Бойд Морисън
Ноевият ковчег (60)

59

Заради разкопките в най-различни краища на света, в които беше участвала, Дилара Кенър беше летяла доста часове със самолети и беше опитен пътешественик, но умората от предната седмица, включително и от последните 20 часа полет до арменската столица Ереван, й дойдоха в повече. Като приключеше всичко, нямаше да се качи на самолет поне една година, зарече се тя.

Докато беше будна, тя прекара цялото си време на борда на самолета, надвесена над фотографиите на свитъка, в стремежа си да разшифрова каквото и да е друго от текста, което би им помогнало да открият картата в „Хор Вирап“. Локи и Грант я бяха оставили да работи и преди да кацнат, Дилара им разказа накратко какво е открила. За съжаление, дори и с помощта на Ейдън, новата информация не беше много.

— Мислиш ли, че картата е още там? — попита Локи. — Защо Улрик не я е взел със себе си?

— Защото не може да се носи. В свитъците пише за карта от камък. Мисля, че картата е нарисувана на стената.

— Ейдън претърси подробно информационните масиви — и открити, и закрити. Каза, че никой не е чувал за такава карта.

— Ето тук. — Дилара посочи към една от фотографиите на свитъка, изобразена на екрана на лаптопа й. — Пише, че потомък на Яфет, един от синовете на Ной, е построил храма в чест на Божията милост и прошка. Един от амулетите и картата са били поставени в тайна камера, чието местонахождение е известно само на малцина посветени. Другият амулет останал в Ковчега.

— Значи монасите в „Хор Вирап“ не знаят за тази камера?

— Манастирът е бил разрушен и заличен от лицето на земята по време на нашествието на персите. Пазителите на храма са избягали, без да разкрият тайната. Описали са мястото в този документ, но навярно са умрели, преди да се върнат и да опазят реликвите.

— В текста трябва да има някакъв ключ към мястото — каза Локи.

— Този, който го е написал, се е боял, че може да бъде пленен от врага. Затова е кодирал информацията.

— Искаш да кажеш, че написаното в свитъка е кодирано?

Дилара очерта с курсора частта, в която се говореше за „Хор Вирап“, после за еврейски храм и накрая за християнски манастир.

— Забелязвате ли нещо различно? — попита Дилара.

— Отстоянието между буквите и между редовете е малко по-различно — отвърна Грант. — Не е много, но понеже попита, затова го забелязах.

— Именно. — Тя извади фотография на записката, която й беше написал баща й. — Нещо ми се стори странно в начина, по който е написано. Поисках Тайлър да снима и бележката. Татко ми е пратил още едно послание. — Дилара наложи записката върху текста за „Хор Вирап“. Редовете съвпаднаха напълно.

Локи посочи към бележката.

— Първата буква на всеки от редовете…

— Е написана с удебелени линии — довърши Дилара. — Ако някой се зачете в бележката, ще си помисли, че е използвал прост шифър, в който буквите от първите редове образуват думи. Но при свързването на тези букви се получават само някакви безсмислени съчетания. Баща ми е искал да ми каже, че в свитъка е използван подобен шифър и то именно в тази част на текста.

— Добре, не ни дръж в напрежение — намеси се отново Грант. — Какво казва?

— Превежда се като „петият и осмият камък от разкритието на свода; четвъртият и седмият камък от прикритието на свода“.

Грант я погледна с неверие.

— И са го римували на иврит?

— Не, аз го направих. Така звучи по-добре.

— Права си. — Грант се усмихна. — По-мистично е.

— Имаш ли идея какво може да означава? — попита Локи.

Дилара поклати глава. Тя самата си беше поблъскала главата над този въпрос, но не стигна до задоволителен отговор.

— Аз предлагам следното: да се опитаме да го разчетем, когато го видим.

Локи сви рамене.

— Тогава да вървим да видим какво има в този „Хор Вирап“.

За Дилара той беше удивителен човек. Винаги знаеше как да реагира, какво да предприеме. Каквото и да се случеше, той винаги съумяваше да измисли изход от ситуацията. Вероятно това го правеше и добър инженер — способността му да решава в движение текущите проблеми. Той обаче беше пренесъл тази си увереност и в останалата част от живота си. Затова и тя го намираше за толкова привлекателен. Не знаеше до какво щеше да доведе прекараната от двамата заедно нощ в леглото, но за нея тази нощ беше свързана с незабравими преживявания.

Самолетът кацна в Ереван и за да не се разчува за пристигането им, Локи беше уредил преводач с кола да ги чака на летището. Когато се приближиха до колата, Локи даде на преводача пачка американски долари. На онзи му увисна долната челюст от изненада, защото сумата беше равна на заплатата му за шест месеца.

— Разчитам това да запази експедицията ни в тайна — каза Локи.

— Разбира се, доктор Локи — отвърна мъжът на перфектен английски. — Казвам се Барсам Кирнян. Ще се радвам да ви помогна с каквото мога.

— Колко време е необходимо да стигнем до „Хор Вирап“?

— Това е само на трийсет километра на югозапад. Ще сме там за по-малко от час.

Което означаваше пет следобед местно време.

— Добре. По пътя ще ни разкажеш за „Хор Вирап“.

Четиримата се качиха в силно износения джип „Тойота Ленд Крузър“ и се понесоха по улиците на града, а после продължиха по един главен път, водещ на юг. Вдясно от тях над равнините се извисяваше планината Арарат и нейният малък брат на юг. Въпреки че арменците смятаха за своя високата 5137 метра планина и я бяха въздигнали в национален символ, в действителност тя се простираше от двете страни на границата с Турция.

Докато пътуваха, Кирнян им изнесе лекция за манастира. Арташат, градът, в който се намираше манастирът, беше първата столица на Армения, превзет от нашествениците през пети век. Никой не знаеше точно кога е построен „Хор Вирап“, но храмът се смяташе за един от най-древните известни християнски манастири. Намираше се на единствения висок хълм в околността, в радиус от няколко километра, и беше служил като крепост против нападателите, поради стратегическата си позиция на река Аракс. Мястото се почиташе като най-ценната светиня на Армения, заради връзката му със свети Григорий Просветител.

Сказанието гласеше, че Григор Лусаворич се върнал от Израел в родната си Армения през трети век, за да проповядва новата вяра — християнството. Бащата на цар Тиридат III бил убит от бащата на Григор. Тиридат затворил и държал тринайсет години Григор в заточение в яма в „Хор Вирап“, където той по чудодеен начин оцелял след нечувани изтезания и страдания. Когато Тиридат се разболял сериозно, получил видение, че само Григор може да го излекува. Григор изцелил болестта на цар Тиридат и го покръстил. През 301 година Армения се превърнала в първата християнска държава. Григор бил почитан като светеца патрон на цялата нация.

Точно когато Кирнян завърши разказа си за свети Григорий, те пристигнаха в Арташат. Октомврийското следобедно слънце обливаше равнината със златистите си лъчи. В подножието на Арарат се бяха проточили красиви лозя и ниви.

Древният манастир „Хор Вирап“ беше построен в южния край на един оголен хълм без никаква растителност. Джипът се заизкачва нагоре по спираловидния път, докато накрая влезе през портите на манастира. Славата на манастира като най-голямата туристическа атракция в Армения беше напълно оправдана. Въпреки че наближаваше краят на приемното време за гости, отпред бяха паркирани дузина коли. Групата слезе от джипа, мина през каменна арка и тръгна нагоре по стъпалата.

Излязоха на централния двор с църквата, в която Кирнян им каза, че често се провеждат брачни церемонии. В момента нямаше сватби, но мъже и жени, някои от тях облечени в западен стил, други — в традиционни арменски одежди, правеха снимки на църквата и на планината, прочута с това, че някъде в нея лежеше и чакаше да бъде открит Ноевият ковчег. В „Хор Вирап“ нямаше монаси, а свещеници от арменската православна църква.

— Трябва да се срещнем с главния свещеник тук — каза Локи на преводача.

Кирнян кимна и се отдалечи. След няколко минути се появи заедно с дружелюбно настроен свещеник, съдейки по лицето му. Той не говореше английски, но с помощта на Кирнян се представи и се здрависа с Локи.

— Аз съм отец Йезик Татилян. С какво мога да съм ви полезен?

— Отец Татилян, аз съм Тайлър Локи. Американски инженер съм. Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем — отвърна Локи.

— От архитектурната история на манастира ли се интересувате?

— В известен смисъл. Познавате ли археолог на име Хасад Арвади?

Дилара беше затаила дъх с надеждата, че най-накрая ще открие баща си. Но отецът поклати глава отрицателно.

— Тук идват много учени и историци да изучават манастира. Нищо чудно, че не си го спомням.

Локи посочи Дилара, която не можеше да скрие разочарованието си.

— Доктор Кенър е негова дъщеря. Смятаме, че е бил тук.

— Съжалявам, името му не ми е познато.

Локи взе цифровата камера на Дилара и показа на малкия екран на отеца старата фотография на Арвади от времето, когато е бил преподавател в колежа.

Отец Татилян сви рамене. Локи му показа още две фотографии — едната на Улрик от списание „Форбс“, а другата — на Кътър от охранителната камера в ЦИТ във Финикс.

Свещеникът не можа да разпознае никой от двамата.

— Ако ми кажете защо го търсите, може и да си спомня.

Локи погледна за отговор към Дилара и тя кимна утвърдително. Така или иначе рано или късно трябваше да му признаят за какво са дошли, ако искаха да разчитат на съдействието му.

— Мислим, че в манастира ви се намира тайна килия, за чието съществуване сигурно и вие не знаете.

Свещеникът се засмя.

— Този манастир съществува от хиляди години. Сигурен съм, че щях да знам, ако имаше такава килия. Уверявам ви, няма такава.

Локи му показа фотография на свитъка.

— Този древен документ е бил намерен от Хасад Арвади в Ирак. Доктор Кенър го преведе и в него пише, че карта на мястото на Ноевия ковчег се намира в „Хор Вирап“.

Преводачът се спря, тъй като не беше сигурен дали е чул правилно. Когато видя, че Локи говори сериозно, преведе думите му. Отец Татилян се усмихна.

— При нас често идват търсачи на съкровища, тръгнали на лов за останките на Ноевия ковчег, но никой досега не е питал за карта.

— Бащата на доктор Кенър е изчезнал преди три години. Вероятно е убит.

Щом чу това, отецът се намръщи, а усмивката изгасна от лицето му.

— Съжалявам за загубата ви.

— Отец Татилян — продължи Локи, — да е станало нещо необичайно тук преди три години?

— Да. Много необичайно. Двама новоприети послушници бяха предприели поклонническо пътуване и отседнаха в манастира. Единият беше убит, а другият изчезна и никога не се откри отново.

— Как беше убит единият послушник?

— Застрелян. Полицията разследва случая, но не откри престъпника. Случаят остана неразрешен.

— Мотиви?

— Най-вероятно грабеж. Когато на сутринта влязох в „Хор Вирап“, открих трупа.

— Сигурно е било работа на Улрик — обади се Грант.

— Имате ли представа кой може да стои зад това? — попита свещеникът.

— Може би. Какво точно се случи тогава? — попита Локи.

— Няма много за разказване. Бил е убит през нощта, когато манастирът е затворен. Брат Дипигян беше открит прострелян с два куршума в главата. А брат Каланян така и не видяхме повече. Предположихме, че е бил отвлечен, но причината остана загадка за нас. Нито пък някой поиска откуп за него. Не че имахме възможност да платим много пари. Приемаме плащания само за сватби и други тържества, които се провеждат тук, но по-голямата част от получените средства отиват за поддръжката на манастира.

— Къде открихте трупа?

— Това беше най-странното. В ямата.

— В ямата, в която е бил държан свети Григорий? — попита Дилара.

— Да, но ако е било грабеж, не мога да проумея защо са го хвърлили там. Ямата представлява скъпа светиня за нашия народ, но в нея няма нищо ценно, което да откраднеш. Няколко свещи в нишата и това е.

Дилара ахна от изненада.

— Ниша? — В свитъка се споменаваше свод или вдлъбнатина. От иврит думата можеше да се преведе по много начини, включително и като „ниша“.

— Там поклонниците се молят.

— „… петият и седмият камък от разкритието на нишата…“ — обърна се Дилара към Локи, който веднага разбра какво имаше предвид тя.

— Отче — каза той — моля ви, покажете ни ямата на свети Григорий.

 

 

Улрик, застанал на върха на хълма, който гледаше към двора на „Хор Вирап“, фокусира бинокъла към фигурите на двеста метра надолу. Бяха Локи, Уестфийлд и Кенър, заедно с четвърти човек, който, изглежда, беше преводачът им. С тях имаше и свещеник. Улрик беше залегнал до Светлана Петровна и Дан Кътър. Последният стискаше руски безшумен автомат ВАЛ, който стреляше с деветмилиметрови куршуми с дозвукова скорост. Кътър се беше сдобил с това изключително оръжие тук, в Армения.

— Да ги очистя ли? — попита той.

Улрик вече беше посетил мястото на Ковчега и ако всичко беше минало по план, досега да си беше тръгнал. Но когато пристигна на мястото, той осъзна, че Хасад Арвади го е изиграл. Лукавият старец не им беше дал ключова информация за достъп до реликвата.

След като Улрик не можа да влезе в Ковчега, той реши да се върне в „Хор Вирап“. Там може би знаеха как да се проникне в Ковчега. Планът беше да фотографират всеки квадратен сантиметър от картата, за да са сигурни, че не са пропуснали нищо. Улрик щеше да намери свой преводач, който да му разтълкува картата. Намирането на квалифициран преводач можеше да отнеме време и затова, за да е сигурен, че няма да го проследят, той щеше да унищожи картата.

Улрик и Кътър изчакваха, преди да направят следващия си ход — също както бяха постъпили преди три години. Но не щеш ли, за тяхна голяма изненада, се появиха Локи и компания.

Макар и пристигането на групата да ги шокира, Улрик и хората му бързо оцениха ситуацията и решиха да се възползват.

— Задръж засега със стрелбата — отвърна той на Кътър. — Тайлър Локи и Дилара Кенър може да свършат работата вместо нас.

Ако Дилара беше толкова добър археолог като баща си, тя щеше да разкодира текста на картата и да разкрие на Улрик онова, което баща й съзнателно не беше сторил. Улрик щеше да разбере дали са видели картата и са определили мястото на Ковчега, веднага щом излезеха от ямата. После щеше да е само въпрос на време да ги проследи до Ковчега и да ги убие веднага, щом му проправеха пътя вътре.