Бойд Морисън
Ноевият ковчег (53)

52

Себастиан Улрик наблюдаваше как учените зареждат и последните контейнери с Аркон-С в разпръскващите устройства. Най-късно след пет минути прионите щяха да са готови за употреба. Щурмът на бункера му дойде малко в неподходящ момент, но ако приключеше тук навреме, нямаше да му навреди особено.

— Побързайте — нареди им той в микрофона. — Много се забавихме.

Прехвърлянето на Аркон-С, както винаги, се извършваше в камерата, която само преди няколко дни беше използвал за показната елиминация за назидание на онези, в чиито глави се въртяха мисли за предателство и измяна. В тази камера се намираше цялото количество Аркон, което съществуваше на света, освен пробата, все още намираща се в Ноевия ковчег. Веднъж приключеше ли прехвърлянето, той щеше да унищожи остатъка.

Компютърните файлове вече бяха унищожени. Записа само по едно копие от тях на флаш паметта, която в момента лежеше в джоба му. В нея се съдържаха и всичките планове за модифициране на Аркон-А (грубата форма, открита в Ноевия ковчег) в Аркон-С. Не искаше да дава никакви шансове на правителството и да му остави наготово информацията, та после да вземат и да измислят противоотрова.

Мъжете в затворената камера бяха облечени в специални защитни костюми, в случай че по време на прехвърлянето се получи пробив и се активира биооръжието. Останалите лаборатории вече бяха стерилизирани със солен разтвор. Процесът отнемаше повече време, отколкото стерилизацията с топлина, но пък беше също толкова ефективен.

Именно поради тази причина Ной, след като излязъл от ковчега, беше останал жив и населил наново света. След като беше унищожил всичко живо, Арконът се беше разтворил в солената морска вода.

В изпитателната зала се бяха събрали тримата мъже, които щяха да доставят устройствата по предназначение. Всеки от тях си мислеше, че щом изпълни задачата, ще се върне в „Оазис“. Но тъй като имаше лек риск да бъдат заразени по време на мисията им, на обратния им път те щяха да бъдат ликвидирани от охраната на входа. Улрик съжаляваше, че щеше да загуби свои верни поклонници, но жертвата беше необходима, за да се гарантира сигурността на „Оазис“.

Единствените други хора в изпитателната зала, освен Улрик, бяха операторът на камерата и Светлана Петровна. Дилара Кенър вече трябваше да е доведена.

Той се обади по радиостанцията:

— Кътър, къде е Дилара Кенър? Не мога да се пазаря за нещо, с което не разполагам. Той ще иска да чуе гласа й.

— Избягала е, сър — отвърна Кътър.

Улрик силно стисна радиостанцията.

— Какво? Как?

— Не знам. Току-що я видяхме как изтича към стълбището на трето ниво, точно където се намира Локи.

— Значи сега са заедно?

— Не знам. Камерата на стълбищната площадка е извадена от строя.

— А какво изобщо знаеш?

— Никоя от камерите в коридора не ги е уловила, което означава, че всичките още са на стълбите, а ние в момента се готвим да ги нападнем.

— Добре тогава. Явно доктор Кенър вече няма да ми трябва. Избийте ги до един.

Кътър гледаше картината, предавана от камерата на четвърто ниво. Все още беше здрава и не показваше никакво движение, което означаваше, че Локи и антуражът му все още бяха на площадката на трето ниво.

Перфектно.

Кътър планираше да осъществи атака от три страни. Четирима души щяха да се приближат от източното стълбище от нивото под тях и да служат като примамка. Други четирима, които се бяха разминали на косъм с избягалата Кенър, бяха заели позиция по коридора на трето ниво, готови да открият огън по Локи, когато се покажеше. Те щяха да останат скрити, докато Кътър не им дадеше сигнал, че Локи и спътниците му са влезли в обхвата на камерите, монтирани на трето ниво. После хората му щяха да изскочат изневиделица и да ги пометат с автоматична стрелба.

Увереността на Кътър обаче се основаваше главно на третия елемент от атаката. Веднъж щом долу започнеше стрелбата, последните четирима мъже, преминали през западното стълбище и качили се до първо ниво, щяха да се придвижат надолу към източното стълбище и да затворят „клещите“. Ако успееха да се промъкнат незабелязано до Локи, те щяха да видят сметката на натрапниците за нула време, но ако не — Локи щеше да бъде изтласкан право към подготвената му засада в коридора.

Кътър искаше сам да води хората си в битката, особено защото сред натрапниците беше и Грант Уестфийлд, но щеше да е по-полезен на екипа си, като насочваше действията му от контролната зала. Поне щеше да види на монитора с очите си как умира Уестфийлд.

— Последна проверка на екипа — изрече Кътър в радиостанцията.

— Първи екип е готов — докладва групата от долното ниво.

— Втори екип е готов — докладва групата от първо ниво.

— Трети екип е готов — докладва групата в засада от коридора на трето ниво.

— Втори и трети екипи, чакайте да ви дам сигнал. Първи екип, тръгвай.

Първи екип тичешком премина през вратата на седмо ниво и тръгна нагоре по стълбите. Локи и групата му би трябвало да са чули стъпките и да са насочили оръжията си по посока на шума, тоест трябваше да са насочили изцяло вниманието си надолу, без да внимават какво се случва отгоре. Инструкцията на първи екип беше да открие огън, преди да стигне до трето ниво — като отвличаща маневра — и за да заглуши шума от втори екип, идващ отгоре от първо ниво. Дори можеше Локи да започне да отстъпва нагоре и да попадне право в ръцете на втори екип.

Чу как първи екип откри стрелба, но не чу ответен огън. Локи вероятно обмисляше какво да предприеме. Сега беше моментът.

— Втори екип, тръгвай!

Кътър видя как водачът на втори екип изрита вратата на първо ниво.

В следващия миг вратата експлодира.

Двамата мъже, които бяха застанали точно пред вратата, се пръснаха на парчета от взривната вълна. Останалите двама, които ги прикриваха, изпопадаха на пода, стискайки с ръце лицата си. Кътър изскърца със зъби. На вратата беше заложена мина-капан.

Кътър нареди на първи екип да се оттегли. Но твърде късно.

Чу експлозията, преди водачът на екипа да е имал време да реагира.

— Водачът е убит! — докладва един от първи екип. — Те хвърлят отгоре гранати по стълбите!

Много бързо Кътър изгуби голяма част от хората си.

— Първи екип, изтегляйте се веднага! Използвайте най-близката врата. Трети екип, останете на позиция и чакайте заповедта ми. — Може пък Локи въпреки всичко да влезе на трето ниво и все още имаха шанс да обърнат нещата в своя полза.

Кътър почака, но не видя никой на монитора. Минаха трийсет секунди. Нищо.

— Превключи на камерата в коридора на второ ниво — каза той.

Мониторът показа Дилара Кенър, застанала зад Локи, и още един войник, повдигнали Грант Уестфийлд до камерата. Всичките бяха невредими. Лицето на Уестфийлд запълни почти целия екран. Той протегна ръце и бръкна някъде зад камерата. Защо просто не я беше разбил? Какво замисляше…

Мамка му!

— Изключи камерата! — извика Кътър — Бързо!

Операторът не беше достатъчно бърз. В един миг връзката с всички камери прекъсна.