Бойд Морисън
Ноевият ковчег (34)

33

Локи влезе в кабинета, който беше отделил за Дилара, и я завари на бюрото, което беше отрупано с книги.

— Малко четиво ли си си намерила?

— От твоята компания бяха любезни да докарат записките на баща ми и литературата, която съхранявах. Тази сутрин пристигнаха с куриер. След като разбрах за изчезването му, ги прегледах, за да открия евентуално някаква следа, но не открих нищо и ги зарязах. Оттогава те си стояха непокътнати. Казах си, че е дошъл моментът пак да се върна към тях.

— Неговото изследване за Ноевия ковчег ли?

Дилара кимна.

— Беше обсебен от него. Вярваше, че описаните в Библията събития наистина са се случили в историята, че разказът за Потопа се базира на реални факти. Ако можеше да открие Ноевия ковчег, щеше да докаже, че наистина е имало Потоп на Земята.

— Но също така щеше да разгневи много хора, ако проучването му покажеше, че събитията не са се случили точно така, както са описани в Библията.

— За баща ми беше важна само истината. Беше любознателен, обичаше тръпката от откритието, независимо колко противоречиво можеше да бъде това откритие. И не вярваше, че Библията е стопроцентов автентичен документ, в който директно са били записани Божиите слова. Смяташе, че Библията подлежи на проверка и критики именно защото хората са я променяли и манипулирали съдържанието й през вековете.

— Имаш предвид преводите ли?

— Именно. Библията е била преведена от иврит на гръцки, оттам на латински и после на английски. Той беше уверен, че с времето в текста са били допуснати много несъответствия и грешки. Само фактът, че светото писание е било превеждано многократно на английски, показва, че то може да се тълкува по много и по съвсем различни начини.

Тя извади няколко листа със записки.

— Това са ръкописи от превода на Библията на Дуей-Реймс, който болшинството учени смятат за най-точния и прецизен английски превод. Особено в частта му „Битие 7:24“. Погледни този ред тук.

Битие 7:17: Четирийсет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха, та подеха ковчега и той се издигна над земята.

Думите „подеха ковчега“ бяха задраскани. Вместо тях Арвади беше написал нова фраза и текстът имаше следното съдържание:

Четирийсет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха и ковчегът се издигна високо над земята.

— Не виждам голяма разлика — каза Локи. — Нещо друго има ли?

Дилара посочи следващия ред:

Битие 7:18: Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.

Арвади беше променил „се носеше над“ на „висеше над“.

Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът висеше над повърхността на водите.

— Пак нищо кой знае какво. Все едно да правиш от мухата слон.

— Съгласна съм, но има и още едно, което е още по-странно.

На следващата страница той прочете:

Битие 8:4: А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини на Армения.

Този път той беше заменил само една дума. Вместо „върху“ беше написал „в“.

— А на седемнадесетия ден от двайсет и седмия месец ковчегът заседна в Араратските планини на Армения — прочете Локи. — Каква толкова е разликата?

— Планината Арарат се състои от два върха — връх Арарат и Малък Арарат. Сигурно е мислел, че ковчегът е заседнал между двата върха.

Локи премина с поглед през страниците и откри още един ред, който беше подчертан няколко пъти:

Битие 9:15: И ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка плът.

Изтреблението на всяка плът. Именно това се беше случило на самолета на Хейдън. При тази мисъл за съвпадението Локи потръпна.

— Заветът между Бог и Ной — започна Дилара да цитира по памет: — Дъгата ще се яви в облака и аз ще я видя и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка плът.

— Според теб какво означават всички тези записки? — попита я Локи.

— Той ми беше разказвал неговата ранна теория много пъти, но все не разполагаше с исторически факти, за да я подкрепи, и аз не му вярвах. Сега се чувствам глупаво.

— Не бъди толкова строга към себе си. Десетилетия наред най-добрите учени в света отхвърляха теорията на Вегенер за преместването на континентите. Днес всеки геолог, който я оспори, ще бъде сметнат за луд. Каква беше ранната му теория?

— Че ключът към намирането на Ноевия ковчег се крие в някакъв загадъчен свитък, наречен „Книга от Пещерата на съкровищата“. В този свитък се криела толкова ценна тайна, че никой нямало да повярва, докато не се намерел истинският Ноев ковчег.

— Чакай да предположа. И той никога не ти разкри тази тайна.

Дилара поклати глава.

— Казваше, че бил много близо до откритието. В дните преди да изчезне, той получи някакво осенение. Последния път, когато говорих с него, ми каза, че било въпрос на седмици, преди да изуми света със своето откритие, и че аз съм щяла да се гордея с него. Помислих, че отново е някаква химера, докато при мен не дойде Сам Уотсън и не преобърна света ми с главата надолу.

Дилара се облегна назад и прокара пръсти през косата си. Сребърният медальон на врата й проблесна на светлината на лампата и привлече вниманието на Локи. Медальонът, който бащата на Дилара й беше изпратил точно преди да изчезне…

— Значи мислиш, че в действителност той е открил „Книгата от Пещерата на съкровищата“? — попита я той.

— Добро предположение, но аз проверих всички негови книжа. В тях няма нищо подобно.

— Баща ти би искал да го откриеш, нали? Ако самият той не успее да довърши започнатото.

— Най-вероятно да. Но не ми каза къде е този свитък.

— Сигурно не е могъл. Сигурно този, който го е убил, е щял да му го вземе, ако е знаел за него.

— Тогава къде е?

— Ти спомена, че баща ти никога не е свалял от врата си този медальон и че си била много изненадана, когато ти го е пратил. Може ли да го погледна?

Дилара свали медальона и го подаде на Локи. Той го отвори и видя вътре снимката на майка й.

— Сам каза, че баща ми искал медальонът да е при мен, защото се страхувал, че ще го убият.

— Имаш ли представа защо ти го е изпратил?

— Каза, че било подарък за рождения ми ден.

Локи отново се вгледа във фотографията. Когато за първи път го видя, докато още бяха на нефтената платформа след катастрофата на хеликоптера, му беше убягнало, че медальонът се беше понамокрил от престоя на Дилара в океана. Сега фотографията се беше надула, сякаш имаше нещо зад нея. Той извади „Ледърман“-а и разгъна острието на ножа.

— Ще имаш ли нещо против? Няма да повредя фотографията.

Дилара беше объркана, но кимна в знак на съгласие. Локи издърпа фотографията, докато найлоновото покритие се отлепи. Покритието и фотографията паднаха на масата заедно с миниатюрно листче хартия.

Дилара остана като ударена от гръм.

— Мисля, че е имало друга причина да ти го изпрати — каза Локи и внимателно разгъна хартията, докато не се получи листче с размери два сантиметра и половина на два сантиметра и половина. Някой беше писал по него с тънък писец, но водата беше размазала мастилото.

— Това е почеркът на баща ми — тихо изрече тя. — Дори и размазан, няма как да не го позная.

Локи го сравни със записките и се увери, че е права. Можеше да различи три букви. К, П и С. Следваше единица, следвана от други цифри, които бяха станали нечетливи заради размазаното мастило.

— КПС. „Книгата от Пещерата на съкровищата“? — попита Локи.

Дилара развълнувана скочи от стола.

— Тук пише къде я е скрил! Скрил я е, преди да умре!

— Ако я открием, ще ни отведе към Ноевия ковчег.

— Но листчето е размазано. Никога няма да открием ковчега.

— Не всичко е загубено. Тук в ЦИТ разполагаме с някои високотехнологични пособия. Ще накарам нашите лабораторни техници да опитат да разчетат какво е написано. През това време…

Мобилният му звънна. На екрана беше изписан номерът на Ейдън Макена. Локи вдигна.

— Ейдън, моля те, кажи ми, че новините са добри.

— Ами… може и да имам нещо за теб — отвърна Ейдън с гърления си ирландски акцент. — Най-накрая имах време да се поровя в биографията на Сам Уотсън. Работил е в една малка фармацевтична компания на име „ПикоМед Фармасютикълс“. Някаква лаборатория за научни изследвания. Никога не са произвели нито едно лекарство, одобрено от Федералната агенция по лекарствата. Опитах се да проникна в сървърите им, но достъпът е изключен. Мирише ми на прикрита военна институция, но може и да се лъжа.

— Защо?

— Проверих нашите военни и правителствени бази данни. Никъде не се споменават. Ако са били финансирани от държавата, тогава доста добре са се прикрили.

— И с какво ни помага това?

— Техният изпълнителен директор се казва Чарлз Фолсъм. Чувал ли си за него?

— Не, трябва ли да съм чувал?

— Само попитах. Да минем на проекта „Вихър“. Тъй като нямаме представа кой е финансирал „Оазис“, реших да започна оттам. Спомняш ли си името на компанията, която беше възложител?

— Разбира се. „Джуно Ъртуъркс“. Е, и?

— Преди три месеца са обявили ликвидация.

— Доста удобно.

— И аз си помислих същото. Проверих регистрацията им. Регистрирани са в Делауеър. Името на изпълнителния директор е Хенри Джоузеф.

— Нещо не те разбирам.

— Хенри Джоузеф и Чарлз Фолсъм имат нещо общо с брата на Рекс Хейдън. Всичките са сериозно обвързани със Светата църква на хидронастията.

— Шегуваш се!

— Порових се още малко и открих, че по-голямата част от средствата, с които църквата се финансира, идват от един източник. Частна корпорация, наречена „Улрик Фармасютикълс“.

— На Себастиан Улрик ли?

— Ето че схвана. Той е водачът на църквата. Видях, че „Гордиън“ някога е работил по поръчка на „Улрик Фармасютикълс“. Срещал ли си се с него?

Локи изскърца със зъби.

— За нещастие.

Преди няколко години Улрик беше наел „Гордиън“ за изграждането на биологична лаборатория в неговия главен научен комплекс в Сиатъл. Лабораторията трябваше да е последна дума на техниката и Улрик беше избрал „Гордиън“ да оборудва изолаторните помещения. Проектът беше важен и самият Улрик активно участваше в него. Затова Локи трябваше да работи с него. Проектът мина добре и Улрик, изглежда, остана впечатлен от Локи и „Гордиън“.

След като приключи фазата на проектирането, по-нататъшното участие на „Гордиън“ се сведе единствено до контрола над строителството и Локи се зае с проекта „Вихър“. Но в същото време продължи да работи върху проекта на Улрик и оттам започнаха проблемите.

Улрик започна все по-често да споменава Светата църква на хидронастията в разговорите му с Локи. Говореше как идеята за църквата се зародила у него, докато учел в Йейл. Първоначално, тъй като имаше интерес да запази Улрик като клиент, Локи любезно отклони опитите му да бъде вербуван. Улрик го покани на Хаваите, уж за да говорят за изграждането на лабораторията, но когато Локи пристигна, пропагандата на църквата стана още по-нетърпима. Улрик непрекъснато повтаряше как състоянието на околната среда било ужасяващо и непрекъснато се влошавало, как човечеството било петно върху красотата на планетата. Неговата църква била единственото спасение и той разбирал нуждата от едно по-добро бъдеще.

Улрик беше очаквал, че Локи е точно от този тип хора, които те търсят. И макар да намираше Улрик за чаровен, Локи го смяташе за луд за връзване. Омразата му към онези, които смяташе за по-низши в интелектуално отношение от него, включително и към Локи, беше очевидна. И въпреки че Локи беше съгласен с голяма част от аргументите за състоянието на света, словата на Улрик за необходимостта от кардинална промяна граничеха с откровен фанатизъм. Локи даде ясно да се разбере, че не иска повече да има нищо общо с този откачен култ, и се върна обратно в Сиатъл, като сам си плати самолетния билет.

След като се върна и прегледа отново проекта на Улрик, Локи забеляза, че липсваха някои важни разрешителни, както и че не бяха изпълнени някои от мерките за опазване на екологичното равновесие, които бяха включени в проекта по настояване на Улрик. Когато Локи каза това на Улрик, той беше автоматично уволнен от проекта и недвусмислено му беше дадено да разбере, че ако продължи да упорства, адвокатите на Улрик ще разкъсат „Гордиън“ на парчета.

Две седмици по-късно проектът „Вихър“ беше неочаквано прекратен. Нанесен беше силен удар по „Гордиън“, но по това време Локи не видя връзка между двете събития. Сега излизаше, че Улрик е стоял зад „Вихър“, което обясняваше защо бяха измъкнали проекта от ръцете на Локи.

— Значи е замесен Себастиан Улрик? — попита Локи, с ужас съзнавайки чудовищните последствия от този факт.

— Той определено разполага с милиардите, за да плати за проекта „Вихър“. Има и още една любопитна информация. — Ейдън звучеше така, сякаш пазеше най-ценното за накрая.

— Изплюй камъчето, Ейдън.

— Самият Себастиан Улрик е резервирал най-големия апартамент на борда на „Зора на Генезиса“ за първото плаване. В четвъртък вечерта се очаква да присъства на галатържеството.

— Прекалено много съвпадения станаха.

— И аз си казах същото. Мисля си, че знам какво си мислиш в момента. Искаш да отидеш на галацеремонията.

— Да. Намери ми два билета. Искам лично да разговарям със Себастиан.

— И Ейдън отново печели овации! Преди две години „Гордиън“ изпълни важна поръчка за круизната компания и Майлс успя да ти запази каюта. Билетите те чакат в кораба в Маями. Бон воаяж!

Локи затвори телефона и се обърна към Дилара, която вдигна очи към него, щом чу, че свърши разговора.

— Какво? — попита го тя.

— Мисля, че трябва отново да отидем да пазаруваме. Единственият проблем е, че не знам къде да ти намерим вечерна рокля.

— Вечерна рокля?

Локи кимна.

— Отиваме на парти.