Бойд Морисън
Ноевият ковчег (48)

47

Нощта се беше спуснала над острова и за щурмовия отряд тя бе добро прикритие. Един ефрейтор отвори нещо подобно на лаптоп с много функции. Основната разлика от обикновения преносим компютър бяха двата джойстика в основата на клавиатурата. С тяхна помощ той щеше да пилотира БПЛА.

Капитан Търнър кимна и войникът, подготвил летателния апарат, се отдръпна настрани. Ефрейторът натисна един бутон и хеликоптерът оживя. Шумът от двигателя му обаче не беше по-силен от този на сешоар за коса, пуснат на най-слаб режим.

— Колко издържа батерията на този модел? — попита Локи.

— Около трийсет минути — отвърна пилотът. — Зависи и колко се маневрира с него.

Безпилотният апарат се вдигна плавно във въздуха и много скоро престанаха да го чуват. Пилотът продължи да го издига, докато не се озова над върховете на дърветата. Докато летеше нависоко, нямаше да го забележи никой.

Локи, Търнър и Грант се фокусираха върху екрана на лаптопа с картината, която се излъчваше от бордовата камера на миниатюрния хеликоптер. Обективът „Старлайт“ показа как хеликоптерът прелетя над оградата, а после над високите дървета. След две минути апаратът премина над първите светлини по периметъра на комплекса.

БПЛА се плъзна над най-отдалечения от основната сграда хангар и направи кръг над него. Никакво движение. Същата ситуация се наблюдаваше и във втория хангар. Комплексът отвън беше осветен от улични лампи, като тези в градовете.

Пред последния хангар, най-близкия до основната сграда, и голямата, подобна на хотел постройка, дузина мъже разтоварваха някакво оборудване от един камион и го вкарваха през голяма врата. Безпилотният апарат маневрира, за да погледне вътре от по-удобен ъгъл, но позицията така или иначе беше много висока.

— Да го снижа ли? — попита пилотът.

— Не — отвърна Търнър. — При толкова много хора със сигурност ще ни забележат. Да продължим отгоре.

До камиона двама въоръжени пазачи, целите в черно и с черни шапки, стояха до един джип „Форд“. В това време до него спря друг микробус и единият от пазачите отиде да говори с шофьора му.

Джипът обиколи другите пазачи в комплекса. Забелязаха още три джипа, както и още петима пазачи. Дотук петнайсет. Вероятно в сградата имаше още. В основната сграда всички светлини бяха изгасени. Няколко все още светеха в хотела. Освен пазачите и мъжете, разтоварващи камиона, други хора не се виждаха никъде и комплексът изглеждаше опустял. Локи предположи, че останалите сектанти вече се намират в бункера. Не им оставаше много време.

БПЛА увисна над централната част на комплекса и камерата показа един мъж, който беше сам и излезе от друга врата на хангара.

— Този също ли е пазач? — попита Търнър.

— Не виждам да е въоръжен — отвърна Грант. — Нито носи черна шапка.

— И носи светъл панталон — добави Локи. — Този е един от цивилните.

— Какво прави?

— Насочва се към сградата, която прилича на хотел. Може да е това, което чакаме.

— Какво имаш предвид?

— Ако пленим жив някой от пазачите, той едва ли ще ни каже нещо, колкото и да го заплашваме. Двама вече се самоубиха пред очите ми. Но с цивилния може би ще е по-лесно. Ако побързаме и стигнем до него, той може да се окаже нашият пропуск за бункера.

— Тогава е време да изпробваме идеята ти. Мислиш ли, че ще проработи?

— Зависи от това с кого си имаме работа. Ако е Кътър, значи сме прецакани. Ако е някой друг, може и да ни провърви.

— Много добре. Да видим на какви чудеса си способен с тази торба с магии.

Джъстин Хардинг, бивш рейнджър, нает от Дан Кътър, се беше облегнал на предната пътническа седалка на джипа, когато чу силно изпукване откъм северния край на комплекса. Веднага след това из гората отекна трясък.

Той погледна към шофьора Бърнс и тъкмо се накани да докладва чутото, когато Кътър го повика по радиостанцията:

— Базата до Патрул „Ехо“. Току-що регистрирахме проникване откъм северната ограда. Излезте и вижте какво става там. После ми докладвайте. Ако откриете враждебни елементи, докладвайте и открийте огън по тях.

Кътър им даде точните координати.

— Разбрано. Патрул „Ехо“ тръгва към северната ограда.

Бърнс запали двигателя и подкара джипа с висока скорост.

Колата заподскача като бясна по неравния терен, докато Бърнс въртеше волана и заобикаляше дърветата.

Когато доближиха на стотина метра, те спряха джипа и продължиха пеша. Ако имаше враждебни субекти, Хардинг, също като Бърнс бивш рейнджър, не искаше да попаднат право в засадата им.

Двамата се придвижваха напред, заемайки позиции за прикритие и стрелба по класическите правила на тактическата наука. Когато стигнаха до границата на гората, Хардинг огледа оградата с инфрачервен прибор за нощно виждане. Не се виждаха никакви тела, човешки или животински. Той включи фенера си и веднага забеляза проблема. Изправи се и свали оръжието си.

— Пак ли, да му се не види — каза той на Бърнс. — И този път точно върху оградата.

Хардинг се обади по радиостанцията на Джоунс, който караше втория джип.

— Патрул „Браво“, спрете до оградата и я осветете с фаровете си.

Мощните лъчи на фаровете обляха оградата в ярка светлина.

— Мамка му! — изруга Джоунс, след като слезе от колата. — Паднал е точно отгоре.

Огромен бор се беше пречупил, стоварил и смачкал участък от оградата с широчина шест метра.

— Само това ни липсваше тази вечер. — По време на бурята преди два дни силните ветрове бяха повалили друго дърво, което беше задействало алармата, но то беше във вътрешността на гората и предизвика само временна тревога. Този път проблемът беше много по-голям.

— База, отново имаме паднало дърво.

— Къде?

— Право върху оградата. То е задействало сензорите.

— Можете ли да поправите оградата?

— Изключено. Размазана е.

— Можем да я ремонтираме чак утре. С Бърнс останете на пост. Патрул „Браво“ да се върне в централната сграда. След няколко часа ще дойдат да ви сменят. Искам да докладвате за ситуацията на всеки петнайсет минути.

— Прието.

Хардинг прибра радиостанцията.

— Чухте го — каза той на останалите трима пазачи, които стояха пред джипа, зяпнали огромното дърво. — Изглежда, тази нощ ще караме скапано дежурство.

В този миг се чу слабо изпукване откъм дърветата срещу тях. Главата на Бърнс рязко се килна назад и Хардинг усети миризмата на кръв от смъртоносната рана на Бърнс само за част от секундата, преди самият той да потъне в небитието.

Шофьорът на патрул „Ехо“ беше първият свален вражески боец от снайперистите на щурмовия отряд. После Локи стана свидетел как те свалиха и останалите трима пазачи. Цялата стрелба трая по-малко от две секунди — твърде бързо и скоротечно, за да имат време пазачите да реагират.

Щурмовият отряд беше прослушал радиопреговорите и беше подбрал момента за стрелбата много прецизно. Планът беше проработил точно както Локи го беше замислил.

Почвата беше толкова мокра, че корените на дърветата бяха започнали да се изскубват под тежестта на стволовете. Спомни си как, докато беше в поредна командировка, силна буря беше изпосъборила дърветата из целия Пюджит Саунд. Тъй като земята още беше влажна, да повалят едно от дърветата не им представляваше особено затруднение.

Локи беше избрал дърво, което вече се беше наклонило към оградата, за да е сигурен, че ще падне в същата посока. После трябваше само да заложи малко експлозиви от торбата с триковете, като ги разположи около основата на дървото. Зарядите бяха с малка мощност, за да се имитира с взрива изпукване на прогнил дънер. С помощта на радара за сканиране на подземните пластове те откриха най-големите и дебели корени на дървото. Зарядите бяха поставени с оглед на това взривната вълна да порази най-дебелия от корените.

Борът беше паднал право върху оградата. Буквално с един замах си бяха проправили проход в оградата и ликвидирали четирима пазачи, а на всичкото отгоре сега разполагаха и с два джипа и бяха заблудили сензорите за движение.

Екипът бързо прекоси петнайсетте метра до оградата и мина през открития проход.

Четиримата пазачи лежаха мъртви пред джипа. Фаровете осветяваха окървавените им тела. Локи обаче не изпитваше никакво съжаление или милост, нито угризение за изненадващата атака — не и след всичко онова, което беше преживял през последната седмица.

— Чухте мъжа по радиостанцията — каза Локи на Търнър. — Имаме петнайсет минути преди да направят проверка.

— Вярно — отвърна Търнър. — Да вървим тогава.