искаш да отидеш?

„Дори повече отпреди“, каза си Локи и кимна.

— Вироглаво копеле си — отбеляза генералът с полуусмивка. — Също като баща си. Добре. Имате време до 21 часа довечера да изпълните задачата. След това ще съм принуден да превърна комплекса на Улрик в лунен кратер.

— Кога започва щурмът?

— Не бива да им даваме време да се приготвят. Планиран е за 20:00 часа тихоокеанско време — щом се спусне мракът. Според нашата предварителна оценка, ако в „Оазис“ не се проникне до един час, екипът ще бъде унищожен. Това увеличава значително вероятността биоагентът да бъде изпуснат във въздуха и поставя всички ни в сериозна опасност.

— Ще се справим — отвърна Локи.

— Аз ще оглавя съвместната операция — каза генералът и закова стоманения си поглед върху Локи. — И аз ще заповядам да се пусне бомбата точно в 21:00 часа, ако изгубя връзка с теб. Гледай да не закъсняваш. Това е заповед, синко.

След тези думи генералът се обърна, за да разговаря с полковника отново. Локи и Грант бяха свободни.

Локи чу как отвън хеликоптерът разгряваше двигателите си. Двамата с Грант трябваше да действат бързо, ако искаха да се присъединят към ударния отряд.

Той погледна часовника си. Оставаха само осем часа до щурма.