Бойд Морисън
Ноевият ковчег (71)

70

Грант намери пистолета на Дилара и своята каска, която беше уцелена от Петровна. Лампата още работеше, но триизмерният картографиращ компютър и инфрачервеният сензор бяха разбити на парчета. Грант изключи лампата и сложи каската на главата на Дилара. Нямаше защо да се разхожда като светеща мишена. После изключи и фенерчето и поведе Дилара към края на коридора на третия етаж. Включи инфрачервения сензор на каската на Дилара, която сега той носеше. От мястото, на което се намираха, се откри мащабен изглед към целия Ковчег.

Веднага забеляза долу край Ковчега две фигури. Единият човек носеше фенерче и ходеше назад-напред, търсейки другия, който беше на двайсет метра пред лъча на фенерчето, точно под Грант. Махаше с ръка над главата си и куцаше.

Единият от двамата беше Тайлър, но кой точно? Инфрачервените очила не притежаваха необходимата резолюция, за да може да ги различи. Освен това Тайлър и Улрик бяха с еднакъв ръст. Ако Грант извикаше, щеше да издаде позицията си.

Погледна отново към фигурата с ръка над главата. Сега разбра защо го правеше. Беше Тайлър. Правеше му знак, за да го забележи отдалеч. Ако ръката му беше пред тялото, Грант никога нямаше да го види, но на фона на студената пещерна стена той лесно разчете посланието:

„Към изхода!“

Каменната врата в пещерата! Ето как щяха да се измъкнат.

Грант отвърна също със знаци, но Тайлър сляпо продължи да повтаря посланието.

— Тръгваме си — прошепна Грант в ухото на Дилара.

— Ами Тайлър?

— Видях го. В опасност е. Да вървим да го спасим.

Грант я хвана за ръката и я поведе надолу по рампата, ориентирайки се с помощта на триизмерната картографска система.

Локи грубо пресметна, че е изминал шейсет метра. На третия етаж проблесна светлина. Нямаше как да разбере кой е бил. Трябваше да продължи да върви.

Лъчът от фенерчето на Улрик все още търсеше на три стаи по-назад, но въпреки това Локи не биваше да се спира на едно място.

Изведнъж почувства лека промяна във въздуха. Някой идваше към него. Напрегна се, но ако нападателят носеше очила за нощно виждане, Локи не би могъл да му окаже сериозна съпротива.

Носът му улови познат аромат — шампоана на Дилара. Още помнеше уханието от онази вечер, когато двамата се любиха под душа.

Някой го хвана за ръката. Протегна си и усети масивното рамо на Грант, който потрепна. Лепкавата течност по пръстите му издаваше защо. Кръв. Грант беше ранен. Но важното беше, че са разбрали посланието му.

Свалиха от главата му повредената каска и я смениха с друга, на която инфрачервената система работеше. Видя червените топлинни силуети на Грант и Дилара, които стояха пред него — и двамата с каски.

Грант тикна пистолет в дланта му. После му съобщи с жестове: „Кътър и Петровна са мъртви. Води ни към изхода“.

Локи прибра пистолета в кобура, после хвана за ръцете Дилара и Грант.

Сега, след като вече беше отпаднала необходимостта да ръкомаха, можеше да се движи по-бързо, но понеже не трябваше да издават никакъв шум, а и заради ранения крак, вървенето му оставаше забавено. Изходът трябваше да е някъде на трийсет метра вдясно от тях.

Минаха около петнайсет метра, когато Грант се спъна в камък. Падна върху раненото си рамо и помъкна със себе си Дилара. Каската й падна и се търколи по земята. Грант едва се сдържа да не изкрещи от болка, но и стонът му беше достатъчно силен.

— Пипнах ви!

Лъчът на фенерчето се стрелна и се спря върху тях. Картечният пистолет на Улрик забълва куршуми, които рикошираха от стената и земята. Предвид разстоянието обаче стрелбата не беше много точна.

— Вървете! — извика Локи. — Аз ще ви прикривам!

Грант стана, включи фенерчето си и замъкна Дилара със себе си.

Локи залегна на земята и откри огън с пистолета по Улрик.

Улрик беше сигурен, че ги е хванал. Изглежда, Локи, Уестфийлд и Кенър още бяха живи, което означаваше, че Кътър и Светлана са мъртви. Така или иначе той не изпитваше жал към тях. Те се превърнаха в мъртъвци за него от мига, в който Локи взриви входа към пещерата. С грандиозните му планове беше свършено, както и с визията му за Новия свят. Осъзнаването на тази мисъл го покърти и го изпълни с мълчалив гняв към Божията несправедливост. Но все още можеше да получи поне малко удовлетворение.

Нямаше да побегнат така, ако разполагаха с огнева мощ, равна на неговата. И накъде се бяха насочили? Макар и амулетът да беше в джоба му, това вече нямаше никакво значение. Никой нямаше да може да се измъкне оттук, но Улрик искаше поне да си достави удоволствието да види как страда Локи.

Край главата му изсвириха деветмилиметрови куршуми. Изстрелите на Локи бяха близо до целта, но не достатъчно. Беше въоръжен само с пистолет, който не можеше да се мери с миниавтомата на Улрик.

Улрик залегна и запълзя настрани от стената, като стреля в движение и изпразни пълнителя си по легналата фигура на Локи. Не можа обаче да види дали е улучил.

Върна се зад стената, за да презареди. Надникна иззад нея и видя, че на мястото, където допреди малко беше лежал Локи, сега беше останала само раницата му. Значи се беше възползвал от няколкото секунди, докато Улрик зареждаше, но къде се беше скрил?

Улрик чу силен стържещ звук, сякаш местеха огромна скала, от другия край на пещерата. От стената. Чу също пъшкането на хората, които бутаха тази скала, а после видя и нещо, което го изуми.

Макар и да се виждаше слабо, там имаше светлина, отвор. Друг изход. Ама разбира се! Стената в дъното на пещерата, към която преди три години го беше отвел Хасад Арвади. Там имаше врата!

Значи имаше изход. И сега, благодарение на Локи, отново можеше да вижда в тъмното. Нагласи си очилата за нощно виждане на очите и, точно както Кътър му беше казал, с усилването на слабия източник на светлина пещерата сякаш се огря от дневно слънце.

Осъществяването на визията му за Новия свят все още беше възможна! Бог беше чул молитвите му!

Грант Уестфийлд и Дилара Кенър се опитваха да избутат скалата и да отворят вратата, но Локи не беше с тях. Улрик се приготви за стрелба, за да ги довърши, но заради непрестанната стрелба от страна на Локи не му даде да се покаже иззад укритието си.

Неверникът явно беше някъде сред многото урни до срещуположната стена на пещерата. Ако Улрик разбереше зад коя точно, щеше лесно да разбие керамичните съдове с куршуми и да лиши Локи от скривалището му.

Уестфийлд и Кенър напънаха с удвоени сили и отворът стана достатъчно широк, за да се промъкне през него човек. Двамата излязоха и се скриха от погледа му.

Улрик отново огледа урните.

Ето там! Зад трите скупчени високи съдове. Над средната урна съвсем леко се подаваше върхът на каската. Той пристъпи иззад стената и се прицели с картечния пистолет в главата на Локи.