Бойд Морисън
Ноевият ковчег (42)

41

— Това е смешно — каза Дилара, неспособна да контролира повече вълнението си от твърдението на Улрик, че Потопът всъщност е бил болестотворна зараза, чиито бацили са се разпространили по воден път. — Историята за Потопа заема централно място в редица древни текстове.

— А ти вярваш, че водите са покрили всички планини на Земята, че и отгоре, на височина петнайсет аршина? — Улрик очевидно се наслаждаваше на спора. Сякаш беше забравил, че Дилара е негов противник. — Едва ли приемаш, че историята може да се тълкува буквално. А щом вече си се отказала от част от притчата, защо ще се придържаш толкова ревностно към останалата част?

— Наводненията са били често явление в древността. Повечето поселения са били построени на брега. Цунамита, урагани, преливания на реките. Всичко това се е случвало. Логично е историите за Божията разплата да са свързани с подобни събития.

— В миналите хилядолетия чумните епидемии също са били често явление. Защо ти е толкова трудно да повярваш, че Ной всъщност е оцелял от чума?

— В Библията е казано много точно. Ще ти цитирам версията на крал Джеймс: И след седмия ден водите на потопа заляха земята. Там също се описва как водата е заляла земята: Водите се усилваха и прииждаха много на земята, и всичките високи планини под небето бяха залени.

— Но в Библията също така пише: Всичко живо, що се намираше по лицето на земята, се изтреби — човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега. Прилича на описание на последиците от епидемия.

— Защо тогава в Библията пише „потоп“, а не „чума“?

— Кой знае. Може би се е дължало на неточен превод в далечното минало. Или може би защото чумата също е дошла от водите на потопа. Всяка твар, пила от водите, е била изтребена. Това е неоспорим факт и аз го знам.

— Защото си открил Ковчега — презрително отвърна Дилара. — Което поражда друг въпрос. Ако е било само чума, защо Ной е построил огромен кораб, в който да вкара всички животни? За мен няма смисъл.

— Отново ли правиш предположения? Да, открих къде е Ковчегът.

— Искаш да кажеш, че баща ми е открил къде е Ковчегът.

— Което е истина, си е истина. Той беше гений.

На Дилара й направи впечатление използването на минало време. Отдавна се беше примирила с мисълта, че баща й най-вероятно е мъртъв, но увереността, с която Улрик употреби минало време, направо й разби сърцето.

— Каква беше реликвата в ковчега? — попита тя.

— Останки от чумата.

— И е останала непокътната в продължение на хиляди години?

— Колкото и да ти е трудно да повярваш — да. Замисли се, Дилара. Хейдън и неговият антураж бяха превърнати в скелети. Знам, че си видяла резултатите. Реликвата от Ноевия ковчег ми даде основата, от която да започна. Аз само модифицирах намереното.

— Защо?

— Не искам да убивам животните на Земята. Самият аз съм завършил биохимия, а компанията ми разполага с ресурси и възможности, за които другите могат само да мечтаят. В действителност чумата от Ноевия ковчег беше прион. Силно смъртоносен прион, атакуващ всякаква животинска материя и разлагащ всеки вид мека тъкан на съставните й компоненти. След години на изследвания успяхме да ограничим действието й само до един биологичен вид. Човешкият.

— Значи не само ще си Ной, но и Бог в същото време? Вземаш решение да затриеш човечеството и после се превръщаш в праотеца, който ще оглави новото заселване на планетата?

— Не съм взел аз решението, а Бог. Ако не го беше сторил, защо щеше да ми позволи да открия Аркон-А. Аз съм оръдие в неговите ръце.

— Аркон-А е името на приона от реликвата, така ли?

— Така го нарекох. Аркон-А беше заразата в първоначалния й вид. Аркон-Б беше нашата недотам успешна първа модификация, която да атакува само човешки клетки. Беше твърде силно заразна. Нямаше да ми свърши работа. Убиваше прекалено бързо, което щеше да попречи да се разпространи широко сред населението. Затова отложих проекта във времето и създадох Аркон-С. Именно този вид спори ще бъдат разпространени в следващите два дни.

— Защо ми казваш всичко това?

— Погледни реалността в очите, Дилара. Ти няма къде да избягаш. Тъй като си археолог, си една от малкото, които могат напълно да оценят моето дело. Някой ден дори се надявам да се върна и със собствени ръце да изровя Ноевия ковчег. Бих могъл да използвам твоите умения в Новия свят. Може би искаш да ме придружиш.

При тези думи Дилара едва не се задави.

— По-скоро ще умра, отколкото да го сторя.

— Може и да си промениш мнението, след като новият потоп изтрие човешкия род от Земята. Да си една от последните жени на планетата може да е велико преживяване, по-велико отколкото си представяш.

Тя виждаше, че Улрик изпитва привличане към нея. Като повечето мъже, които жадуваха власт, и на него не му стигаше само една жена, независимо колко красива беше Светлана Петровна. А и след като си беше поставил за цел да създаде нова човешка популация, защо да не си направи цял харем? Мисълта я отврати още повече, но си каза, че може да се възползва, за да избяга и предупреди някого.

— Прав си. Ще видим като му дойде времето.

— Не си мисли, че съм някой побъркан шизофреник. Ще отнеме време. Още не си узряла за идеята, а и най-вероятно ще ме предадеш при първа възможност. Но след шест месеца… много ще се е променило дотогава.

Улрик стана и излезе. Дилара се опита да го задържи:

— Почакай! Искам да ми разкажеш повече за Ковчега.

— По-късно ще имаме много повече време. Сега предстои да кацнем.

— Но аз искам да знам всичко. Щом ще ти бъда партньор, заслужавам да го чуя.

— Аз съм единственият, който знае всичко — отвърна Улрик и тръгна към салона отпред. Затвори вратата и остави Дилара сама да обмисля следващия си ход.