Бойд Морисън
Ноевият ковчег (32)

31

Двамата вървяха от хеликоптерната площадка към сградата. Кътър се зае да обяснява на Улрик как целият мокър до кости е съумял да се измъкне от десетките полицаи, които се били струпали във водния парк, и как с открадната кола стигнал до Тъксън. Там, под измислено име и с фалшиви документи, се качил на самолет за Сиатъл. Улрик вдигна ръка, за да го спре. Детайлите от историята за бягството на Кътър бяха без значение. По-важното беше, че разполага с куфарчето.

Макар и изпитанието на борда на самолета на Хейдън да беше изложило на риск цялата операция, когато самолетът неочаквано се върна на континента, сега Улрик смяташе начинанието за успех. Вече беше сигурен, че начинът за прилагане на новия Аркон-С ще е еднакво ефективен и на борда на „Зора на Генезиса“.

Първоначално възнамеряваше да осъществи плана си на круизния кораб, без преди това да изпробва устройството, но подобно действие щеше да е доста рисковано. Ако устройството не се задействаше и бъдеше открито преждевременно, втори опит щеше да е много труден. Не невъзможен, защото щеше да използва резервния обект, намиращ се в Швейцария. Бункерът под неговия замък край Берн беше напълно действащ, но далеч по-неудобен от „Оазис“. Когато Улрик стигна до извода, че много по-ефикасно ще е да държи всичките си учени и послушници на едно място, той съсредоточи всичко в комплекса на Оркас Айлънд и замрази швейцарската лаборатория. На по-късен етап можеше да я размрази, но само в случай на необходимост.

— Естествено — започна Улрик, — това означава, че няма да можеш да дойдеш с мен на „Зора на Генезиса“, за да активираш устройството.

— Мога да се дегизирам… — запротестира Кътър.

Улрик го разбираше много добре. Кътър кипеше от ентусиазъм да участва във финалната операция, също както и самият Улрик. Но Улрик не можеше да позволи на който и да било да застраши плановете му точно сега.

— Не, ще останеш тук. Погрижи се за приготовленията. Когато се върна, трябва да сме готови за изолация. В следващите два дена тук ще пристигнат всичките ни хора. Остава само да проверим още веднъж складовете и процедурите.

— Да, сър. Но какво ще правим с Локи? Информаторът ни докладва, че е ходил в офиса на Коулман.

— Ние прочистихме информацията там, както със смъртта на самия Коулман, така и след това. Не, без устройството той няма да може да направи връзката с нас. Мислех, че Уотсън директно е споменал името ми, и затова исках да убиете Тайлър. Сега подобно нещо очевидно не е необходимо. Повярвай ми, познавам добре Тайлър. Ако знаеше само една малка част от истината, вече щеше да е по петите ми. Може да разполага с някакви следи, но нищо, което да го наведе на нас.

— А вие имате ли пълно доверие на информатора ни?

Улрик кимна.

— Абсолютно. Когато разбрах за перипетиите ти във Финикс, се уговорих да се срещна с него в Маями. Той ще има грижата да се увери, че устройството е задействано, когато аз напусна кораба.

Когато за първи чу за първото плаване на „Зора на Генезиса“, Улрик беше осенен от мисълта, че това ще е идеалният начин да постави началото на Новия свят. Билетите за официалното стартиране на най-големия и най-луксозния круизен кораб в света бяха резервирани отпреди години, но Улрик се възползва от влиянието на богатството си от милиарди долари и нае най-големия апартамент на борда на кораба. В замяна обеща да вземе участие в галацеремонията. Присъствието му на партито беше досада, но каютата идеално подхождаше на неговите нужди и затова охотно се съгласи.

Дестинацията на кораба беше Ню Йорк и оттам към едно от големите морски пристанища в Европа, където хиляди знаменити величия и пътници от целия свят щяха да се качат на борда на огромния плавателен съд, за да участват в неколкодневен тур, след което щяха да се върнат и да разказват за кораба в родните си страни.

Цялата обиколка трябваше да продължи точно четирийсет дни. Също като четирийсетте дни на Потопа. Когато Улрик се запозна с графика на плаването, той беше обзет от чувството, че съдбата му изпраща поличба. Колко навреме.

Когато пътниците слезеха от кораба, те щяха да минат през най-оживените летища в света. Идеален начин да се разпространи Аркон-С в световен мащаб само за няколко седмици. Докато разберяха какъв е източникът на заразата, вече щеше да е твърде късно. Тя щеше да се е предала от човек на човек по цялото земно кълбо.

Улрик обаче беше разочарован от разработването на Аркон-Б — резултат от работата на неговия екип — който тестваха в самолета на Хейдън. Макар и да беше постигнат желаният ефект, този вид беше подействал прекалено бързо. Заразените можеха да бъдат поставени под карантина. Няколко хиляди сигурно щяха да умрат. Но не това беше неговият план. Трябваше му вариант със забавено действие.

Отне им още една година да разработят Аркон-С, който накрая му даде възможност да стартира плана за Новия свят. За този вид биологичен агент обаче нямаше лек. Веднъж щом Аркон-С бъдеше разпространен из цялото земно кълбо, нищо нямаше да спре разрушителната му сила. Няколко изолирани групи можеше и да оживеят след началото на епидемията, но само по чист късмет. Според компютърните анализи на Улрик по целия свят оцелелите щяха да са по-малко от един милион. Трябваше само той и последователите му да изчакат и да се въздигнат като водачите на Новия свят.

Именно поради тази причина той беше вложил толкова много пари в изграждането на „Оазис“. Неговият собствен подземен Ноев ковчег. За поколенията щеше да стане известен като Улриковият ковчег.

Каква ирония само, помисли си той. Намирането на Ноевия ковчег беше направило възможно осъществяването на неговата визия за бъдещето. За миг през главата му мина мисълта да огласи откритието на света. Мечтата на живота му се беше сбъднала. Но откритието беше позволило да се сбъдне една нова мечта, много по-велика и фундаментална. Бог го беше избрал да стане проводник на идеята за преустройството на света, както го беше замислил изначално, по Божията промисъл.

Той щеше да стане Ной от ново поколение. Баща на всичко онова, от което щеше да се изгради Новият свят. Бремето, с което се нагърбваше, беше тежко, но той бе уверен, че Бог е видял в него необикновена личност, която бъдещите поколения щяха да почитат и пред която щяха да се кланят.

Раждането на Новия свят щеше да е болезнено, като всяко друго раждане. Но той вярваше, че ще видят в него героя, какъвто той беше, Божия пратеник на земята, който ще открие нова златна страница в историята на човечеството.

Неговата спътница в Новия свят, която той страстно обичаше, Светлана, се приближи до него, следвана от прислужник, който носеше багажа й. Тя също щеше да присъства на галатържеството, на което двамата щяха да вдигнат тост за началото на Новия свят.

— Изглеждаш щастлив — каза Светлана. — Готов ли си?

— Осъзнаваш ли, че ни предстои да поемем към най-великото пътуване в историята? — попита я той. — По-велико дори от това на Ной?

— Да. Много се вълнувам. Но това ще е последният път, когато ще мога да нося оригинални дрехи „Армани“. Да се надяваме, че няма да вали.