Бойд Морисън
Ноевият ковчег (66)

65

След няколко минути батерията на стробоскопската лампа се изтощи. Като се изключеха проблясъците от нея и едва проникващата през цепнатината светлина, пещерата беше потънала в мрак.

С помощта на лазерен далекомер Локи изчисли, че Ковчегът-пещера беше с размерите, описани точно в Библията: дълъг триста лакти, широк петдесет лакти и висок трийсет лакти. Локи, Грант и Дилара стояха в основата на сто трийсет и пет метровата пещера, като библейската конструкция им беше отляво, а голата пещерна стена — отдясно. Пещерата имаше учудващо правилна форма и Локи можеше само да предполага как е била оформена. Може би гигантският фантастичен канал беше образуван от поток лава. Но подобен тип образувание не беше характерно за вулканите. Някой би казал, че е чудо. Пещерата служеше за идеално убежище и подслон, макар и наблизо да нямаше източници на питейна вода.

Самият Ковчег беше построен на три нива, които градираха, подобно на скамейки на футболен стадион — предната част на всяко от нивата беше малко по-навътре от долната. Всичките три нива се допираха в лявата пещерна стена, която служеше и като част от конструкцията. Помещенията бяха разделени от вътрешни стени по цялата сто трийсет и пет метрова дължина на Ковчега. В предните части на отделните нива нямаше нито врати, нито стени. Всяко от помещенията беше отворено, сякаш тайнствените майстори се бяха уморили да мъкнат дървен материал от долината само за да изработят врати. Очевидно по онова време правото на лично пространство не беше на преден план.

Локи огледа материала, използван за построяването на Ковчега. Беше от твърда дървесина, обработена със смола, за да се предпази от гниене. Той почука по дървото на няколко места. След шест хиляди години то още беше здраво. Въпреки протестите на Дилара той заби своя „Ледърман“ в една от носещите греди. Дървото не поддаде изобщо. Структурата беше достатъчно стабилна да се върви по нея и под нея.

Следите от древните обитатели изобилстваха, сякаш последните бяха напуснали жилището си само преди минути. Никой не си беше направил труда да прибере дървените мебели или съдове, разпръснати из пещерата.

На всеки петнайсет метра, успоредно на конструкцията, беше прикрепена рампа, която образуваше ъгъл с горното ниво, подобно на зигзагообразни железопътни релси. В предната част на всяко от горните две нива имаше широк четири метра и половина коридор, който се простираше по цялата дължина на постройката и позволяваше на човек да надникне към долното ниво. От коридора имаше достъп към всичките стаи-помещения на съответното ниво. Подът на пещерата служеше в това си качество и за под на първото, най-долно ниво.

Най-големите стаи бяха на първото ниво. Предвид стъпаловидната конструкция, стаите на второто и третото ниво бяха по-малки. Стаите на първото ниво бяха на дълбочина тринайсет метра и половина, на второто ниво — девет метра и на най-горното ниво — само четири метра и половина. От това, което успя да разгледа с фенерчето, Локи заключи, че помещенията са широки между три и петнайсет метра. По груби изчисления излизаше, че имат да претърсват над петдесет стаи. Ако не знаеха къде точно да търсят, можеха да останат тук с дни.

Локи се обърна към Дилара:

— Имаш ли някаква идея откъде да започнем търсенето на амулета?

Дилара поклати глава.

— Никой досега не е виждал подобно нещо. Само предположение е, но според мен помещенията на първия етаж са били използвани за складиране, за държане на животните и за събиране на отпадъци. Стаите на второто ниво може да са били използвани като дневни. На най-горното ниво са били личните стаи. Но това са само предположения. Амулетът може да е навсякъде. Предлагам да се разделим.

— Съгласен съм. Тъй като засега все още сме сами, няма да има голяма опасност. Но най-напред ще ви покажа някои неща, които могат да улеснят търсенето.

Локи отвори раницата си и извади отново дистанционно управляваната количка. След това извади и разтвори лаптоп.

— И с какво ще ни помогне? — попита Дилара. — С камерата дори ще е по-бавно.

— Камерата е само един от уредите, монтирани на количката. Този път ще използваме системата за лазерно картографиране.

— Това пък какво е?

— Докато управлявам дистанционно миниатюрния автомобил из коридорите и на трите нива — етажи, лазерът ще измери разстоянията до отделните стени и повърхности и ще предаде получените резултати на лаптопа. Лаптопът автоматично ще конструира триизмерен образ на структурата и този образ ще бъде вкаран в паметта на всяко от тези устройства.

Локи свали каската си, за да я покаже на Дилара. На пръв поглед с нищо не се отличаваше от обикновена миньорска каска с мощен фенер, монтиран отгоре. Но отпред имаше сгъваеми визьори, които като се спуснеха, заставаха пред очите. Имаше също така и инфрачервена камера, която можеше да улови топлинния сигнал на човешко тяло от километри. С помощта на тази камера щяха лесно да забележат приближаването на Улрик и неговата група.

— В „Гордиън“ разработихме тези устройства за действия при катастрофи в подземни мини, когато видимостта е лоша. Накарах да ми ги изпратят от една група инженери от „Гордиън“, командировани в Гърция.

— Искаш да кажеш, че с помощта на шлема ще видим как изглежда пещерата?

— Накъдето и да си обърнеш главата, системата ще генерира графично изображение на това, което гледаш. Когато включиш фенера на каската, видимото изображение автоматично ще се наложи върху генерираното от компютъра. Връзката между отделните компоненти на системата се осъществява чрез този миниатюрен предавател, който служи и като ориентир. — Локи постави предавателя на пода, в подножието на една от стените.

— След колко време ще е готово за работа? — попита Дилара.

— Трябват му само няколко минути да събере и обработи информацията. Максималната скорост на количката е около шейсет километра в част. Моята работа е само да я прекарам от единия до другия край, лазерът и компютърът ще свършат останалото. Когато стигне до другия край, ще се кача на второто ниво и ще направя същото. Разбира се, с тази техника не можем да виждаме през повърхностите, но поне ще ни даде общ изглед на разположението на предметите в пещерата.

Локи постави количката на пода, чукна няколко клавиша на лаптопа и след като се увери, че програмата за събиране на информация е задействана, взе отново дистанционното и натисна спусъка. Миниатюрният автомобил за секунди изчезна в тъмния коридор, осветявайки си пътя с монтирания върху него фенер. В началото единственото, което виждаха на монитора на лаптопа, беше бледата светлина от фенера. Локи насочи вниманието си към миниатюрния дисплей на пулта на дистанционното управление. За около десет минути количката обиколи и трите нива на Ковчега и се върна на стартовата си позиция.

— Много си добър, Шумахер — пошегува се Грант.

— Все пак имам полза от електронните игри. — Локи зареди получената информация в микрочиповете, монтирани на каските. После си сложи на главата едната от тях, свали визьорите-очила и се огледа.

С тях Дилара и Грант се виждаха като преди, но фонът зад тях вече не беше черен и безформен. Докато си въртеше главата, компютърът изчисляваше позицията му и разстоянията до всяка твърда повърхност. После изграждаше груба картина с триизмерна координатна решетка.

Той направи няколко крачки встрани и изображението в очилата се промени. Сега за тях интерес представляваше всичко, различно от пода и тавана.

— Опитай и ти — каза той на Дилара и й подаде каска.

Тя си я сложи и завъртя главата си настрани, а после нагоре и надолу.

— Невероятно е! — възкликна тя. — Виждам съвсем ясно всичко около мен. — Дилара се олюля и за миг изгуби равновесие. Локи я подхвана навреме.

— Ще ти трябват няколко минути, за да свикнеш. Ако отново почувстваш, че губиш баланс, затвори очи за няколко секунди.

— Добре.

— Ще оставим останалата екипировка тук. Няма смисъл да я мъкнем с нас. Да си разпределим етажите. Аз се заемам с първия. Грант, ти поеми втория, Дилара — ти третия.

— Това противоречи на основните методи на археологическата работа. Трябва да проведем методично и подробно претърсване сантиметър по сантиметър на тази грамада, а не да ровим като някакви иманяри — търсачи на съкровища.

— Не се пали. Никой няма да пипа нищо, ако не е необходимо. Ще оставим научния анализ за по-късно. Сега целта ни е да открием амулета.

— А как изглежда той? — попита Грант. — Като брошка ли?

— Вероятно е във формата на някакво бижу — отговори Дилара. — Сигурно ще е изложено подобно на картата в „Хор Вирап“. Ако го откриете, не го пипайте, преди да сте ме повикали. — Тя вдигна цифровия фотоапарат. — Искам да го фотографирам документално, преди да го вземем.

— И внимавайте къде стъпвате — каза Локи. — Ковчегът изглежда достатъчно здрав, но дори и без вода и влага някои части от пода може да са прогнили. Пробвайте с единия крак, преди да стъпите.

Въпреки че наемниците пазеха отвън, Грант и Локи взеха със себе си картечните пистолети за всеки случай, докато Дилара остави своя, за да не й тежи, и взе само пистолета си. Раницата с фокусите със сигурност нямаше да трябва на Локи и затова тя остана при останалия багаж. На този етап бързината и скоростта бяха по-важни от всичко останало. Ако Улрик все пак се появеше, за тях беше добре да могат бързо да му избягат.

Разделиха се, както предложи Локи. Грант и Дилара внимателно се изкачиха по рампите до горните нива и скоро от тях се виждаха само полюшващите се в тъмното фенери на каските им.

По цялото протежение на срещуположната на Ковчега стена бяха подредени хиляди най-различни керамични съдове, като се започне от такива с големината на чашка за кафе и се стигне до амфори с височина метър и половина. Някои от тях бяха счупени, но повечето се бяха запазили отлично. Локи надникна в две-три, които или бяха празни, или съдържаха изсъхнали останки от хранителни запаси. Амулетът със сигурност не беше тук.

Локи влезе в първата стая и набързо огледа съдържанието й. Пак керамични съдове. Нищо необичайно. Имаше чувството, че амулетът е поставен в някое по-тържествено изглеждащо помещение, но въпреки това подробно прегледа стаята.

Повтори същата процедура и със следващите две стаи. Нищо. Вероятно тези стаи бяха за складиране на запаси — нещо като килери. Храна, вода, провизии — всичко необходимо за преживяването на едно семейство и стадо животни за месеци наред. Мястото беше повече от достатъчно. Локи изчисли набързо — 6 500 квадратни метра или еквивалента на 35 средностатистически американски къщи. Размерите на Ковчега наистина бяха внушителни. Ной сигурно беше прибрал стотици животни, за да се нуждае от нещо толкова огромно.

В четвъртата стая беше поставена дървена ограда с широка почти два метра порта в средата. Кошара за животни. По ъглите имаше няколко поизсъхнали и полуразложени стръка сено, но животни нямаше. Нямаше и кости.

Следващите четири стаи също бяха оборудвани като кошари. Локи беше преполовил етажа, без да открие нищо значимо. Провери по радиостанцията как върви претърсването при останалите, но те не можеха да се похвалят с нищо. Грант и Дилара също бяха открили артефакти — съдове, дрехи, сечива — но не и амулет.

Локи огледа още една кошара, след което се натъкна на помещение три пъти по-широко от досегашните. Стаята, или по-скоро залата, беше широка трийсетина метра, а на места до тавана се издигаха подпорни каменни колони. Триизмерното изображение показваше наличие на голямо разнообразие от текстури, което означаваше, че залата беше пълна догоре с нещо. Локи включи лампата на каската и от всички страни блесна ослепителна светлина.

Сякаш беше влязъл в пещерата на Али Баба. Навсякъде, докъдето стигаше погледът му, подът беше обсипан със златни накити и съдове, статуетки от слонова кост и инкрустирани със скъпоценни камъни предмети. Сандъци, задъхващи се под тежестта на злато, бронз и сребро. Златни маски, инкрустирани с нефрит. Мраморни бюстове, подредени покрай стената. Сапфири, рубини, диаманти и аметисти, с които подът беше застлан като с чакъл. Съкровищницата беше толкова голяма, че Локи не би се изненадал да види и дракон, полегнал върху купчините от драгоценности.

За минута той забрави за какво е дошъл. Блестящото съкровище сякаш го хипнотизира. Но после се отърси от унеса и отново съсредоточи съзнанието си върху това, което търсеше. Ако в Ноевия ковчег в действителност имаше амулет, той със сигурност трябваше да е в тази зала.

Локи повика по радиостанцията Дилара и Грант, без да им казва за какво точно. Те сами трябваше да видят с очите си това чудо.