Бойд Морисън
Ноевият ковчег (58)

57

Когато Локи слезе от „Блекхоук“-а на аеродрума „Боинг Фийлд“, му се стори, че са минали месеци, откакто двамата с Дилара бяха пристигнали тук от Лас Вегас. А в действителност това беше станало само преди пет дни. През цялото време на полета им Грант говореше за Тифани и за дълго отлаганото му завръщане в Сиатъл, а Локи беше много щастлив за приятеля си. Грант живееше в апартамент в центъра на града и затова се качи в микробуса на Майлс Бенсън на път за седалището на „Гордиън“. Локи взе Дилара със себе си в поршето. Тъй като тя вече беше преспала веднъж в къщата, той й предложи отново да отседне при него. Голямата разлика този път беше, че не ги преследваха професионално обучени убийци.

Баща й беше проявил достатъчно далновидност, за да кодира съобщението в медальона й, макар и в плана му да имаше и известно недомислие — не беше преценил, че за Дилара ще е трудно да открие бележката, поставена под снимката на майка й в медальона. Когато Дилара го беше получила, тя и представа си нямаше, че вътре се съдържа послание, адресирано към нея. Но шифърът беше гениален. Водещите числа подсказваха, че става дума за географска ширина и дължина, но тъй като останалите цифри бяха заместени с букви, този, който не знаеше кода, не би могъл да открие скритите документи.

Докато Локи караше, тя му прочете бележката от запечатания контейнер. Обзета от силна емоция, Дилара на няколко пъти се разплакваше, но след пауза от няколко секунди се овладяваше отново.

Скъпа моя Дилара,

Съжалявам, че е трябвало да намериш писмото ми, защото това означава, че подозренията ми са се потвърдили и най-вероятно, когато четеш тези редове, вече ще съм мъртъв.

Съжалявам, че не можах да споделя с теб най-великото си професионално постижение — с теб, мое най-велико постижение в живота. Боя се, че воден от любознателността и амбицията си, аз се съюзих с човек, който се стреми към знанието по съвсем други подбуди. От известно време подозирах, че Себастиан Улрик, който е душевно неуравновесен, вманиачен и обсебен от стремежа към власт, рано или късно ще ме предаде и ще ми забие нож в гърба. Затова скрих този документ с надеждата един ден да го намериш. Свитъкът е единственото известно копие на Книгата от Пещерата на съкровищата. Открих го по време на едни разкопки в Северен Ирак. Предпочетох да не огласявам съдържанието му на медиите в желанието си сам да намеря Ковчега. Но за жалост останах без финансови средства и чрез моя стар приятел Сам Уотсън се възползвах от щедростта на новия ми щедър благодетел Улрик. Той също видя Книгата, но само аз мога да я разшифровам. Реших да я скрия, когато разбрах, че той търси други преводачи.

Един от тези преводачи можеш да си ти. Ако я прочетеш внимателно, написаното ще те отведе към прочутия кораб на Ной и към чумата, която все още се съдържа в недрата му. Улрик започна да подозира, че премълчавам определена информация от него. Доверието му към мен е крехко и продължава да се влошава. Единственият начин да предам посланието си към теб беше чрез медальона. Предположих, че ако ти го изпратя като подарък за рождения ден, няма да предизвикам подозрения.

Ако в момента четеш тези мои думи, значи вече си надхитрила Улрик. Но бъди внимателна и предпазлива. Опасявам се, че той може да прибегне до всякакви крайности, ако разбере, че тези документи са у теб.

Надявам се да довършиш труда, който аз не можах, и да разкриеш съществуването на Ноевия ковчег за света. Ако избереш този път, ти желая сполука и успешна находка. Каквото и да решиш, знай, че аз и майка ти винаги ще те обичаме.

Хасад Арвади

— Той е мъртъв, нали? — попита Дилара, раздирана от мъка.

— Не знаем със сигурност дали е така — отвърна Локи неубедително.

— Не, мъртъв е, знам.

Той взе дланите й в своите.

— Много съжалявам, Дилара. Обещавам ти да открием какво се е случило с баща ти.

— Благодаря ти, това значи много за мен.

Той я остави тихо да си поплаче. След няколко минути Дилара издърпа ръката си, за да си избърше сълзите, и каза:

— Баща ми иска аз да открия Ковчега и именно това смятам да направя.

— В писмото на баща ти се споменава „чума, която все още е в недрата на Ковчега“. Думите на Улрик се потвърждават. Значи наистина реликва, съдържаща прионната зараза Аркон, все още се намира в Ноевия ковчег.

— Но Улрик ми каза, че никога не е стигал до Ковчега. А щом не е стигал, тогава как е открил реликвата от Ковчега?

— Ще трябва да го попитаме. Може дори да използваме неговия серум. А дотогава какъв ще е следващият ни ход?

— Нашият ход?

Думите на баща му, генерала, отекнаха в съзнанието на Локи: „… бих се надявал този някой да постъпи правилното — да унищожи приона“.

— Ще занеса свитъка в университетската лаборатория и там ще му направят анализ. Разполагаме с оборудване за изследване на древни документи, а този изглежда на възраст поне три хиляди години.

— Кой друг ще участва?

— Никой. Ако в свитъка наистина се съдържа местоположението на Ноевия ковчег, не бих искала там да се напълни с хора. Знам, че се тревожиш някой да не се сдобие с Аркон отново, но аз съм притеснена и за опасността да загубим обект от огромно историческо значение. Безценни артефакти, които все ще се намери кой да ограби, стъпче или унищожи.

— Ще е голямо откритие за теб. Ще промени коренно живота ти.

— И твоя също.

— Аз съм инженер, не археолог. Ще оставя блясъка на славата за теб.

Останалата част от пътуването премина в мълчание. Всеки от тях обмисляше последиците от подобно откритие.

Когато стигнаха до дома на Локи и влязоха вътре, Дилара внимателно постави обратно писмото и свитъка в тръбата и я затвори. После въздъхна тежко.

— Той много би се гордял с теб — промълви Локи.

Ефектът от думите му обаче беше неочакван: Дилара избухна в плач.

— Толкова съм глупава — изхлипа тя. — През всичките тези години го мислех за луд, а той през цялото време е бил прав. Сега е мъртъв и аз никога няма да мога да му кажа колко се гордея с него.

Локи я притисна към себе си я и я прегърна.

— Той го знае. Знае го.

Дилара вдигна насълзените си очи към него. Никога не беше изглеждала толкова уязвима и в същото време толкова красива, сгушена в обятията му. Той я целуна по бузата.

Дилара издиша продължително и отново го погледна в очите. Двамата сякаш отприщиха натрупалото се през последните дни в тях напрежение и впиха устни в страстна целувка. Локи почувства как тя притисна тялото си към неговото и отвърна със същото.

— Да си вземем душ? — тихо изрече тя в ухото му.

Чак тогава той забеляза, че и двамата бяха потни и мръсни. Кимна и отново я целуна. Повече от всичко в момента жадуваше нея.

Прегърнати, двамата се насочиха към банята. Без да прекъсват целувките и ласките, по пътя си те хвърляха съблечените дрехи и обувки, докато не останаха напълно голи.

Влязоха в банята, телата им бяха все така преплетени. Локи напипа крана на душа. Дилара обаче го спря с настойчив поглед.

— После — каза тя и го свлече на пода.

Душът щеше да почака.

На следващата сутрин Локи се събуди рано. Стаята беше обляна от слънчева светлина, тъй като предната вечер в бързината беше забравил да спусне щорите. Усети до себе си нежна топлина. Дилара се беше свила, плътно долепила тялото си до неговото, облегнала глава върху гърдите му. От косата й, разстлана по възглавницата, ухаеше приятно на шампоан. Картината беше изключително въздействаща. Локи се усмихна на себе си, когато си припомни как се бяха любили на пода на банята, дългия душ след това и последвалото любене и въргаляне върху завивките, под които сега лежаха.

Цялата тази приказка от приятни емоции беше нарушена от звъна на телефона му. Той неохотно се измъкна изпод тялото на Дилара и се протегна към апарата.

— Който и да си ти, гледай да ме зарадваш с хубава новина — каза той сънено.

— Боя се, че ще те разочаровам — отвърна Грант.

— Колко е часът?

— Осем сутринта. И аз бих предпочел още да спя по това време, но имаме проблем.

Тонът на Грант накара Локи да застане нащрек.

— Какво има?

— Военните най-накрая проникнаха в стаята, в която се скриха Улрик, Кътър и останалите.

— Заловихте ли ги?

— Де да бяхме. Оказа се, че не е скривалище, а таен коридор, водещ към подземен пристан — достатъчно голям, за да може в него да влезе малка подводница. С такава подводница са избягали на яхтата му.

— Майтапиш се.

— Ужасно ми е неприятно да ти го съобщя, но Улрик и Кътър избягаха.